О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
град
ПЛЕВЕН, 25.11.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на двадесет и пети ноември, през ДВЕ ХИЛЯДИ И
ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
и с участие
на секретаря……………………………………..в присъствие на
прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА
БЕТОВА………….ч.гр.д. № 857 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.413, ал.2 ГПК.
Производството
пред Плевенския окръжен съд е образувано по
частната жалба, подадена от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД гр.София, чрез
пълномощника юрисконсулт Р.И.И. против разпореждане № 260016 на РС – Никопол от
03.09.2020година, постановено по ч.гр.д. № 260/2020година по описа на същия
съд, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на
дружеството против Ю.С.Р. ***, по реда на чл.410 ГПК за главница над сумата 1598.68лева
до пълния размер 1941.06лв.; за договорно възнаграждение в размер на 653.15лв.;
за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1803.70лв.; за такси по тарифа в размер на 30лв.; лихва за забава в размер на
126.94лв.; законна лихва в размер на 243.11лв. за периода от датата на
предсрочната изискуемост – 27.08.2019г. до подаване на заявлението 10.06.2020г.
Такава е издадена за сумата 1598.68лв.-главница, 31.97лв. ДТ и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. В
частната жалба се изтъкват подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното определение. Частния жалбоподател моли окръжният съд да отмени
определението, като постанови да бъде издадена заповед за изпълнение и за
посочените по-горе суми, с което да бъде уважено изцяло подаденото от
дружеството заявление.
Въззивния съд, като взе предвид изложените в
частната жалба доводи и доказателствата по делото, съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Частната
жалба е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Видно от приложеното ч.гр.д. № 260/2020г. със заявление
от 10.06.2020г. „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООДгр.София е поискало да се издаде
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Ю.С.Р.,
за следните суми: 1941.06 лв. - главница
по договор за паричен заем № **********;
договорна лихва в размер на 653.15 лв. за периода от 05.11.2018г. до
27.08.2019г.; възнаграждение за закупена
пакет допълнителни услуги в размер на 1803.70 лв.; такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв.начислени за периода
20.09.2018г.- 27.08.2019г.; лихва за забава за периода от 06.09.2018г. до
27.08.2019г. в размер на 126.94 лв. и законна лихва в размер на 243.11 лв. за
периода от 27.08.2019 до 10.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 10.06.2020г. до окончателното заплащане на задължението, както и
съдебни разноски в размер на 91.10лв. държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът е уважил заявлението по чл.410 от ГПК
частично и е издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумата
на неиздължената главница от 1598.68лв.,
както и за съответните разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В останалата
му част заявлението е отхвърлено като
неоснователно, при приложение на нормата на изменения ГПК /чл.411, ал.2 от ГПК/.
Изпълнявайки задължението си да извърши преценка в заповедно производство, дали
искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, съдът е приел за нищожна, като
противоречаща на чл.10а от ЗПК клаузата от договора с потребителя Ю.С.Р.
касаеща закупуването на пакет от допълнителни услуги.Приел е, че договорът
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Позовавайки се на чл.21,
ал.1 ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, съдът е
приел, че уговорката за възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги
е нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Посочил
е, че са приложими правните норми и на Закона за защита на потребителите, с
оглед характеристиката на длъжника на "потребител". Позовал се е на чл.146
ЗЗП предвиждащ, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално и че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия, като е приел е, че процесният е именно
такъв. По отношение на претендираната въз основа на Тарифата за таксите сума за
разходи и такса за извънсъдебно събиране
в общ в размер на 30 лв., районният съд е приел, че отговорността за разноски,
въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима
при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не
плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника, поради което и на основание чл.21, ал.1 ЗПК, е приел, че и клаузата
от договор за потребителски кредит, респ. Тарифата за таксите, предвиждаща
събирането на такава такса, са нищожни.
Въззивният съд споделя доводите на районния за отказа да се издаде заповед
за изпълнение относно посочената по-горе сума за допълнителен пакет услуги. Наред
с основната цел на заповедното производството - да се провери дали вземането е
спорно, законодателят е възложил на съда служебно да следи и за нищожни
неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, като съгл. чл.411,
ал.2, т.3, пр.2 от ГПК е достатъчно да е констатирана обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза, за да бъде отказано издаването
на заповед за изпълнение на паричното задължение. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива/чл.2 от ЗПК/. Водещо е разбирането да не
се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано
висока цена за ползваната финансова услуга.
Претендираната
като възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги сума, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал.2 на
чл.10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Претендираната
сума за допълнителния пакет е сума, с която кредитополучателя си осигурява
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Такова
приоритетно/експресно/ разглеждане на документи и свързаната с него проверката
платежоспособността на длъжника са действия от процедурата по усвояване на
кредита. Следователно липсва предоставяне на допълнителна, различна от
обичайната услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на
претендираната от него такса и то в размер почти на самия кредит. Липсва
аргументация както в т.12 от заявлението, така и в частната жалба какви са тези
допълнителните услуги, за които се претендира възнаграждение в посочения размер
и предоставени ли са, за да се види дали действително са допълнителни по
естеството си услуги или се касае за съществено и неоправдано обременяване на
потребителя.
Възможностите,
предоставени като „допълнителни услуги“ са възможности, които представляват
типични за такъв договор права да се измени падежната дата, да се реорганизира
правоотношението, да се адаптира към променените условия и те произтичат от
наличието на договор между равноправни правни субекти. Жалбоподателят твърди,
че тези "възможности" не били задължителни за кредитополучателя и
затова за тях се дължало възнаграждение като за допълнителна услуга и в обхвата
на свободата на договаряне било, той да откаже закупуването на „допълнителен
пакет“.Съдът приема аргумента за неоснователен. Действително договорната
свобода не изключва, а предполага сключване на най-разнообразни договори, в
т.ч. и на такива съдържащи неравноправни клаузи. Фактът на изразено съгласие на
потребителя с такива клаузи, не ги легитимира като законни и не ги изключва от
обхвата на служебната проверка.
Поради
изложеното, съдът приема, че договарянето на обичайни за една финансова услуга
клаузи под формата на „допълнителен пакет услуги“, за които да се дължи
допълнително възнаграждение и то в много висок размер е в несъответствие със
заложената в ЗЗП идея да не се допуска прекомерно обременяване на потребителя и
той да дължи неоправдано висока цена за ползвана финансова услуга. Ето защо
съдът приема, че т.н. допълнителен пакет услуги са услуги по усвояването и
управлението на кредита и поради това не попадат в хипотезите, за които съгл.
чл.10а, ал.1 от ЗПК може да се събират такси и комисионни. Отделно от това, начисляването на допълнителни услуги увеличава главното
вземане на кредитора като размера на това възнаграждение не се отчита при
формиране на ГПР, който и без него е в горната граница на допустимия максимум
по ЗПК и отделно размерът е колкото предоставяния кредит, което е в противоречие
освен със закона и с добрите нрави по см. на чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК.Относно
претендираната сума в размер на 30 лева, представляваща такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода 20.03.2019 г. до 31.07.2019 г. -
със заявлението не са представени каквито и да е доказателства за направени
разходи в претендирания размер, нито данни потребителят да е бил предварително
уведомен в съответствие с изискването по чл. 10а ал.4 от ЗПК за характера на
таксата и условията, при които се събира, респективно тези клаузи са в
противоречие с императивна разпоредба и са нищожни. По отношение на другите
суми, за които районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение, въззивният
съд препраща, на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,
които поради това не следва да бъдат преповтаряни.Поради
изложеното, обжалваното разпореждане на РС-Никопол
не страда от визираните в частната жалба пороци и като законосъобразно следва
да бъде потвърдено. Въззивният съд не дължи произнасяне по молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка, съдържаща се в частната жалба, разглеждането на
която е в компетентността на РС, на основание чл.247 от ГПК.
Воден
от горното, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
260016 на Районен съд - Никопол от 03.09.2020г.,
постановено по ч.гр.дело № 260/2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: