Р Е Ш Е Н И Е
№
2907 10.07.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
16704 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.410 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.47, ал.2 ЗЗД.
В исковата молба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против Т.Р.Р., ЕГН ********** и И.Г.Р., ЕГН **********, в качеството им на ***и ***Г.Т.Р., ЕГН ********** се твърди, че на 08.04.2016г. около 12:17 ч. в гр.*, на ***на ул. „***” и ул. „***” ***Г.Т.Р., ЕГН ********** не спазил пътен знак Б2/Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ и се блъснал странично в правомерно движещия се по пътя с предимство лек автомобил, марка и модел „***”, с рег.№ ***, управляван от водача Г.Д.Я., който в опит да избегне удара се блъснал в лек автомобил, марка и модел „***”, с рег.№ ***, собственост на Д.Р.Н.. По този начин Г.Т.Р. станал причина за настъпване на ПТП с материални щети. Твърди се, че за настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол от 08.04.2016г. от С.С. ***, в който бил отразен механизмът на ПТП. Твърди се, че увреденият лек автомобил марка и модел „***”, с рег.№ ***, собственост на „Турист Кар” ЕООД към датата на ПТП имал валидна застраховка „Каско” при ищеца, обективирана в застрахователна полица № ***от 25.02.2016г. Застрахователят, след уведомление от собственика на увредения автомобил, образувал щета под № ***/08.04.2016г. Твърди се, че повредите по посочения лек автомобил били констатирани с опис – заключение по щета, подробно описани в исковата молба. Ремонтът на МПС бил извършен в автосервиз „ЕУРАТЕК АУТО” ООД, като след извършването му МПС било предадено на Г.Я. с приемо-предавателен протокол, приет без забележки и възражения. По повод щетата бил съставен ликвидационен акт, в който застрахователят определил общия размер на обезщетението в размер на 6 120.36 лв. Твърди се, че на основание чл.410 КЗ, с изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице и има право да иска от причинителя на вредата пълното възстановяване на изплатената сума. Твърди се, че ищцовото дружество изпратило до родителите на виновното за ПТП лице Г.Т.Р. две регресни покани, на дати 19.10.2016г. и 22.12.2016г., с предоставен 15-дневен срок за възстановяване на платената от застрахователя сума. Първата покана била получена на дата 22.10.2016г., а втората – върната в цялост, с отбелязване, че не е потърсена. В предоставения срок ответниците не предприели действия за заплащане дори на част от задължението. Поради това същите дължат и сумата от 1 185.64 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата 07.11.2016г. до датата, на която е изтекъл предоставеният с поканата 15- дневен срок – 03.10.2018г. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 7 306 лв., от която 6 120.36 лв. – стойност на заплатено застрахователно обезщетение по щета № *** и 1185.64 лв. – обезщетение за забава за посочения период.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците Т.Р.Р. и И.Г.Р., със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се доказателствената стойност на констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 08.04.2015г., в който е отразен механизмът на ПТП. Посочено е, че към момента на произшествието детето е малолетно, наказателно неотговорно и не може да му се вмени вина. Липсвали констатации за алкохолна проба на шофьора на застрахования автомобил, за предупредителни знаци за скоростта на движение, видимостта и т.н. Обстоятелството, че ***бил малолетен предполагало завишено внимание и отговорност на останалите участници в движението. Възразява се и срещу претендирания размер на претенциите. Формулирано е възражение за съпричиняване на щетата от страна на водача на застрахования автомобил. Иска се отхвърляне на предявените искове. С отговора са претендирани направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП от 08.04.2016г., съставен от С.С. ***, видно от който в ПТП са участвали Г.Т.Р. – велосипедист, ППС с рег.№ ***, управлявано от Г.Д.Я. и ППС с рег.№ ***, управляван от Т.М.Н..
Представена е застрахователна полица № ***по автомобилна застраховка „Каско +”, сключена между „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и застрахования „Турист кар” ЕООД за лек автомобил, марка и модел „***”, рег.№ ***, от дата 25.02.2016г., с период на валидност – 00,00 часа на 26.02.2016г. до 24,00 часа на 25.02.2017г.
Представено е уведомление за щета *** по посочената застрахователна полица от 08.04.2016г., подадено до застрахователното дружество от Г.Я.. В рамките на образуваната преписка по щета са изготвени представените по делото опис – заключение по щета, ликвидационен акт от 26.09.2016г., според който размерът на щетата възлиза на сумата от 6 120.36 лв., възлагателно писмо от застрахователното дружество от 11.04.2016г. до Сервиз Еуратек, за извършване на автосервизни услуги на МПС с рег. № ***, фактура № ***от 30.05.2016г., издадена от „Еуратек Ауто” ООД, на стойност 6 120.36 лв., приемо-предавателен протокол от 09.05.2016г., видно от който автомобилът е предаден на Г.Я., нареждане за групово плащане от дата 28.09.2016г., ведно с опис към платежно нареждане за масов превод, видно от който посочената сума е преведена на автосервиза от застрахователя; регресна покана до родителите на Г.Т.Р., изх.№ ***/19.10.2016г., връчена на дата 22.10.2016г., видно от приложената обратна разписка и покана изх.№ ***/22.12.2016г., за заплащане на застрахователя на сумата от 6 120.36 лв., разписката по която е върната в цялост.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Г.Я., който разяснява, че ПТП станало преди около две години, в гр.*, около 300-400 м. преди ***на бул. „***”. От тясна улица излязло дете, като свидетелят карал с не повече от 45-50 км./ч., мернал детето с периферното си зрение, че изскача на улицата и по инстинкт навил волана на ляво, при което се блъснал в друга кола. Детето се блъснало в автомобила на свидетеля странично, в огледалото, счупило го, прехвърлило се през тавана на автомобила и паднало от другата страна на улицата. Времето било слънчево, хубаво, пътната настилка била абсолютно суха. Свидетелят не забелязал пътни знаци в неговата посока на движение. Другият автомобил е завивал на ляво и е бил спрял да изчака автомобила на свидетеля, за да направи ляв завой в улицата, от която изскочило детето. Ударът между двата автомобила станал точно на разделителната линия. Повикали Полиция, Бърза помощ. Съставен бил протокол за ПТП, записани били констатациите. Записали, че детето е виновно. Скоростта на свидетеля била изцяло съобразена с предвиденото ограничение за населеното място. Автомобилът на свидетеля бил смлян. Ремонтът излязъл над 8 000 лв. Уврежданията били отляво и отпред. От детето било счупено единствено страничното огледало и имало дребни драскотини отдясно. Застрахователят по застраховка „Каско” заплатил цялата сума за ремонта.
Разпитан е и св. С.С., съставил протокола за ПТП, който разяснява, че на посочената в документа дата е посетил ПТП на ул. „***” на ***с ул. „***”. Установили, че ПТП е между два автомобила и малолетен участник с велосипед, който бил откаран от екип на Бърза помощ в болница. Начинът на настъпване на ПТП бил установен от показанията на водачите на двата автомобила. От ул. „***” , която била обозначена като път без предимство, с пътен знак „Б2”, известен като „STOP” излязло, без да спре, малолетното дете с велосипед и се ударило странично в единия автомобил. Настилката била суха. Свидетелят не си спомня за наличие на пътни знаци на ул. „***” за ограничаване на скоростта към датата на ПТП. Другият автомобил е бил спрял на самото кръстовище, за да се подготви за ляв завой, а автомобилът, в който детето се блъснало, се движил направо.
Разпитан е и св.Т.Н., който разясни, че си спомня за ПТП през 2016г., тъй като е бил участник в него и потърпевш. Станало на ул. „***” в *. Свидетелят чакал за ляв завой, като от улицата, в която искал да завие, излязло дете на велосипед, не спряло на „стопа” и автомобилът, който свидетелят изчаквал, за да не прегази детето, се ударило в МПС на свидетеля, почти челно. МПС не се движило бързо, нормално, но нямало видимост към пресечката, тъй като там има училище. Доколкото свидетелят знае, има ограничение от 30 км./час и в двете посоки. Детето въобще не се опитало да спре. Били група деца, които очевидно се гонили. То било първо и гледало назад. Не видяло нито на каква улица излиза, нито автомобила. Времето било сухо, слънчево. Ако шофьорът не бил реагирал, може би щял да го прегази.
По делото е прието заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза, според което водачът Г.Я. е управлявал л.а. „***” срещу действащи пътни знаци В26-Забранено е движение със скорост, по –висока от означената 30km/h, А19-Деца и Б3 – Път с предимство, а ***Г.Р. се е движил срещу пътен знак Б2-Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство. Посочените пътни знаци са според генерален план за организация на движението, публикуван на сайта на Община Пловдив. Водачът на посочения л.а. е реагирал, когато се е намирал на около 22 м. от кръстовището, като в този момент Г.Р. е бил на около 4-5 м. от кръстовището. Скоростта на движение на МПС преди удара е била около 45 km/h, а ***се е движил с около 11 km/h. Пазарната стойност на причинените по МПС само от удара с велосипедиста вреди е 752.84 лв. Повредите по МПС съответствали на приетия от вещото лице механизъм на ПТП, като между тях има причинна връзка. Пазарната стойност на частите за ремонта на автомобила към датата на ПТП е 3 816.43 лв. без ДДС, а към датата на ПТП – 6 123 лв. В съдебно заседание на 30.05.2019г. вещото лице даде разяснения, според които по отношение на предимството водачът на МПС не е допринесъл за ПТП, тъй като се е движил по път с предимство, а ***– срещу пътен знак, който му е указвал да спре. Знаците, посочени от вещото лице, са според генералния план на Община *, като не може да отговори на въпроса дали тези знаци са се намирали към датата на ПТП на единия и другия път. В случай, че го е имало знакът за движение с 30km/h, то скоростта има връзка с ПТП, тъй като според вещото лице МПС е можело да спре с 36 км/час. ***е можел да спре преди да навлезе на пътя на автомобила, при движение със скорост от 11 км/час, защото около 7 метра е бил изминатият път от него до мястото на удара и в рамките на тези 7 метра е могъл да спре.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗЗД за вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им, а според чл.48 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Ал.3 предвижда, че тези лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
По делото не е спорно, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 08.04.2016г. Г.Т.Р. е малолетно лице, както и не се спори, че негови ***са ответниците по предявените искове – Т.Р.Р. и И.Г.Р.. Малолетното дете е неспособно по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговаря за непозволеното увреждане. Родителите, които са задължени да упражняват надзор над неспособните да разбират или да ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди. Съдебната практика приема /напр. Решение № 1420 от 20.VIII.1962 г. по гр. д. № 971/62 г., IV г. о./, че отговорността на родителя по чл.47, ал.2 ЗЗД е основана върху идеята за надзора, т. е. върху задължението за лична грижа на родителя и лошо изпълнена задача от него за възпитанието на детето, тъй като родителят, при когото живее детето, е този, който трябва да бди постоянно върху малолетното дете, да го възпитава интелектуално и морално по такъв начин, че да го предпази от всякакви грешки, с които може да причини вреди на трето лице. Родителите отговарят за вредите, причинени от малолетните им деца лично, като отговорността им се основава на задължението да осигурят правилно възпитание и надзор на децата си. В този смисъл родителите на малолетния Г.Р. са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.
По делото не са спорни обстоятелствата, че ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственикът на процесния автомобил - "***" са сключили договор за имуществена застраховка "Каско", действащ за периода от 26.02.2016 г. до 25.02.2017 г., както и че от застрахователя е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6 120.36 лв., за настъпилите по автомобила имуществени вреди.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП съдът намира за установен от съставения протокол за ПТП, който макар и в посочената част да няма материална доказателствена сила, се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства на двамата водачи на процесните МПС. Съдът възприема показанията им, тъй като са преки и непосредствени – на участници в ПТП. В тази насока е и заключението на изготвената САТЕ, според вещото лице по която най-вероятен от техническа гледна точка е механизмът, при който ***Г.Р. е навлязъл в ***с ул. „***”, без да спре, а водачът на л.а. „***” е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система и е отклонил автомобила вляво, при което е настъпил удар с л.а. „***”.
Независимо от това обаче, според настоящия съдебен състав предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не може да се направи безспорен извод, че действията на малолетното дете са в причинна връзка с увреждането и настъпилите вреди. С отговора на исковата молба ответниците са навели възражения, че водачът на застрахования автомобил е нарушил задължението си като водач на МПС при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост да спре, като се сочи, че същият е следвало да възприеме знаците „Внимание деца” и за ограничение на скоростта 30 км./час, които възражения съдът намира за доказани в процеса. Според заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, водачът Г.Я. е управлявал л.а. „***” срещу действащи пътни знаци В26 - Забранено е движение със скорост, по –висока от означената 30km/h, А19 - Деца и Б3 – Път с предимство. Според заключението знаците, посочени от вещото лице, са според генералния план на Община Пловдив. В съдебно заседание вещото лице разясни, че генералният план, на който се позовава в заключението си, е приет преди датата на настъпване на процесното ПТП. Според разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, за организиране движението по улиците на територията на Община Пловдив се изготвя Генерален план за организация на движението (ГПОД). (2) ГПОД се разработва за цялата територия на гр. Пловдив или за част от нея – район, зона, жилищен комплекс, и обхваща всички комуникационно- транспортни площи, обслужващи движението на ППС, превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, пешеходното и велосипедното движение и паркиране, и е със срок на валидност 5 години. С оглед и на разясненията на вещото лице се налага извод, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 08.04.2016г., приложим е Планът за организация на движението на гр.*, приет с решение № *, взето с Протокол № * от 20.12.2012г. на Общински съвет Пловдив в края на 2012 година, валиден до края на 2017г. , съобразно който в посоката на движение на л.а. „***” са действащи пътни знаци В26 - Забранено е движение със скорост, по –висока от означената 30km/h, А19 - Деца и Б3 – Път с предимство. Заключението на вещото лице кореспондира и със събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Н. – водач на спрялото за ляв завой МПС, според който близо до мястото на ПТП има училище, поради което по посоката, по която той се е движил, има ограничение 30 км/час, като за другата посока не е сигурен, но смята, че и там ограничението на скоростта е същото. При така събраните доказателства съдът намира, че посочените от вещото лице пътни знаци съобразно действалия към момента на ПТП генерален план са били и поставени на място. Според заключението на експерта, при положение, че е констатирал, че МПС, управлявано от г-н Я., е можело да спре с 36 км./час, то тогава действителната му скорост от 45 км./час, има връзка с настъпилото произшествие, тъй като при движение с 30 км./час, която е допустимата скорост, мястото на удара с велосипедиста би било извън опасната зона за спиране на л.а. „***”. Ето защо съдът приема, че доколкото водачът на л.а. „***” е нарушил правилата за движение, от гледна точка на допустимата за движение на конкретния участък скорост, което има връзка с настъпилото ПТП, то не би могъл да се направи безспорен и категоричен извод, че настъпването на ПТП е причинено именно от действията на малолетното дете. Действията по навлизане на велосипедиста в ***с ул. „***”, без да спре, за което се събраха доказателства, като механизъм на настъпване на ПТП, вероятно биха довели до настъпване на други вреди, но не и на тези, които са предмет на регресната претенция на застрахователя. Поради изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и предвид изрично направеното от ответниците искане, на същите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 990 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, със законни представители К.Х.Ч.и Б.А.против Т.Р.Р., ЕГН ********** и И.Г. Р., ЕГН **********,*** искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 6 120.36 лв. /шест хиляди сто и двадесет лева и 36 ст./ главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско+” по полица № ***от 25.02.2016г., за причинени щети по лек автомобил, марка „**”, модел „**”, рег.№ *** по щета № ***, в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на 08.04.2016г. в гр.*, на ***на ул. „***” и ул. „***”, за което е съставен протокол за ПТП от 08.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 185.64 лв. /хиляда сто осемдесет и пет лева и 64 ст./ обезщетение за забава за периода от 07.11.2016г. до 03.10.2018г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, със законни представители К.Х.Ч.и Б.А. да заплати на Т.Р.Р., ЕГН ********** и И.Г. Р., ЕГН **********,*** сумата от 990 лв. /деветстотин и деветдесет лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Надежда Славчева
Вярно с оригинала: Ц.В.