Номер 25426.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601055 по описа за 2020 година
Производството е по реда на 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане
от Главния прокурор на Република България за възобновяване на
производството по НОХД № 16103/19г. на СРС, НО, 100 състав. В същото се
твърди, че при произнасянето по посоченото наказателно дело, неправилно е
приложен материалния закон, като по отношение на подсъдимия Г. И. Ш. е
одобрено споразумение с налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, без да са налице предпоставките затова.
Поради това се моли за възобновяването на наказателното производство,
отмяна на определението, с което е одобрено споразумението за решаване на
делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред САС представителят на САП поддържа
искането на Главния прокурор по подробно развитите в него съображения.
Осъденият Г. С. Ш. , редовно призован, не се явява в съдебното
1
заседание, не се явява и упълномощен защитник.
САС след като се запозна с материалите по делото, доводите на страните
намери следното :
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното
производство е допустимо, но разгледано по същество се явява
неоснователно.
С определение от 11.02.2020г. по НОХД № 16103/2019г. на СРС е
одобрено постигнатото между прокурор при СРП и защитника на обвиняемия
Г. Ш. споразумение за решаване на делото, като на подсъдимия, за
извършеното него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. Чл. 194, ал. 1, вр.
Чл.20, ал. 2 от НК, е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание е отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Видно от
материалите по делото, Ш. е осъждан, както следва: 1.По НОХД № 4116/10г.
на СГС, в сила от 29.03.2012г., като за извършено престъпление по чл. 354 А,
ал. 1, пр. 4 и 5 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което наказание е отложено за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 5000 лева. 2.
По НОХД № 2769/15г. на СРС, в сила от 15.05.2015г., по което, за извършено
на 06.09.2014г. престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК му е наложено наказание
ПРОБАЦИЯ. По делото е представено съобщение за доброволно изпълнение
от 12.11.2012г., касаещо образувано на 30.10.12г. изпълнително производство
за наложеното наказание ГЛОБА в размер на 5000 лева. С Постановление от
06.11.2017г. са наложени обезпечителни мерки за събиране на вземането, а
именно – запор върху суми по банкови сметки. Идентично Постановление е
съставено и на 18.09.2019г.
При така описаното до тук, съдът намира, че доводите в искането на
Главния прокурор за отмяна на определението и възобновяване на
наказателното производство не могат да бъдат споделени поради следните
съображения :
2
Същите се извеждат от недопустимост на приложението на института
на условното осъждане по чл. 66 от НК, с оглед твърдението, че Ш. не е
реабилитиран за предходното си осъждане, по което са му наложени
наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА. И доколкото
изпитателният срок е изтекъл, без в неговите рамки осъденият да е извършил
ново деяние, за което да му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, ненастъпването на реабилитацията се свързва с наложеното и
неизпълнено наказание ГЛОБА и прочита на нормите на чл. 171 и 1732 от
ДОПК. В разглежданата хипотеза е налице различен прочит на нормите на
ДОПК и тези на НК, предмет на ТР № 2/2018г. на ВКС, ТД № 2/18г., в частта,
свързана с реабилитацията на осъдено лице, на което е наложено наказание
ГЛОБА. Нормите на ДОПК осигуряват интереса на фиска уреждат по-дълги
срокове, при които едно публично вземане, каквото е глобата, подлежи на
принудително събиране. Що се отнася до наказателно правния аспект,
дължимостта на това публично вземане не е пречка за реабилитацията на
лицето, по отношение на което е постановен съответният осъдителен съдебен
акт. Независимо от текста на нормата на чл. 82, ал. 5 от НК, съгласно която
давност не тече при образувано спрямо лицето изпълнително производство за
събирането на глобата, изложеното в т. 4 на ТР № 2/2018г. на ВКС, ТД №
2/18г. е изрично и категорично, че е изключено приложението единствено на
абсолютната, но не и на обикновената /относителната/ давност, при която, в
случай че не бъдат предприети действия по събирането на вземането, с които
се прекъсва давността, в рамките на две години, в наказателно правен аспект
вземането става несъбираемо, респективно, приравнява се на последиците на
изпълнено наказание и започва да тече срок за реабилитация на лицето.
Следователно и доколкото изпращането на призовка за доброволно
изпълнение е действие, с което се прекъсва давността, считано от 12.11.2012г.
е започнала да тече нова двегодишна давност, която е изтекла на 12.11.2014г.
В рамките на така посочения срок не са предприети други изпълнителни
действия, доколкото следващото действие по изпълнителното производство,
което би прекъснало давността, е извършено на 06.11.2017г. и няма
отношение към реабилитацията, поради което от тогава е започнал да тече
срока по чл. 86, ал. 1 от НК, който е ЕДНА ГОДИНА. В същото време, за
деянието по чл. 325, ал. 2 от НК, на осъдения Ш. е наложено наказание
3
ПРОБАЦИЯ, което не препятства както реабилитацията за наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по първото осъждане, така и
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение осъждането по НОХД №
16103/19г. на СРС. Следователно, при одобряването на споразумението по
това наказателно производство, съдът по същество не е допуснал визираното
в искането на Главния прокурор нарушение на материалния закон, доколкото
в мотивите към определението си съдът се е позовал коректно на изложеното
в Тълкувателното решение и правилно е приложил материалния закон.
Предвид изложеното искането за възобновяване на наказателното
производство се явява неоснователно на релевираното в него основание, с
оглед на което то следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното дотук, съдът намира направеното искане за
неоснователно и мотивиран от изложеното и на основание чл. 425 ал. 1 от
НПК, Софийски Апелативен Съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Главния прокурор на
Република България за възобновяване на производството по НОХД №
16103/19г. на СРС, НО, 100 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4