Решение по дело №140/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по молба на Г. И. М. от с.Б., община- Г.Р. – подсъдим по НОХД № 49/2010г. по описа на РС-Р.. Със същата се иска да му “бъде насрочено дело за изменение на мярката му за неотклонение от задържане в по-лека такава”.

Молбата е изпратена ведно с НОХД № 49/10г. на РРС.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с молбата и делото на първостепенния съд, намира следното от фактическа страна:

Молителят е предаден на съд с обвинителен акт на РП-Р. от 18.01.2010г. за престъпление по чл.196,ал.1,т.2, във връзка с чл.195,ал.1,т.3,пр.1 НК, във връзка с чл.194,ал.1 НК, във връзка с чл.20,ал.2 НК във връзка с чл.29,ал.1б.”а” НК и във връзка с чл.26,ал.1 НК. На досъдебната фаза по отношение на него е взета мярка за процесуална принуда “Задържане под стража”, а на другия подсъдим- В. М.- “Подписка”. С разпореждане на съдията-докладчик от 20.01.2010г. делото е насрочено за разглеждане в открито с.з. на 15.02.2010г. Със същото разпореждане докладчикът от РРС е потвърдил взетите на досъдебната фаза мерки за неотклонение на подсъдимите, като е указал, че разпореждането му в тази част подлежи на въззивен контрол пред БлОС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните (подсъдимите). На 22.01.2010г. на молителя (в ареста в Р.) са връчени призовка за с.з. и преписи от обвинителния акт и разпореждане на съдията-докладчик. На 25.01.2010г. в деловодството на РРС са постъпили две молби от Г. М. – едната до председателя на РС-Р., другата – Ч. РРС до председателя на БлОС с посоченото по-горе съдържание (искане за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека). С разпореждане № 317/26.01.2010г. съдията-докладчик по НОХД №40/10г. на РРС е приел, че се касае за жалба срещу разпореждането му в частта относно мярката за неотклонение на този подсъдим (по реда на чл.256,ал.2 НПК) и я е изпратил за произнасяне по компетентност на БлОС.

При описаната фактическа обстановка, въззивният съд приема следното като правни изводи:

Посочената молба на подсъдимия Г. М. не представлява жалба срещу разпореждането му по чл.256 НПК досежно потвърждаването от докладчика от първоинстанционния съд на мярката за неотклонение, а искане по смисъла на чл.270,ал.1 НПК. Този извод се налага на първо място поради обстоятелството, че е подадена молба и на следващо- че в нея (молбата) се съдържа искане за изменение на мярката за неотклонение на под.Г. М. в по-лека такава, а не се прави искане за отмяна (изменение) на разпореждането на съдията-докладчик от РРС в частта му досежно произнасянето по мярката за процесуална принуда на този подсъдим. В случай, че е имал съмнение относно характера на подадената молба районният съдия е могъл да я остави без движение и укаже на молителя да прецизира искането си преди да изпрати делото на БлОС, още повече, че първото по делото с.з. е насрочено сравнително скоро.

С оглед на горното настоящият съдебен състав счита, че въззивното производство следва да бъде прекратено поради липса на предмет, а делото- върнато на РРС, който да се произнесе по молбата на Г. М. по реда на чл.270 НПК.

Така мотивиран, този въззивен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНХД № 50/10г. по описа на ОСБ.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Р. за произнасяне по молбата на подсъдимия Г. М. по реда на чл.270 НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: