№ 142
гр. Чирпан, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Д.в
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Д.в Гражданско дело №
20245540101163 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ), подадена от И. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С.З., ул. „А.М.
***, тел: **********, чрез адвокат Динко Тенев Чеаркезов от АК - Пазарджик, адрес за съобщения
и призовки: гр. С.З., ул. „Васил Левски“ № 10, ап. 10, тел: **********, против Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, п.к. 1606, председател
на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев, се твърди, че на 21.10.2023 г. на АМ „Тракия“, км. 170 + 800, в
района на гр. Чирпан, обл. Стара Загора, около 04.05 часа, в посока гр. Бургас, възникнало пътно
транспортно произшествие (ПТП), между лек автомобил, марка „Хонда Акорд“, с peг. № ***,
управляван от Ж. И. Д., ЕГН **********, *** на ищеца и излязло стадо овце, заедно с пастира си,
движещо се по пътното платно на автомагистралата в посока Бургас, в която посока се движел и
процесния автомобил. Процесния автомобил се ударил в неправомерно излязлото на АМ „Тракия“,
стадо овце поради липса на предпазна телена ограда задължителна за автомагистрала.
В ИМ се твърди, че лек автомобил, марка „Хонда Акорд“, с peг. № ***, бил собственост на
ищеца И. Ж. Д., като на посочената дата, ***ът му Ж. И. Д. се прибирал с автомобила от гр. София
до гр. Стара Загора, а с него пътувал Г.Х.Г.. След настъпването на пътния инцидент на 21.10.2023 г.
***ът на ищеца се обадил на тел. 112 за да съобщи за него. Преди инцидента Ж. Д. се движил по
АМ „Тракия“ със скорост съобразена със ЗДвП, а именно 130 - 140 км/ч. Бил тестван за алкохол от
полицейските служители пристигнали на мястото на произшествието, като теста отчел отрицателен
резултат.
По случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 375 ЗМ-341/2023 г. по описа на
РУ – Чирпан, в хода на което била приложена застрахователна стойност на МПС от ЗК „Лев Инс“,
от която било видно, че лек автомобил, марка „Хонда Акорд“, с peг. № *** имал застрахователна
стойност 9.500 лева, а след ПТП представлявал щета, която го правела негоден за използване. По
1
делото било постановено Постановление № 10865/2023 г. от 17.04.2024 г. на РП – Стара Загора, ТО
– Чирпан, потвърдено с Определение № 157 от 18.09.2024 г. на Районен съд – Чирпан.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура”
да заплати на И. Ж. Д., сумата от 12000 (дванадесет хиляди) лева претърпени от ищеца
имуществени вреди по собствения му лек автомобил, марка „Хонда Акорд“, с peг. № ***, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 21.10.2023 г. до окончателното заплащане на
дължимото. Претендира разноски по делото и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК
*********, с административен адрес: гр. София, ул. „Македония” № 3, чрез пълномощника С. С. -
главен юрисконсулт в Отдел „Административно обслужване“ към Областно пътно управление -
Стара Загора, съгласно пълномощно изх. № П-190/27.06.2023 г. от Председателя на УС на АПИ,
съдебен адрес на пълномощника: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 125.
В отговора се изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради
което го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да носи отговорност за появата на
животни на пътното платно. Внезапната им поява било случайно и непредвидимо събитие, а не
неизпълнение на законово задължение. Позоваването на ищеца на общите разпоредби на закона,
касаещи задължението на ответника да поддържа републиканската пътна мрежа било общо, а
бездействието винаги се състояло в пропускане извършването на конкретни действия, които
следвало да бъдат посочени от страната, която се позовава на тях. Това било така, защото деянието
/действие или бездействие/ било един от основните елементи на фактическия състав на деликта и
обуславяло основателността на претенцията.
Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че са
причина за уврежданията. Не оспорва единствено твърдението, че главен път АМ „Тракия“ е път от
републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл.
19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Област Стара
Загора тази дейност се извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление -
Стара Загора (на основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата). Оспорва
твърдението, че произшествието е настъпило на посочения път и километраж. Оспорва мястото на
настъпване на произшествието. Счита, че ако се установи настъпването на процесното ПТП, то
било настъпило на път, различен от посочения АМ Тракия, км. 170+800. Оспорва механизма на
ПТП и причините за настъпването му. В тази връзка твърди, че механизма на ПТП не бил изяснен
в достатъчна степен. Оспорва правото на водача да управлява застрахования автомобил. Оспорва,
че ответникът бил отговорен за настъпилото произшествие, оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и отговорност на ответника за
наличието на животни на процесния участък. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка
между твърдяното ПТП и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Оспорва
вида и размера на претендираните имуществени вреди, както и това, че всички те са в причинно-
следствена връзка с посоченото в исковата молба събитие. Счита, че претендирания размер е
неоснователно завишен.
Счита, че отговорност за настъпване на произшествието и принос за настъпване на
вредоносния резултат имало лицето П. Н. Ушлиев, посочено като пастир на животните в
Постановление № 10865/17.04.2023 г. на Надежда Банова, прокурор в РП - Стара Загора, ТО –
2
Чирпан, под чийто надзор са били животните, който с поведението си бил допуснал появата им на
пътното платно. В условията на евентуалност релевира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражение
за съпричиняване, породено от действията на посоченото лице, което не било контролирало
непрекъснато движението на животните в конкретните условия, за да бъде в състояние да
предотврати ПТП в случай на възникване на опасност.
Счита, че отговорност за настъпване на произшествието и принос за настъпване на
вредоносния резултат имал водачът на лекия автомобил. Предвид равнинността на процесния
участък от АМ „Тракия“, движейки се с позволената от закона скорост за такъв клас път и
съобразена с конкретните метеорологични условия, водачът следвало да забележи наличието на
животно на пътя и да предприеме необходимото за да го избегне. Счита, че е било налице
неспазване на правилата на чл. 20 от Закона за движението по пътищата ЗДвП). В условията на
евентуалност релевира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД възражение за съпричиняване, породено от
действията на водача, който не контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно
средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на
възникване на опасност.
Счита, че отговорност за настъпване на произшествието и принос за настъпване на
вредоносния резултат носи и „Шато Рогошев“ ООД, гр. Чирпан, тъй като на посоченото дружество
било издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски
крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 53-00-9765/04.07.2012 г. и Разрешение за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях №
РСПП-366/16.11.2022 г. По силата на посочените разрешения дружеството било изградило и
експлоатирало „Паркинг за автомобили“ в обслужващата зона на АМ „Тракия“, километър
173+507, дясно - единичен обект без бензиностанция или газостанция с 3 900 кв.м. търговска площ,
при посочените в разрешенията условия. Съгласно РСПП-366/16.11.2022 г., на посоченото
дружество били вменени задължения и отговорност, посочени в т. 2, т. 9 и т. 13 от същото. С
тяхното неизпълнение, посоченото дружество допуснало навлизането на животни в процесния
участък и било отговорно за настъпилото ПТП. В условията на евентуалност релевира на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражение за съпричиняване, породено от бездействие и
неизпълнение на вменени по силата на закона и с посочените разрешения задължения на
посоченото дружество.
Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следвало да носи отговорност за появата на
животни на пътното платно. Не било налице неизпълнение на законово задължение. Твърди, че
посоченият участък от АМ „Тракия“ бил изграден и се поддържал изцяло, съобразно техническите
изисквания, свързани със строителните работи и тези по обезопасяването на движението на ППС,
пътници и товари изцяло съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и
техническата документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995
г. с изградена предпазна мрежа. Твърди, че по времето на ПТП не е имало нарушения по оградите
(предпазните мрежи) на АМ „Тракия“ в посочения участък, за който отговаря Агенция „Пътна
инфраструктура“, която била изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата (ЗП). Извършени били необходимите работи за обезопасяване на движението на
автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП.
Съгласно чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна
инфраструктура” осъществявала дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, какъвто път представлявала АМ „Тракия“. Същите се явявали
3
задължения и отговорности и на дружествата, извършващи дейности по текущ ремонт и
поддържане, с оглед сключените между тях и Агенция „Пътна инфраструктура” договори за
възлагане на обществени поръчки.
Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен договор № РД-37-49/10.10.2022 г. с
„Автомагистрали“ ЕАД - София, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на
изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при
аварийни ситуации по Обособена позиция № 3 – „АМ „Тракия“ на територията на ОПУ - София,
ОПУ - Пазарджик, ОПУ - Пловдив и ОПУ - Стара Загора, ОПУ Сливен. ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас.
С Определение № 89/06.02.2025 г. по искане на ответното дружество са допуснати като
трети лица – помагачи на страната на ответника: „Автомагистрали“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4 и
„Шато Рогошев“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, ул. „Минчо Драндаревски“
№ 1, ЕИК *********, представлявано от управителя Мария И.а Рогошева.
С Определение № 126/21.02.2025 г. по искане на ответното дружество е допуснат като трето
лице – помагач на страната на ответника: П. Н. У., ЕГН **********, адрес за призоваване: с. С.,
общ. Стара Загора, втори адрес за призоваване: с. Г., общ. Чирпан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл. 235, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД (За правната
квалификация виж ППВС № 7/1959 г. и ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/1975 г., т. 3).
По делото се установи безспорно, че на 21.10.2023 г. на АМ „Тракия“, на км. 173 + 800, в
района на гр. Чирпан, обл. Стара Загора, около 04.05 часа е възникнало пътно транспортно
произшествие (ПТП), при което лек автомобил, марка „Хонда Акорд“, с peг. № ***, управляван от
Ж. И. Д., ЕГН **********, в посока към гр. Бургас се ударил в животни - овце, движещи се по
пътното платно на автомагистралата, с пастир на стадото П. Н. У., ЕГН **********.
Тези обстоятелства, съдът приема за установени на първо място от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план схема към протокола (л. 331 – 332 от
делото), в който са посочени: участниците в ПТП - Ж. И. Д., като водач на лек автомобил, марка
„Хонда Акорд“, с peг. № *** и П. Н. У., като пешеходец, щетите по превозното средство – цялата
предна част, другите материални щети – 9 броя овце и пострадалите лица. Като причини и условия
за ПТП в протокола е записано: в процес на изясняване. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му.
На второ място от документите по приобщеното досъдебно производство № 375 ЗМ –
341/2023 г. по описа на РУ – Чирпан (л. 253 – 377 от делото). Съгласно постоянната практика на
ВКС, приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно
производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с всички доказателства по
делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи. Писмените доказателства по
приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с
прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които
някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са
надлежно доказателство за извършването на съответните признания (Така Решение № 170 от
12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 265 от 10.09.2012 г. на ВКС по
4
гр. д. № 703/2011 г., IV г. о., ГК и др.).
На следващо място от показанията на свидетеля Ж. И. Д., *** на ищеца (л. 211 от делото),
който твърди, че на 21.10.2023 г. управлявайки процесния лек автомобил със скорост 130-140
км/час“, в тъмната част на денонощието се движел по АМ „Тракия, като в района на гр. Чирпан се
блъснал в животни – овце. Съдът след като прецени показанията на разпитания свидетел по реда
на чл. 172 ГПК счита, че тъй като същите отразяват преките и непосредствени впечатления на
свидетеля и не са опровергани от останалия събран доказателствен материал са достоверни.
Между страните не е спорно, че процесния автомобил към датата на произшествието е бил
собственост на ищеца И. Ж. Д., което се установява и от приложените на л. 18 от делото копия от
свидетелство за регистрация - част І и част II, като на част първа от свидетелството за регистрация е
отбелязано – прекратяване на регистрация, съхранение в частен имот (л. 17 от делото).
От удостоверение за застрахователна стойност на ЗК „Лев Инс“ АД, издадено на 17.11.2023
г. се установява, че застрахователна стойност на процесното МПС е в размер на 9500 лева (л. 344 от
делото).
По делото е приложено писмо изх. № 53-00-1481/10.11.2023 г. от директора на ОПУ – Стара
Загора до „Шато Рогошев“ ООД от съдържанието на което се установява, че във връзка с получен
сигнал от РУ – Стара Загора с вх. № 24-00-741/01.11.2023 г. за разрушена отрадна мрежа на км. 174
на АМ Тракия и опасността от навлизане на животни на автомагистралата служители на ОПУ -
Стара Загора за извършили оглед и са констатирали разрушена оградна мрежа на обект: Паркинг на
автомобили в ПИ № 000418 и № 001384 в землището на гр. Чирпан в обхвата на обслужващата
зона на АМ Тракия при км. 173 + 507 дясно (л. 101 от делото).
По делото са изслушани заключения по съдебно-техническа и допълнителна съдебно-
техническа експертизи, които настоящия съдебен състав не възприема, тъй като вещото лице в
отговорите на въпросите си цитира км. 170+800, а по делото се установи, че процесното ПТП е
настъпило на км. 173+800 на АМ „Тракия“, т.е. заключението не кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице
дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички
доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост (Решение № 224 от 7.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 612/2018 г., III г. о., ГК).
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, магистралата се управлява от Агенция
„Пътна инфраструктура”, а съгл. чл. 29 ЗП, Агенцията и общините поддържат републиканските и
общинските пътища съобразно транспортното им значение.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност
възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест
отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на
лицето, на което е възложено извършването на определена работа.
По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, поради което в
качеството на собственик следва да отговаря ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, в
качеството на държавен орган, на който е възложено управлението на вещта - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП.
5
Съобразно чл. 3, ал. 1 и 167 ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно
състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.
От доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на
ответника, в процесния пътен участък са попаднали неконтролируеми животни - овце, в които се е
блъснало процесното превозно средство, в резултат на което е настъпило процесното ПТП с вреди -
материални щети по цялата предна част автомобила, както е констатирано в протокола за ПТП.
В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че Агенция „Пътна инфраструктура” е
изцяло отговорна за настъпване на произшествието, т. к. не е изпълнила задължението си по
поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни
средства по него. В настоящия случай в процесния пътен участък на автомагистралата са
попаднали неконтролируеми животни - овце, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез
с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото е предназначението
на този най-висок клас път. Освен това, задължение е на ответното дружество да контролира
дейността и на тези, на които е възложила дейности по изпълнение на вменените й чрез законовите
норми задължения, а именно „Автомагистрали“ ЕАД.
Неоснователни са доводите на ответната страна за съпричиняване на щетите от страна на
увредения. Съдът намира, че водачът на процесното МПС, не е имал възможност с действията си да
предотврати настъпването на произшествието при внезапното навлизане на животните на
платното. По делото не са ангажирани доказателства за поведение на увреденото лице, което да е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В случая пътят и неговите принадлежности в района на инцидента дори и да са били в
изправно състояние, то безспорно причината за вредите по процесното превозно средство са в
резултат на удара му в преминаващите внезапно животни, а Държавата, която чрез нейния
централен орган в лицето на АПИ носи отговорността за последици от нерегламентираното
присъствие и преминаване на животни през по-принцип обезопасената магистрала в района на
инцидента. В случая е без никакво фактическо и правно значение на кое конкретно място
животните са проникнали през монтираната защитна оградна мрежа на магистралата и съответно
кое длъжностно лице евентуално носи вина и отговорност за това.
Следва да се посочи, че по делото се събраха доказателства - писмо изх. № 53-00-
1481/10.11.2023 г. от директора на ОПУ – Стара Загора до „Шато Рогошев“ ООД за констатирана от
служители на ответника за разрушена отрадна мрежа в обхвата на обслужващата зона на АМ
Тракия при км. 173 + 507 дясно (л. 101 от делото). Цитираното писмо изх. № 53-00-1481/10.11.2023
г. от директора на ОПУ – Стара Загора, представлява частен документ, подписан от лицето, което
го издава и съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това
лице. Всеки неоспорен по реда на чл. 193 ГПК частен писмен документ, е автентичен и истински,
като същият има формална доказателствена сила относно съдържащото се признание. Налице е
извънсъдебно признание на факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява
доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от това лице - чл. 180 ГПК (В
този смисъл Решение №261/2013/22.01.2014 по гр. дело №2354/2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., Решение
№ 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 748 от 17.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК , Решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г.
о.).
Следователно, съдът приема, че по делото е безспорно установена и доказана по несъмнен
6
начин причинно-следствената връзка между претърпените от пострадалия имуществени вреди в
резултат на това ПТП и общата вина на стопанина на вещта (АМ Тракия) - ответника Агенция
„Пътна инфраструктура”, ангажиран и задължен за поддръжка и обезопасяване на пътя.
С оглед изложеното съдът намира претенцията за доказана по основание. Тъй като искът е
установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съобразно разпоредбата на
чл. 162 ГПК размерът му следва да бъде определен по преценка на съда. От приобщеното по делото
удостоверение за застрахователна стойност на ЗК „Лев Инс“ АД, издадено на 17.11.2023 г. се
установява, че процесното МПС е със застрахователна сума в размер на 9500 лева (л. 344 от
делото), до който размер съдът определя за основателен предявения иск, а за горницата над 9500
(девет хиляди и петстотин) лева до претендираните 12000 (дванадесет хиляди) лева, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху тази суми следва да се присъди и законната лихва, считано от деня на увреждането -
21.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, тъй като при непозволено увреждане
длъжникът изпада в забава от момента на увреждането, без да е необходима покана – чл. 84, ал. 3
ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 1171.66
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответникът
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 318.80
лева за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул.
„Македония“ № 3, п.к. 1606, председател на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев, да заплати на И. Ж.
Д., ЕГН **********, адрес: гр. С.З., ул. „А.М. ***, сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева,
претърпени от ищеца имуществени вреди по собствения му лек автомобил, марка „Хонда Акорд“, с
peг. № ***, в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 21.10.2023 г. на АМ
„Тракия“, на км. 173 + 800, в района на гр. Чирпан, обл. Стара Загора, при което лек автомобил,
марка „Хонда Акорд“, с peг. № ***, управляван от Ж. И. Д., ЕГН **********, в посока към гр.
Бургас се е ударил в животни - овце, движещи се по пътното платно на автомагистралата, с пастир
на стадото П. Н. У., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
21.10.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул.
„Македония“ № 3, п.к. 1606, председател на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев, да заплати на И. Ж.
Д., ЕГН **********, адрес: гр. С.З., ул. „А.М. ***, съразмерно с уважената част от исковете, сумата
в размер на 1171.66 (хиляда сто седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лева,
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С.З., ул. „А.М. *** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, п.к. 1606,
председател на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
7
сумата в размер на 318.80 (триста и осемнадесет лева и осемдесет стотинки) лева за
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на третите лица – помагачи на страната на ответника:
„Автомагистрали“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1618, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4, „Шато Рогошев“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Чирпан, ул. „Минчо Драндаревски“ № 1, ЕИК *********, представлявано от управителя Мария
И.а Рогошева и П. Н. У., ЕГН **********, адрес за призоваване: с. С., общ. Стара Загора, втори
адрес за призоваване: с. Г., общ. Чирпан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд
– Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8