Решение по дело №218/2020 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №259

гр. Русе, 16.07.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  гражданска колегия, в открито заседание на 16 юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                              Председател:         АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                      Членове:         ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                      НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря  Анелия Генчева,  като   разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА  гр. дело № 218 описа  за 2020 г., за  да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Р.С.С. е обжалвал Решение № 201/11.02.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6711/2019г., с което са  отхвърлени като неоснователни исковете му за отмяна на Заповед № 508 от 02.09.2019г. за прекратяване трудовото му правоотношение и за възстановяване на предишната работа – **** в “Р****” ООД. Излага оплаквания за неправилност на Решението и моли то да бъде отменено, а предявените искове да се уважат, като се присъдят разноските в производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Б. Ж., изразява  становище, че същата е неоснователна.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

  На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на първоинстанционното производство са предявени, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

От ангажираните по делото доказателства е установено, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, подписан на 14.03.2018 г., при условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70 от КТ - за неопределено време, със срок на изпитване от 6 месеца. Ищецът заемал длъжността ”****”. Съгласно т. VI  от договора, срокът на предизвестието при прекратяването му е 30 дни. С Допълнително споразумение от 01.03.2019г. към трудовия договор е изменено основното месечно трудово възнаграждение от 510 на 560 лв. и допълнителното трудово възнаграждение, което включва възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година, отработена на същата или сходна длъжност и за нощен и извънреден труд - 90 лв.

С обжалваната в настоящото дело Заповед № 508/02.09.2019 г. работодателят прекратил ТПО с въззиваемия на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Съгласно последната разпоредба, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

В първоинстанционното съдебно производство ответникът ”Р**** ” ООД оспорил предявените срещу него претенции и се позовал на изтекла давност за предявяването им.

С атакувания съдебен акт районният съд приел направеното възражение за основателно, като изложил съображения, които изцяло се приемат от въззивната инстанция.

Като юридически факт погасителната давност е период, през който носителят на правото бездейства. За изтичането на давността не се следи служебно, а тя се взема предвид само при възражение от ответника (чл.120 ЗЗД), каквото в случая е налице. В настоящото производство ответникът по предявения иск е упражнил, чрез възражение субективното си право да погаси правото на иск на ищеца.

Съдът намира за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ давностният срок за този иск започва да тече от деня на прекратяването на ТПО. След изтичането на този срок правото за предявяване на такъв иск се погасява по давност. В конкретния случай трудовото правоотношение е прекратено, считано от 02.09.2019 година. Двумесечният давностен срок изтича на 02.11.2019 г., а исковата молба до съда е изпратена от ищеца на 11.11.2019 г.

Давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ също е двумесечен, съгласно даденото тълкуване в Тълк. решение №1/12.05.2015г. по тълк. д. №1/2014г. на ВКС, ОСГК.

Горното обуславя извода, че така предявените искове са погасени по давност и като такива съдът следва да ги отхвърли като неоснователни.

Настоящият състав счита за неоснователни и възраженията на жалбоподателя относно съществуването на представената от работодателя  молба от 31.08.2019г. от името на Р. С.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят чрез телефонен разговор със свидетелката по делото Д. И. по служебния телефон, от Г****, където е бил командирован по работа, изразил намерението си да напусне, тъй като получил предложение да работи като **** в Г****. Същия ден той изпратил молба по “****”, с която молел да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 02.09.2019 г. На 02.09.2019г. И. разпечатала молбата на хартиен носител, входирала я във входящия регистър и управителят на дружеството я парафирал с “Да, с отработване на предизвестие”. От доказателствата по делото се установява също, че още на 31.08.2019г. ищецът не се явил на работното си място - в базата на дружеството в Г****, където са к*** и не е изпълнявал повече трудовите си функции - действие потвърждаващо волята му за прекратяване на ТПО.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че  наличните доказателства сочат, че прекратяването на трудовото правоотношение в разглеждания случай попада под действието на приложения от работодателя фактически състав на разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ, а не на тази по чл. 325 КТ. Разпоредбата на чл.325 КТ изисква наличие на взаимно съгласие на работник и работодател за прекратяване действието на договора, което съгласие следва да е изразено писмено с две насрещни волеизявления - на работник и работодател. От съдържанието на приетата като доказателство по делото молба такова волеизявление ищецът не е изразил, поради което доводите му за незаконосъобразност на Заповед № 508/02.09.2019 г. са неоснователни.

  Предвид гореизложеното, съдът намира, че Заповед № 508/02.09.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е законосъобразна.

С оглед отхвърлянето на главния иск, правилно районният съд е отхвърлил и акцесорния иск за възстановяване на предишната работа.

Решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищеца е законно и са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ, е  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, разноските са в тежест на жалбоподателя, който следва да заплати на “Р****” ООД сумата от 610 лева – адвокатско  възнаграждение за производството пред за въззивната инстанция.

Така мотивиран, Окръжният съд 

 

                     Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 201/11.02.2020 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №  6711/2019 г.

ОСЪЖДА  Р.С.С.,  ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Р****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Р****, ****, представлявано заедно от управителя Я. Г. и прокуриста Д. Ж., сумата от 610 лева - разноски за адвокатско  възнаграждение във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: