Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в открито
заседание на тринадесети октомври 2021г.,
в състав:
Административен
съдия: Марияна Ширванян
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 1922 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ вр. чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл.171, т.4 от ЗДвП № 21-0819-001053
от 06.08.2021г. на Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция Варна,
упълномощен със заповед № 365з -2747/20.07.2017г.
В
жалбата е посочено, че оспореният акт е неправилен, необоснован и постановен в
нарушение на процесуалните правила. Намира, че в оспорената заповед не са
посочени доказателствата, на които се е позовал административния орган, за да
констатира, че г-н П. е загубил придобитата правоспособност и на тези
констатации и на основание чл.171, ал.4 му отнема СУМПС. Намира, че без правно
основание е приравнен към лицата загубили правоспособност поради отнети
контролни точки. Моли при съобразяване на изложените доводи да бъда отменена
оспорената ЗППАМ.
В
молба с.д. 14346/01.10.2021г. жалбоподателят сочи, че в края на м.юли 2021г.
поради придобиване на нова категория „А“ и изтичането на срока от издаването
му, е решил да подмени СУМПС. Подал заявление в сектор ПП Варна. При явяването
за получаване на новото СУМПС бил изненадан от действията на служителите на ОД
МВР, сектор ПП, които му иззели още валидното СУМПС, поради това, че 2010г. е
загубил всички контролни точки. Връчена му е и ЗППАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП №
21-0819-001053 от 06.08.2021г. на Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна
полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з -2747/20.07.2017г., в която е
вписано, че отнетите контролни точки са с връчени три НП, едно от 2006г. и две
от 2010г., като намира, че две от НП са с над четири годишна давност. Заповедта
е издадена за това, че като водач с отнети контролни точки не е върнал СУМПС в
съответната служба на ОД на МВР. Сочи, че е заплатил наложените глоби по НП и,
че при заплащането им не му е казано, че е с отнети всички контролни точки.
Намира, че доказателствата относно незаконосъобразността на заповедта се съдържат
в „Справка картон на водача“ и сочи, че съгласно посочената
справка на 17.11.2010г. са му отнети
контролни точки и, че на 08.01.2011г. са му възстановени контролни точки
и е посочено, че му остават 33, а след това му е издадено СУМПС на 23.11.2011г.
Сочи, че съгласно същата справка към 15.11.2013г. е имал максималния брой 39
контролни точки. На тези доводи, моли за отмяна на оспорения акт.
Ответникът,
чрез процесуален представител в открито съдебно заседание поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата и твърденията релевирани в частта
на исковата молба, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168
от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и предвидената
форма и е допустима за разглеждане.
По
основателността:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма и е
валиден, годен за съдебна проверка.
За
да издаде оспорения акт, административният орган е констатирал, че на водачът П.Б.П.,
ЕГН ********** са отнети всички 39 контролни точки, с влезли в сила на 17.11.2010г.
НП №№ 7887/25.09.2006г.; 9760/13.10.2006г. и 5449/29.05.2008г.. Направил е
извод за виновно нарушение от страна на водача на разпоредбата на чл.157, ал.4
от ЗДвП, на съображение, че последният не е върнал свидетелството за управление
на МПС в съответната служба на МВР и наложил на г-н П. принудителна мярка по
чл.171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съдът
намери за установени следните факти от представените от административния орган
доказателства.
НП
№№ 7887/25.09.2006г.; 9760/13.10.2006г. и 5449/29.05.2008г. са издадени срещу П.Б.П.
за различни нарушения, като с първото от тях са му отнети 20 контролни точки, с
второто - 9 контролни точки и с третото
– 10 контролни точки. Трите НП са връчени на г-н П. лично и са влезли в сила на
17.11.2010г. Трите НП са издадени от сектор ПП при ОД на МВР Варна.
От
справката картон на водача се установява, че отнетото му СУМПС е с дата на
издаване 23.11.2011г.
От
приложените по делото наказателни постановления, въз основа на които е издадена
заповедта се констатира, че всяко едно е връчено лично на жалбоподателя. В този
смисъл неоснователен се явява довода на жалбоподателя за липса на яснота
относно мотивите за изземване на свидетелството за правоуправление, тъй като
във всяко едно от постановленията е посочен броя на отнетите точки, а връчени
на една и съща дата са му позволили сам да направи сумирането на иззетите
контролни точки и съответно да е разбрал, че са отнети всички 39.
Предоставените на жалбоподателя контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в
резултат на влезли в сила 3 броя наказателни постановления (НП) за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 2006г. -
2007г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, г-н П., е загубил
придобитата правоспособност за водач на МПС на 17.11.2010г. и е бил длъжен да
върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР по арг.
на чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Според
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП
водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и
установен в хода на административното производство, с чието проявление възниква
публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе
свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да
преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой
точки настъпва по силата на закона, с обективиране на предвидените по закон
предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с
преустановителен характер.
Съгласно
чл. 157, ал. 5 от ЗДвП
лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане
на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред
съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6
месеца от датата, на която е върнато свидетелството.
Съгласно
разпоредбите на чл. 158,
вр. с чл. 157 от ЗДвП
възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до
първоначалния максимален размер, но не и в случаите на пълно изчерпване на
определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр.
с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи
придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по
реда на чл. 157, ал. 5 от с.
з - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите
за възстановяне на частично отнети контролни точки.
Следва да се отбележи, че към датата на влизане в сила на
НП на г-н П. са били отнети 39 контролни точки от 39 възможни, т.е. той е
загубил правоспособността си още към ноември 2010г., когато е следвало да
изпълни задължението си да върне свидетелството за правоуправление, така както
разпорежда нормата на чл. чл.157 ал.4 ЗДвП.
От друга страна се установява, че отнетото му с оспорения
съдебен акт СУМПС е издадено на 23.11.2011г. Налага се извод, че след отнемане
на всички контролни точки водачът е върнал на административния орган СУМПС,
което е притежавал към дата на влизане в сила на трите посочени по горе НП,
съответно към дата на отнемането на всичките му контролни точки.
С връщането на СУМПС, което г-н П. е притежавал към дата 17.11.2010г.
в съответната служба на МВР представлява изпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Отнетото му с настоящата заповед
СУМПС е издадено на 23.11.2011г., т.е. година след 17.11.2010г. и след проверка
от компетентния орган на наличието за предпоставките за издаването му. В този
аспект се констатира, че в оспорената заповед не е конкретизирано за кое СУМПС
с № и дата на издаване не изпълнено задължението за връщането му от г-н П..
Налага се извод за непълно описание на фактите в административния акт, което не
се преодолява от данните съдържащи се в административната преписка.
На горните съображения, жалбата
се явява основателна и следва заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл.171, т.4 от ЗДвП № 21-0819-001053 от 06.08.2021г. на Началник група към ОДМВР Варна, с-р
Пътна полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з -2747/20.07.2017г. да бъде
отменена.
Така мотивиран, Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес *** заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл.171, т.4 от ЗДвП №
21-0819-001053 от 06.08.2021г. на Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна
полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з -2747/20.07.2017г.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: