Р
Е Ш Е Н И Е
№ 498/ 16.05.2023
г., гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, XIX-ти съдебен състав,
на двадесети април, две хиляди двадесет и трета година, в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ
СТОЯНОВА
при участието на
секретаря И.Л. и в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа докладваното от съдия Стоянова КАНД № 598 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба на „ДЕГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Ген.Гурко“ № 29, чрез адв. П.Ш. ***, съдебен адрес ***
против Решение № 120/ 17.02.2023 г., постановено по НАХД № 4603 по описа на
Районен съд – Бургас за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 665464-F677621/02.11.2022
г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което
на „ДЕГА“ ЕООД, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Изложени
са доводи, че решението на РС – Бургас е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли се
същото да бъде отменено, както и процесното НП. Претендира се присъждане на
направените разноски.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът по касацията, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В представено по делото становище излага доводи за
неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението на
районния съд. Претендира присъждане на разноски.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява
основателна поради следните съображения:
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК, и по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата основания,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му. По същество е
обоснован извод, че санкционираното
дружество е извършило нарушението, за което е привлечено към
административнонаказателна отговорност, а именно, че е осъществило състава на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и правилно му е наложено наказание по чл.
185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
Така постановеното
решение е недопустимо, като съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд
се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55,
ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели.
Посочената разпоредба
на чл. 61, ал.1 от ЗАНН е процесуална разпоредба, тъй като с нея се определя
редът, по който се развива производството пред Районния съд, съответно се
определя процесуалната легитимация, която определя надлежните страни в
процесуалното правоотношение.
От протокола от
проведеното на 19.01.2023 г. открито съдебно заседание пред Районен съд –
Бургас, е видно, че като ответник /АНО/ е вписан началник на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на
НАП, който не е присъствал. Отразено е, че за него се е явила ю.к. Ч. с
пълномощно по делото, което е издадено от името на изпълнителния директор на
НАП (л. 60 от НАХД № 4603). Съобразно чл. 131 от НПК, субсидиарно приложим в
производството пред районен съд на основание чл. 84 от ЗАНН, протоколите,
съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени
средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени,
и за събраните доказателства.
В постановеното
съдебно решение районният съд не е посочил изрично въззиваемата страна.
Същевременно от
данните по делото се установява, че призовките относно производството пред РС –
Бургас, вкл. съобщението за постановено решение, са били изготвяни до ТД на НАП, отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП.
Структурата на
националната агенция за приходите е уредена в чл. 6 от ЗНАП. Съгласно ал. 1 на
посочената разпоредба, Агенцията се състои от централно управление и
териториални дирекции, като централното управление подпомага дейността на
изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола
на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му
правомощия по този закон (ал. 2), а териториалните дирекции установяват
публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други
публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират
публичните вземания (ал. 3). Същевременно в чл. 6, ал. 5 от ЗНАП е посочено, че
в централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това
число главни дирекции, отдели и сектори. Анализът на посочените разпоредби сочи,
че АНО е началник на отдел, включен в структурата на ЦУ на НАП, а не е част от
ТД на НАП.
Извод, че
производството пред районен съд се е развило без участието на надлежна страна
може да се направи и от представената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП (л. 44 от НАХД № 4603), от която се
установява, че отдел „Оперативни дейности“ е включен в състава на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. В производството пред районния съд призовките са били
адресирани до ТД на НАП, към който няма обособена административна единица отдел
„Оперативни дейности“. С оглед обстоятелството, че АНО е изпълнявал длъжността
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, то следва, че същият не бил
призован редовно за участие в производството пред въззивния съд.
Действително,
видно от протокола от проведеното с.з. на 19.01.2023г., е че съдът е конституирал
като въззиваема страна - началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, но за съдебното
заседание е призовал друга, различна страна, каквато е Териториалната дирекция
на НАП, нямаща качеството на административнонаказващ орган, районният съд е
постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.
В този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълк.д.№ 5/2022г. на ОСС на НК
на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС.
С оглед на така
изложените съображения, в конкретния случай
въззивният съд е бил длъжен да призове в производството наказващия
орган, който съгласно разпоредбата на чл.61 от ЗАНН е надлежната страна в
процеса.
Като е призовал и
връчвал съобщенията по делото на ТД на НАП, отдел „Оперативни дейности“ Бургас
при ЦУ на НАП, вместо наказващия орган, първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като това е довело до невъзможност за надлежната страна в процеса да
упражни своите процесуални права. От друга страна провеждането на производство
срещу ненадлежна страна води до постановяване на един недопустим съдебен акт,
тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на
постановеното съдебно решение, а ненадлежната страна формално е обвързана от
тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за
участие в процеса.
По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
недопустимо, като постановено между ненадлежно конституирани страни.
Предвид изложеното
и на основание чл.221, ал.3 от АПК, касационният съд следва да обезсили
решението на районния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на съда с участието на надлежен ответник - началник отдел „Оперативни дейности“
- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, съгласно мотивите на настоящото решение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. чл.221, ал.3 от АПК, от АПК,
АдмС - Бургас, XIX касационен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 120/ 17.02.2023 г., постановено по АНД № 4603 по описа на Районен съд
– Бургас за 2022 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда с участието на надлежен ответник съгласно мотивите на
настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.