Р
Е Ш Е
Н И Е № 703
Том VІІІ, стр. 3-6
гр. Хасково, 20.11.2015год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и петнадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Десислава Вълканова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 2729 по
описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от М.Н.У.,***
против „НДК ФАРМ“ ЕООД-Хасково обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2 от КТ за сумата в размер на 3454.38 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2013г. до 27.01.2014г.,
за сумата в размер на 1240 лева – неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 02.01.2011г.
до 01.08.2013г., за неизплатено допълнително трудово възнаграждение добавка за
м. януари 2014г. в размер на 611.59 лева, както и иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ за сумата в размер на 1360.80 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.02.2011г. до
27.01.2014г.
В исковата молба ищцата твърди, че е завършила висше
образование Фармация с образователна степен – магистър-фармацевт. Работила в
ответното дружество от 30.05.2005г. по трудов договор като „Управител на
аптечен склад” – База Хасково, до 27.01.2014г., когато със Заповед №
38/27.12.2013г. на управителя на дружеството трудовия й договор бил прекратен
на основание чл.327, ал.1, т.1 от КТ, считано от 27.01.2014г. В трудовия
договор работодателят й бил определил трудово възнаграждение в размер на 504
лева, което съответствало на минималния осигурителен праг за съответната
длъжност, но не съответствало на началните минимални заплати на фармацевтите.
Освен това, дори и върху този определен в трудовия й договор размер на
работната заплата, в нарушение на чл.12 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, работодателят не й бил определил
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което
за медицинските работници било минимум 1 % месечно и за работата й в
дружеството й се полагало 9 % допълнително трудово възнаграждение върху
основната заплата / 47.54 лева месечно/, с което размерът на брутното й трудово
възнаграждение възлизал общо на 575.73 лева. Същото не й било изплащано от
работодателя. Посочва още, че при прекратяването на трудовия договор
работодателят не й изплатил, както следва: 1. Допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 02.01.2011г.
до 01.08.2013г. или общо 1240 лева; 2. Брутното трудово възнаграждение за
периода от 01.08.2013г. до 27.01.2014г. в размер на 3454.38 лева; 3.
Допълнителните надбавки в размер на 611.59 лева, начислени във ведомостта за
заплата за м.януари 2014г., но неизплатени, които били констатирани при
проверка по нейна жалба от Дирекция „Инспекция по труда”-Хасково; 4.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.02.2011г. до
27.01.2014г. в размер на 1360.80 лева. Посочва, че отпускът й бил определен
неправилно от работодателя – освен основния годишен платен отпуск в размер на
20 дни, ищцата имала право и на платен допълнителен отпуск в размер на 10 дни
годишно. Този допълнителен отпуск бил задължителен по т.5 от Приложение № 1 от
Колективните трудови договори в системата на отрасъл „Здравеопазване”, действащи
през исковия период, който допълнителен отпуск бил за всички работещи в аптеки,
аптечни складове и др. фармацевтични предприятия. При проверката от Дирекция
„Инспекция по труда” по административна преписка № 0072-5637/14.11.2014г. бил
установен размера на неизползвания платен годишен отпуск – 13 дни за 2013г. и 9
дни за 2012г. Ищцата заявява, че оспорва този размер, тъй като не отразявал
допълнителния платен годишен отпуск по 10 дни годишно или общо 30 дни за
исковия период и не включвал отпуска за 2014 година пропорционално на
прослуженото време. Поради това счита, че работодателят й дължал обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за период от 52 дни,
или общо в размер на 1360.80 лева. Поискала от работодателя с писмена молба да
й издаде извлечение от ведомостите за заплати за посочения период. Молбата й
била приета в дружеството от посочен служител, но не й бил даден входящ номер,
а при проверката на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково било установено, че
молбата й въобще не е заведена в деловодството на дружеството и не съществува
като такава в документацията му. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 3454.38
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2013г.
до 27.01.2014г., сумата в размер на 1240 лева – допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 02.01.2011г.
до 01.08.2013г., допълнително трудово възнаграждение добавка за м. януари
2014г. в размер на 611.59 лева, както и сумата в размер на 1360.80 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.02.2011г. до 27.01.2014г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на иска – 30.12.2014г. до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор. В съдебно заседание не
изпраща процесуален представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че по силата
на Трудов договор № 1/30.05.2005г. между ищцата като работник и ответника като
работодател е съществувало трудово правоотношение на основание чл.67, ал.1, т.1
от КТ. Уговорено е било ищцата да изпълнява при дружеството-ответник длъжността
„управител фармацевтичен склад” с основно месечно трудово възнаграждение от 350
лева, както и 0.6 % на година – допълнително възнаграждение за продължителна
работа. Предвидено е право на работника на платен годишен отпуск за срок от 20
работни дни. Определен е и срок на предизвестието при прекратяване на трудовия
договор – 30 дни. В договора е отразено, че работникът ще постъпи на работа на 01.06.2005г.
Договорът е подписан от представител на работодателя и от работника.
Не
се спори между страните по делото, че същите са били в трудово правоотношение
по силата именно на този трудов договор през целия исков период и до 27.01.2014г.
Считано от тази дата това правоотношение е прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.1 от КТ, видно от Заповед № 38/27.12.2013г. В заповедта е посочено, че
на лицето следва бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1от КТ, но не е
посочен конкретен размер на същото.
Представи
се по делото Искане /Жалба/, вх. № 0072-5128/17.10.2014г. до Директора на
Д“ИТ“-Хасково, подадено от ищцата М.Н.У., в което се посочва, че на
24.09.2014г. подала искане до управителя на ответното дружество за извлечение
от ведомостите от 01.08.2013г. до 31.12.2013г. и за периода от
01.01.2014г.-27.01.2014г. и неползван отпуск за 2013г. на основание чл.128а,
ал.1 от КТ, но неколкократно й било отговаряно от страна на работодателя, че
документът не е готов. В отговор на искането Дирекция „Инспекция по
труда“-Хасково е изготвила становище до ищцата, в което е посочено, че при
проверката е констатирано, че видно от ведомостта за м.януари 2014г. са
начислени следните суми: за отработени 17 работни дни – общо 389.45лева и т.н.
„надбавки“ в размер на 611.59 лева. В писмена декларация, подписана от
представител на работодателя, се обяснявало, че сумата от 611.59 лева
представлявала „….неизползван платен годишен отпуск за 22 календарни дни,
разпределен, както следва: 13 дни за 2013г. и 9 дни за 2012г.“. В
разчетно-платежната ведомост за м.януари 2014г. било записано, че ищцата има да
получава сумата от 870.37 лева, като във ведомостта липсвал подпис на ищцата
срещу името й. Относно твърдението й, че е подала искане по чл.128а, ал.1 от КТ
за извлечение от ведомостите за периода от 01.08.2013г. до 27.01.2014г. , я
уведомяват, че такова искане не било открито в досието й и упълномощеното лице
от дружеството в писмена декларация от 31.10.2014г. е уведомило Д „ИТ“-Хасково,
че такова искане от ищцата не е получавано. В заключение е посочено, че всички
въпроси, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването
на трудовото правоотношение, могат да се разгледат от компетентния съд.
За правилното изясняване на спора
от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението й се установи, че
за
исковия период от м.август 2013г. до 27.01.2014г. на ищцата е било начислявано
трудово възнаграждение в размер на 504 лева, който е и посоченият размер в
трудовата книжка. За последния месец – януари 2014г. е начислено трудово
възнаграждение от 389.45 лева, съобразно отработените дни. Така определено,
брутното трудово възнаграждение за исковия период е 2 909.45 лева.
Начислена е била през м.януари 2014г. и сумата от 611.59 лева с посочване, че
представлява „надбавки“, без да е конкретизирано основанието за същите. Като краен извод вещото лице сочи, че брутното
трудово възнаграждение за исковия период възлиза на 3 049.09 лева, в която
сума включва и сумата 139.64 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време и професионален опит по 0.6 %, или общо
139.64 лева. Сочи се още, че във ведомостите за заплати липсва подпис на
лицето, т.е. на ищцата. Липсват и други доказателства така начисленото трудово
възнаграждение и допълнителното такова да е било изплатено по друг допустим от
закона начин. От казаното до тук съдът прави първия извод за основателност на
претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.08.2013г.
до 27.01.2014г., като намира този иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за
основателен и доказан до размер на 2 909.45 лева. Ето защо, следва да се
уважи до посочения размер, а в останалата част до пълния предявен такъв от
3 454.38 лева да се отхвърли.
По отношение на втория обективно съединен иск за сумата
1 240 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, съдът намира следното: От заключението на вещото
лице съдът установи, че за периода от м. август 2013г. до м. януари 2014г.
работодателят е начислявал допълнително възнаграждение за прослужено време и
професионален опит в размер на 0.6 % за всяка прослужена година, като дължимото
такова е определено на сума от 139.64 лева и няма доказателства да е било
изплатено. Видно е още, че за предишния период, а именно от 02.01.2011г. до
01.08.2013г. вещото лице не е дало заключение за размера на допълнителното
възнаграждение за прослужено време и професионален опит, тъй като не е
разполагало с ведомостите за заплати, т.е. липсват каквито и да било
доказателства по делото. Сумите, които вещото лице е посочило в изготвеното
допълнително заключение, не почиват на базата на доказателства по делото, а са
изчислени теоретично при 1 % и при 0.6 % клас за всяка прослужена година. В
тази връзка съдът намира, с оглед доказателствата по делото, че този процент
следва да се определи на 1 % за всяка година, за който извод основание дава
приложеният КТД, в чийто чл.8 е фиксиран
размера на допълнителното трудово възнаграждение, който не може да бъде
по-малък от 1 %.
Като съобрази казаното, във връзка със заключението на
вещото лице и предявената претенция, съдът намира същата за основателна и
доказана в нейния пълен размер. Видно е, че ищцата има стаж като
магистър-фармацевт над 29 години още при сключване на трудовия договор, а към
началната дата на исковия период – 02.01.2011г. той е бил над 31 години. Вещото
лице е дало заключение, че при 1 % допълнително възнаграждение, размерът ще
възлиза на 5 130.02 лева, а при 0.6 % - на 3 054.67 лева. Или, и в двата
случая искът е доказан както по своето основание, така и в предявения размер от
1 240 лева и ще следва да се уважи, доколкото не бе направено изменение на
иска, а съдът не може да присъди повече, отколкото е поискано.
Досежно предявения иск в размер на 1 360.80 лева,
представляващи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск от 01.02.2011г. до 27.01.2014г. се установи следното: съгласно КТД за
отрасъл „Здравеопазване“, регистриран в Централния регистър на 23.08.2012г.,
както и КТД от 2010г., които не бяха оспорени, следва размерът на полагащия се
платен годишен отпуск, респ. размерът на обезщетението при неползването му, да
се определи съгласно това доказателство. В чл.21 от КТД /и в двата КТД/ са
посочени размерите на полагащия се отпуск, съобразно годините трудов стаж, като
за стаж над 15 години този размер е 22 работни дни. Няма спор, че ищцата има
стаж над 15 години, поради което следва извода, че съгласно КТД има право на
отпуск от 22 работни дни за всяка година. Видно обаче е, че при сключване на
трудовия договор страните са се споразумели размерът на отпуска да бъде 20
работни дни, което не е в противоречие със закона и ще следва на тази основа да
се разглежда иска за обезщетение по чл.224 от КТ. Ще следва обаче да се вземе
предвид по КТД правото на допълнителен отпуск от 10 дни, съгласно чл.23, ал.1
за работещите в аптеки и фармацевтични складове. От доказателствата по делото и
от заключението на вещото лице се установи, че ищцата има неползван отпуск за
2012г. – 9 дни и за 2013г. – 13 дни, който отпуск е съгласно сключения трудов
договор и който размер следва да се увеличи с още по 10 дни за всяка от
посочените години, съгласно КТД. При това положение ищцата има право за 2012г.
на обезщетение за 19 дни, а за 2013г. – за 23 дни, или общо за 42 работни дни.
Вещото лице е дало заключение, че обезщетението ще възлиза на сумата
1 492.68 лева, изчислено на основание чл.177 от КТ при трудово
възнаграждение от 675.36 лева, в т.ч. 504 лева основна заплата и 171.36 лева
допълнително трудово възнаграждение от 1 % за всяка прослужена година. Ето
защо, и този иск е изцяло основателен и доказан до предявения размер от
1 360.80 лева /т.к. не бе направено изменение на същия/ и като такъв ще
следва да се уважи.
Исковата претенция от 611.59 лева, начислена и
неизплатена по ведомост от м.януари 2014г., посочена като „надбавки“, съдът
намира за неоснователна. От една страна ищцата в исковата молба не сочи
произхода на това свое вземане, а от друга – от доказателствата по делото съдът
също не може да направи извод какво представлява това начисление. В хода на
делото ищцата изрази становище, че се касае за някакво допълнително материално
стимулиране, а от своя страна работодателят, в депозирани пред Инспекция по
труда-Хасково обяснения, твърди, че сумата представлява начислено обезщетение
за неползван отпуск. Съдът обаче намира, че не се събраха неоспорими
доказателства за нито една от тезите, поради което счита, че този иск остана
недоказан и следва да се отхвърли.
Ответникът
ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно
уважената част от предявените искове в размер на 355.40 лева, а по сметка на
Районен съд–Хасково държавна такса в размер на
221.40 лева и разноски за вещо лице в размер на 160 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш
И:
ОСЪЖДА „НДК ФАРМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Св.Св. Кирил
и Методий“ № 107, вх.А, ет.4, ап.20, да заплати на М.Н.У., ЕГН **********,***,
сумите, както следва: 2 909.45 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2013г. до 27.01.2014г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.12.2014г. до окончателното й изплащане;
сумата 1 240 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 02.01.2011г.
до 01.08.2013г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 30.12.2014г.
до окончателното й изплащане; сумата 1 360.80 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.02.2011г. до 27.01.2014г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2014г. до
окончателното й изплащане, като иска за заплащане на трудово възнаграждение за
сумата над 2 909.45 лева до пълния предявен размер от 3 454.38 лева, както
и иска за заплащане на сумата 611.59 лева – допълнително трудово възнаграждение
добавка за м. януари 2014г., като неоснователни - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „НДК ФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.Хасково, ул.”Св.Св. Кирил и Методий“ № 107, вх.А, ет.4, ап.20, да
заплати на М.Н.У., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 355.40 лева, а
по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 221.40 лева и
разноски за вещо лице в размер на 160 лева.
ДОПУСКА, на основание чл.242,
ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.