Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, ………….2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на първи
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12152 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 167787/16.07.2019г. по гр.д. № 29853 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 173-ти състав са отхвърлени
исковете, предявени с искова молба вх. № 8012065/03.06.2016г. на М.З.А., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу „Застрахователна дружество Е.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.
226, ал.1 от КЗ (2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено,
че съществува вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 7000лв., ведно със законната лихва от
01.01.2012г. до изплащането й, до
изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –повреди по автомобил
„Пежо“, модел 407, рег. № ****, причинени на 01.01.2012г. в гр. Бургас на
кръстовище на ул. „Гурко“ и ул. „Цар Симеон І“ при ПТП от виновно противоправно
поведение на И.Г.С. като водач на застрахован при ответника по застраховка
„ГО“ товарен автомобил „Нисан“, модел
„Навара“, рег. № ******, за които е издадена заповед по заповедно дело № 60022/2015г.
по описа на СРС, като М.З.А., ЕГН **********
е осъден да заплати на „Застрахователна
дружество Е.”АД, ЕИК ****** съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5136426/16.08.2019г., изпратена по пощата на 12.08.2019г. от ищеца М.З.А., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че с влязло в сила Решение по дело
4201/2014г. на РС-Бургас делинквентът С.бил осъден да му заплати сумата от
7000лв., които били разликата между платените от застрахователя 8136лв. и реално дължимите суми като
обезщетение на претърпените от него имуществени вреди, по това дело
застрахователят бил конституиран като трето лице помагач и мотивите го
обвързвали, противоправното поведение на водача било установено и с Присъда по
НОХД 944/2013г. на РС-Бургас. Ищецът можел да търси плащането както от делинквента,
така и от неговия застраховател, делинквентът не бил платил сумата и иск срещу
застраховател бил основателен. . Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете„Застрахователна дружество Е.”АД, ЕИК ****** е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалваната
част е правилно. Ищецът имал право на
едно обезщетение за вредите , не можело да иска обезщетение както от
делинкветнта, така и от застрахователя , това следвало то нормата на чл. 213,
ал 5 от КЗ (отм). По делото на РС-Бургас сумата била присъдена в тежест на
делинквента, оп това решение бил издаден
изпълнителен лист на 07.03.2017г. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8012065/03.06.2016г. на М.З.А., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Застрахователна дружество Е.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** с която е поискал от
съда основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ
(2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Застрахователна дружество Е.”АД, ЕИК ******
дължи на М.З.А., ЕГН **********
заплащане на сумата от 7000лв., ведно
със законната лихва от 01.01.2012г. до изплащането й, до изплащането й, представляващи
неплатена част от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по автомобил „Пежо“, модел 407, рег. № ****,
причинени на 01.01.2012г. в гр. Бургас на кръстовище на ул. „Гурко“ и ул. „Цар
Симеон І“ при ПТП от виновно противоправно поведение на И.Г.С. като водач на
застрахован при ответника по застраховка „ГО“
товарен автомобил „Нисан“, модел „Навара“, рег. № ******, за които е
издадена заповед по заповедно дело № 60022/2015г. по описа на СРС, като му се
присъдят съдебни разноски. Посочил е, че
противоправното поведение на С.било установено с влязла в сила Присъда
по НОХД 944/2013г. на РС-Бургас, а и с влязло в сила Решение по дело
4201/2014г. на РС-Бургас , по което делинквентът С.бил осъден да заплати на ищеца сумата от 7000лв. за
обезвреда на имуществените вреди по автомобила, които били разликата между
платените от застрахователя 8136лв. и
реално дължимите суми като обезщетение на претърпените от него имуществени
вреди, по това дело застрахователят бил конституиран като трето лице помагач и
мотивите го обвързвали.
Ответникът „Застрахователна дружество Е.”АД, ЕИК ****** в предоставения му
срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
действително бил застраховател по застраховка „ГО” към 01.12.2012г за
товарен автомобил „Нисан“, модел „Навара“, рег. № ******. Към момента, обаче за
процесната сума ищецът разполагал с изпълнителен лист срещу делинкветна Стоев,
издаден му по дело 4201/2014г. на РС-Бургас,
поради което и иск срещу застраховател бил неоснователен. Осъдително
решение и срещу застрахователя би довело до обогатяване на ищеца, защото щял да
получи два пъти обезщетение – веднъж от делинквента и веднъж от застрахователя.
Ищецът бил напълно обезщетен от делинквента. Претендирало е разноски.
По делото е приложено заповедно
дело № 60022/2015г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. №
3067693/05.10.2015г., изпратено по пощата на 02.10.2015г. е издадена заповед за
изпълнение на 07.12.2015г., с която е разпоредено „Застрахователна дружество Е.”АД, ЕИК ****** да заплати на М.З.А., ЕГН ********** сумата от 7000лв., ведно със законната лихва от 05.10.2015г. до изплащането й, представляващи
неплатена част от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по автомобил „Пежо“, модел 407, рег. № ****, както и съдебни разноски от 140лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на
17.12.2015г., на 28.12.2015г. е подал възражение срещу заповедта, на 11.05.2016г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства за предявен
в едномесечен срок от съобщението установителен иск за вземанията по заповедта
и такива е представил на 02.06.2016г.
По делото не се спори, че към
01.01.2012г. ответникът и И.Г.С. са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „Нисан“, модел
„Навара“, рег. № ******.
Приети са неоспорени от страните влезли
в сила Присъда от 01.04.2013г. по дело №
944/2013г. на РС-Бургас, потвърдено с Решение № 159/15.07.2013г. на ОС-Бургас,
с които И.Г.С. е признат за виновен в
това, че на 01.01.2012г. в гр. Бургас на кръстовище на ул. „Гурко“ и ул. „Цар
Симеон І“ е управлявал автомобил „Нисан“, модел „Навара“, рег. № ****** с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,28
промила не пропуснал движещия се по
път предимство „Пежо“, модел 407, рег. №
****, управляван от М.З.А. и причинил ПТП
със значителни имуществени вреди по Пежо в размер на 15 362,49лв.
По делото е приложено дело № 4201 по описа за 2014г. на РС-Бургас,
съгласно което с влязло в сила на 05.07.2015г. Решение от 06.03.2015г.
И.Г.С. е осъден да заплати на
М.З.А. сумата от 7000лв., ведно със законната лихва от
01.01.2012г. до изплащането й, до
изплащането й, представляващи неплатена част от обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди по автомобил
„Пежо“, модел 407, рег. № ****, причинени на 01.01.2012г. в гр. Бургас на
кръстовище на ул. „Гурко“ и ул. „Цар Симеон І“ при ПТП от виновно противоправно
поведение на И.Г.С. като водач на застрахован при ответника по застраховка
„ГО“ товарен автомобил „Нисан“, модел
„Навара“, рег. № ******, като неоснователен е отхвърлен иска за обезщетение за
неимуществени вреди от 2000лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
– З.Е.“АД, като в мотивите е посочено, че е установено противопарвното
поведение на водача на товарния автомобил, повредите на Пежо“ причинени от
него, пазарна стойност на които е 15362,49,лв. плащане от застрахователя на
8163,83лв. С разпореждане от
06.03.2017г. РС-Бургас е разпоредил издаването на изпълнителен лист за
присъдените с решението суми, като на
решението е положен подпис за пълномощник на ищеца, сочещ получаването
на изпълнителния лист на 17.03.2017г.
С определението по насрочване на
делото районният съд е обявил за безспорни обстоятелствата, че на 01.01.2012г.
ищецът е претърпял имуществени вреди
, представляващи повреди по автомобил „Пежо“, модел 407, рег. № ****, причинени
в гр. Бургас на кръстовище на ул. „Гурко“ и ул. „Цар Симеон І“ при ПТП от
виновно противоправно поведение на И.Г.С. като водач на застрахован при
ответника по застраховка „ГО“ товарен автомобил
„Нисан“, модел „Навара“, рег. № ******,, застрахователят платил 8136лв. за
обезщетяването им, с Решение на РС-Бургас делинквентът бил осъден да плати на
ищеца 7000лв. като непратен остатък от дължимо обезщетение и по това дело на
РС-Бургас застрахователят бил трето лице
помагач.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
Съдът приема, че решението е недопустимо в частта в която е
отхвърлен иска за лихва за периода от
01.01.2012г. до 04.10.2015г. В диспозитива на решението СРС е посочил, че
отхвърля иск за „.. съответна законна лихва за забава до окончателното й
изплащане …“. Както в доклада по делото, така и на първа страница от решението
на СРС, районният съд е посочил, че се произнася по иск за лихва за период
от 01.01.2012г. до изплащането на сумата, поради което и съдът приема, че
решението на СРС обхваща периода от 01.01.2012г. до 04.10.2015г. За така лихва
не е издавана заповед за изпълнение, поради което и установителен иск за същата
е недопустим. Това е така, защото заповедта очертава допустимия предмет на
установителния иск. При така възприето решението на СРС в частта за лихвата от
01.01.2012г. до 04.10.2015г. следва да се обезсили и производството по този иск
следва да се прекрати.
В останалата обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, в която съдът прие за
допустимо :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен и ПТП е настъпило при действието на КЗ
(2006г., отм), то приложимият материален
закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2006г.(отм.).
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие, обстоятелства, пазарна стойнсот на имуществени вреди, за които е предявена
претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото
и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че ищецът е бил обезщетен от делинквента.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно
обезщетение за вреди, има право
на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на конкретно посочени от
законодателя.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства и обявените за безспорни обстоятелства по делото се
установява, че на 01.01.2012г. на ищецът М.А. е претърпял имуществени вреди , представляващи повреди по автомобил „Пежо“,
модел 407, рег. № ****, причинени в гр. Бургас на кръстовище на ул. „Гурко“ и
ул. „Цар Симеон І“ при ПТП от виновно противоправно поведение на И.Г.С. като
водач на застрахован при ответника по застраховка „ГО“ товарен автомобил „Нисан“, модел „Навара“,
рег. № ******, към този момент З.“Е.“ АД е покривал отговорността на водача С.по
застраховка „ГО“, пазарна стойност на тези вреди е 15 362,49лв., за обезщетяване
на тези вреди застрахователят е платил
8136лв., за горницата им от 7000лв. ищецът се снабдил с осъдително решение изпълнителен лист срещу С.по дело на
РС-Бургас № 4201/2014г., по което
застрахователят е бил трето лице помагач на делинквента. Тези обстоятелства не
са спорни по делото, а и се установяват от приложеното дело № 4201/2014г. на
РС-Бургас, приети по делото присъда по НОХД
944/2013г. на РС-Бургас и Решение на ОС-Бургас по ВНОХД 423/2013г.
Спорен въпрос по
делото е дали снабдяването с изпълнителен лист на увредения срещу делинквента
погасява правото му срещу застрахователя за изплащане на обезщетение в размер
на сумите, за които е издадения изпълнителен лист срещу делинквента.
При валидно
застрахована гражданска отговорност на причинителя на вредата - задължителна
или доброволна, той не се освобождава от
личната си деликтна отговорност. Прякото право на увредения срещу застрахователя е изрично
уредено от законодателя и то съществува успоредно с правото му срещу
делинквента. Правото срещу застрахователя е с вторичен характер спрямо деликтното
право - застрахователят
не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното
увреждане; в производството по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм) застрахователят
може да въвежда
всички възражения, свързани и с деликтната отговорност на застрахования
делинквент. Деликтното
право по
чл. 45 от ЗЗД и прякото право по чл 226 от КЗ (отм)
принадлежат на едно лице , те възникват едновременно с общи елементи във
фактическия състав, който ги поражда. Доколкото обаче законодателят не е посочил
поредността или връзката помежду им в определено съотношение, то се налага извод, че тези две права съществуват успоредно
като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се, като те се погасяват в един
и същи момент. С упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му
право срещу застрахователя и обратното. Изборът срещу кого и кога да предяви иск е
въпрос на преценка от увреденото лице. Решението по уважен иск по чл. 45 от ЗД срещу
делинквента няма изпълнителната сила , която да се разпростира върху застрахователя, дори
и да е бил привлечен като трето лице помагач на делинквента в това
прозиводство. Прекият иск по чл. 226 от КЗ (отм) е допустим и при уважен иск по
чл. 45 от ЗЗД, защото предметът на двата иска е различен. Вредата се
смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, а след
окончателно удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане
пълния размер на тази вреда . Уважаването на който и да е от двата иска- по чл. 45 от ЗЗД или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм) не води до
обезщетяване на вредата. Само при пълното удовлетворяване на увреденото лице
чрез извършено от застрахования делинквент плащане на присъденото обезщетение,
искова претенция срещу застрахователя, основана на чл. 226, ал. 1 КЗ ще е неоснователна. ( В този смисъл т.
1 и т.2 от Тълкувателно решение № 2/06.06.2012г. по тълк.д. № 1/2010г. на ОСГТК
на ВКС).
В
конкретния случай по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца за
обезщетяване на претърпените от него вреди от 15 362,49лв. което право е срещу делинквента С.–
по деликтно право по чл. 45 от ЗЗД, и
срещу ответника З.Е.“АД – по пряко право по чл. 226 от КЗ(отм). По делото е установено, че искът по чл. 45 от ЗЗД е уважен. По делото не е установено плащане на процесната сума от 7000лв.,
представляваща част от сумата от 15 362,49лв., поради което и по съображения
изложени по-горе съдът приема прекият
иск по чл. 226 от КЗ (отм) за основателен. Снабдяването с изпълнителен лист за
тази сума по осъдително решение срещу делинквента не води до погасяване на
прякото право срещу застрахователя. Този извод произтича от обезщететителния
характер на правото по чл. 226 от КЗ(отм). Този характер на правото обосновава
извод, че само реалното обезщетяване от делинквента на вредите, понесени
от увредения
я в техния пълен размер би имало за
своя правна последица погасяването както на прякото право по чл. 226 от КЗ (отм), така
и на деликтното право по чл. 45 от ЗЗД. По делото не са ангажирани доказателства, че
по издадения срещу делинквента изпълнителен лист доброволно или принудително
процесната сума е платена, поради което и неправилно районният съд е приел иска
срещу застрахователя за неоснователен. Следва да се присъди и лихва от подаване на
заявлението до изплащането на главницата.
При
така възприето решението на СРС следва да се отмени и исковете следва да се
уважат в допустимата им част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника
по исковете и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски по
заповедно, исково и въззивно дело в размер от по 140лв. държавна такса по всяко
от тях. Други разноски ищецът не е претендирал и такива не му се следват.
Решението на СРС в частта, с която в тежест на ищеца са поставени разноски на
ответника следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 167787/16.07.2019г. по гр.д. № 29853 по описа за 2016г.
на Софийски
районен съд, 173-ти състав в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен с искова молба вх. № 8012065/03.06.2016г. на М.З.А., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу „Застрахователна дружество Е.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено,
че съществува вземането на М.З.А., ЕГН ********** срещу„Застрахователна
дружество Е.”АД, ЕИК ****** за заплащане
на законна лихва за забава за периода от
01.01.2012г. до 04.10.2015г. върху
главница от 7000лв., която главница представлява неплатено обезщетение за
претърпени от ищеца М.А. имуществени вреди – повреди по автомобил „Пежо“, модел
407, рег. № ****, причинени на 01.01.2012г. в гр. Бургас на кръстовище на ул.
„Гурко“ и ул. „Цар Симеон І“ при ПТП от виновно противоправно поведение на И.Г.С.
като водач на застрахован при ответника по застраховка „ГО“ товарен автомобил „Нисан“, модел „Навара“,
рег. № ****** и ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 167787/16.07.2019г. по гр.д. № 29853 по описа за 2016г. на
Софийски районен
съд, 173-ти състав в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 8012065/03.06.2016г. на М.З.А., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу „Застрахователна дружество Е.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.
226, ал.1 от КЗ (2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено,
че съществува вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 7000лв., ведно със законната лихва от
05.10.2015г. до изплащането й, до
изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –повреди по автомобил
„Пежо“, модел 407, рег. № ****, причинени на 01.01.2012г. в гр. Бургас на
кръстовище на ул. „Гурко“ и ул. „Цар Симеон І“ при ПТП от виновно противоправно
поведение на И.Г.С. като водач на застрахован при ответника по застраховка
„ГО“ товарен автомобил „Нисан“, модел
„Навара“, рег. № ******, за които е издадена заповед по заповедно дело №
60022/2015г. по описа на СРС, като М.З.А.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Застрахователна
дружество Е.”АД, ЕИК ****** съдебни разноски от 100лв. и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. № 8012065/03.06.2016г. на М.З.А., ЕГН ********** срещу „Застрахователна дружество Е.”АД, ЕИК ******
положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ (2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД, че Застрахователна
дружество Е.”АД, ЕИК ****** дължи на
М.З.А., ЕГН ********** заплащане на
сумата от 7000лв. (седем хиляди лева), ведно със законната лихва от
05.10.2015г. до изплащането й, до изплащането й, представляващи
неплатена част от обезщетение за претърпени от ищеца М.А. имуществени
вреди –повреди по автомобил „Пежо“, модел 407, рег. № ****, причинени на
01.01.2012г. в гр. Бургас на кръстовище на ул. „Гурко“ и ул. „Цар Симеон І“ при
ПТП от виновно противоправно поведение на И.Г.С. като водач на застрахован при
ответника З.Е.“АД по застраховка „Гражданска отговорност“ товарен автомобил „Нисан“, модел „Навара“,
рег. № ******, за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 60022/2015г. по описа на СРС в полза на М.А. срещу ЗД Е.И.“АД и за които суми е издаден изпълнителен лист
по гр.дело № 4201 по описа за 2014г. на РС-Бургас в полза на М.З.А., ЕГН **********
срещу И.Г.С., ЕГН ********** по
прекия му иск по чл. 45 от ЗЗД срещу делинквента И.Г.С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Застрахователна дружество Е.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на М.З.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
420лв. (четиристотин и двадесет лева),
представляващи съдебни разноски исково дело пред СРС, въззивно дело пред
СГС, заповедно дело пред СРС.
Решението е окончателно –аргумент
по чл. 280, ал.3, т. 1, пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.