РЕШЕНИЕ

№ 376

гр.Бургас, 17.03.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2792 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Г.Д. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Симеон І 102, ет.1. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощници – адвокати М.Н. и Н.А.от АК Бургас.

Ответник по жалбата е директорът на ОДМВР Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Г.В..

Предмет на обжалване е заповед № 251з-5405/01.12.2021г. на ответника, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършено на 15.07.2021г. нарушение на служебната дисциплина, представляващо неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – дисциплинарно нарушение по чл.200 ал.1 т.12 от Закона за министерство на вътрешните работи.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на процедурата и материалния закон по издаването на оспорения акт, както и за несъответствието му с целта на закона. Оспорват се фактическите констатации на органа. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за липса на основания за оспорване на заповедта. По същество счита, че с поведението си жалбоподателят е допуснал визираното в заповедта нарушение на етичните правила.  Претенцията е за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаването на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

По делото е представен заверено копие от оспорения акт – заповед № 251з-5405/01.12.2021г. на директора на ОД на МВР Бургас, с което се установява издаването ѝ.

По делото е представен заверено копие от акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 251з-4062/14.09.2021 г. на директора на ОДМВР- Бургас и е определен състав на комисията, която да извърши съответната проверка. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни с доклад с рег. № 251р-31549/02.09.2021 г. С този доклад, от който е представен заверен препис, се уведомява директорът на ОДМВР Бургас за установени данни за извършени нарушения на ЗМВР и Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР, включително и инспектор Г.Д., при проведено спортно мероприятие на РУМВР С. в с.В. на 15.07.2021г. Уточнено е, че поведението на Д., стоящо в разрез с установените етични правила, се е изразило в заснимане на колегите с мобилен телефон без тяхното съгласие. Заповедта за образуване на настоящото дисциплинарно производство е връчена на Д. срещу подпис на 28.09.2021г.

В хода на дисциплинарното разследване са събрани сведения от множество лица : от жалбоподателя Г.Д., от началника на РУМВР С. Е= Узунов и служителите Д. Димов, Д. Ч., Никола Костов, от Г= Делчева, Ж.Г., приятел на жалбоподателя, присъствал на място.

Данните по събраните сведения съответстват на фактическите констатации по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а именно, че на 15.07.2021г. вечерта, след проведено по-рано през деня спортно мероприятие на личния състав на РУМВР С., служителите посетили увеселително заведение в с.В.. При престоя си в заведението всеки от участващите употребявал алкохол по своя преценка. Имало седящи около масата служители, както и танцуващи в близост. В тази обстановка Д. започнал да снима с мобилния си телефон, при което колегите му Д.Д.и Д.Ч.заявили, че не желаят да бъдат снимани и разпоредили на Д. да спре да снима. Д., от своя страна заявил, че телефона си е негов и ще го ползва както намери за добре. При продължаващото настояване от страна на Димов и Ч., Д. също не отстъпил от позицията си, с което възникнала разпра. При развитието на конфликта тримата се отдалечили от осветената част на заведението около масата. При връщането им обратно Д. вече не снимал с телефона си, но бил с кръвонасядане около окото и кървене около устата. Така описаният конфликт станал повод за край на увеселителното събиране.

Горните факти се потвърждават по делото и от показанията на разпитаните като свидетели Ж.Г. и В.М..

Г. бил единствения присъстващ на събирането, който не е служител на РУМВР С.. Пристигнал след началото на увеселителната част по покана на приятеля си Г.Д.. Бил настанен да седне на масата до началника Узунов, а Д. седял от другата страна на Узунов. Зад гърба им имало неосветена градинка, а пред тях, зад стоящите на отсрещната страна на масата, имало осветено място за танци. Свидетелят сочи, че всички пиели алкохол. Не били пияни, но били „пийнали“. Г. сочи поведението на Д. като повод за станалото спречкване – Д. си стоял кротичко, само дето станал да направи една снимка на М., който танцувал. Г. не дава сведения за възникналата разпра и разменените реплики на участниците. Не видял какво е станало в градинката, но видял нараняванията на Д. след връщането му до масата. Свидетелят Г. се афишира като приятел на Д. и от тази гледна точка е разбираемо пестелив при описването на поведението му, станало повод за скарването и нанесените в тъмното удари. Повече данни за това поведение се съдържат в показанията на св.М., който пояснява, че Д. е снимал както колегите си на масата, така и танцуващите зад тях. Била е направена забележка на Д. да спре да снима и да изтрие направените без съгласие и въпреки изрично несъгласие снимки и/или клипове, но последният категорично отказал и продължил да снима. Свидетелят заявява, че не е видял бой между Димов, Ч. и Д., нито сочените от св.Г. наранявания. Показанията на последния в тази насока съдът приема за достоверни, тъй като се потвърждават от приложената по преписката спогодба от 03.08.2021г., въз основа на която Димов и Ч. са заплатили на Д. обезщетение 2500лв. за вредите, нанесени при инцидента на 15.07.2021г. в с.В., при който на Д. са причинени леки телесни увреждания – оток и кръвонасядане в областта на горната устна, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, охлузна рана по гърба, оток на глезен на ляв крак.

При събраните по преписката и по делото, описани по-горе доказателства, съдът приема, че при събирането на посочените в оспорената заповед дата и място Д. е снимал (нееднократно) колегите си, без тяхно съгласие, а някои от тях и въпреки тяхно изрично несъгласие. По преписката и по делото не е установено съдържанието на снимките или клиповете, но това не е необходимо, тъй като значим факт е самото снимане, а не конкретното съдържание на изображенията. Д. отказал да спре заснимането и да изтрие снимките/клиповете при отправената му от Димов и Ч. покана, при което последните двама използвали насилие за да прекратят снимането, като набили Д.. Димов и Ч. осъзнали вината си и си понесли отговорността чрез заплащането на договореното обезщетение по спогодбата. От своя страна Д. приел заплатеното обезщетение, и не намерил своя вина в поведението си, като оспорва наличието на предпоставки за носене на някаква отговорност.

Назначената проверка е приключила с изготвянето на справка с рег. № 251р-38526/29.10.2021 г. от дисциплинарно разследващия орган, от който е представен заверен препис. В справката са изложени подробно всички обстоятелства по случая, установени въз основа на представените и в настоящото производство доказателства. Видно от поставената върху нея резолюция, справката е постъпила при директора на ОДМВР Бургас на 29.10.2021 г., респективно е връчена за запознаване на Г.Д. на 29.10.2021 г. заедно с материалите по преписката.

От представения заверен препис на покана за даване на обяснения с № 251р-38573/29.10.2021г., връчена на Д. на същата дата, се установява, че дисциплинарно наказващият орган е поканил служителя в срок от 24 часа да подаде обяснения, като е посочено, че непредставянето на писмени обяснения, съобразно чл.206 ал.1 и чл.207 ал.10 от ЗМВР. Д. е представил писмено възражение рег. № 251р-40610/15.11.2021г. Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед. Заповедта е връчена на Д. на 01.12.2021г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от директора на ОДМВР Бургас, който се явява компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.3 от ЗМВР. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа мотиви и предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях (покана за даване на обяснения в изпълнение на чл.206 ал.1 от ЗМВР). Производството е приключило в предвидените от закона срокове – в двумесечния срок от установяването на нарушението от ДНО.

Неоснователно е оплакването за немотивираност на заповедта. В обстоятелствената и част са изложени обстоятелства, които са достатъчни при доказването им да обосноват извод за извършено дисциплинарно нарушение, свързано с нарушаване на етичните правила. не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Във връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.

Приложимата в случая материална норма е бланкетна - тази на чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказание порицание се налага  за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В тази връзка следва да се отбележи, че правилото на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР изрично предвижда неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като дисциплинарно нарушение. Съставът на дисциплинарно нарушение в тези случаи се осъществява чрез нарушение на конкретно етично правило. Такова в заповедта е посочено – т.13 б.В и б.Г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочените текстове предвиждат, че дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение : уважение и зачитане достойнството и правата на гражданите и лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот.

В случая с описаното в обстоятелствената част на заповедта поведение, което се доказва от събраните по преписката и по делото доказателства, Д. е нарушил посочените етични правила. Правил е заснимане на колегите си въпреки изрично несъгласие, а в последствие отказал да изтрие заснетия материал. Това поведение не може да бъде преценено като спазващо принципа на коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението им и личния им живот. Напротив заснемането на снимки и клипове при посочените условия в случая е сериозна проява на неуважение към колегите. Не е необходимо да се установи точното съдържание на заснетия материал, тъй като същото не е от значение за квалифициране на деянието.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя, сочещи незаконосъобразно поведение на други лица, взели участие в конфликта, тъй като предмета на оспорената заповед и на настоящото дело е поведението на Д. и наличието на предпоставки за носене на негова лична отговорност.

Неоснователни са оплакванията за липса и неправилност на мотивите на заповедта, отнасящи се до тежестта на констатираното дисциплинарно нарушение. Следва да се отбележи, че дисциплинарнонаказващият орган е определил вида на наказание в съответствие със закона – чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, а размера на наказанието е определен към минимума по ал.2 – шест месеца. Взети са предвид посочените в заповедта смекчаващи вината обстоятелства. Наред с това съдът взема предвид, че в конкретния случай с поведението си Д. е нарушил не само етичните правила за поведение, но сериозно е погазил установени с чл.32 ал.2 от Конституцията права на колегите си, при което е имало основание за налагане на дисциплинарното наказание в завишен размер. Други утежняващи вината обстоятелства, които не са били взети предвид от ЗНО, са упоритостта на Д. и отказа да преустанови нарушаването правата на колегите си, както и това, че поведението на жалбоподателя е било повлияно от алкохол. Всичко това обаче не може да се коригира в настоящото производство, поради забраната за влошаване положението на обжалващата страна. Може да се направи извод, че ДНО не е имал законово основание за предприемане спрямо служителя на по-леки мерки, още по-малко основание за „освобождаване“ от дисциплинарна отговорност. В този смисъл заповедта е издадена при липса на нарушение по чл.6 от АПК. Не са налице основания за оспорване по ч.146 т.4 и 5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли на основание чл.172 ал.2 от АПК.

По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Симеон І 102, ет.1., против заповед № 251з-5405/01.12.2021г. на директора на ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Г.Д. ***,  100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ :