Р Е Ш Е Н И Е
Номер 302 07.03.2022г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
дванадесети състав, на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 1914 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Д.Г. ***, с ЕГН **********,
против Заповед №8-Z-735/28.06.2021г.,
издаденa от кмета на Община Созопол,
с която на основание чл.225а, ал.1, вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е
разпоредено премахването на строеж „едноетажна постройка за временно
обитаване“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор **м.“Митков
мост“, землището на гр.Черноморец. Иска се от съда да отмени посочената заповед
като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и
несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателя лично и чрез пълномощника си адв.В.Г., поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Ангажира допълнителни доказателства, включително съдебно-техническа
експертиза. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита с искане за отмяна на
оспорения акт.
Ответникът – кмет на община Созопол,
представя административната преписка. Представлява се по делото от адв.Ю.Б., който
оспорва жалбата. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък на
разноските. Представя писмена защита с искане за отхвърляне на жалбата и прави
възражение за прекомерност във връзка с размера на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Л.Г.А.,
редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв.М.К., която намира
жалбата за неоснователна и недоказана, поради което пледира същата да бъде
отхвърлена. Представя писмени бележки, в които релевира становище за
законосъобразност на оспорения акт.
Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
решение №8 от 21-22.11.2018г. за промяна предназначението на земеделски земи за
неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, комисия
по чл. 17,
ал. 1,
т. 1
от ЗОЗЗ, на основание чл.
59а,
раздел VI, глава V от ППЗОЗЗ, разрешава
временно ползване за срок от 10 години на 30 кв.м. земеделска земя, собственост
на М.Д.Г. за обект: „Временно преместваем обект – навес за съхранение на селскостопански
продукция и инвентар“, в землището на гр.Черноморец, ПИ № 81178.60.174,
общ.Созопол, обл.Бургас (л.17).
От
представената по делото административна преписка се установява, че М.Г. *** заявление
за одобряване на схема за поставяне на преместваем обект в частен имот по реда
на чл.56 и чл.57 от ЗУТ рег.№ УТ-4036/27.11.2018г. (л.111), за преместваем
обект – навес за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар в поземлен
имот 81178.60.174 по КК на гр.Черноморец, зона по § 4, м. „Митков мост. Към
заявлението е приложено схема за разполагане на преместваем обект с обяснителна
записка; актуална скица на УПИ, издадена от Община Созопол; копие на документ
за собственост; становище на РИОСВ; нотариално
заверено пълномощно; квитанция за платена такса.
Със
заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в частен имот по реда на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ рег.№
УТ-1989-217/11.12.2018г., М.Г. *** да бъде издадено разрешение за поставяне на
преместваем обект, съгласно схема, одобрена на 10.12.2018г. от гл. архитект на
Община Созопол, представляващ навес за съхранение на селскостопанска продукция
и инвентар в ПИ 81178.60.174 (л.110). Към заявлението са приложени становище от
инж.-конструктор, че обектът отговаря на описанието в § 5, т. 80 от ДР на ЗИДЗУТ;
нотариално заверено пълномощно; квитанция за платена такса.
С
разрешение за поставяне №83/12.12.2018г.,
на основание чл. 56
от ЗУТ и Наредба на Общински съвет гр.Созопол за поставяне на преместваеми
обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското
обзавеждане на територията на Община Созопол, кметът на общината е разрешил на М.Г.
да постави „Навес за съхранение на селскостопански продукция и инвентар“, с
площ на преместваемия обект 30 кв.м. в ПИ 81178.60.174, местност „Митков мост“,
землището на гр.Черноморец (л.109). В решението е посочено, че обектът следва
да се постави в съответствие с одобрената на 29.11.2018г. от гл.архитект на
Община Созопол схема по чл.
56
от ЗУТ и решение на ОД „Земеделие“ № 8/21-22.11.2018г., документ за собственост
– нотариален акт № 83, том II,
рег.№1160, дело №65/2009г.; договор за доброволна делба на 09.12.2010г.
На
19.04.2021г. комисия в състав: инж.И.К. – главен експерт в ОД „З“ – Бургас,
инж.Т. Д. – старши експерт в ОД „Земеделие“ – Бургас и Й.К. – старши
юрисконсулт в ОД „Земеделие“ – Бургас са извършили проверка на място на ПИ с
идентификатор 81178.60.174 в землището на с.Черноморец, община Созопол, при
която са установили, че в имота има реализирано строителство на едноетажна
постройка, с приблизителна площ от 30 кв.м., допълнителна пристройка от сандвич
панели с приблизителна площ от 10 кв.м. и стоманобетонна плоча под едноетажната
постройка. Останалата част от имота представлява тревна площ. За установеното бил
съставен констативен протокол от 19.04.2021г., придружен с 5 броя снимки на
имота и сградата (л.87 от делото).
На
20.05.2021г. работна група в състав Г.К.И. – главен специалист „Строителство“ в
дирекция „УТИПЕП“ към Община Созопол и С.К.С. – специалист „Строителство“ в
дирекция „УТИПЕП“ към Община Созопол са извършили проверка на строеж:
„едноетажна постройка за временно обитаване“, находяща се в поземлен имот
81178.60.174 м. „Митков мост“, землище на гр.Черноморец, собственост на М.Д.Г.,
съгласно договор за делба №119, том 4, рег.№11508 от 09.12.2010г.
За
извършената проверка бил съставен Констативен акт №38/20.05.2021г. (л.50-52 от
делото), като в него е отразено, че М.Д.Г. е възложител на проекта. Посочено е,
че строежът е V категория съгласно Наредба за номенклатурата на видовете
строежи.
С
констативния акт е установено, че в
западната част на ПИ с кадастрален идентификатор 81178.60.174 м. „Митков мост“, землище на
гр.Черноморец е изпълнен строеж „едноетажна постройка за временно обитаване“,
без необходимото разрешение за строеж, с приблизителни размери 6.00/5.00м.,
изпълнен от дървена носеща конструкция, монтирана върху излята на място
стоманобетонова площадка. Имотът
има трайно предназначение „земеделска земя“ начин на трайно ползване
„Земеделски труд и отдих“ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ“. Установено е, че постройката
е затворена изцяло с ограждащи стени и дограма от изток, а покривът е
четирискатен с керемиди. По външни белези (оборудване и обзавеждане) обекта се
ползва за временно обитаване и е захранен с ел.енергия.
Длъжностните
лица са констатирали, че така изпълнения обект не съответства на
съгласувателното решение №8 от 21-22.11.2018г. на ОД „Земеделие“ гр.Бургас,
послужило за издаване на разрешение за поставяне №83/12.12.2018г. , тъй като
стоманобетоновата площадка, елемент от конструкцията на обекта, като фундамент
не е съгласуван с ОД „Земеделие“ гр.Бургас и е недопустим според предназначението
на земята.
В резултат на направените констатации бил направен
извод, че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, което е основание за започване на производство по реда на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
С писмо изх.№ 94-00-1863/02.06.2021г. по описа на
Община Созопол (л.49) констативния акт бил изпратен на М.Г. с известие за
доставяне на (л.48). Собственоръчно Г. е отбелязала върху писмото, че акта е
получен на 09.06.2021г.
С писмо рег.№ 94-00-2044/15.06.2021г. М.Г. е подала
възражение срещу Констативен акт № 38/20.05.2021г., с което изразява
несъгласието си от така установеното (л.31).
На основание проведеното административно производство
и съставения констативен акт била издадена и оспорената Заповед №8-Z-735/28.06.2021г.
на кмета на Община Созопол.
Заповедта била изпратена на Г. по пощата с писмо изх.№
94-00-2255/-01.07.2021г. (л.28), което било получено от нея на 05.07.2021г.
(л.27). Жалбата е подадена чрез
административния орган с вх.№ 94-00-2506/16.07.2021г., по повод на която е
образувано и настоящото съдебно производство.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза от вещото лице арх.В.Д., заключението на която е прието от съда.
Според вещото лице, обектът представлява „преместваем обект”, в контекста на
разпоредбата на §5, т.80 от ПЗР на ЗУТ(нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.), и същият
може да бъде преместен по начина, по който е сглобен - чрез разглобяване с
изключение на стоманобетонова наземна конструкция. Предвид факта, че тази
стоманобетонова конструкция по същество представляваща настилка - положена
върху хумусния слой на земята, според експерта същата може да бъде разрушена
без да измени трайно субстанцията или начина на ползване на земята.
Вещото лице посочва, че обектът представлява дървена
конструкция от колони, греди и покрив, която конструкция е прикрепена към
стоманобетонова настилка посредством „Г”образни метални планки. Размерът на
обекта в план е приблизително 5.00 х 6.00 м. и височина до стрехата 2.50 м.
Стоманобетоновата настилка е с дебелина около 10 см. и представлява
конструктивен елемент, който осигурява здравина и устойчивост на монтираната върху
него дървена конструкция. По външен оглед стоманобетонова настилка е изпълнена
съгласно конструктивното становище. Излята е върху черно полиетиленово фолио. Заявява,
че настилката не може да бъде основа за строеж.
Според експерта, изграденото в ПИ с идентификатор 81178.60.174
в м. „Митков мост“, землище на гр.Черноморец отговаря по размери и
местоположение на одобрената схема. Предвид това, че се отнема само част от
хумусния слой под стоманобетоновата настилка, както и факта, че под нея е
поставено полиетиленово фолио, е основание да се счита, че няма необратимо
увреждане и смяна предназначението на земята.
Сочи, че изграждането на стоманобетонна плоча
/настилка/ е описано в конструктивното становище на инж. М.Ж.Ж., което предвижда
отнемане на 40 см. от хумусния слой, трамбоване на 15 см. чакълена фракция и
изливане на бетон - армиран с двойна мрежа N10x20 см. Отбелязва, че описанието
не отговаря на стоманобетонна плоча, а на стоманобетонова настилка, като
разликата между двата елемента е значителна, както по отношение на дебелината,
така и по отношения на армирането и носимоспособността. Заявява, че от
изпълненото на място е видно, че хумусен слой от 40 см. не е отнеман. Насипан е
само чакъл върху земната основа и е излят бетона върху него, които е изцяло над
равнището на земята. Изпълненото категорично отговаря на стоманобетонова
настилка, служеща за конструктивно укрепване на замонолитената върху нея
дървена конструкция.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвената
СТЕ. Заявява, че плочата не може да се премести с постройката, но постройката
сама по себе си може да се премести. Твърди, че плочата следва да се разруши на
парчета. Според експерта тази бетонова конструкция е изградена върху хумусния
слой на терена, която е неносеща, неармирана като фундамент, поради което не
може да се ползва като фундамент за бъдещ строеж. Указва, че обяснителната
записка на процесния проект препраща към конструктивното становище, където
именно е отразена тази стоманобетоновата настилка. Заявява, че когато е влязла
в помещението е установила изпълнена една преградна стена с гипсокартон и
помещението е разделено на две. Вътре са се намирали мебели - един диван, едно
легло, шкафове и материали и някаква покъщнина, както и натрупани столове.
По делото е разпитан и свидетеля С.Н.С., който твърди,
че познава жалбоподателката и е бил технически ръководител на неин обект в м.
„Митков мост“, с.Атия. Според
показанията му, обекта е изграден в началото на април месец 2019г. Обектът
представлява дървена конструкция, колоните са дървени с размери 12/12 или 14/14. Гредите също са
дървени, покривната конструкция е дървена и цялото това нещо е монтирано върху
положен бетон, бетонова настилка с площ около 30 кв.м. – 5 м. на 6 м.,
дебелината на бетона е около 10-12 см. Твърди, че колоните са монтирани на
метални стъпки, които са замонолитени върху самия бетон. Отбелязва, че това е
бетонова подложка, защото плочата има друг начин на армиране. Отдолу лежи върху
почвата, като 10-15см. от хумусния пласт бил изкаран. Сочи, че такова е било
изискването на инженер- конструктора по
проектната част. Излязла е пясъчна основа, върху която е сложен един пласт
фолио черно и след това е армирано и залят бетона. Свидетелят твърди, че се е съобразил
с конструктивната и обяснителната записка и това което са изградили на място изцяло
съответства на записката и на проекта.
Бетонът с конструкцията е свързан с метални стъпки, замонолитиени в
бетона. Няма представа дали стените на обекта са били измазани. Твърди, че е участвал
в изграждането на обекта до фаза груб строеж .
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед №8-Z-735/28.06.2021г. на кмета
на Община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т.8 от ЗУТ е наредено на
жалбоподателя Г. да премахне незаконен строеж „едноетажна постройка за временно
обитаване“, находяща се в поземлен имот с кадастрален идентификатор
81178.60.174 м. „Митков мост“, землището на гр.Черноморец.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган – кмет на Община Созопол, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно -производствените правила при издаването на заповедта, както се
твърди в жалбата. Изпълнена е предвидена в чл. 225а,
ал.2 от ЗУТ процедура
– преди издаване на заповедта е съставен констативен акт от служителите по чл. 225, ал.2
от ЗУТ, който е връчен
на жалбоподателя. Заинтересуваните лица са уведомени за започване на
административното производство по реда на чл. 26, ал.1
от АПК и за възможността
да направят възражения. В административното производство са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая – индивидуализация на сградата,
точното й местоположение, характеристики, размери и извършител. В мотивите на
заповедта за премахване на незаконния строеж са посочени фактическите и
правните основания за нейното издаване – установеният строеж е квалифициран
като незаконен по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ
поради извършването му при липсата на строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти.
Правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ,
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според чл. 148, ал.1
от ЗУТ, строежи могат
да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Съобразно § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ,
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
При действието на тази правна уредба и безспорно без издадено
разрешение за строеж и/или инвестиционни проекти, законосъобразно в заповедта
извършената „едноетажна постройка за временно обитаване“ е преценена като
незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Нареденият
за премахване обект „едноетажна постройка за временно обитаване“, с приблизителни
размери 6.00/5.00м., изпълнен от дървена носеща конструкция, затворена изцяло с
ограждащи стени и дограма от изток, монтирана върху излята на място
стоманобетонова площадка и с четирискатен покрив с керемиди, има характеристиките
на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Възраженията на жалбоподателя, че описаната в
заповедта постройка представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от
ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а
освен това за същия имало издадено разрешение за поставяне на преместваем
обект, са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установи, че процесния строеж представлява едноетажна постройка, със
застроена площ от 30кв.м, с височина 2,50 м., с дървена конструкция – колони,
греди и покрив, прикрепена към стоманобетонова настилка, посредством метални
стъпки, замонолитиени в бетона. Покривът на постройката е четирискатен с
керемиди, като част от ограждащите стени са затворени с дограма, а други – затворени
и измазани. Установена е и една преградна стена с гипсокартон, която разделя
помещението на две.
Изводът на вещото лице, че в контекста на разпоредбата
на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ обектът представлява преместваем обект и същия, чрез
разглобяване може да бъде преместен, не съответства на приложимите към
настоящия случай разпоредби на чл. 56 и следващите от ЗУТ, правилата на ЗОЗЗ,
ППЗОЗЗ, както и правилата на Наредба за поставяне на преместваеми обекти за
търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Созопол.
Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и
§ 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като първите
две норми класифицират обектите според тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от
ДР на ЗУТ - съобразно техните конструктивни особености. В случая обектът,
описан в заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с
оглед на неговото предназначение, тъй като се използва за частен интерес, а не
за увеселителни, за търговски и други обслужващи дейности, нито е елемент на
градското обзавеждане, както и рекламен, информационен или монументално –
декоративен елемент. Следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства не се установи процесния обект да се използва и с
предназначението, за което има издадено решение
на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, на основание чл. 59а, раздел
VI, глава V от ППЗОЗЗ, респ. разрешение за поставяне на основание чл. 56 от ЗУТ
и Наредбата на Общински съвет гр.Созопол за поставяне на преместваеми обекти за
търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Созопол. Напротив доказа се, че в обекта няма налична
селскостопанска продукция и/или инвентар. При извършения от вещото лице оглед
на обекта, същото е установило, че в него се намират един диван, едно легло,
шкафове, столове и друга покъщнина. Оприличава помещението на склад. Т.е не се
установи процесната постройка да има обслужваща имота функция. Според чл.46, ал.1,
изр.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони „без промяна на предназначението на земеделската земя могат да се
изграждат обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите“.
Т.е. недопустимо е в земеделски имот да се изгражда обект, несъвместим с
предназначението му за земеделие.
На следващо място, съгласно определението за
преместваем обект, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, едно от условията, за да е
налице такъв обект, е възможността да бъде отделен от повърхността, мястото на
което е поставен и да бъде преместен в пространството, без да губи своята
индивидуализация. Константна е съдебната практика на ВАС, че за да е налице
преместваем обект, който да отговаря на посоченото условие, е необходимо обекта
да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството
като цяло, тъй като само тогава няма да изгуби своята индивидуализация. Видно
от събраните по делото доказателства и описанието на обекта (в т. ч.
заключението на СТЕ), същият е невъзможно да бъде отделен от повърхността
компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на
съответните елементи, като при демонтиране същия ще загуби своята индивидуалност.
За да се демонтира обекта е необходимо да бъде разрушен монолитния
конструктивен елемент (стоманобетонова настилка), който е част от обекта,
укрепващите елементи – метални стъпки, замонолитени в бетона и да се разрушат и
част от ограждащите го стени. В тази връзка не е налице и второто условие, а
именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на обекта, то не се
установи възможността този обект да може да бъде преместен без да губи своята
индивидуализация и без нарушаване на конструктивната му цялост, независимо от
соченото от жалбоподателя допълнение на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 17 от
2020 г. /, според което "преместваемият обект може да се закрепва временно
върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой,
чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане
на строеж".
В случая обектът, предмет на оспорената заповед, не може да бъде отделен и преместен на друго
място в пространството без да бъдат разрушени укрепващите елементи, а освен
това същият не е и с предназначението, предвидено в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Не
става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за
новото му изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект. В този смисъл е и
практиката на ВАС - Решение № 15462 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
3713/2017 г., Решение № 804 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2017 г.,
Решение № 12779 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2020 г., Решение №
6281 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13192/2020 г. и др.
При така изложеното следва, че нареденият за
премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, който
безспорно е изпълнен без строителни книжа, поради което същият е незаконен.
В случая е без значение, че кметът на общината е издал
разрешение за поставяне на „навес за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар“
по чл. 56 от ЗУТ, тъй като изграденото на място, макар и привидно да отговаря
на одобрената от гл.архитект на Община Созопол схема за монтаж, представлява
строеж. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди
от неговите характеристики, както и от неговото предназначение. Това са
увеселителни обекти и такива за търговски и други обслужващи дейности.
Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните
материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването
на съоръжението с терена. Това са обективни факти, които не могат да бъдат
променяни дори да е издадено разрешение за поставяне. Не може администрацията
на органа да разширява изискванията за поставяне на преместваеми обекти, както
и тяхното предназначение. Поради това, дори да отговаря на разрешението за
поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е строеж, какъвто е процесния
случай.
Незаконният строеж не попада и в изключителната
хипотеза на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито на § 127, ал.1
от ЗУТ, предвид
изграждането на същия през 2019г., тъй като не попада във времевите рамки на
нито една от хипотезите за търпимост.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В съдебно заседания процесуалните
представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на
направените по делото разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК
и изхода на спора, съобразно представения по делото списък на разноските,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на Община Созопол следва да се
присъди сумата от 1280 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1080 лева с ДДС и 200 лв. платен депозит за СТЕ. Следва да се
отбележи, че адвокатското възнаграждение е в размер на 900 лева и съответства
на определения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер. Освен
това, в § 2а. от същата Наредба е
посочено, че за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът няма правна
възможност дори при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение да го намали под минимално определения размер, съобразно чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Следователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас, двадесети състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.Г. ***, с ЕГН **********,
против Заповед №8-Z-735/28.06.2021г., издаденa от кмета на Община Созопол, с която на основание чл.225а, ал.1,
вр.чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „едноетажна
постройка за временно обитаване“, находящ се в поземлен имот с кадастрален
идентификатор **м.“Митков мост“, землището на гр.Черноморец.
ОСЪЖДА
М.Д.Г. *** да заплати на
Община Созопол направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за съдебно-техническа експертиза общо в размер на 1 280 (хиляда двеста
и осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва
по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: