Решение по дело №744/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2536
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20205330100744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                             

РЕШЕНИЕ

        

Номер  2536                  21.07.2020 година                          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                         IV брачен състав

В публично заседание на  тринадесети  юли   две  хиляди и  двадесета година в следния състав:

 

                                                        Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 744                                                          по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

                           

            Производството по делото е  образувано  по  иск по чл. 150 от  СК предявен от Д.И.С., ЕГН: **********,***, действащ чрез законния му представител майка му С.Х.З., ЕГН:**********, чрез адв. С.Л.Б.,***, със съдебен адрес:***, против: И.Д.С., ЕГН: **********,*** или гр. Я., ******

 

С решение №158/02.02.2015г. на Районен съд Е. по гр.д. №378/2014г., влязло в законна сила на 27.02.2015г., гражданският брак между И.Д.С. и С.Х.З. е прекратен. Родителските права са възложени на майката С.Х.З., като е определена и ежемесечна издръжка в полза на детето е размер на 100 лв. месечно, считано от 22.07.2014г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

Ищецът Д.С. вече е на почти на ****г„ ученик в **** клас в ОУ **** - гр. П. Налице са коренно различни нужди от тези, които едно малко дете има, и издръжката, която е осъден да заплаща бащата е крайно недостатъчна, с оглед инфлационните процеси, както и нуждата от задоволяване на елементарни потребности, които има всеки един бъдещ тийнейджър. Ищецът също така посещава тренировки по карате, и липсата на финансови средства води до това, че той не може да ходи по състезания в друго градове поради липса на средства.

Ищецът Д.С. и майка му живеят под наем, като С.З. заплаща ежемесечен наем в размер на 250 лв.

Към момента бащата не изплаща редовно текущата издръжка, като много често плащанията се забавят с един-два месеца. Практически всички грижи за детето са поети от майка му. Детето е в период на активен растеж, често се налага да му се закупуват дрехи и обувки. В началото на учебната година майката му е закупила помагала на стойност 150лв.

Счита, че с месечна издръжка в размер на 200 лв. ще могат да се покрият все по- нарастващите нужди на детето. Майката се чувства неловко, че не може да му осигури да излиза наравно със съучениците си - на кино например (един билет е около 10-15лв.), а и счита, че е във възможностите на баща му да заплаща претендираната с настоящата ИМ издръжка, като същият няма други деца, за които да полага грижи.

Видно от служебна бележка за доходите на майката за 2019г., издадена от ***** 8338.66 лв. за цялата календарна година, което прави по 694.88 лв. средно на месец, с която сума майката трябва да заплаща наем в размер на 250 лв. и да издържа себе си и малолетния ищец.

С оглед гореизложеното, е направено  искане съдът да постанови съдебен акт, с който да увеличи присъдената с Решение №158/02.02.2015г. по гр. д. №378/2014г. на Районен съд Е. издръжка, която Г. И. С., ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето си Д.И.С., ЕГН:**********, действащ чрез законния му представител майка му С.Х.З., ЕГН:**********, от 100 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2020г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до изплащането й.

         Претендират се направените по делото разноски.

         В срока за  отговор по чл. 131  от  ГПК  не е депозиран такъв  от  ответника. Редовно и своевременно призован несе  явява и не се представлява в съдебна зала.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

        

Между страните не се спори, че Д.  И.С. ЕГН ********** е дете на С.Х.З., ЕГН ********** и И.Д.С., ЕГН **********

 

Видно от представеното Решение № 158/02.02.2015год. постановено по гр.дело № 378/2014 год. по описа на Районен съд –Е., 4-ти граждански състав, влязло в сила на 27.02.2015г. И.Д.С., ЕГН ********** бил осъден да изплаща на детето си Д.  И.С. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Х.З., ЕГН **********  ежемесечна издръжка в размер на 100 лева.

 

От разпитана допуснатия свидетел на  ищцовата страна В. Х. З., **** на ищеца става  ясно, че **** живеят в гр. П. на квартира. 250 лв. бил наемът за квартирата. Сами живеели двамата. Д. тренирал джудо или някакво бойно изкуство, където майката закупувала облеклото, както и го пращала от време на време на екскурзии, евентуално ако има такава възможност. 100-200 лв. стрували две  облекла тренировъчни за година. На спортни лагери детето също  ходило и те се заплащали. Престоят бил към 100-200 лев. за нощувка и разходи, които имало детето там. За джобни по 5 лв. майката давала на ден на  детето за училище. Ако излизал с другите деца също му давала по 5-10 лв. Доколкото свидетелката е запозната бащата не плащал редовно издръжката. Свидетелката не била виждала  ответника от доста време, може би от две години. Не се интересувал от детето. В момента детето било при баба  му по майчина линия и от време на време бащата звънял по телефона на детето. Имал определен режим на лични отношения, но изобщо не взимал детето. По никакъв друг начин, освен издръжката, не помагал на детето. Един път, доколкото знае, ответникът бил купил на детето  един спортен анцуг и една грейка.

Д. имал желание да ходи на плуване, но майка му нямала такава възможност и в момента не ходил. Майката на детето работила в **** и взимала около 1000 лв. заплата. Бащата на Д. работил в чужбина. Нямал постоянна работа. Доколкото знае свидетелката, последно като работел, бил в Г. на **** и такава работа работел.

 

От изготвения социален доклад от ДСП – П., относно ищеца в производството става  ясно, че майката на детето е  разказала на социалния работник, че с И.С. се развели през 2014г. От брака си имат родено едно дете Д.И.С.. Родителските права са предоставени на майката. Определен е режим на личен контакт между бащата и детето два пъти в месеца от 9.00 ч. в събота до 17.00 часа в неделя. Съдът е определил г-н С. да плаща 100 лв. месечна издръжка за детето. Г-жа З. информира, че към момента не знае къде се намира И.С., тъй като той често променя местопребиваването си. Детето и майката поддържат контакт с разширеното семейство по бащина линия, като Д. гостува на баба си и дядо 2-3 пъти в годината по време на ваканциите По думи на майката и детето, бащата не упражнява правото си за личен контакт и не се интересува от развитието на Д., не уважава личните му празници и не му изпраща подаръци. Г-жа З. разказва, че г-н С. не изпраща редовно издръжката на сина си. Споделя, че с нарастване на възрастта и неговите потребности, определената издръжка се оказва недостатъчна. Всички нужди на Д., свързани с неговите здравни и образователни нужди, се посрещат от майката. Тя се стреми  за детето всеки ден да има домашно приготвена храна, плодове и зеленчуци. С.З. казва, че родителите й живеят в гр. Е.. В грижите за сина си, може да разчита на своята баба, която живее в съседство. Към момента за детето Д.С. основни грижи полага майката. Тя се стреми по адекватен начин да осигурява неговите базисни нужди и потребности. Момчето има личен лекар - д-р ***** с адрес на практиката в ****. Направени са всички задължителни за възрастта на детето имунизации и профилактични прегледи. По информация от майката, тя и Д. живеят в жилище /боксониера/ под наем при добри жилищни и битови условия. Д. и майка му спят на самостоятелни легла. За жилището, семейството заплаща месечен наем от 250 лв. По информация на С.З., тя работи в ***** като ***** с месечна заплата от 980 лв. От ДСП, гр. П. майката получава месечна помощ от 32 лв. Тя не получава други доходи и помощи.

Малолетният Д. е на **** години. При срещата със социалния работник е спокоен, добре облечен, с чисти и подходящи за сезона дрехи. Разказва за училище, за приятелите си и любимите си занимания. Д. е с нормално физическо и психическо развитие за възрастта си. Учи в ОУ *****, в **** клас. Класен ръководител му е г-н *****. Момчето има отличен успех. По думи на майката, то е будно и любознателно дете. Само е пожелало да тръгне на училище на 6 години. Справя се сам с училищния материал. Тя казва, че много държи на образованието и за нея е важно и домашното възпитание на детето. Д. посещава два пъти в седмицата курс по бойни изкуства и клуб по английски език. Детето има изграден дневен режим на хранене, спане, учене и игра. По данни на С.З., тя е готова на бъдещо сътрудничество с г-н С., но той не се интересува от нарастващите потребности на сина им.

 

По делото не съществуват писмени  доказателства касателно доходите на ответника и баща на ищеца. Видно  от справа от  НАП – Б. е , че за лицето няма подадени  годишни данъчни декларации  по чл. 50 ЗДДФЛ за  2018 и  2019г. Няма данни  за  осигуряване на лицето от  януари  2019 година. От справка на МВР, ОДП – Я. става  ясно , че   на  иметоналицето  има регистрирано един брой  МПС – Фолксваген Голф с регистрация  от  1994 година. Видно  от справка  от  Община  Я. е , че  лицето няма декларирани недвижими  имоти.

За майката на  ищеца – С.  З.  от справка от НАП – Б. е видно , че  за лицето няма подадени  годишни данъчни декларации  по чл. 50 ЗДДФЛ за  2018 и  2019г. Собственик е на на  идеална  част от  недвижим  имот в гр. Е..  Оттрудовото си правотношение с ***** получава месечно възнаграждение около 950 лева средномесечно. Не притежава  МПС-та.

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди 5 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува  промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди 5 години  средства  от 100 лева- издръжката, която  ответникът е  осъден да  плаща. Понастоящем  минималната  издръжка  за  едно  дете  месечно  е в размер на 152.50 лева,  от  което  е видно, че  присъдената понастоящем  издръжка  за детето е с 52.50 лева  под минимума. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява  и фактическото  отглеждане на  детето. От  друга  страна  няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно дете.

Съдът приема, че бащата на детето е млад, здрав и в трудоспособна възраст и е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход над размера на средния за страната такъв. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето,  и становището на съда е, че  издръжката,  която в момента  заплаща бащата на детето е  изключително  ниска, не само заради  изминалия период от време и нарасналите нужди на детето, но и  заради  факта, че към момента  минималната  издръжка за  едно дете  е в размер на  152.50 лева.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето  има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 320 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното  интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка за  детето си, а останалите  120 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето Д., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2020г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, няма  задължения към други  непълнолетни  лица, работи в чужбина, ще може да заплаща издръжка в този размер.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи  окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на   сумата от 144 лева (сто, четиридесет и четири лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /100 лв. х 36 месеца х 4%/.

 

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно  чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него  такива съразмерно на уважената част от иска. Такива съдът констатира да са  направени  от  ищцовата страна и те да са в размер на 450 лева – заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Следва  ответникът да  бъде  осъден  да заплати посочената сума на  ищеца, доколкото  искът е  уважен изцяло.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение №158/02.02.2015г. на Районен съд Е., постановено по гр.д. №378/2014г., влязло в законна сила на 27.02.2015г, месечна издръжка, дължима от И.Д.С., ЕГН ********** на малолетното дете Д.  И.С. ЕГН ********** чрез неговата майка  и законен представител С.Х.З., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лева /сто лева/ на 200 лева (двеста лева) месечно, считано от 17.01.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

        

ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на  Районен съд- Пловдив сумата от 144 лева (сто, четиридесет и четири лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /100 лв. х 36 месеца х 4%/.

 

ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН ********** да заплати на Д.  И.С. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.Х.З., ЕГН **********  направените  от последните разноски в производството в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - заплатено  възнаграждение за  един  адвокат.

 

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението

 

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

             

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

         Вярно с оригинала

         С.Ч.