РЕШЕНИЕ
№ 1259
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110113963 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „АДЕЛАНТЕ
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 50, вх. „г“, ет. 3, ап. 45 срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 1073 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със
застрахователна полица № 440121031002955 със срок на валидност от
15.01.2021г. до 14.01.2022г., за причинени имуществени вреди на товарен
автомобил марка „х.“, модел „с.ф.“, с ДК № *****, изразяващи се в
увреждане на преден десен фар за мъгла, ведно с включената стойност за
необходим труд за подмяната му, дължими в следствие на застрахователно
събитие, установено на 14.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба за изложени твърдения, че ищцовото дружество
„АДЕЛАНТЕ КОМЕРС“ ЕООД има сключена с ответника автомобилна
застраховка „Каско+“ с комбинирана застрахователна полица №
1
440121031002955 със срок 12 месеца и валидност от 15.01.2021г. до
14.01.2022г. за товарен автомобил марка „х.“, модел „с.ф.“, с ДК № *****.
Излага се, че на 14.05.2021г. ищецът е подал уведомление за настъпване на
застрахователно събитие, в което е посочил, че на 13.05.2021г. е настъпило
застрахователно събитие с МПС с рег. № *****, изразяващо се увреждане на
десен халоген. На 21.05.2021г. с писмо от служител – ръководство Център за
обслужване на щети при „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е посочено на
ищеца, че според ответника е налице несъответствие относно настъпилото
събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им. Сочи
се, че становището на ответника не се споделя от ищеца. Във връзка с
настъпилото събитие, се сочи, че ищецът е получил повторен отказ и от дата
02.06.2021г., когато от Централно управление на „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД са го известили, че се отказва подмяната на повредения фар за мъгла в
доверен сервиз на „Технокар“ ЕООД. Излага се, че ищецът стриктно е
спазвал договорните отношения, свързани с уведомяването на застрахователя
и в тази връзка незаконосъобразно е получил на два пъти отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение. Релевира се, че на 17.06.2021г. ищецът е
подал молба с пр. осн. чл. 207 ГПК до съда, в резултат на което е образувано
ч.гр.д. № 8797/2021г. по описа на ВРС, 49 с-в, по което е изготвена и
приобщена съдебно-техническа експертиза. Сочи се, че в заключителната й
част се констатират конкретните щети по товарния автомобил, а именно:
счупен прозоречен предпазен елемент на преден десет фар за мъгла и
несветеща лед светлина на преден десен фар за мъгла. Със заключението на
вещото лице било установено, че предпазният прозрачен елемент е пробит
вследствие на удар. Излага се, че стойността на подмяната на увредения
елемент по пера, труд и материали съгласно ценовата листа на
официален/доверен сервиз на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, явяващ
се „Технокар“ ЕООД за марката „х.“, модел „с.ф.“ са със стойност на фара –
983 лв. с вкл. ДДС и труд за подмяната му – 90 лв., или общо за всичко – 1073
лв.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че описаните щети не биха могли да
настъпят по начина, описан от ищеца. Сочи се също така липсата на посочен
механизъм на реализиране на увредата по транспортното средство. Твърди се,
2
че увредените части не са били оригинални, поради което и застрахователят
не носи отговорност за възстановяване на оригинална част. С отговора на ИМ
ответникът се позовава на т. 9.1.9. от ОУ, Раздел I, който гласи, че
застрахователят не предоставя застрахователно покритие при деклариране на
обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от
действително случилото се. На следващо място се сочи, че причината за
увредения фар е не соченото застрахователно събитие, а неговото износване,
стареене и свързания с това край на експлоатационния живот на елемента.
Излага се също така, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да
пази и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа
в добро техническо състояние и да спазва техническите и законови правила за
неговата експлоатация. Твърди се наличие на принос от увредения за
настъпване на щета, което следва да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение с ½. Оспорва се размера на претендираното обезщетение с
твърдението, че размерът на увредените части не съответства на реалната
стойност на същите.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и
настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните със застрахователна полица
№ 440121031002955 е сключен договор за застраховка „Каско+“ за МПС
марка „х.“, модел „с.ф.“, с ДК № *****, със срок на действие от 15.01.2021г.
до 14.01.2022г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило
застрахователно събитие с уведомление за щета от 14.05.2021г. /в същото е
посочено, че неизвестен извършител е увредил халоген десен/, че при
застрахователя е заведена щета № 44010312103437, изготвен е опис-
заключение, в който е посочена щета – фар за мъгла – пр.д., както и че
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение, за което е
3
уведомил ищеца с писмо от 17.05.2021г. и от 04.06.2021г. В първото писмо се
сочи, че застрахователят счита, че уврежданията по фара за мъгла преден
десен не са настъпили по описания от застрахования начин, поради което и на
основание т.9.1.9 от ОУ, Раздел I, застрахователят не следва да заплаща
обезщетение.
Приложено към настоящото дело е гр.д. № 8797/2021г. по описа на
ВРС, в рамките на което по реда на чл.207 от ГПК е изготвена и приета
съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, неоспорено от страните, като обективно и компетентно дадено.
Съгласно заключението преден десен фар за мъгла на товарен автомобил
марка „х.“, модел „с.ф.“, с ДК № ***** е увреден в зоната на предпазния
прозрачен елемент, който е пробит вследствие на удар. На пазара не се
предлагат алтернативни фарове за мъгла на този модел автомобил, а
стойността на оригиналния фар е 983 лева с ДДС. Стойността на труда за
подмяната е 21,60 лева с ДДС, а по цени на доверен сервиз „Технокар“ ЕООД
– 90 лева с ДДС.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ и е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния
размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по
делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за застраховка
между тях, за наличието на уведомление от страна на застрахования за
настъпило застрахователно събитие, както и отказ от заплащане на
4
обезщетение от страна на застрахователя.
Мотивът за отказа на застрахователя е несъответствие между изложеното
от застрахования и действително случилото се. Установи се, ч е в
уведомлението за щета застрахованият е посочил, че преден десен халоген е
увреден от неизвестно лице. Съгласно заключението на съдебно авто-
техническата експертиза предпазният прозрачен елемент на предния десен
фар за мъгла на процесния автомобил е пробит вследствие на удар. Дали
ударът е причинен от лице, или от някакъв друг обект е без значение,
доколкото същият представлява външна намеса, нарушаваща целостта на фар
за мъгла и в този смисъл представлява застрахователно събитие. Не се доказа
възражението на ответника, че повредата е настъпила вследствие на
неизпълнение на задължение на застрахования да ползва процесното МПС с
грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и
да спазва техническите и законови правила за неговата експлоатация. По
изложените съображения съдът намира, че за застрахователят е възникнало
задължение да заплати застрахователно обезщетение.
Спорен между страните е още въпроса за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Поради това, ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС"
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие
вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства
5
при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност /в този смисъл Решение № 209
от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о/. Отделно от това,
последователна е практиката на ВКС съобразно, която на застрахования се
следва обезщетение в размер на действителната/възстановителната стойност
на автомобил, а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. От заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, се установи, че стойността на увредения фар за
мъгла е 983 лева с ДДС. Доколкото на пазар липсва предлагане на
алтернативна част за процесния модел автомобил следва да бъде присъдена
стойността на оригиналната част, защото само с такава може да бъде
възстановен автомобила. По отношение на стойността на труда съдът намира,
че се дължи именно стойността на ремонта в доверен сервиз „Технокар“ /90
лева с ДДС/, предвид че именно този начин на обезщетение е посочил
застрахования в уведомлението за щета. При тези изводи общо дължимият
размер на обезщетението е 1073 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
50 лева за платена държавна така и 310 лева за платено адвокатско
възнаграждение, както и направените разноски в производството по
обезпечаване на доказателства в размер на 20 лева за платена държавна такса,
200 лева за депозит за вещо лице и 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б да заплати
на „АДЕЛАНТЕ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 50, вх. „г“, ет. 3, ап. 45 сумата от
6
1073 лева /с ДДС/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със
застрахователна полица № 440121031002955 със срок на валидност от
15.01.2021г. до 14.01.2022г., за причинени имуществени вреди на товарен
автомобил марка „х.“, модел „с.ф.“, с ДК № *****, изразяващи се в
увреждане на преден десен фар за мъгла, ведно с включената стойност за
необходим труд за подмяната му, дължими в следствие на застрахователно
събитие, установено на 14.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.09.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б да заплати
на „АДЕЛАНТЕ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 50, вх. „г“, ет. 3, ап. 45, сумата от
360 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от
720 лева, представляваща направени разноски в производството по
обезпечаване на доказателства.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7