Определение по дело №3315/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3089
Дата: 5 декември 2019 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20197050703315
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                            2019 година,   гр.Варна

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

          ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на  5.12.2019 г.,

          като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

          ч.адм.д. № 3315 / 2019  г. по описа на съда,за да се     произнесе взе       предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60,ал.5 от АПК. 

          Образувано е по жалба на „Пъзел 1” ООД,представлявано от управителя Н.З.,против  разпореждането на началника на отдел „Оперативни дейности” Варна  в  ГД  „Фискален контрол”  при ЦУ на НАП  за допускане на предварително изпълнение на издадената от него заповед № 481-ФК/28.11.2019 г.  за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- фризьорски салон „Пъзел”,находящ се в гр.В.. Жалбата съдържа становище за неоспорване на фактическа обстановка – контролна покупка  на услугата вътрешно и външно почистване на автомобил,каквато не се съдържа в цитираната заповед. Изложени са доводи за несъобразяване на  адм.орган с предвидената в чл.187,ал.4 от ЗДДС законова възможност ,както и такива за липсата на мотиви в обжалваното разпореждане.  Иска се отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение.

          Обжалваното разпореждане е част от съдържанието на заповед № 481-ФК/ 28.11.2019 г. ,която е връчена на проверяваното дружество на 2.12.2019 г. -  като се има предвид  обстоятелството,че жалбата срещу   разпореждането  е подадена на 4.12.2019 г. ,то видно е спазването на 3-дневния срок за обжалване по чл.60,ал.5 от АПК. Същата разпоредба допуска обжалване на разпореждането за предварително изпълнение ,независимо от това дали административният акт е бил оспорен,поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът намира жалбата  за  основателна предвид следното :

          Със заповед № 481-ФК/28.11.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП е наложена на основание чл.186,ал.1  и чл.187,ал.1  от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на горепосоченият търговски обект и  забрана за достъп до него  за срок от 14 дни.       Със същата заповед , на основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК  е разпоредено  допускане на предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка запечатване на търговския обект. Според изложените в разпореждането мотиви ,предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на адм.нарушения от същия вид,като допускането му е съобразено с предпоставките,изчерпателно изброени в чл.60,ал.1 от АПК,а именно  : А. При  защита на особено важен държавен  интерес; Б. При съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено; В. При хипотеза,в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

          Защитата на особено важен държавен интерес е описана в мотивите като интерес на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект  от задълженото лице,респективно такъв за правилното определяне на реализираните от същото приходи,които са от значение за правилно определяне на  размера на  публичните му  задължения. Посочено е,че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ,съществува възможност от извършване на ново нарушение,при което опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане,би била непосредствена. Вярно е становището на органа, че защитата на установения фискален ред представлява защита на важен държавен интерес,именно поради което гарантирането му е скрепено с нормативно въведени за търговците задължения. Допускането на предварително изпълнение обаче изисква не обикновена,а особена важност  на нуждаещия се от защита държавен интерес . Особеността обикновено бива свързвана с изключителност на  конкретните обстоятелства. В това отношение,сред общо развитите от  органа съображения , единствените изложени конкретни  обстоятелства   са :  извършена покупка на стойност 23.00 лв. ,за която не е издаден фискален бон ; разлика между касова наличност и отчетените продажби от ЕКАФП в размер на 25,00 лв. и продължителност на работното време от 10.00 ч. до 20.00 ч. Така посочените в обжалваното разпореждане факти не са спорни,но според съда те не са определящи за наличието на тази първа законова предпоставка,обуславяща допускане на предварително изпълнение на адм.акт – посочените  стойности  на покупката и на разликата не сочат  на изключителност на случая в гореизложения смисъл. По тези съображения,съдът намира,че при конкретния казус  не е установена  необходимост от защита на   държавен интерес с характера на особено важен такъв,т.е. отсъства първата посочена от органа предпоставка за допускане на предварително изпълнение на адм.акт. В тази си част обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с материалния закон.

          Посочената в обжалваното разпореждане втора предпоставка за допускане на предварителното изпълнение ,а именно наличието на опасност,че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на адм.акт е мотивирана  не с изложение на конкретни факти,а с изложение на предположение,определено от органа като „обосновано” – посочва,че от изграденото поведение на търговеца към действие в нарушение на закона е обосновано да се предположи,че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта,който следва да се запечата или същият да бъде предоставен за стопанисване на друг данъчен субект. Релевантната за тази предпоставка опасност следва  не само да е обоснована с конкретни факти,а необходимо е и доказване на същите. В случая не е налице нито едното,нито другото,поради което посочената от органа втора предпоставка за допускане на предварително изпълнение остава недоказана. Липсата на тази предпоставка сочи на противоречие на  обжалваното разпореждане с материалния закон.

          По отношение на третата посочена предпоставка,а именно наличието на възможност да последват значителни или трудно поправими вреди от късното изпълнение на адм.акт,обжалваното разпореждане  определя вредите като съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Това описание се отличава с липсата на  изложение на конкретни факти  и данни, които да обективират евентуалните вреди и същевременно да дават възможност за  преценка на техния   характер  като значителни или трудно поправими такива. В тази си част обжалваното разпореждане е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – липсата на  мотиви ограничава правото на защита на адресата на адм.акт. 

          По тези съображения за незаконосъобразност,обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Предвид изложеното,съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ съдържащото се в   заповед № 481-ФК/28.11.2019 г. на  началника на отдел „Оперативни дейности” Варна  в  ГД „Фискален контрол” в  ЦУ на НАП    разпореждане за допускане на предварително   изпълнение на наложената принудителна административна мярка запечатване на  търговски обект – фризьорски салон „Пъзел”,находящ се в гр.В.,стопанисван от „Пъзел 1” ООД.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :