Р Е Ш Е Н И Е
Номeр VI-1 Година 2020, 20 ноември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ЙОРДАНКА МАЙСКА 2.мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
разгледа докладваното от съдия Евтимова
въззивно гражданско дело № 2431/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 1880/31.07.2020г., постановено от Районен съд
– Бургас по гр.д. № 9251/2019г. С това решение съдът е приел за установено по
отношение на Община Созопол, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр.Созопол, ул.“Хан Крум“ № 2, представлявано от кмета Тихомир Янакиев, че С.Д.М.,
ЕГН: ********** ***, З.Н.Б., ЕГН: ********** *** и Д.Н.М., ЕГН: ********** ***
са собственици въз основа на давностно владение и наследство на следния
недвижим имот: дворно място с площ от 823 кв.м., представляващо поземлен имот №
135.171 по плана на новообразуваните имоти от зоната по §4 от ЗСПЗЗ за
землището на с.Крушевец, община Созопол при граници: улица, имоти 135.164;
1356371 и 135.165, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 56 кв.м. и масивна стопанска сграда със застроена площ от
30 кв.м. С решението БРС е осъдил Община Созопол да заплати на М., Б. и М.
съдебни разноски в размер на 793 лева.
Подадена
е въззивна жалба от Община Созопол против решение № 1880/31.07.2020.
Въззивникът
твърди, че решението е недопустимо, защото е постановено при липса на правен
интерес за ищците да установят собствеността си спрямо общината. Алтернативно,
въззивникът твърди, че решението е неправилно, защото районният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила и не е приложил правилно материалния закон.
Според въззивника, решението е и необосновано, защото мотивите на съда не са
основани на правилно изяснени факти. Община Созопол иска от съда да отмени
процесното решение и да прекрати производството по делото. При условията на
евентуалност, общината иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. В съдебно
заседание Община Созопол се представлява от адвокат А. от БАК, която пледира за
уважаване на жалбата и за присъждане на разноски.
Ответните
страни – С.Д.М., З.Н.Б. и Д.Н.М. представят писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на оплакванията в жалбата. В съдебно заседание
ответниците се представляват от адвокат Г. от БАК, която поддържа доводите,
изложени в отговора на въззивната жалба. Адвокат Г. пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Представя писмени
бележки.
Като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 30.10.2019г. С.Д.М.,
З.Н.Б. и Д.Н.М. ***, за да установят по отношение на нея, че са
собственици на основание давностно владение и наследство на дворно място,
представляващо поземлен имот № 135,71 по плана на новообразуваните имоти от зоната по §4 от
ЗСПЗЗ за землището на с.Крушевец, община Созопол при граници: улица, имоти
135.164; 1356371 и 135.165, ведно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и масивна стопанска сграда със
застроена площ от 30 кв.м. В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Н И
М., който заедно със съпругата си С.М. (една от ищците) е бил собственик
на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Ищците твърдят още, че имотът е бил собственост на дядото на Никола М. по майчина линия, който му го дарява с неформална сделка през
1974г. Според твърденията в исковата молба, през
1980г. наследодателят на ищците изкоренил лозето и заедно със съпругата си
изградил жилищна сграда на мястото на съществуващата постройка. По-късно М. построил и стопанска сграда. Според ищците, този имот е владян от семейството както преди образуването
на ТКЗС, така и след това, без да е коопериран, отчуждаван или
одържавяван. Владението на имота продължава и понастоящем явно и несмущавано. Ищците твърдят, че имотът е включен в плана на новообразуваните
имоти без да е заявен за възстановяване и на основание чл.19 от ЗСПЗЗ е смятан за общинска собственост, въпреки че никога не е бил
земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.
В отговор на исковата молба Община Созопол оспорва само допустимостта на
иска. Общината твърди, че ищците нямат правен интерес да водят установителен
иск против нея, защото имотът не е общинска собственост. Община Созопол признава,
че имотът не представлява земеделска земя и не е бил коопериран. Тя не оспорва владението на ищците и твърди,
че не е създавала пречки за това. Общината твърди още, че имотът не е включван във фонда по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и не представлява незаявен и невъзстановен земеделски фонд, който
може да бъде предаден на общината. Поради това, общината счита, че имотът не е станал общинска собственост. Твърди, че по отношение на имота не е приложима забраната
на чл.86 от ЗС.
В хода на първоинстанционното производство са приети посочените от страните
доказателства – удостоверение за наследници на Н И М. № 94-0133469/02.10.2019г.,
скица № 80-П/20.11.2019г., издадена от Община Созопол и заключение на
съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице процесният
имот е с площ от 823 кв.м. В него са построени вилна сграда с площ от 56 кв.м.
и стопанска постройка от 30 кв.м. Тези площи са отразени в регистъра към
кадастралния план. Имотът се ползва и е ограден. В него има трайни насаждения,
овошки и лозе. Имотът попада извън регулация. Заснет е в действащия кадастрален
план на село Крушевец от 1986г. В кадастралния план от 2001г., който е
използван като помощен план за зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът е обозначен
с пл.№ 411 и площ от 823 кв.м. и е записан на името на И М. Т. В помощния план
имотът е обозначен с № 324 и площ от 818,4 кв.м. Собственикът не е
идентифициран. В плана на новообразуваните имоти имотът е отразен с № 135.171 и
площ от 823 кв.м. без да е идентифициран собственик за него. Въз основа на тези
факти, съдът е формирал извод за основателност на иска.
Според решаващите мотиви на съда, ищците имат право да установят съдебно
правата си върху имота, поради установената в чл.19 от ЗСПЗЗ възможност
земеделският имот да бъде включен във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и да бъде
придобит от общината ex lege. Правният интерес на ищците да установят съдебно
собствеността си върху сградите, съдът извежда от нормата на чл.92 от ЗС.
По отношение на спорния по делото въпрос дали имотът има земеделски
характер, съдът приема, че имотът никога не е губил селищния си характер,
въпреки че е извън регулацията на селото, поради което не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Фактът на давностно владение съдът установява
от записванията в разписния лист към кадастралния план, според които
наследодателите на ищците и първата ищца С.М. не са губили трайното си и
несмущавано владение върху имота най-късно от 1986г. до сега.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
на Община Созопол е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна.
Жалбата
е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в
обжалваните части е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Възражението
на Община Созопол за недопустимост на иска е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява
земеделската земя, която е останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и на одобрената
карта на съществуващите и възстановими стари реални граници, земите стават
общинска собственост. Според чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лице или на държавата, е общинска
собственост. В конкретния случай от заключението на вещото лице, което е прието
без оспорване от страните и от скицата е видно, че процесният имот е отразен
като земеделска земя в плана на новообразуваните имоти на зоната по §4 от ЗСПЗЗ
с неидентифициран собственик. За имота не е подавано заявление за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не принадлежи на граждани, юридически лица и
държавата. Следователно, имотът е придобил статут на общинска собственост ex lege. Този факт обосновава правния интерес на
ищците да търсят съдебно установяване на правата си именно по отношение на
ответната Община Созопол. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № III-98/16.07.2013г. по гр.д. № 1185/2013г. на БОС, решение №
571/19.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 385/2009г., I ГО, решение № 341/04.08.2010г. на ВКС
по гр.д. № 4723/2008г., I ГО.
Решението е правилно.
Този
извод се налага по следните съображения:
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време.
Нормативната уредба на придобивна давност се съдържа в глава VIII от Закона за собствеността. Според
чл.79, ал.1 от този закон правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Анализът на
цитираната правна норма обосновава извод, че за да се осъществи фактическия й
състав, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2.
изтичане на 10 годишен период от време. Други предпоставки за придобиване на
вещно право по давност законът не предвижда, в т.ч. и позоваването като изрично
волеизявление по чл.120, вр. с чл.84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т.2
от ТР № 4/17.12.2012г., прието от ОСГК на ВКС.
В
конкретния случай от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че процесният имот е бил включен в действащия кадастрален план на
с.Крушевец от 1986г. като имот извън регулация и е записан в разписния лист към
този план на И М. Т – наследодател на ищците. Владението на наследодателя на
ищците не се оспорва от ответната община. Напротив, тя признава този факт и
твърди, че никога не е създавала пречки за това. При тези фактически данни, не
може да има съмнение, че в полза на ищците е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1
от ЗС период от време и същите са придобили собствеността върху него на
основание давностно владение и наследство.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се остави без
уважение.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.2, вр. с
чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва
да присъди в полза на въззиваемите страни извършените от тях разноски за водене
на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 800 лева, представляващи
възнаграждение по договор за правна помощ.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1880/31.07.2020г., постановено по гр.д. № 9251/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА
Община Созопол, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Созопол,
ул.“Хан Крум“ № 2, представлявано от кмета Тихомир Янакиев да заплати на С.Д.М.,
ЕГН: ********** ***, З.Н.Б., ЕГН: ********** *** и Д.Н.М., ЕГН: ********** ***
съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: