№ 21206
гр. *, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110107720 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от В. И. К. срещу
„****“ ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между него и ответника са били сключени договор за кредит
№ ****. за сумата от 2 000 лв., при договорна лихва 41% и ГПР 48,64% и
договор за кредит **** за сумата от 3 000лв. при договорна лихва 41% и ГПР
48,90%. Ищецът върнал по договор за кредит № ****. сумата от 2 885,60 лв. и
по договор за кредит **** – сумата от 4582,04лв., или сумата в общ размер
7465,40 лв. Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради противоречие
със закона /противоречи на чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК/, заобикаляне
на закона /възнаграждението за пакет допълнителни услуги не е включен в
ГПР/, противоречие с добрите нрави /относно размера на възнаградителната
лихва/.
Ответникът оспорва предявените искове. Излага подробни доводи, че
двата договора се действителни, включително относно предоставянето на
услугите Фаст и Флекси, поради което сумите са били платени на
съществуващо основание.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява,
представлява се от адв. Д., който поддържа предявените искове. Претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното
о.с.з.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от В. И. К. срещу „****“ ЕООД кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на 2
бр. договори за кредит №**** и ****, а в условията на евентуалност за
прогласяване на частична нищожност - на клаузите от раздел пети,
предвиждащи съответни по договор за кредит **** плащане на
възнаграждение за допълнителна услуга Фаст в размер на 600лв. и на
допълнителна услуга Флекси в размер на 960лв. /общо 1550лв./ и по договор
за кредит **** плащане на възнаграждение за допълнителна услуга Фаст в
размер на 750лв. и на допълнителна услуга Флекси в размер на 1800лв. /общо
2550лв./
За основателността на предявените искове по чл. 26 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване
противоречие на клаузи от ДПК, с императивни правни норми, предвидени в
ЗПК и ЗЗД, алт. – накърняване на добрите нрави.
Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за връщане на сумата 2465,64лв. – общо платена без основание по
договори за кредит №**** и ****, ведно със законната лихва от 12.2.2024г. до
плащането
За основателността на предявения иск по чл. 55 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже по делото, пълно и главно наличието на
правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържане на
полученото.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че между страните са сключени 2 бр. ДПК, както
следва: ДПК **** от 29.06.2020 г. за сумата от 2000 лв. и **** от 30.12.2020 г.,
за сумата от 3000 лв.
Процесните договори, представляват такива за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
От съдържанието на представените по делото договори за
потребителски кредит сключени между „****“ ЕООД и ищеца, се установява,
че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните
съображения:
2
Видно от съдържанието на раздел V. от процесните договори за
потребителски кредит, страните са уговорили предоставяне на „допълнителни
услуги" „Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставя право на промяна на
погасителния план, като редът за използването им, в нарушение на ЗПК е
описан в приложимите за договора ОУ. Съгласно т. 15 от приложените по
делото ОУ на „****“ ЕООД към ДПК, версия 3/01.06.2020 г., закупуването на
допълнителна услуга „Фаст“ води до приоритетно разглеждане и становище
по искането за отпускане на потребителски кредит, пред кредитоискателите
незакупили такава услуга - в рамките на 1 час, считано от постъпване на
искането. Допълнителна услуга „Флекси“ дава право на клиента да променя
едностранно погасителния си план, при изпълнение на „съответните
специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл.
15.2.3. от ОУ. Сочи се още, че за извършената промяна на погасителния план,
страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат,
посочена в анекса.
По ДПК **** от 29.06.2020 г. е уговорено възнаграждение за
предоставянето на допълнителните услуги в размер на сумата от 600 лв. за
допълнителна услуга „Фаст“ и 960 лв. за допълнителна услуга „Флекси“,
които са разсрочени в обща погасителна вноска в размер на 86,66 лв., дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което „общият размер“
на вноската възлиза на 235,76 лв., а съответно общото задължение по договора
– 4 243,69 лв.
По **** от 30.12.2020 г. е уговорено възнаграждение за предоставянето
на допълнителните услуги в размер на сумата от 750 лв. за допълнителна
услуга „Фаст“ и 1800 лв. за допълнителна услуга „Флекси“, които са
разсрочени в обща погасителна вноска в размер на 106,25 лв., дължима заедно
с месечната погасителна вноска по кредита, при което „общият размер“ на
вноската възлиза на 291,44 лв., а съответно общото задължение по договора –
6 994,42 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни
услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни.
Така наречената допълнителна услуга „Флекси“, касае евентуални бъдещи
отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството си на
търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният предмет се заключава
в предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга,
защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде
упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание да се
ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това подробно разписани в ОУ.
Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение потребителя, кредитодателят е
посочил, че закупувайки услугата „Флекси“, кредитополучателят има право
„едностранно“ да измени условията на погасителния си план, тъй като видно
3
от текста на т. 15.2. от ОУ, промяната е възможна единствено и след
подписване на анекс между страните (допълнително споразумение) при
условие, че кредитополучателят „докаже“ пред дружеството, чрез представяне
на „съответните документи“ (т. 15.2.1.1. от ОУ), че отговаря на „съответните
специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл.
15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне внимание и че съгласно 16.1. от ОУ
кредитодателят си „запазва“ правото да измени едностранно ОУ (в това число
и горните изисквания) за което единствено уведомява клиента. Същевременно
за потребителя възниква реално и непосредствено задължение за плащане на
изначално фиксирани ежемесечно суми с определен падеж. Подобна уговорка
отговаря на всички критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията
на чл. 143 ЗЗП, доколкото причинява вреда на потребителя, като категорично
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Нещо повече - размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните
допълнителни услуги по ДПК **** от 29.06.2020 г. е сумата в общ размер на
1560 лв., което възлиза на близо 80% размера на главницата, предоставена по
кредита – 2000 лв., а по **** от 30.12.2020 г. съответно е в общ размер на
сумата от 2 550 лв. което е над 80% от размера на главницата, предоставена
по този договор – 3000 лв.
В случая очевидната цел на ответното дружество е генериране на
огромно по размер увеличение на възнаграждението (печалба) за
предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият съдебен състав
намира, че процесните уговорки, са нищожни поради противоречие с добрите
нрави. Налице е недобросъвестно договаряне/поведение от страна на
финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на
неравноправно третиране спрямо икономически по–слабата страна.
Съдържанието на процесните ДПК, съдът намира за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за т.нар.
„пакет от допълнителни услуги“ на стойност 1560 лв., по ДПК
****/29.06.2020 г. и 2 550 лв. по ****/30.12.2020 г. не е включена в ГПР по
двата договора, но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез
увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски,
въпреки, че представляват разход за допълнителна услуга, свързана с договора
за кредит. Т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ не е предмет и съответно
част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална,
двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки
това, вместо да бъдат упоменати като разход по кредита, респ. като компонент
на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесните
договори е посочено единствено, че ГПР е 48,64% и съответно – 48,90%,
липсва, каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в този
процент), цената за „пакет допълнителни услуги“ е включена в месечната
погасителна вноска, като част от главницата, дължима от кредитополучателя.
Съдържанието на процесните ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1
ЗПК, доколкото уговорената цена за допълнителна услуга, не може да се
4
квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като
несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен
спрямо посочения в договора, който е на границата на законоустановения в чл.
19, ал. 4 ЗПК максимум и по двата договора.
От приетата без възражения ССчЕ, се установява, че ГПР и по двата
договора включва единствено разход за договорна лихва, като в случай, че
бъдат добавени като разход таксите по допълнителните услуги Фаст и Флекси,
то ГПР по ДПК ****/29.06.2020 г. ще възлиза на 199,592%, а по
****/30.12.2020 г. съответно – на 158,389%.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не
отговаря на императивно установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че при сключването на ДПК
**** от 29.06.2020 г. и **** от 30.12.2020 г., не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесните договори за потребителски
кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, поради което предявените
искове по чл. 26 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
С оглед изложените по-горе съображения на осн. чл. 24 ЗПК,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В същия смисъл е и практика
на СЕС – решение по дело С-714/22, в което изрично е прието (т.55 и т.56), че
с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер (така Определение №
958 от 17.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1897/2023 г.)
По отношение чистата стойност на кредита.
От съдържанието на представените по делото 2 бр. ДПК, както и от
приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че чистата стойност на
кредитираната сума възлиза на 5 000 лв., от която 2 000 лв. по ДПК **** от
29.06.2020 г. и 3 000 лв. – предоставени по ****/30.12.2020 г., както и че
ищецът е направил плащания по ДПК **** от 29.06.2020 г. в общ размер на
5
сумата от 2 888,33 лв. (вкл. чрез рефинансиране), а по **** от 30.12.2020 г.
плащанията възлизат на сумата от 4 582,04 лв. Следователно ищецът е платил
на ответното дружество сумата в общ размер на 7 470,37 лв., поради което
разликата над сумата от 5000 лв. по сключените между страните 2 бр. ДПК, а
именно – сумата от 2 470,37 лв. е платена без основание. Въпреки
разпределената доказателствена тежест, ответникът не установи по делото
основание за получаване/задържане на посочената сума, поради което
предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата
2465,64 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на сумата от 612,63 лв., от която 262,63 лв. – д.т. и 350 лв. – депозит за ССчЕ и
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. В полза на адв. М. Д. следва
да бъде присъдена сумата в общ размер на 1 859 лв. – адв. възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
представляваща сбор от сумите: 568 лв., 744,40 лв. и 546,50 лв. – минимално
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ за всеки от предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по
предявените искове от В. И. К., ЕГН ********** срещу „****“ ЕООД, ЕИК
****, Договор за потребителски кредит **** от 29.06.2020 г. и Договор за
потребителски кредит **** от 30.12.2020 г., сключени между В. И. К., ЕГН
********** и „****“ ЕООД, ЕИК ****, като противоречащи на закона и
накърняващи добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „****“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „****“ № 49, бл. 53Е, вх.
В да заплати на В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „****“ бл. 39, ет.
3, ап. 17 сумата в общ размер на 2 465,64 лв. (две хиляди четиристотин
шестдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) - сума, платена без
основание от ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „****“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да
заплати на В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „****“ бл. 39, ет. 3,
ап. 17, сумата от 612,63 лв. (шестстотин и дванадесет лева и 63 стотинки) –
разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „****“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да
заплати на адв. М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 1 859 лв. (хиляда
осемстотин петдесет и девет лева) –адв. възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7