№ 729
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20223100500558 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Въззивникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ВАРНА“ ООД, редовно призован, не се явява лично представляващият,
представлява се от юрисконсулт П.В., редовно упълномощена от първата
инстанция и приета от въззивния съд от днес.
Въззиваемата Д. Г. Н. , редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат С.Д., редовно упълномощен с пълномощно по
делото.
ЮРИСК. В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
1
разпоредително заседание Определение № 1278 от 31.03.2022 година.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 5103/26.01.2022г. , подадена от „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, чрез юрк. П.В., срещу Решение
№2131/22.12.2021г., постановено по гр.д. № 11290/2021г. на ВРС, 24-ти
състав, с което е прието за установено по предявения от Д. Г. Н. иск срещу
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 620.90 лева с ДДС, представляваща незаплатени ВиК
услуги за обект, представляващ постройка, изградена в имот, находящ се в гр.
Варна, *** по фактура № **********/27.04.2021г., обективираща доставка на
ВиК услуги за периода от 23.03.2021г. до 27.04.2021г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Въззивникът счита иска за недопустим
поради липса на правен интерес за ищцата, тъй като предвид учреденото
ограничено вещно право на ползване на Д.П., праводател на Д. Г. Н. по силата
на договор за дарение, по отношение на процесния имот и с оглед
направените още в исковата молба твърдения, че именно Д.П. живее в него,
то и последната се явява потребител на ВиК услугите в имота. Посочва, че и
при отчета на водомера /на 27.04.2021г./ и при неговия демонтаж /на
29.04.2021г./, извършени в интервал от два дни, е отчетено едно и също
показание от 343 куб.м, което означава, че за два дни липсва разход на вода,
както и че това е в унисон и с установеното в протокола на БИМ, че
водомерът измерва по-малко от реалното потребление, а именно 35.03%.
Излага, че няма пряко доказателство на 27.04.2021г. водомерът да е бил
повреден, както и че повреда може да е възникнала в периода между двата
дни от отчета до демонтажа на водомера. Подчертава, че според
императивната нормативна уредба доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалния водомер са задължения на
потребителя и след като ищцата е допуснала водомерът й да се повреди, то тя
не е изпълнила задължението си да го поддържа в изправност, поради което и
е станала причина за повредата му. Твърди се, че към момента на отчитане на
водомера и на фактуриране на потребеното количество вода от 191 куб.м.,
съставляващи разликата между 343 куб.м. и 152 куб.м., дружеството не е
разполагало с информация относно състоянието на процесния водомер.
2
Посочва, че той е бил фабрично нов при монтирането му през 2017г., поради
което и отчетеното на27.04.2021г. количество вода е прието като изравняване
на прогнозното начислените количества вода през зимния сезон от месец
ноември 2020г. до месец март 2021г., тъй като през зимните месеци не е
извършван отчет, а са начислявани прогнозни количества вода, които са
изравнени при отчета, поради което е издадена и процесната фактура.
Навежда доводи, че първоинстанционният съд се е позовал на неприложими
за случая материалноправни норми, като излага, че водомерът е
индивидуален, доколкото измерва потреблението на вода само в процесния
имот. Твърди, че количеството от 102 куб.м. е неясно формулирано и не
трябва да се изважда от установените 343 куб.м. Моли за обезсилване на
обжалваното решение като недопустимо и прекратяване на производството
поради липса на правен интерес на ищцата, а в условията на евентуалност за
неговата отмяна. Претендира съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. Г. Н., която счита въззивната жалба за неоснователна
и навежда доводи, че въззивникът не е доказал валидно правно основание, въз
основа на което да е възникнало процесното вземане. Посочва, че считано от
юли месец 2021г. е титуляр по процесната партида и фактурите за ВиК услуги
се издават на нейно име, като тя дължи заплащане от момента на придобиване
на собствеността. Навежда доводи, че ответното дружество е признало
качеството й на потребител чрез конклудентни действия. Оспорва
възражението на въззивника, че по отношение на Д.Н. липсва качеството
потребител за процесната партида, като твърди, че това е признато от
ответното дружество-въззивник. Посочва, че доколкото водомерът е
монтиран през месец юни 2017г., то отчитането му започва от нулева
стойност на дата 30.06.2017г., като от този момент до момента на демонтажа
му средството за търговско измерване е било отчитано регулярно и за всеки
месец има отчетена константна консумация в порядъка от 1 до 4 куб.м. ВиК
услуги и за този период не е правено нито едно изравняване на количествата,
тъй като през зимния период не е имало редовен отчет. Посочва, че такива
отчети липсват след края на всеки зимен период за времето от 30.06.2017г. до
27.04.2021г. Навежда твърдения за техническа неизправност на процесния
водомер. Излага, че в настоящия случай изразходваното количество вода се е
3
отчитало съгласно чл. 39, ал. 7 от Наредба № 4 от 14.09.2004г, тъй като
процесният водомер е индивидуален. Твърди, че като не е приложило нито
чл. 26, ал. 2 от ОУ, нито чл. 39, ал. 8 от Наредбата въззивното дружество е
нарушило приложимото право. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
ЮРИСК. В.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Оспорвам
представения отговор. Запозната съм с проектодоклада по делото. Нямам
възражения и допълнения по него. Моля да бъде обявен за окончателен.
Представям списък за разноските. Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада. Нямам доказателствени искания. Представям списък
на разноските.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСК. В.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да отмените
първоинстанционния съдебен акт и да постановите нов по съществото на
спора, с който да оставите без уважение, да отхвърлите предявения
отрицателен установителен иск. Подробни аргументи съм изложила във
въззивната жалба. Поддържам ги. Като главното и основно възражение е, че
ищцата- госпожа Н. няма право на иск, тъй като потребител, съгласно
действащата нормативна уредба се явява лицето, в полза на което е учредено
право на ползване върху водоснабдения недвижим, имот съответно налице е
признание на факта, че именно това лице живее в процесния имот и ползва
процесните ВиК услуги.
В случай, че приемете това възражение за неоснователно, моля да
съобразите факта, че въззиваемата страна не установи в процеса, че към
датата на последния отчет на измервателния уред, същият е бил повреден,
4
съответно на това основание иска считам за неоснователен.
Моля за решение в този смисъл.
Моля да ни бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да оставите въззивната жалба
без уважение и да потвърдите първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно, и да ни присъдите сторените разноски.
Във въззивната жалба са отправени основно две възражения.
Първото е, че Д. Г. Н. няма качество на потребител и второто е, че
първоинстанционният съд е приложил неотносими нормативни разпоредби.
По отношение на първото възражение, от представения документ с
отговора на исковата молба, наименован „справка за облога и плащанията на
абонат“ е видно, че считано от юли 2021г. доверителката ми Д. Г. Н. е
титуляр по процесната партида и фактурите за ВиК услуги се издават на
нейно име. Именно през този месец, доверителката ми е уведомила
въззивното дружество за промяната в собствеността, като не е спазила
клаузата на чл. 61, ал.1 от Общите условия /ОУ/, в която е указано, че това
следва да бъде изпълнено в 30 дневен срок от промяната на собствеността. В
хипотеза като настоящата, е приложима клаузата на чл. 63, ал.2 от ОУ на
въззивното дружество, в която е посочено, че в случай, че потребителят не
спази клаузата на чл. 61, ал.1 и уведоми ВиК оператора извън 30 дневния
срок, тогава всички задължения за ВиК услуги за периода от придобиване на
собствеността до уведомяването, се дължат именно от новия собственик-
потребител, в случая Д. Г. Н., поради което същата има право да оспори
задълженията, включително и процесното такова, които са възникнали за
периода от придобиване на собствеността до уведомяването на дружеството
за настъпилата промяна на собственост. Тази клауза – чл. 63, ал.2 очертава
противоположните страни при възникването на един такъв спор.
По отношение на другото възражение за неправилно приложение на
материалния закон, считам, че същото е неоснователно. Там основно се
твърди, че хипотезата на чл. 26, ал.2, изр. първо от ОУ на въззивното
дружество е неприложима, тъй като в настоящия случай, ВиК операторът не е
5
отправил предписание към потребителя, да извърши поправка на повреденото
средство за търговско измерване /СТИ/ и не е предоставил такъв срок. Считам
това възражение за неоснователно поради следните съображения:
Съгласно чл.20, ал.1 от ОУ на въззивното дружество, ВиК операторът, и
в частност неговите служители, когато установят повреда на индивидуален
водомер, какъвто е процесният, издават предписание и указват в какъв срок
тази повреда следва да бъде отстранена. В случая е видно, че задължение на
ВиК оператора е да издаде такова предписание, и неиздаването на
предписание, не е основание за неприлагането на чл.26, ал.2, изр. първо от
ОУ. Напротив! Тази клауза следва да бъде приложена и в случая, когато е
налице предписание, и с което е установена повреда на СТИ, и в случая,
когато Българския институт по метеорология е установил такава повреда на
СТИ, какъвто е и процесния случай. Тъй като не съществува друга клауза,
която е приложима към настоящата хипотеза, а именно при установена
повреда на индивидуален водомер, която е установена от Българския
институт по метрология.
Предвид гореизложеното, моля да потвърдите първоинстанционното
решение и да ни присъдите сторените разноски.
ЮРИСК. В. /реплика/: Считам позоваването на разпоредбата на чл.62
от ОУ за неотносимо, тъй като същата касае за извършена сделка – покупко-
продажба, където имаме продавач и купувач, или стар и нов собственик. В
настоящия случай това не е така. Налице е дарение, с която сделка
праводателката - собственик – бабата на госпожа Н. е прехвърлила правото на
собственост и е запазила правото за ползване за себе си, поради което
цитираната правна норма не е относима.
А по отношение цитираната правна норма за даването на предписание,
отново считам, че същата е неотносима, защото твърдения от страната факт
на повреда на водомера е установен в последващ момент, следващ датата на
отчет в края на месец април 2021г.
АДВ. Д. /дуплика/: При положение, че се оспорва качеството на
потребител на Д. Г. Н., защо същата е потребител и към настоящия момент,
при липса на промяна на фактическата обстановка?
6
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 13:45 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7