Решение по дело №1431/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на С.И.И. ***, чрез упълномощен представител- адвокат С.П. ***, против Решение № 82 от 21.06.2023г. по АНД № 193 от 2023г. на Районен съд- Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление от 12.04.2023г., издадено от Началник на група в ОД МВР-Бургас, РУ-Айтос.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е немотивирано, а при постановяването му не са обсъдени доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно и без аргументи в решението е посочено само бланкетно, че са спазени давностните срокове за съставяне на АУАН. При положение, че нарушението е установено с АТСС на дата 08.09.2022г., считано от тази дата следва да се отброява срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който указва, че АУАН следва да се състави в срок до три месеца. В случаят, този акт е съставен едва на 14.03.2023г., т.е. след изтичане на предвидения в закона давностен срок. Като издал наказателно постановление въз основа на такъв акт, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на издаденото НП. Съдът въобще не е отговорил на възражението, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя. Не се оспорва, че е изпратена покана до С.И., за която се твърди, че е получена на 22.03.2023г., а актът е съставен на 14.03.2023г., т.е. преди да й бъде връчена поканата. Тези констатации също водели до извод за допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, прието за такова в изобилна съдебна практика, на която касаторът се позовава. На следващо място, в касационната жалба се сочи, че нарушението вменено на касатора е недоказано. От представената черно-бяла снимка не се вижда нито МПС, нито рег. номер. Представената друга снимка не съдържа данни за местонахождение, ден и час на нарушението, поради което не може да се приеме, че съставлява извадка от техническото средство, а по-скоро произволно направена снимка, която по никакъв начин не може да се обвърже с нарушението, за което е привлечена към отговорност касатора И..

Иска се, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Айтос като неправилно, а вместо него да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Не ангажира нови писмени доказателства.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът С.И., не се явява и не се представлява. В писмена молба от упълномощения адвокат се заявява, че се поддържа жалбата и пълномощникът моли за уважаването й. Претендират се разноските по делото, съгласно представен списък.

Ответникът по касация– Началник група в ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Айтос, не изпраща представител. Не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и потвърждаване на съдебното решение.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд– Айтос е образувано по жалба на С.И., чрез упълномощен представител, против НП № 23-0237-000078, издадено на 12.04.2023г. от Началник група в ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Айтос, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две административни наказания, а именно „глоба” в размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С оспорения съдебен акт, Районен съд –Айтос потвърдил санкционният акт, а за да постанови това решение съдът приел, че нарушението е установено с категоричност от приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от представения снимков материал, който е веществено доказателствено средство в настоящия процес, се установява управлението на процесния автомобил на инкриминираната дата и място. Ангажираните в хода на производството доказателства действително установявали наличието на системност при извършване на нарушения от С.И., свързани с неспазване на указаната по предвидения ред допустима скорост на движение на МПС. Изрично е изтъкнато, че са спазени всички законни срокове, съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН във връзка с реализиране отговорността на жалбоподателя, като е посочено, че за законосъобразността на постановения санкционен акт, включително за спазване на предвидените давностни срокове, съдът следи служебно. Съдебният акт съдържа мотиви и относно възможността за представяне на писмена декларация, при която собственикът на МПС да посочи друго лице, което е извършило нарушението, съответно да приложи копие на неговото СУМПС, каквито факти в случаят не са налице. Изрично е обсъдено, че при връчване на съставения АУАН в графата „възражения“ е записано, че С.И. няма такива. Съдът преценил, че системата за контрол на скоростта, посредством която е установено нарушението отговаря на изискванията на ЗДвП, за което са налице писмени доказателства. Обсъдени са всички приложими норми относно конкретното деяние вменено на жалбоподателя И., вкл. правната квалификация на процесното нарушение, съответно е обусловен извод за законосъобразност на кумулативно наложените две административни наказания, обусловили потвърждаване на НП.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал обективно фактите по случая, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– Айтос установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, респективно за неоснователност на подадената жалба.

От приетите по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 08.09.2022г. в 22.35 ч., в община Айтос, на път III-208, км.92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място /до 50 км/ч./, с приспадане на толеранс от 3км/ч в полза на водача, е установено управление на моторно превозно средство „Ауди А 4 Авант“, с рег.№ СВ 7135 ТВ се движи със скорост 82 км/ч., при максимално допустима скорост от 50 км/ч. Скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство SITRAFFIC LYNX ERS 400, с номер 1047F8А4010800Е9, насочено в посока на измерване- северозапад. От наличните данни е установено, че заснетият автомобил е собственост на С.И.И. ***, с посочен постоянен адрес. Видно от свидетелските показания на св.Ал.Врабчев след като е генерирано нарушението от АТСС, при наличие на данни за издадени предходни ЕФ за нарушение на допустимата скорост при движение на МПС той извършва проверка относно влизането им в сила, т.е. дали са връчени, съответно обжалвани, какъв е резултата и при установяване на факта, че предходно издадени фишове са влезли в сила се преценява наличието на „системност“ в нарушенията. В такъв случай, за констатираното нарушение не би могло да се издаде ЕФ, защото е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, поради което се образува преписка в съответното РУ, в случаят в РУ-Айтос, на чиято територия е разположено процесното стационарно АТСС. В преписката се прилага снимков материал, изпратени писма, покани, декларация.

В случаят, от страна на собственика е приложена декларация по чл.188 от ЗДвП, попълнена на 22.02.2023г. в гр.София от собственика на процесното МПС- С.И., в която собственоръчно е заявила, че на 08.09.2022г. около 22.35 часа автомобилът е управляван лично от нея.

Установено е с категоричност, че срещу същото лице са издадени два броя ЕФ за нарушения на допустимата скорост на движение на МПС. Същите са описани подробно, съответно ЕФ, серия К, с № 4760696, връчен на 04.05.2022г., влязъл в сила на 19.05.2022г. и ЕФ, серия К, с № 5898545, връчен на 28.05.2022г., влязъл в сила на 12.06.2022г.

Въз основа на така установените данни е издадено оспореното по делото НП, с което са наложени „глоба“в размер на 600 лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на касатора, че при издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради които следва да бъде отменено.

Не намират опора в установените по делото обстоятелства доводите на касатора, че АУАН е съставен в разрез с давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случаят, управлението на процесното превозно средство на 08.09.2022г. около 22.35 часа не е установено на мястото на нарушението от актосъставителя, за да се твърди, че от тази дата започва да тече тримесечният давностен срок за изготвяне на този акт. Нарушението е заснето от АТСС, а въз основа на данните от неговите записи се извърша проверка впоследствие, при което се проверява наличието на предходно издадени санкционни актове на аналогични нарушения, свързани с допустимата скорост на движение, която проверка съвсем закономерно изисква допълнително време и ангажираност на конкретен служител, който работи по съответната преписка. При това положение, липсват каквито и да било обективно установени данни, че работещият по преписката служител- свидетеля Александър Врабчев е узнал за нарушението, извършено при управление на процесното МПС на същата дата или на друга конкретно посочена дата, спрямо която да се направи извод за изтичане на 3-месечният давностен срок за изготвяне на АУАН и за допускане на твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение.

Не са нарушени правата на санкционираното лице да оспорва констатациите за извършване на нарушението, тъй като е предоставена изрична възможност да подаде декларация по чл.188 от ЗДвП, което и тя сторила на 22.02.2023г. в гр.София, видно от нейното съдържание. Заявено е лично от собственика, че на датата 08.09.2022г. в 22.35 часа именно С.И.И. е управлявала процесният автомобил, с рег. № СВ 7135 ТВ.

Неоснователни са доводите на касатора, че актът от 14.03.2023г. е съставен преди да й бъде връчена поканата да се яви в сградата на РУ-Айтос при ОД МВР-Бургас, на посоченият адрес за времето от 08.30 часа до 17.00 часа в 7-дневен срок от попълване на декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Както вече бе посочено по-горе, декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП е попълнена на 22.02.2023г. в гр.София. На същата дата е попълнена и разписката за получаване на покана за явяването в РУ-Айтос, която е предадена на касатора от полицейски служител на 06 РУ- СДВР. Действително, при изписване на датата е посочено следното: „Днес 22.023.2023г.“, но тази неточност при описване на месеца не може да породи съмнение за действителната дата- 22.02.2023г. Това е така, защото противоречи дори на формалната логика на тази дата да се попълва само декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП за конкретното вменено нарушение на собственика на МПС- С.И., а едва на заявената в касационната жалба дата- 22.03.2023г., един месец по-късно, да се връчва поканата за явяване в РУ-Айтос. Тезата на касатора, че е получила поканата едва на 22 март 2023г. е необоснована и противоречи на приетите по делото писмени доказателства. Видно от писмото на Началника на РУ-Айтос до Началника на 06 РУ-СДВР е посочено, че се изпраща преписката относно процесното нарушение на 08.09.2022г. в 22.35 часа, на територията на община Айтос, за попълване на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от страна на собственика С.И., като при установяване на факта, че същата е управлявала описаният автомобил на посочената дата, място и час да й бъде връчена приложената покана по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Видно от отразените обстоятелства, на 17.02.2023г. е възложено изпълнението на това писмо на „началник сектор ОП“, който е поставил резолюция за възлагане на задачата на служителя на 06 РУ-СДВР - М.Младенов, с дата 20.02.2023г. Именно този служител е предал поканата видно от нейното съдържание, а в следващо писмо, изготвено от Заместник-началника на 06 РУ-СДВР и адресирано до Началника на РУ-Айтос е посочено, че се „връща преписката, с връчена покана и попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, от лицето С.И.И.“, като обективираната в писмото дата е 28.02.2023г. Следователно, поканата за съставяне на АУАН е връчена на касатора на 22.02.2023г., а не на твърдяната от нея дата 22.03.2023г., респективно връчената покана е изпратена от 06 РУ-СДВР в РУ-Айтос на 28.02.2023г., поради което при съставяне на процесния акт на 14.03.2023г. очевидно е изтекъл 7-дневният срок от попълване на декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП, т.е. считано от 22.02.2023г., след който и при неявяване актът напълно законосъобразно е съставен в нейно отсъствие и в тази връзка не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила.

Противно на изложеното в касационната жалба, годни са и веществените доказателствени средства и по-конкретно изготвената и приложената по преписката снимка на автомобила, с рег. № СВ 7135 ТВ, създадена от описаното годно АТСС, в която са обективирани абсолютно точни данни за географските координати на мястото, където се движи процесният автомобил, конкретната измерена скорост на движение, въведеното ограничение на скоростта – до 50 км/ч и конкретните индивидуализиращи данни на измерващото скоростта устройство. На първата приложена снимка се вижда и наличието на пътен знак, въвеждащ конкретното ограничение на скоростта- до 50 км/ч., както и самият автомобил. Ясно се вижда и неговият регистрационен номер - СВ 7135 ТВ. Действително, представена е и втора снимка, в която е увеличено изображението само на автомобила, т.е. на тази снимка се съдържа увеличен размер на цифрите от регистрационния номер, но това не означава, че приетите по делото веществени доказателствени средства са негодни. Колкото до черният цвят на фона, следва да се отбележи, че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието- в 22.35 часа, поради което е съвсем логично фонът да е с черен цвят, а тази констатация също не може да обоснове извод за негодност на приетото веществено доказателствено средство, както се твърди от касатора.

Неоснователни са доводите на касатора и относно недоказаност на нарушението. Изрично са посочени двата конкретни електронни фиша издадени срещу същото лице, като са описани както датите на получаване на същите, така и кога са влезли в законна сила. От справката за нарушител-водач се установяват и конкретните правни основания за издаване на двата електронни фиша срещу С.И., а именно по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, т.е. за нарушения на допустимата скорост за движение на МПС по пътищата, т.е. изцяло е осъществен фактическият състав на чл.182, ал.5 от ЗДвП. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства опровергаващи тези факти, т.е. че описаните два предходни ЕФ не са влезли в сила, като дори не се твърдят такива факти, поради което процесното нарушение е трето по ред в едногодишен срок от влизане в сила на първия цитиран ЕФ, респективно е доказано по категоричен начин и наличието на „системност“, съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДвП.

Правилно е определена нарушената и санкционната норма, а определените наказания са в предвидения от закона фиксиран размер /двоен размер на глобата и 6 месеца лишаване от право да се управлява МПС/.

По изложените съображения, касационният съд намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 21.06.2023г. по АНД № 193 от 2023г. на Районен съд- Айтос.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: