ìîòèâè êúì
ïðèñúäà ïî
Í×ÕÄ N 1835/2015ã.
ïî îïèñà íà
Ðóñåíñêè
ðàéîíåí ñúä,
VIII
íàêàçàòåëåí
ñúñòàâ
×àñòíèÿò
òúæèòåë З.С.М. е
обвинил М.Н.М. в това, че на 25.03.2015г
в гр.Русе публично като свидетел по НЧХД 117/2015 по описа на РРС и като длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата си като разгласил
позорни обстоятелства за тъжителя , че : „ …постоянни заяждания на М. с всички
от селото..”, „…М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите …спрял и го
одрал” - престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.4 вр чл.147 НК
×àñòíèÿò
òúæèòåë
ïîääúðæà
îáâèíåíèåòî.
Ïî
äåëîòî å
ïðèåò çà
ñúâìåñòíî
ðàçãëåæäàíå
ãðàæäàíñêè
èñê ñðåùó
ïîäñúäèìата â
ðàçìåð íà 2000 ëåâà çà
ïðè÷èíåíè
íåèìóùåñòâåíè
âðåäè-уронване на престижа,âåäíî
ñúñ
çàêîííàòà
ëèõâà îò
äåíÿ íà óâðåæäàíåòî
äî
îêîí÷àòåëíîòî
èçïëàùàíе.
Подсъдимият äàâà îáÿñíåíèÿ,не
се признава за виновен
Защитата
на подсъдимият излага съображения за несъставомерност на обвинението на
тъжителя по повод на твърдяните обстоятелства
Ñúäúò
êàòî âçå
ïðåäâèä
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà,
êîèòî
îáñúäè â
òÿõíàòà
öÿëîñò ,
ñ÷åòå çà
óñòàíîâåíî
ñëåäíîòî:
Ïîäñúäèìият
М.Н.М. е роден на ***г*** ,разведен ,осъждан
Подсъдимият
работи като полицейски инспектор в ПУ Червена вода към Второ РУП на ОДМВР-Русе
,живее в с.*** и познава тъжителят от същото село
Тъжителят
М. подал тъжба срещу лицето А. Н. А. за това ,че на 22.07.2014г в с.*** му бил
причинил лика телесна повреда,изразяваща се в болка и страдание без разтройство
на здравето и било образувано НЧХД 117/2015г по описа на РРС- 5 н.с.
В
хода на съдебното следствие като свидетел бил конституиран подс.М., който бил
разпитан на 25.03.2015г
В
показанията си заявил ,че познава страните и те не са в добри отношения.Това се
дължало на „постоянните заяждания на М. с всички от селото”, не само с
подсъдимия по делото А. .Допълнил ,че винаги е живял в с.*** и затова си е
изградил това мнение ,че М. все имал търкания с някого и дал примери ,част от
които го касаели лично
Допълнил
,че би чул за един случай , но не била пусната жалба от М., че той се „дракал с
някой от шофьорите” по време на изкупуване на селскостопанска продукция. Този
шофьор не бил издържал ,”спрял камиона и го одрал”
Преди
образуването на НЧХД 117/2015г на РРС , тъжителят М. подал сигнал до РРП за
извършено престъпление от общ характер от полицейските служители Р.Х. и М. Н.М.,
като М. твърдял ,че полицейските служители оказвали принуда спрямо свидетелят
по НЧХД –С.И.Ю. ,диктувайки му обяснения. Постановени са откази от РРП
/потвърдени/ за образуване на наказателно производство спрямо полицейските
служители в т.ч. и спрямо подс.М.Н.М.
Именно
в тази връзка тъжителят е представил като писмено доказателство до ОП-Русе
заявление от С.И.Ю., написано от М., носещо подписа на Ю.
По
НЧХД 117/2015г съдът е постановил присъда ,като е признал А. Н. А. за това ,че на 22.07.2014г в с.***
е причинил на З.М. лека телесна повреда,изразяваща се в болка и страдание без
разтройство на здравето. Присъдата от 25.03.2015г била обжалвана от тъжителят
досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 300лв и
относно наказателната й част , както и от подсъдимия.С Решение 75/29.06.2015г
на РОС е била потвърдена
Двете
съдебни инстанции в мотивите си приели ,че З.М. бил конфликтна личност и често
влизал в пререкания с други жители на с.***
След
съдебното заседания по НЧХД 117/2015 на РРС тъжителят М. е подал два сигнала до
РРП , за което са образувани преписки с №№ 1716/2015г и 4274/2015г с данни ,че М.Н.М.
е лъжесвидетелствал / първата преписка/ и ,че същият е дал съзнателно неверни
показания по делото с цел да прикрие престъпление/ втората преписка/. По двете
преписки са извършени проверки и са постановени откази от образуване на
досъдебно производство
В хода на съдебното следствие по настоящето
производство чрез показанията на свидетелите М.Х. –кмет на с.***, св.С. Ю.-охрана
в кметството и св.Х. Н. –жител , се установява че в кметството са се получавали
множество сигнали и жалби за действия от страна на М. по повод на отглежданите
от него животни и пускането им в гробищният парк и стадиона на паша . Св.Ю. и
св. Хр.Н. Х.в сочат данни за конфликтен и заядлив характер на тъжителя и страх от страна на останалите жители
Изложеното
се установява от обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите Х., Ю.,
Н. , от приложените писмени доказателства-
протокол от съдебно заседание по НЧХД 117/15 , от материалите по
приложеното НЧХД 117/15, преписки №№1716/2015г и 4274/2015г,свидетелство за
съдимост
Съдът
цени показанията на свидетелите като достоверни ,тъй като взаимно се подкрепят
. Подкрепят се и от писмените доказателства,съдържащи се в приложените
преписки. Дава вяра на гласните доказателства,в това число и обясненията на
подсъдимият, тъй като изложеното от него се подкрепя от писмените доказателства
и показанията на свидетелите
На база
приложените писмени доказателства и събраните гласни такива, съдът прави
следните правни изводи:
Твърденията
в тъжбата ,че подсъдимият е наклеветил- разгласил позорни обстоятелства за З.М.
в качеството си на свидетел по НЧХД 117/2015 в съдебно заседание на 25.03.2015г
не съдържат обективните признаци на състава на престъплението по чл.147 ал.1 НК
Обстоятелствата
посочени в инкриминираното от тъжителя чрез извадки от свидетелстването на М.М.
не са позорящи ,а представляват оценка на поведението му
Те
съдържат критика за демонстрираното му държане към други жители от селото и са
резултат от изградено лично мнение от страна на подсъдимия. Както е изразил
пред съда по НЧХД 117/15г ,че страните по делото не били в добри отношения, което
и съдът е приел за факт на база друго писмено доказателство по делото , подс.М.
е дал становище ,мнение и оценка ,че това се дължи на „постоянните заяждания на
М. с всички от селото…Винаги съм живял в с.*** ,тези проблеми не са от сега,все
има търкания, ако не е със С. ,ще е с някой друг.Не знам защо го прави” и
продължил ,за да обоснове конфликта между страните и твърденията си като е
посочил и пример , за това че е имало и друг конфликт между страните по
отношение на обстоятелството ,че М. е пускал овцете си да пасат в съседен
запустял имот, съборили оградата на С. и той ги изгонил и казал на М. да оправи
мрежата, а последният се жалвал от действията на С. и т.н.
За
изграденото си становище относно конфликтната личност на М. с оглед неговите
заяждания ,подс.М.М. е дал и пример за събития с него лично и с бившия
зам.директор на полицията с оглед на жалби на М. ,че бил откраднал пенсията на
майка му ,а зам.директора пък му обрал крушата
Отново
за мнението си ,че М. е заядлив по характер е дал пример ,че бил чул за другото
инкриминирано от тъжителя позорящо обстоятелство : че шофьор ,с който М. „ се е
дракал …не издържал,спрял камиона и го е одрал”
По
съдържанието си използваните от М. като свидетел по НЧХД 117/2015г изразни средства не са позорящи, не засягат
честта и доброто име в обществото на тъжителя, а носят единствено лична оценка
от възприятията му ,в рамките на свободно изразената от него воля , съдържаща
критика към поведението на З.М.
Данните по делото / приложеното НЧХД
11782015г, образуваните срещу него преписки в РРП /,показанията на
свидетелите, сочат ,че подсъдимият не
само не е нарушил правни забрани относно изискванията към него в качеството на
свидетел да говори истината относно релевантните за спора факти и обстоятелства
, но и не е използвал изразни средства , които да засягат честта и
достойноството на М., не е излагал неверни и позорящи в обществото го
обстоятелства и не му е приписвал престъпление
Показанията
на свидетелите Х., Ю., Н. по идентичен
начин описват личността на М. и също по съществото си съдържат критика относно
начина, по който се отнася към своите съселяни
В
инкриминираното с частната тъжба „жалба” липсват твърдения за факти и
обстоятелства, които да са позорящи за честта и достойнството на тъжителя, има
оценка за отношението му към страна по НЧХД 117/2015г и към други жители на с.***,
която оценка намира синхрон и във възприятията на свидетелите Х., Ю., Н.
Оценката
дадена от подсъдимият в качеството му на свидетел по НЧХД 117/2015г в
цялостният му разпит не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от
последващата проверка на фактите, защото е плод на вътрешните му преживявания и
възприятия като засегнато лице. Единствено обективните обстоятелства , които да
опровергаят или потвърдят верността на тези субективни възприятия на
подсъдимият са множеството извършвани
проверки по сигнали на М. / приложените две преписки съдържат изобилна
информация/ , както и показанията на разпитаните свидетели, които съвкупно
потвърждават изреченото като факт относно „постоянните заяждания на М.”
Налице
са съждения ,умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на
гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата ,които имат обективно
изражение в действителността, мнението и оценката на фактите не подлежат на
възражение за истинност или не и поради което не могат да бъдат средство за
осъществяване на изпълнителното деяние на клеветата
За
разлика от мненията и оценките ,”позорящите факти и /или обстоятелства” трябва
обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи ,за да се преценят
евентуално като позорящи ,ако са неистински
В
практиката на ВКС и на ЕСПЧОС се приема
,че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от
него не са еднозначни и не подлежат на доказване. Неизменно е разбирането ,че
предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание ,които носят информация за конкретно определено
обстоятелство или явление ,което трябва да предизвика от гледна точка на
общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото или
да приписва извършването на престъпление / / Р 104/2013 нд 178/13 на ВКС/
Позорното
обстоятелство е част от средството за извършване на деянието по чл.147 ал.1 НК
,но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не
подлежи на проверка за истинност, защото е мисловен продукт,резултат от
интелектуална дейност, която е субективна./ Р 80/98 по нд 766/97 на ВКС/
Единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за
пострадалия, защото води до засягане на обществената оценка на околните за
него. Неверността на този факт трябва да съпътства деянието,защото в противен случай
деянието не се наказва , т.е отпадайки наказуемостта, отпада и факта на
престъпното деяние
Твърденията
на тъжителя, че посредством свидетелствуването от подсъдимият пред състав на
РРС граматически сочи на няколко прости
изречения , в които семантично е дадена оценка на поведението му, определено
като „заядливо”
Това не
е разгласяване на позорящо обстоятелство и не е и обида, а мнение ,оценка
,съждение нито приписва престъпление.
Изразното
средство „… М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите..спрял и го одрал”
, което тъжителят счита за позорящо,интерпретирайки го и влагайки буквален
смисъл ,че е бил одран,със смъкната кожа като животно,както той твърди е
извадено от контекста на цялото изложение на М.М. .
С
твърденията си в с.з. на 25.03.2015 г подсъдимият е заявил ,че бил чул за
случай , от който е пострадал М. от някой
шофьор
С това
подсъдимият не е преписал неверни конкретни обстоятелства ,засягащи честа,
доброто име и авторитета на тъжителя ,които именно поради това да са позорни-
т.е да са недостойни от гледна точка на общоприетите разбирания за чест. Без да
се налага да изследва изразът „одрал” , „бил одран” и т.н. от словосъчетанията
по скоро се налага извод ,че думата е използвана като синоним на „бит”,
„ударен” . Това следва и от факта ,че М. е завел тъжба срещу лицето осъдено по
делото А. ,че е бил бит и ударен, т.е че е бил пострадал. И точно в този смисъл
са е показанията на М. ,че е бил чул и за друго предходно посегателство
Това
обстоятелство не е позорящо , иначе М. не би потърсил правата си като пострадал
За да е
съставомерно по смисъла на чл.147 НК е необходимо разгласяване ,т.е
съобщаването на трето лице ,на факт ,който е позорящ – този факт да обосновава
отрицателни изводи за пострадалия ,като засяга неговата обективна чест и
достойнство, неговия авторитет и обществена оценка и този факт да е неверен.
Фактът ,за който М. свидетелства ,че е чул не е позорящ за М.,тъй като сочи че
той е бил пострадал и същевременно служи като обосновка за изграденото от М.
мнение ,че тъжителят е заядлив по нрав
Препредаването
на информация ,чута, като заявена от
някого като слух или като изразено от някого съмнение не е клевета , ако не
съдържа позорящи факти
Обобщено,
в съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на
човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни
и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества
на личността, които я характеризират негативно. За съставомерността на деянието
е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от
гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т. е. да са
неистински, което се съзнава от клеветящия или най-малко се допуска
неистинността им, вкл. авторството. Следва да се изключат обаче общи съждения,
мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в
отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за
засегнато от тях. С клеветата се засяга достойнството и честта на физическото
лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд,
поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на
обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и
живее.
По
делото е установено ,че в изложението си пред съда като свидетел подсъдимият е
дал личната си оценка, под форма на съждения и мисловна дейност, чиито краен резултат
са именно те , а в действителност всички преписани на подсъдимият критики
относно конфликнто поведение на тъжителя
са част от действителността, поради което и не са неверни. Видно от
показанията на свидетелите по делото тъжителят М. е завоювал сред жизнената си
среда мнение ,че е конфликтен и несъобразяващ се с порядките в селото.
Липсват и субективните признаци на състава по
чл.147 НК ,тъй като липсва умисъл за
клевета , поради което и на основание чл.304 НПК го призна за невинен и го
оправда по обвинението ,предявено от
частния тъжител по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 вр.чл.147 НК
Подсъдимият
е дал показания като свидетел ,а не като длъжностно лице при и по повод
службата си ,поради което е и несъставомерно обвинението по чл.148 ал.2 вр.ал.1
т.4 вр.чл.147 НК
Тъй
като твърденията за неверни обстоятелства изнесени от М.М. са били предмет и на
жалба от страна на М. до РП за лъжествидетелстване , по които са постановявани
откази за образуване на досъдебно
производство, съдът счита че и в настоящето производство не са събрани данни за
престъпление от М., преследвано по общия ред
По гражданския иск:Подсъдимият не е извършил действия,с които да е причинил
на тъжителя неимуществени вреди-
уронване на престижа и доброто име ,да е засегнал честта му , щетите от които да следва да репарира.В
хода на съдебното производство предявеният от тъжителят граждански иск не бе
доказан нито по своето основание ,нито по претендирания размер.Подсъдимият не е
осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, за да се дължи
обезщетение за неимуществени вреди.Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт,елементите на който са деяние,вреда,противоправност на деянието,причинна
връзка и вина.От събраните по делото доказателства,съдът приема ,че не е налице
противоправно деяние,извършено от подсъдимият, което да е в нарушение на правни
норми,свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и
охранявани от нормите на чл.147 и сл. От НК.Поради което не са налице и
останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД .
Предявената гражданска претенция за обезвреда за причинени неимуществени
вреди в размер на 2000лв се явава недоказана по основание и по размер и съдът я
отхвърля изцяло
По
силата на чл.190 НПК тъжителят дължи направените от подсъдимият разноски
Ìîòèâèðàí
òàêà ñúäúò
ïîñòàíîâè
ïðèñúäàòà
ñè.
Ðàéîíåí
ñúäèÿ: