Решение по дело №709/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  913                                      11.07.2022 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 709 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 9б от ЗМДТ и е образувано по повод постъпила жалба от Почетно консулство на държавата Израел, гр. Бургас, с Булстат ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сан Стефано“ № 86, ет. 5, ап. 9, представлявано от консула Орлин И. Мандов, чрез пълномощника адв. В.И.Ч. ***, със съдебен адрес:***, против Акт за установяване размера на задължение № ФП67705-1 от 17.12.2018 г., издаден от Ф. Петрова- гл.експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 91-00-6/2 от 24.03.2022 г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че моторните превозни средства, собственост на дипломатически представителства и консулства, са освободени от данък на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. По същество се иска отмяна на акта.

В съдебното заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалвания акт.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт и ангажира допълнителни доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

По силата на договор за покупко-продажба от 12.02.2013 г. жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „DS 5 SHORT CHIC HDi 160 BVA6, с двигател № 10DYZD4039824, с мощност 120 kW, година на производство 2013 г. Автомобилът е регистриран с ДК № СС 77 57.

С оспорения акт са определени задължения за данък върху превозните средства за описания лек автомобил, както следва: за 2013 г.- данък в размер на 566.72 лева и лихва за просрочие 325.35 лева; за 2014 г.- данък в размер на 618.24 лева и лихва за просрочие 269.73 лева; за 2015 г.- данък в размер на 618.24 лева и лихва за просрочие 206.71 лева; за 2016 г.- данък в размер на 618.24 лева и лихва за просрочие 144.00 лева; за 2017 г.- данък в размер на 618.24 лева и лихва за просрочие 81.32 лева; за 2018 г.- данък в размер на 331.20 лева и лихва за просрочие 9.89 лева. Актът е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК- чрез поставяне на съобщение на обособеното за това място в Община Бургас на 02.06.2020 г. и публикуване в интернет страницата на общината, след извършени на 20.02.2020 г. и на 07.04.2020 г. посещения на адреса в гр. Бургас, на ул. „Сан Стефано“. На 19.01.2022 г. в Община Бургас е подадено възражение от почетния консул, с твърдения за ненадлежно връчване на акта, поради което същият е изпратен по пощата с писмо изх. № 91-00-6/1/24.2022 г. на адрес в гр. Варна, ул. „Опълченска“ и е получен на 28.01.2022 г.

На 01.02.2022 г. в Община Бургас е депозирано възражение срещу АУЗД до директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“, с което е заявено несъгласие с така определените задължения. С Решение № 91-00-6/2 от 24.03.2022 г. актът е потвърден. В мотивите на решението е посочено, че в чл. 32 от Виенската конвенция за консулските отношения (Ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет на НРБ от 1989 г., ДВ, бр. 42 от 1989 г., в сила в НРБ от 10.08.1989 г.) не е предвидено освобождаване на консулските представителства от данък върху превозните средства, а разпоредбата на чл. 49 от същата конвенция, с която е предвидено освобождаване от имуществените данъци, е неприложима.

В съдебното производство е представено писмо с изх. № 53-00-3 от 05.04.2022 г. от Дирекция „Държавен протокол“ към Министерството на външните работи, с което е изразено становище, че с оглед съществуващата фактическа реципрочност между Република България и Държавата Израел, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ регистрираното на името на Почетното консулство на Държавата Израел в Република България МПС е освободено от задължения за заплащане на местен данък.

При тези данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ орган- служител на общинската администрация, комуто са предоставени със Заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община Бургас (на л. 59) права и задължения на орган по приходите, в обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, се облагат с местен данък. Задължено лице е собственикът на превозното средство (чл. 53 от ЗМДТ).

С оспорения акт е установен размерът на задължението за данък върху превозно средство- лек автомобил марка „Ситроен“ модел DS5 с рег. № СС7757, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България, собственост на Почетно консулство на Държавата Израел- Бургас. С нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ дипломатическите представителства и консулства са освободени от данък върху превозните средства, при условията на взаимност. В случая тази хипотеза е налице, доколкото собственик на автомобила и задължено лице за данъка е почетното консулство. Видно от приложеното по делото писмо с изх. № 53-00-3 от 05.04.2022 г. от Министерството на външните работи, дирекция „Държавен протокол“, изпълнено е и предвиденото с нормата условие за реципрочност. Следователно, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ жалбоподателят е освободен от данък върху превозните средства. Не е налице приетото от административния орган противоречие на така предвиденото в националното законодателство облекчение с режимите, установени във Виенската конвенция за консулските отношения. Действително, с Конвенцията не са предвидени преференции при облагане на превозните средства, ползвани от почетни консулства, но и не е въведено ограничение такива да бъдат предоставени по силата на националното законодателство. Ето защо съдът приема, че оспореният акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и следва да се отмени.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване размера на задължение № ФП67705-1 от 17.12.2018 г., издаден от Филка Петрова- главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 91-00-6/2 от 24.03.2022 г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: