Р Е Ш
Е Н И
Е
No260181
гр. Ботевград,
04.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****,
като разгледа докладваното от съдия ****гражданско дело No 379 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕООД, гр. София твърди, че на
31.01.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит No ********** между “****”
ЕООД, в качеството като кредитор и ответника Д.Р.Д., в качеството на длъжник,
при следните параметри: сума на кредита – 400.00 лв.; срок на кредита – 7
месеца; размер на вноската – 65.25 лв.; годишен процент на разходите – 49.90%;
годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение
по кредита – 456.75 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 320.04 лв.; размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 45.72 лв. Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение – 776.79 лв.; общ
размер на вноска – 110.97 лв.; дата на погасяване – 14-ти ден от месеца. Ищецът
твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
31.01.2018 г. е превел сума в размер на 400.00 лв. по посочена от ответника
банкова сметка. ***вора задължения и не е направил нито една пълна погасителна
вноска. Крайният срок за погасяване на задължението е изтекъл на 14.09.2018 г.
с изтичането на който е настъпила изискуемостта на задължението в пълен размер.
Сочи, че по подадено от него заявление е
образувано ч. гр. д. No 1643/2019 г., като срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от ответника. Поради това моли да бъде
установено вземането му към ответника в размер общо на сумата от 776.79 лв.,
включваща неизплатени задължения по процесния договор, както следва: сумата от 400.00 лв., представляваща главница по кредита, сумата от 56.75 лв., представляваща договорно
възнаграждение, сумата от 320.04 лв.,
представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението.
Ответникът- Д.Р.Д. *** в срока за отговор по чл.
131 от ГПК е депозирал заявление, в което не е изразил становище по исковете, а
е изложил факти относно здравословното си състояние и доходите си.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Видно от
приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1643/2019 г. по описа на
РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 25.09.2019
г. съдът е издал заповед No 5112/01.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д.Р.Д.. С разпореждането за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът
да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото
сумата-главница от 400.00 лв., представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит No ********** от 31.01.2018 г., сумата
от 56.75 лв., представляваща договорно възнаграждение, сумата от 320.04 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги, сумата от 30.00 лв.,
представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и
сумата от 8.39 лв., представляваща законова лихва за забава за периода от 15.03.2018
г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2019
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането,
като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лв. за
платена държавна и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения
за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията
му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено
копие на Договор за потребителски кредит No ********** от 31.01.2018 г. се
установява, че на същата дата между ищеца “****” ЕООД като кредитор, и ответника Д.Р.Д., като клиент, е сключен договор потребителски кредит със
следните параметри: сума на кредита – 400.00 лв.; срок на кредита – 7 месеца;
размер на вноската - 65.25 лв.; годишен процент на разходите – 49.90%; годишен
лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по
кредита – 456.75 лв., падеж на вноската – 14-ти ден от месеца. Освен това по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги е предвидено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги – 320.04 лв.; размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги – 45.72 лв. При това общото задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 776.79 лв., а общият размер на
вноската – 110.97 лв.
Съгласно
подписана към договора Декларация, неразделна част от него са общи условия към
ДПК за физически лица, които са предадени при подписването на договора, и с
които клиентът е запознат и приема.
Представено е
заверено копие на Общи условия на **** ЕООД към договор за потребителски кредит
– версия 09/09.10.2017 г., като същите са подписани от клиента. Съгласно чл.
12.3 от ОУ, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление в случай, че клиентът просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер, като в чл. 12.4 от ОУ е предвидено, че при
прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 клиентът
дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет допълнителни услуги, лихви за забава и
таксите.
Видно от
заверено копие Преводно нареждане от 31.01.2018 г., на посочената дата от
ищцовото дружество е наредена сумата от 400.00 лв. по сметка на ответника Д.Р.Д..
Представено е
Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит No ********** към дата
04.03.2020 г., съдържащо датите на падежа на погасителните вноски, размера на
вноските, размера на главницата по вноската и размера на лихва по вноската,
като са отразени платените вноски – платени главници, платени лихви, дата на
плащането и дните в забава. Съгласно извлечението, от страна на ответника няма погасени
вноски по кредита.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за
които вземания е издадена заповед No 5112/01.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. No 1643/2019 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените
искове са частично основателни по следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства несъмнено се установяват обстоятелства, че между “****”
ЕООД и ответника Д.Р.Д. е съществувала облигационна връзка по сключен от тях
Договор за потребителски кредит No ********** от 31.01.2018 г., по силата на
който ищцовото дружество е предоставило
на ответника кредит в размер на сумата от 400.00 лв., а ответникът се е задължила да върне
сумата на 7 месечни вноски, ведно с предвидена в договора лихва в размер на 41.17
%, или лихвен процент на ден – 0.11%, и годишен процент на разходите в размер
на 49.90 %, като месечните вноски са в размер на 65.25 лв., а общо дължимата
сума по кредита е в размер на 456.75 лв.
Ответникът не
оспорва възникването на претендираните парични задължения към ищеца и
обстоятелството, че не е извършил никакви плащания на дължимите по договора
погасителни вноски.
Предвид
изложеното съдът намира за установено наличието на вземания на ищеца към
ответника, произтичащи от сключения от между тях Договор за потребителски
кредит No ********** от 31.01.2018 г., за непогасената главница в размер на 400.00
лв. и за договорно възнаграждение в размер на 56.75 лв. Поради това предявените
искове за установяване на посочените вземания за главница по договора за кредит и за договорна
лихва се явяват основателни.
Съдът намира
обаче за неоснователен иска за вземането за възнаграждение за предоставен пакет
от допълнителни услуги, по следните съображения:
Процесният
договорът за паричен заем, от който произтичат претендираните вземания, е
потребителски по своя характер, поради което за същия са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
В случая съдът
приема, че клаузите в договора, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, както и сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, са
нищожни. Същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
тъй като са уговорени във вреда на потребителя с цена, надхвърлящ по размер
предоставената в заем сума, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Така сумата по кредита е в размер на 400.00 лв.,
а възнаграждението за пакета допълнителни услуги е в размер на 320.04 лв.
Уговорката
за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
процесното правоотношение. Съгласно споразумението за допълнителни услуги
цената за тези услуги се дължи от потребителя дори и когато такива не са били
предоставени на клиента, а единствено за хипотетичната възможност да бъдат
ползвани от клиента. Така формулирани, клаузите налагат на потребителя да
изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът,
не изпълни своите задължения. Следователно в случая се касае за заплащане предварително определено
цена за услуги, които не са предоставени, и които могат никога да не бъдат
предоставени, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на
услугата. Наред с това услугите не са уточнени, няма достатъчна конкретизация и
са уговорени възможности бъдещи и несигурни като напр. “възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски”, “възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски” и т.н., за които дори не е посочена конкретната цена.
Така предвидените допълнителни услуги са уговорени при неспазване разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и целят заобикаляне на императивните правила в
ЗПК. Обстоятелството, че дължимостта на цената за допълнителните услуги не
зависи от реалното им предоставяне от кредитора и ползване от клиента, също
обуславя извод, че по своето естество и предназначение същата представлява
допълнителна възнаградителната лихва, с която се увеличава печалба на кредитора
от договора. Следва да се посочи наред с това, че с някои от тези права,
предвидени в случая като “допълнителни услуги”, страната разполага по силата на закона – такова е
правото да се промени срокът на договора, да се отложат една или повече
погасителни вноски и др.
При това съдът приема, че доколкото основната
цел на уговорката за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е именно
получаването на допълнителна печалба от кредитора за сметка на
клиента/кредитополучателя, то така предвидената клауза, предвиждаща
възнаграждение за подобни услуги, е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която нищожна
е всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, като в случая със същата се цели
заобикаляне на изискванията на чл. 19 от ЗПК, поради което ответникът не дължи
заплащането й.
Предвид това предявеният иск за
установяване на вземането на ищеца за сумата от 320.04 лв., представляваща възнаграждение за пакета от допълнителни услуги, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода
на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от исковете в размер на 132.28 лв., от
които 73.49 лв. за държавна такса и 58.79 лв. за юрисконсултско възнаграждение (изчислено при основа 100.00 лв. съгласно действащата редакция на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ).
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с
уважената част от исковете, са за
държавна такса в размер на 14.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 28.00 лв., или общо
разноски по заповедното производство в размер на 42.00 лв.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “****” EООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, към Д.Р.Д., с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед
No 5112/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1643/2019
г. по описа на РС- Ботевград, както следва: за сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
No ********** от 31.01.2018 г., и сумата от 56.75 лв. /петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано 25.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението
в съда/ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “****” EООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
срещу Д.Р.Д., с ЕГН **********,***, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането му
за сумата от 320.04 лв. /триста и
двадесет и девет лева и четири стотинки/, представляваща възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит No **********
от 31.01.2018 г., за което вземане е издадена Заповед No 5112/01.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1643/2019 г. по описа на РС-Ботевград, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Р.Д.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****”
EООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 132.28 лв. /сто тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 42.00
лв. /четиридесет и два лева/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1643/2019
г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :