Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 20.06.2018
год.
Плевенският
районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на единадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2347 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл.225 от КТ.
В
районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба
от Т.С.А. ***, против С. „И. В.“ П.
ЕИК/БУЛСТАТ *********, солидарно против Д.Я.М., в качеството му на ***, с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ.
В
исковата молба е описана следната
фактическа обстановка:
С
влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 9774 / 2016 г. по описа на
Плевенски районен съд, след поредно осмо
незаконно уволнение, ищцата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност *** в СОУ „***” гр.Плевен с
БУЛСТАТ: *********. А. е уведомена за
възстановяването на работа на
16.03.2018г, видно от съобщението. На 29.03.2018 г, придружена от адвокат ***от
Плевенската адвокатска колегия, се е явила в училището, за да заеме длъжността,
на която е възстановена. На входа на жилището са били посрещнати от двама
портиери, които са казали, че М. отсъства и
е разпоредил учителката да не бъде допускана в училището. Казали са, че само помощник - ***ът ***е в училището, след което са се свързали с
него и той се е съгласил да ги приеме. Отишли са до кабинета на ***в, който
е заявил, че не може да приеме А.
на работа, тъй като според длъжностната си характеристика, нямал
съответните правомощия. Единствено М.
може да вземе отношение по възстановяването
на работа. Представено е
заявление, с което А. заявява, че
желае да заеме длъжността, на която е възстановена, както и съобщението на съда
и заверено от съда копие на влязлото в сила съдебно решение, с което А. е възстановена на работа. ***в е отказал да приеме заявлението и
помолил *** и учителката да напуснат сградата на училището. В коридора
пред кабинета на ***в е била и ***, която е завеждаща адм. техническата
служба в училището. А. е представила
заявлението и е поискала да бъде
заведено с входящ номер. *** е отказала да го приеме и е заявила, че й е
забранено да приема каквито и да е документи от възстановената учителка. ***в /помощник - ***ът/ отново е помолил да
напуснат сградата, след което е наредил на
*** ***в - портиер в училището, да ги изведе от сградата. На 30. 03.
2018 г. сутринта, придружена от адвокат *** *** ***, адвокат ***, А. заедно с нейния съпруг, отново се е явила в
училището и поискала да започне работата, на която е възстановена. На входа на
училището са стояли *** и помощник - ***ката ***. Помощник - ***ката *** е попитала какво
искат? А. отново
е заявила, че се явява и иска да бъда допусната, за да заеме длъжността,
на която е възстановена. Носела и е представила
заявление, с което иска да бъде допусната да заеме длъжността, на която
е възстановена, влязлото в сила решение и съобщението, с което е уведомена от съда за възстановяването.
Помощник - ***ката *** е разпоредила
на *** да заведе с вх. № заявлението и придружаващите документи, като
след това е казала да напуснат училището, тъй като няма да бъде допусната до
работа, след което същата е разпоредила да бъдат изведени от портиерите от
сградата на училището. Помолили са един
от портиерите - *** ***в да се обади на ***а М. с молба да приеме А., тъй като иска да бъде допусната да
заеме длъжността, на която е възстановена. *** ***в се е обадил на ***а М., но
същият е отказал да ги приеме, след което портиерът е казал, че ***ът М. е
казал, че нямат работа в училището и е помолил да напуснат сградата. Към 11
часа, придружена от адвокат *** *** ***, А. отново се е явила в училище „***“ гр.Плевен и
отново е поискала да бъда допусната да заеме длъжността, на която е
възстановена. На входа отново са ги посрещнали портиерите, които са заявили, че
им е разпоредено от ***а М. да не бъде допускана в сградата на училището, след
което е изведена от тях. На 02.04.2018
г. сутринта, придружена от адвокат *** *** ***, А. отново се е явила в училище ***
гр.Плевен, за да заеме длъжността, на която е възстановена. На входа на
училището са били посрещнати от двама портиери и от охранител от охранителна
фирма, които без да ги питат какво искат, са заявили, че нямат работа в
училището и че им е разпоредено от ***а да не бъде допускана в сградата.
Помолила ги е да се свържат с ***а М.,
след което те са отговорили, че го няма.
След това ги е помолила, да се свържат с
***, която е завеждаща адм. техническата служба в училището или някой от
помощник - ***ите. Те са се обадили
на ***. След проведения с нея разговор,
портиерите и охранителят са казали, че
им е наредено ищцата и адвокатът й да бъдат изведени от сградата на училището. От
2006г. до настоящия момент, непрекъснато А. е уволнявана и възстановявана на
работа след незаконните вече повече от осем уволнения, като за втори път се
случва да не бъде допусната да заеме длъжността, на която е възстановена с
влязло в сила съдебно решение. През 2016г. след поредно възстановяване на
работа, поради незаконното уволнение,
също не е била допусната да заема длъжността, на която е възстановена, за което
е предявила иск и училището е осъдено
да заплати обезщетение затова, че не е
допусната до работа. С действията си М.
не допуска А. да заеме длъжността, на
която е възстановена и възпрепятства целенасочено изпълнението на влязло в сила
съдебно решение.
Във
връзка с гореизложените действия на ***а и помощник - ***ите на СУ „***“
гр.Плевен на 30. 03. 2018 г. е подадена
жалба в Районна прокуратура гр.Плевен с
вх. № 1509 / 30. 03. 2018г. Съгласно чл.225, ал.3 от КТ, работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в
размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до
действителното му допускане на работа. От уволнението до настоящия момент не е постъпвала на
работа и не е работила при друг работодател. В тази връзка са представени
копие на трудова книжка и декларация. Горните обстоятелства обуславят
правния интерес на А. да предяви
настоящите искове против СУ „***"’ гр.Плевен и
солидарно против ***а Д.М.. Съдът
е сезиран с искане да постанови решение,
с което:
1.На
основание чл.225, ал.3 от КТ да осъди
ответниците солидарно да заплатят
на А. обезщетение в резултат на недопускането и до работа за времето, от деня
на явяването - 29.03.2018г. до
действителното допускане на работа,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира направените разноски по делото.
Приложени
са като писмени доказателства следните документи: Заверено копие на съобщение
от 15. 03. 2018г. на Районен съд Плевен, връчено на 16.03. 2018 г., с което е уведомена за
възстановяването на работа. 3аверено
копие на влязлото в сила решение по гр.дело № 9774 / 2016 г. по описа на
Плевенски районен съд. Заявление с вх. № РД – 17 – 109 / 30. 03. 2018г. до училище ***. Копие на решение №
1790 от 11. 11. 2016 г. по гр. дело № 3243 / 2015г. на Плевенския районен съд.
Копие на Трудов договор № 179 / 27. 11. 2006 г., сключен със СОУ „***” гр.Плевен.
Копие на Допълнително споразумение № РД – 13 – 660/20. 05. 2011год. Копие на Допълнително споразумение
от 03.08.2016г. Декларация, че след уволнението не е работила при друг
работодател и не получва възнаграждение от друг работодател. Копие на трудова
книжка. Копие на Жалба до Районна прокуратура - Плевен с вх. № 1509 / 30. 03. 2018
г.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответната страна, в който се посочва следното:
По
силата на Заповед № РД - 13 – 758 / 10.
04. 2018г. и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, ищцата Т.С.А. е възстановена
на длъжност - „***“, считано от 10.04.2018г. Заповедта е връчена лично на
ищцата на 11.04.2018г.
Ответникът
възразява по отношение твърдението на ищцата в исковата молба, че многократно
се е явявала в училището да заеме длъжността, на която е възстановена и
многократно не е била допускана от ***а, тъй като не отговаря на истината.
Касае
се за предявен иск с правно основание
чл. 225, ал. 3 от КТ. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да
бъде осъдено представляваното от М. училище, с него солидарно и ***ът, да й
заплати обезщетение в резултат на недопускането й до работа за периода от
29.03.2018г. до „действителното
й допускане до работа“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По
основателността на предявения иск, счита, че същият е неоснователен и
недоказан, по основание и размер, по следните съображения:
Представляваното
от М. ***, в качеството си на работодател и солидарно посоченият от ищцата ***
на същото, не дължи заплащане на претендираното от ищцата обезщетение, тъй като
не са налице кумулативно изискуемите от закона за това предпоставки.
Не
е спорно, че между страните се е водило
предходно дело с предмет: оспорване законосъобразността на прекратеното трудово
правоотношение с ищцата по силата на Заповед № РД – 13 – 157 / 28.
10. 2016 г.
Не
е спорно, че с Определение № 161 / 26.
02. 2018 г., постановено по гр.д. № 4223 / 2017 г., по описа на ВКС, III възз.
г. о., съдебният състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно
решение № 306 от 26.07.2017г. по гр. дело № 555/2017г. по описа на Плевенския
окръжен съд и обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата А. и е отменена като незаконосъобразна.
На
второ място, не оспорва факта, че на 30.03.2018г., ищцата - Т.С.А. е депозирала
заявление, адресирано до ***а на Средно училище „ *** ” - гр. Плевен, с което заявява, че
желае да заеме длъжността, на която е възстановена, по силата на влязло в сила
решение, приложено към заявлението.
Със
същото заявление, моли да бъде допусната да заеме длъжността, на която е
възстановена - „***“, считано от 30.03.2018г.
В
петитума на исковата молба, ищцата е заявила че претендира обезщетение считано
от 29.03.2018г., която не кореспондира със заявеното от нея в документа пред
работодателя. Към заявлението е приложено заверено копие от съобщение от
15.03.2018г. на Районен съд - Плевен, връчено й на 16.03.2018г., с което ищцата
А. е уведомена за възстановяването й на работа.
Не
е доказано по безспорен начин твърдението на ищцата А. в исковата молба, че с
действията си ръководството на Средно училище „ *** ” - гр. Плевен и конкретно в лицето на
***а Д.М., на практика не я допуска да заеме длъжността, на която е
възстановена и възпрепятства целенасочено изпълнението на влязло в сила съдебно
решение.
Това
твърдение от страна на ищцата А. не отговаря на действителната фактическа и
правна обстановка по случая.
В
конкретния случай, не е налице противоправно недопускане от страна на
работодателя или длъжностно лице в предприятието на работника или служителя на
работата, на която е възстановен.
Както
сама ищцата А. твърди в исковата си молба, това й възстановяване на длъжност от
съда е поредно. За това и същата е запозната достатъчно добре с установения от
закона ред при възстановяване на длъжност от съда, сроковете за това и
необходимите документи, които следва да представи на работодателя.
За безопасността и сигурността на децата в училището, както и за осигуряване несмущавано провеждане на учебния процес е въведен пропусквателен режим в сградата и специализиран видеоконтрол, при спазване разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност. За въведените мерки за безопасност на децата и учениците в училището предварително са уведомени служителите в училището, родителите на учениците, а същото така са поставени предупредителни стикери и надписи на и в сградата.
На
29.03.2018г., около 15.45ч. ищцата Т.А., се е явила на входа на Средно училище „ *** ” - гр.
Плевен, придружавана от мъж, който не се е представил на дежурните служители в
този момент. Поискали са да влязат в сградата на училището, и да отидат до ***а,
без да уточнят по какъв въпрос.
Служителите са обяснили на госпожа А.,
че в момента ***ът М. не е в училището
и ако искат среща с него, е безпредметно
влизането им в сградата, т. е разбрало
се е, че няма да има среща с М..
В
това време, докато служителите обясняват и се уточняват при кого могат да се
качат, мъжът, който придружава ищцата А., без разрешение и без да е съпроводен
от съответния служител, самостоятелно е влязъл в училището по стълбите нагоре. Т.А., го е последвала.
Задействан е паник - бутона на охранителната фирма и е повикан дежурен патрул. За
създалата се ситуация М. е информиран по телефона.
Още
на следващия ден - 30.03.2018г., е подаден сигнал до Районна Прокуратура -
Плевен за фактите и обстоятелствата по възникналия инцидент, с който са
нарушени установени правила за охрана в сградата на повереното му училище на
29.03.2018г., като посочил и конкретните участници и свидетели в него.
На
трето място, на 30.03.2018г., в качеството си на *** на Средно училище „***” - гр.
Плевен, М. се е запознал със Заявление, с рег. № РД – 17
– 109 / 30. 03. 2018 г, от Т.С.А., с приложени към него документи. Със
заявлението, А. е декларирала желание да заеме длъжността, на която е
възстановена по силата на съдебно решение - „***“, считано от 30.03.2018г.
На
работодателя е известен фактът, че Т.А., страда от психически заболявания, с
оглед представяни от експертни решения от ТЕЛК и болнични листове, в период от
последните две години.
На
18.07.2016г, с бърза пратка по куриер
при ответника е получено удостоверение, издадено от Трета Психиатрична клиника
по обща психиатрия и зависимости към УМБАЛ „Д-р ***“ ЕАД - Плевен и експертно решение от ТЕЛК от 22.12.2015г.
С цитираните документи М. е следвало да се информира в качеството си на
работодател, че от 15.07.2016г. служителката А. е постъпила на лечение с
диагноза по МКБ: Р 33.2 - рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод
- тежък, без психотични симптоми.
В
средата на месец август 2016г., по пощата - при ответника - работодател, е
получен и първичен болничен лист № Е20166565678, издаден от УМБАЛ „Д-р ***“ ЕАД -ЛКК към
III Психиатрична клиника, с който се удостоверява, че служителката Т.С.А. е в отпуск
поради временна нетрудоспособност, за времето от 15.07.2016г. до 31.08,2016г. за период от 48 календарни дни. На служителката А. е
проведено болнично лечение в психиатричната клиника в град Плевен.
В
болничния лист е посочена диагноза по МКБ: Р 33.2 - рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод - тежък, без психотични симптоми.
Поставената
диагноза на служителката А. попада в списъка на заболяванията и отклоненията,
които застрашават живота и здравето на децата и учениците, съгласно Наредба
№ 4 / 24. 10. 2016г., на Министерство
на здравеопазването, приета на основание чл.215, ал.1, т.3 от Закона за
предучилищното и училищно образование.
Съгласно
изискванията на закона, изчерпателно са изброени болести и отклоненията в Наредба
№ 4 / 24. 10. 2016 г, на Министерство на здравеопазването, които застрашават
живота и здравето на децата и учениците.
В
този смисъл и компетентните държавни органи не препоръчват лица, с посочените
заболявания да продължават да работят с деца и ученици.
На
основание чл. 5 от цитираната по- горе Наредба № 4 / 24. 10. 2016 г, на
Министерство на здравеопазването, приета на основание чл.215, ал.1, т.3 от
Закона за предучилищното и училищно образование, в писмен вид, в същия ден на
подаване на заявлението, е поискано от госпожа А. да представи годни медицински
документи от преглед, с цел установяване наличието или липсата на заболявания
по чл. 2, ал.2 от Наредбата.
На
10. 04. 2018 г., А. е депозирала
заявление, е вх. № РД – 17 – 112 / 10. 04. 2018 г. с което е представила амбулаторен
лист № 199 / 04. 04. 2018 г., за
проведен преглед при доц. Д-р ***, $ основна диагноза - лек депресивен епизод.
Представения от А. документ, не отговаря на изискванията на чл. 5 от Наредбата
и противоречи с диагнозите дадени й преди, документите за което се съхраняват в
личното й трудово досие. Освен това, поставената диагноза през 2018г.,
драстично се разминава с предходните, с
оглед съхраняваните в личното трудово досие на ищцата документи. Обезпокоителен
е и фактът, че в последния медицински документ е изписано изрично, че А. не се
лекува с медикаменти и не се нуждае от медикаментозно лечение. Това означава ли, че се е излекувала и кой от медицинските документи е верен и отразява действителното здравословно състояние на Т.А.?
Още
същия ден - на 10. 04. 2018 г., е издадена Заповед № РД – 13 -758 / 10. 04. 2018г. и в изпълнение на влязло в сила
съдебно решение, ищцата Т.С.А. е възстановена на длъжност - „***“, считано от
10.04.2018г. Заповедта е връчена лично на ищцата на 11.04.2018г.
В
този смисъл, ответникът твърди, че не е
налице твърдяното от ищцата Т.С.А. противоправно недопускане от страна на
работодателя или длъжностно лице в предприятието на работника или служителя на
работата, на която е възстановен.
Ищцата
е депозирала заявление при работодателя на 30.03.2018г., с което декларира намерението
си да заеме длъжността, на която е
възстановена, по силата на влязло в сила решение, приложено към заявлението.
На
същия ден е изготвено и подписано писмо
от Д.М., за необходимостта от представяне на допълнителни документи, с оглед
изискванията на Наредба № 4 / 24. 10.
2016 г., на Министерство на здравеопазването, приета на основание чл.215, ал.1,
т.3 от Закона за предучилищното и
училищно образование.
На
10. 04. 2018 г., ищцата А. е депозирала заявление с вх. № РД – 17 – 112 / 10. 04.
2018 г., с което е представила амбулаторен лист № 199 / 04. 04. 2018 г., за
проведен преглед при доц. д-р ***.$
Издадена
е Заповед № РД – 13 – 758 / 10. 04. 2018 г. и в изпълнение на влязло в сила
съдебно решение, ищцата Т.С.А. е възстановена на длъжност - „***“, считано от
10. 04. 2018 г. Заповедта е връчена лично на ищцата на 11. 04. 2018 г.
Ищцата
следва да докаже, че противоправно не е
допусната на работата, на която е възстановена, от страна на работодателя или
длъжностно лице в предприятието на работника или служителя, като пряка и
непосредствена последица, от което работникът да е претърпял вреда -
пропуснатото трудово възнаграждение.
Недопускане
до работа по смисъла на тази разпоредба има, когато невъзможността работникът да изпълнява работата, на която е
възстановен се дължи на виновно и непозволено действие от страна на
длъжностните лица, които представляват работодателя при изпълнение на
задължението му да допусне работника на предишната работа. Такова виновно
поведение от страна на служителите не е било налице.
Ответникът
възразява и оспорва и началната дата, от
която ищцата А. претендира, да й бъде изплатено обезщетение, на основание чл.
225, ал.3 КТ. Ищцата твърди, че на 29.03.2018г., се е явила в училището с
намерение да заеме длъжността и да бъде действително допусната до работа.
В
петитума на исковата молба, ищцата е заявила че претендира обезщетение, считано
от 29.03.2018г., която не кореспондира със заявеното от нея в документа пред
работодателя.
По
твърдение на служителите от охранителната фирма, които са били на входа на
училището на 29.03.2018г., А. се е явила в училището в края на работното време
- около 15.45ч. А. е много добре
осведомена за началния час на работния ден в училище. Ако А. е желала да заяви намерението си да
започне работа на 29.03.2018г., то би следвало да се яви в училището 10 минути преди
8 ч. без сутринта, като не прескача специализираната охранителна
система на входа на училището.
В
този смисъл е необосновано твърдението и
претенцията й, че явявайки се в края на работния ден в училището, е основателно
искането й за обезщетение, поради недопускане до работа.
Прилага
следните писмени доказателства, - Заявление, вх. № РД - 17 – 109 / 30. 03. 2018 г. от Т.С.А., ведно с
приложения към него - съобщение за възстановяване от Районен съд - Плевен,
копие от трудова книжка и Експертно Решение № 4454 / 15. 12. 2017 г. на ТЕЛК -
трети състав към УМБАЛ „***ЕАД; Жалба от Средно
училище „ *** ” - гр. Плевен до Районна Прокуратура - Плевен, вх. № 1492 / 30. 03. 2018; Доклад с вх. № РД – 17 – 107 / 29. 03. 2018 г.;
Доклад с вх. № РД – 17-108 / 29. 03. 2018г.;Писмо, с изх. № РД – 17 – 122 / 30.
03. 2018 г.Удостоверение за доставена пратка на Т.А. от 03. 04. 2018 г. Заявление,
с вх. № РД - 17 – 112 / 10. 04. 2018 г.
от Т.С.А., в едно с приложения към него Заповед № РД – 13 – 758 / 10. 04. 2018 г.
на ***а на СУ „***“ - Плевен за възстановяване на длъжност - „***“, Заповед №
РД – 13 – 759 / 10. 04. 2018 г. на ***а на СУ „***“ - Плевен за нанасяне на поправка в
трудова книжка на Т.А., първичен болничен лист № Е20166565678, издаден от УМБАЛ
„Д-р ***“ ЕАД - ЛКК към III Психиатрична клиника;
В проведеното открито
съдебно заседание, на 11. 06. 2018 г:
ЗА ИЩЕЦА Т.С.А.,
редовно призована, не се явява, за нея
се явява адв. ***от ПлАК с пълномощно, поддържа исковата молба.
За ОТВЕТНИКА С.И.В.П.
редовно призован, се явява ***ът, поддържа писмения отговор на исковата
молба.
ОТВЕТНИКЪТ,
Д.Я.М., редовно призован, явява се лично и поддържа отговора на исковата молба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Х.В.
редовно призован, явява се лично.
След
като се запозна с писмените и гласни доказателства по делото, съдът
намира за установено следното от правна и фактическа страна.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 225, ал. 3 от КТ. Спорен
между страните е въпросът, дължи ли се
обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ и в
какъв размер?
В
случая безспорно по делото е установено, че ищцата Т.А. е възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност – „ ст. учител по бълг. език и литература”, въз
основа на влязло в сила съдебно решение.
От
разпита на свидетелите *** и *** се установява описаната в исковата молба
фактическа обстановка, която не е оспорена от ответника. От приложения по
делото доклад на стр. 42 от делото, се установява, че на 29. 03. 2018 г. на
входа на Средно училище „ *** ” - гр. Плевен са били на смяна портиерите *** и ***.
На посочената дата и място, е дошъл свидетелят
***, в качеството си на адвокат и в изпълнение на възложената му задача. Тъй
като А. му е платила, *** самонадеяно е прескочил торникетите на портала на
училището и е отправил към *** репликата да си завре баджа отзад, т.е. това
изказване следва да се тълкува, че не го интересува кой е. Неприличната сцена се е разиграла в присъствието на учениците, които са се изплашили, защото са чули
нецензурните думи, което е вредно за учебния процес и уронва авторитета на
унижения бодигард. По това време на работа е била и *** която е обидила ***, че
си е въобразил, че е много важен, и че никой
не е длъжен да му съдейства да си свърши неговата работа.
На
10. 04. 2018 г. са се обадили от
училището на семейство ***, че са изготвени документите за прекратяване
трудовото правоотношение на ищцата, поради навършване на пенсионна възраст. На
другия ден семейството с адв. *** отново са отишли в училището. От показанията
на *** се установява, че на 11. 04. 2018 г, секретарката Рени е донесла на
портала документите за подпис от ищцата. Подписването на документите е станало
на металното ограждение долу на пропуска. На металните тръби съпругата му е
подписала изготвените документи, на
входа на училището. Имало е няколко листа с документи, които са се подписали на
рампата, за удобство.
В
обясненията, дадени от страната по реда на чл. 176 от ГПк за обстоятелствата по
делото, ответникът е отговорил, че няма изрично определена процедура за
проверка, дали са налице болестите по Наредбата. Задължението да се провежда
преглед на всички учители е абсолютно
обидно. Относно представянето на медицинските документи, е субективно право на ***а да преценява от
коя учителка да поиска. М. държи на мнението си, че е изпълнил в срок всичките
си правомощия и задължения. В самото заявление от 29. 03. 2018 г, което е
представено на 30. 03. 2018 г. пише, че желанието на А. е да се яви на 30. 03.
2018 г., така, че там не го коментира. Необходимият медицински документ не се
иска с цел уволнение. Той е превантивна мярка, защита от гледна точка на всички
заболявания. ***ът не е медицински специалист и неговата преценка е
по представените документи, в които е забелязъл противоречие. Той е поискал и ако на същия ден е бил
представен документът, ищцата на 02. 03. 2018 г. щеше да бъде възстановена на работа. Това, че
бележката е представена на 04. 04. 2018
г. и как и защо, е проблем на ищцата.
За
да отговори на спорния въпрос по делото, налице ли е виновно неизпълнение от
ответната страна на задължението по чл. 225, ал. 3 от КТ, съдът взе предвид
следното:
Съгласно
разпоредбата на КТ, Чл. 225. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. (2)
Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил
на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право
има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга
по-нископлатена работа. (3) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде
възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме
работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява,
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването
му до действителното му допускане на работа.
Съобразно
нормата на чл.345, ал.1 от КТ, при възстановяване на незаконно уволнен работник
или служител, същият има право в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за възстановяване, да се яви на работа, за да я заеме. Съобщението се изпраща лично
до работника от съответния първоинстанционен съд, след влизане в сила решението за възстановяване. Нормата
кореспондира с нормата на чл.325, ал.1, т.2 от КТ, съобразно която, трудовият
договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, ако
възстановеният на работа незаконно уволнен работник, не се яви в 14-дневния
срок по чл.345, ал.1 от КТ, да заеме длъжността.
Тъй като срокът е предвиден в дни-14-дневен,
същият започва да тече от деня, следващ деня на получаването, съобразно
общите правила на броене на сроковете. Нормата на
чл.225, ал.3 от КТ постановява, че когато незаконно уволнен работник или
служител, бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да
заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява,
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
служителя, в размер на брутното му трудово възнаграждение, от деня на явяването
му до действителното му допускане на работа. Съответно, за основателността на
иска по чл. 225, ал. 3 КТ, следва да са налице, кумулативно, дадените в закона
предпоставки - работникът да е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност с влязло в сила решение, да се е явил в предприятието за да започне
работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, както и да не е бил допуснат от
работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен./арг. Решение № 179 /
26. 05. 2014 г. по гр. д. № 7263 / 2013 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК/.
Съдът
взе предвид издадената Наредба № 4 / 24. 10. 2016 г., на Министерство на
здравеопазването, с която се определят
заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и
учениците и представляват пречка за
заемане на длъжност на педагогически специалист.
Чл. 2. Длъжност на педагогически
специалист не може да се заема от лице, страдащо от заболяване и / или
отклонение, което застрашава живота и здравето на децата и учениците, както
следва:
1. шизофренно разстройство: изходно
състояние (шизофренен дефект), резидуална шизофрения, шизофренна промяна на
личността, непрекъснато протичаща шизофрения;
2. разстройства на настроението (афективни разстройства): чести тежки
епизоди с психотични симптоми, алтернантно и хронично протичане;
3. психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества (злоупотреба с
алкохол и психоактивни вещества с последващи когнитивни и личностови промени);
4. епилепсия – чести припадъци и
промяна на личността;
5. персистиращи налудни разстройства,
свързани с личностова и поведенческа промяна;
6. психични разстройства на личността
и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване;
7. разстройства на сексуалното
влечение – педоф***;
8. органични психични разстройства –
деменция при болестта на Алцхаймер, съдова деменция, други деменции;
9. белодробна туберкулоза с
бацилоотделяне.
Чл. 3. Заболяванията и отклоненията
по чл. 2 се установяват, както следва:
1. по т. 1 – 7 – от лекар с придобита
специалност по психиатрия;
2. по т. 8 – от лекар с придобита
специалност по психиатрия или по нервни болести;
3. по т. 9 – от лекар с придобита
специалност по пневмология и фтизиатрия.
Чл. 4. При заемане на длъжност на
педагогически специалист за първи път лицата представят документ за проведен
медицински преглед, удостоверяващ липсата на заболяванията по чл. 2, издаден до
три месеца преди постъпване на работа.
Чл. 5. (1) Лицата, заемащи длъжност на педагогически специалист, подлежат
ежегодно на задължителен медицински преглед, с цел установяване наличието или
липсата на заболяванията по чл. 2.
(2) Лицата по ал. 1 представят пред
работодателя си документ за проведен медицински преглед, удостоверяващ липсата
на заболяванията по чл. 2, ежегодно в срок до 30 септември.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. Лицата, заемащи длъжност на
педагогически специалист към влизане в сила на наредбата, преминават на
задължителен медицински преглед и представят документ по чл. 5, ал. 2 в срок до
30 септември 2017 г.
§ 2. Наредбата се издава на основание
чл. 215, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Съдът приема, че в конкретния случай работодателят е спазил изискванията на Закона
за закрила на детето, който урежда правата, принципите и мерките за закрила на
детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при
осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на
юридически лица и физически лица в такива дейности. Държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Държавната
политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното
събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето,
изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната
стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето,
предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на
Държавната агенция за закрила на детето. Държавните органи в рамките на своята
компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават
подходящи условия за неговото развитие. Дете по смисъла на този закон е всяко
физическо лице до навършването на 18 години.
Принципи на закрила
Чл. 3. Закрилата на детето се
основава на следните принципи:
1. зачитане и уважение на личността
на детето;
2. отглеждане на детето в семейна
среда;
3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
осигуряване най-добрия интерес на детето;
4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
специална закрила на дете в риск;
5. насърчаване на доброволното
участие в дейностите по закрилата на детето;
6. подбор на лицата, пряко ангажирани
в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални
качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
7. временен характер на
ограничителните мерки;
8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.)
незабавност на действията по закрила на детето;
9. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.,
изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) грижа в съответствие с
потребностите на детето;
10. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
осигуряване развитието на дете с изявени дарби;
11. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
насърчаване на отговорното родителство;
12. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
подкрепа на семейството;
13. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.,
предишна т. 10, бр. 14 от 2009 г.) превантивни мерки за сигурност и закрила на
детето;
14. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от
2003 г., предишна т. 10, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11, бр. 14 от 2009 г.)
контрол по ефективността на предприетите мерки.
Мерки за закрила
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.)
(1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в
семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини
или близки;
3. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.,
нова, бр. 38 от 2006 г.) осиновяване;
4. настаняване в приемно семейство;
5. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
предоставяне на социални услуги - резидентен тип;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) настаняване в специализирана институция;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) полицейска закрила;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) специализирана закрила на обществени места;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) осигуряване на правна помощ от държавата;
12. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.,
предишна т. 11, бр. 14 от 2009 г.) специални грижи за децата с увреждания;
13. (нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г.,
предишна т. 12, бр. 14 от 2009 г.) вземане на временни мерки за закрила на дете
в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19
октомври 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от
2007 г.), наричана по-нататък "Конвенцията от 1996 г.".
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.,
изм., бр. 14 от 2009 г.) Дете може да бъде осиновено при условията и по реда на
Семейния кодекс.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от
2003 г., изм., бр. 14 от 2009 г.) Критериите и стандартите за социални услуги
за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 - 6 се определят с
наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и
социалната политика.
Специализирана
закрила на деца на обществени места
Чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1)
(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 68 от 2013 г., в
сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Специализирана
закрила на деца на обществени места се осигурява от органите на Министерството
на вътрешните работи, дирекциите "Социално подпомагане", кметовете,
регионалните управления на образованието на Министерството на образованието и
науката, регионалните здравни инспекции и от собствениците, наемателите и
ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и от организаторите на
обществени прояви.
(2)
Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и
по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра
на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи и председателя
на Държавната агенция за закрила на детето.
(3)
Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюневи изделия
на деца.
Органи
за закрила на детето
Чл.
6. Закрилата на детето се осъществява чрез:
1.
(изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на
детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите
правомощия;
2. дирекции "Социално
подпомагане";
3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.,
изм., бр. 38 от 2006 г., доп., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в
сила от 2.08.2013 г.) министъра на труда и социалната политика, министъра на
вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на
правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра
на здравеопазването и кметовете на общини.
Съдът взе предвид разпоредбите на НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА, в сила
от 27.06.2017 г, Приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г. Експертизата на професионалните болести се
извършва от ТЕЛК и от НЕЛК и включва потвърждаването или отхвърлянето на
професионалния характер на заболяването. В заседанията участват специалисти по
трудова медицина (радиобиология или радиационна хигиена) и по професионални
болести, един от които председателства заседанията. Формата и съдържанието на
експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК са по
образец, утвърден от министъра наздравеопазването. Медицинската експертиза в
лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на вътрешните
работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието и
Министерството на младежта и спорта се извършва по реда на наредбата. Общи
правила за издаване на болнични листове. Условия и ред за установяване на
временна неработоспособност Временна неработоспособност е налице в случаите,
при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо
заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина;
санаторнокурортно лечение; належащ медицински преглед или изследване;
карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане
на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на
болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в
същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и
раждане;
гледане на здраво дете, върнато от
детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност
се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по
чл. 103а от Закона за здравето. При временна неработоспособност болничен лист
се издава за времето от първия ден на настъпване на временната
неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно
намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати
парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4. подава
съответната молба до работодателя/осигурителя. Болничен лист за минало време
без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска
най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични
заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и
стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в
състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде
извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед
задължително подробно се мотивират в ЛАК и се отбелязват в графа
"бележки" на болничния лист. За лица, които поради заболяването си не
носят отговорност за действията си, този срок е 10 дни. При издаване на
болничния лист денят на прегледа се включва в посочените два, съответно 10 дни.
Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно
констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за
минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното
заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно
неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни. Непрекъснато
за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална
медицина, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК.
За афективни психози с относително
краткотрайни, но чести, възвръщащи се фази, при една до две годишно, с
многоседмична продължителност се определя следният процент:
1. До доказване на оздравяването: 30 %
2. Ако вече са прекарани значителен брой манийни или манийно-депресивни
фази: 50 %.
Забележки:
1. След отзвучаването на дълготраен психотичен епизод трябва да се изчака доказване
на оздравяването, което по правило може да се приеме след две години.
2. Не следва да се изчаква доказване
на оздравяването, ако е отзвучала
монополарно протекла депресивна фаза,
която се е проявила като първа фаза на болестта или се проявява след повече от
10 години от предишната болестна фаза.
На
ищцата е определен максималният процент за
афективната психоза, видно от ЕР на ТЕЛК №
4454 от 218 / 15. 12. 2017 г. и 90 % за БТЕ СУБМАСИВНА ФОРМА ПРИ СЪПЪТСТВАЩИ
РИТЪМНИ НАРУШЕНИЯ. Оценката на работоспособността е 100 % трайно намалена работоспособност,
като при изчисляването й определените проценти за първото и второто заболяване
не се събират, т. е. 90% + 50 % =100 %.
М. е спазил изискванията на новия закон, който му дава право да преценява в кой момент,
задължително при назначаване на работа и естествено, при възстановяване след
дълъг период, да
представи този документ. Първото желание
на ищцата , което е от дата 30 март 2018 г. да бъде
възстановена, е изпълнено, само, че й даден един малък период от няколко дни,
за да представи такъв документ. Ако тя си е знаела правата и задълженията, би
могла със заявлението да донесе резултата от прегледа и веднага съответната
заповед да бъде издадена. ***ът не е
нарушил закона, независимо, че от 02.
04. 2018 г. до 05. 04. 2018 г. е бил в
законоустановен отпуск. След 30 март 2018 г,
първият работен ден за М. като *** е 10.
03. 2018 г, на която дата е издал заповед № РД – 13 – 758. Няма ден, в който да
е пропуснато това негово задължение, тъй като друг не може
да издаде такава заповед. На 04. 04. 2018 г, ищцата е представила на ответника
посочената бележка, че не страда от опасна болест, независимо, че той е бил в отпуск. ***ът се запознал
с документа, но естествено, му е трябвало технологично време, за да напише
заповедта, тъй като ВИНАГИ М., А НЕ НЯКОЙ ДРУГ, пише заповедите сам, Задълженията на ***а са точно разпределени до минути.
***ът
носи отговорност за здравето на всички ученици, така, че е длъжен да изиска такъв документ на всеки служител,
който постъпва на работа. Предвид
естеството и динамиката на ситуацията, в теоретичен план, уместно е най-напред
да се уточни как би изглеждала хипотезата за физиологичния афект. Това не е
състояние, което да съответства на категорията „разстройство на съзнанието“,
макар да имат някои сходни параметри. Това явление, като особено физиологично
състояние, е по-близо до психологията на поведението, а не толкова до
психиатричните болестни отклонения. От друга страна, не би следвало да се търси
идентичност между психологичната категория „физиологичен афект” и правната
категория „силно раздразнено състояние”, макар наличието на значими сходства
помежду им.
Някои
правни и практически рамки позволяват да се обсъжда проблемът при по-ясни
критерии.
Най-напред
следва да се имат предвид формалните граници на явлението, съобразно някои
тълкувателни решения на ВКС (ВС):
• ограничено
време между възникването на афектното състояние до извършването на деянието
(Решение № 6 от 07.01.1972 г. по н. о. х. д. № 594/71 Г., II Н. О. на ВС),
• необходимост
от причинна връзка между противозаконното действие, извършено от пострадалия и
вредните последици, застрашаващи виновния или неговите близки (Решение № 20 от
18.05.1990 г. по Н. Д. № 641/1989 Г., I Н. О. на ВС),
• съзнанието
на дееца е до такава степен овладяно от чувствата, поради което възможността му
правилно да ръководи постъпките си до значителна степен е намалена (Решение №
48 от 25.01.1971 г. по н. д. № 752/1970 г., II Н. О. на ВС),
• възниква
спонтанно, като непосредствена реакция на едно току-що извършено от пострадалия
противозаконно действие (Решение № 65 от 09.03.1994 г. по н. д. № 740/93 г., II
Н.О. на ВС),
• (физиологичният
афект) не може да съществува продължително, но е и невъзможно отнапред да бъде
определено неговото времетраене (Решение № 86 от 18.06.1997 г. по н. д. №
91/1997 г., ВК (военна колегия).
Според специализираната литература като
Афект (от латински ad - при и facio - правя) следва да се разбира, че това
е изключително силно, внезапно
настъпващо, бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано най-често от
неприятни преживявания. Протича със „стеснение” на съзнанието и се съпровожда
от промени във възприятно - представния и мисловния процес, мимичната и
жестовата изразност, двигателната активност, вегетативно-ендокринната
корелация, сърдечно - съдовата система, дейността на вътрешните органи и
тазовите резервоари. Разграничава се афект на гняв, ярост или възторг и
афекти на страх, мъка, угнетеност и пр.
Като синоним е посочен Афект, физиологичен. Физиологичният афект може да бъде
характеризиран освен с описаните прояви и с някои допълнителни параметри -
приключва внезапно с астения и е съпроводен с нарушения на спомена.
Основната
характеристика на физиологичния афект е холистичността. Участва цялостната личност с нейната психика
и сома, а не отделни нейни елементи. Съществените страни са уникалността на
момента, неговата неповторимост, когато се разгръща силно душевно вълнение,
силна реакция „разтърсваща съзнанието”, с интензивно влияние върху мислите,
асоциациите, когницията, при нарушена перцепция и нарушен контрол върху поведението,
придружени от видими телесни явления и последствия, с прояви от страна на
мимиката и тялото, при стеснено съзнание, фрагментираност на възприятията,
силно ограничаване и накъсване на паметовите следи, със снижена възможност за
осъзнаване на извършваните действия, затруднен самоконтрол и нарушена критична
оценка на постъпките. Характерни са внезапността на възникването,
непосредствената връзка между повод и поведение, при налична връзка с
реалността (макар и много лабилна), неточна, но налична енграма. Предпоставки
за такова преживяване и поведение могат да бъдат личностови от типа на
изначална емотивност, импулсивност, експлозивност, възрастови преходи,
минимална мозъчна увреда, дестабилизиращи състояния и ситуации (стрес, умора,
безсъние, боледуване, изтощение и подобни), трайни и преходни ситуации и
особености, предшестващи емоции и настроение (вкл. кумулиран афект). Условия за
възникване са конфликтната ситуация и неадекватните решения, индивидът се
чувства принуден да действа според субективната си същност, но не намира
адекватни способи. Механизмът се формира от интеграцията между базисните
качества на личността, индивидуалната стойност на провокиращия фактор,
моментното състояние на индивида, при непосредствена връзка между
предизвикателството и афектогенното действие и незабавното изпълнение на
действието, при критични условия и параметри на ситуацията, която често е
неочаквана. В същото време самият афект може да се възприема от носителя си
като необичайно, чужда за него форма на реагиране. Особено характерно е, че
създадената ситуация се преживява като безизходна и неразрешима. Възможно е да
се намесва и механизмът на проекция на минали събития в настоящия момент.
Динамиката
е характерна - началната фаза е с емоционално напрежение, с усещане за
субективна безизходица, която бързо се разгръща в същинска действена фаза при
частично стеснение на съзнанието, с фрагментирани възприятия, с нарушен контрол
върху поведението и последващ бърз изход - стихване на емоцията, с отпадналост,
психична и физическа астения, понякога емоционално безразличие до „отнесеност”,
понякога с неподредено поведение до „обърканост“, понякога неясно чувство на
вина.
В амбулаторен лист №
000199 от 04. 04. 2018 г. е посочен резултатът от преглед , направен в 9,
50 ч, а именно, че пациентката е с анамнестични данни за прекарани депресивни
епизоди през последните няколко години. Понастоящем от около година е в
стабилно състояние и не приема никакво медикаментозно лечение. Психомоторно
спокойна, съответна, емоционално в еутимни ширини, апсихотична, нормобулична,
без данни за когнитивни смущения. Психичното й състояние позволява да упражнява
професията си като учителка, без да застрашава живота и здравето на учениците.
Преценката на М. е напълно обективна, взел е предвид всички медицински документи и ги е подложил на задълбочен анализ, правилно е преценил, че има разминаване между посочената диагноза в ЕР на ТЕЛК № 4454 / 218 / 15. 12. 2017 г. и представения амбулаторен лист № 000199 от 04. 04. 2018 г, поради което липсва от субективна страна виновно извършване на нарушението от страна на ответника.
Съдът възприема тезата на процесуалния
представител на ищцата, че основната диагноза - лек депресивен епизод на А.,
посочена в последния медицински документ, необходим за започване на
работа, не попада в изброените в
Наредбата болести, тъй като протича без
психотични симптоми. В представеното ЕР на ТЕЛК, комисията е определила 100 %
трайно намалена работоспособност, като 50 % са за афективна психоза с няколко
депресивни епизода, като в решението не е посочено изрично, има ли
психотични симптоми, за да се установи, дали диагнозата е изброена в Наредба
№ 4 / 24. 10. 2016 г, на Министерство на здравеопазването. След като е представена необходимата
медицинската бележка, А. е била допусната на работа в законоустановения
двуседмичен срок, поради което не е осъществен фактическият състав на
недопускане да заеме и да изпълнява
работата, на която е възстановена,
по ал. 3 от чл. 225 от КТ.
Ищцата
не е доказала, че противоправно не е
допусната на работата, на която е възстановена, от страна на работодателя или
длъжностно лице в предприятието на работника или служителя, от което работникът
да е претърпял, като пряка и непосредствена последица, вреда - пропуснатото
трудово възнаграждение. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ответникът е доказал наличието на факти, изключващи
претендираното от ищцата вземане. За да направи необходимите изчисления,
М. притежава специални познания по математика,
която е точна наука и ***ът коректно е
пресметнал, че максималният процент, посочен в решението на ТЕЛК,
се разминава драстично със последната нарочно съставена бележка за годността й, но въпреки
това е изпълнил задължението си да я допусне на длъжността, на която е
възстановена с влязло в сила съдебно решение.
Следва да се ревизира издаденото
ЕР на ТЕЛК и да се издаде акт за начет, съгласно който А. да възстанови на НОИ надвзетите суми за неправомерно полученото обезщетение за
намалена работоспособност.
По
гореизложените съображения, съдът приема, че не е налице противоправно и
виновно поведение от страна на работодателя - Средно училище „ *** ” - гр.
Плевен и в частност неговия ***, тъй като възстановяването е извършено в
сроковете и при спазване изискванията на Кодекса на труда и действащата Наредба
№ 4/24.10.2016г., на Министерство на здравеопазването, приета на основание
чл.215, ал.1, т.3 от Закона за предучилищното и училищно образование.
Съдът
намира, че с оглед изложената фактическа и правна обстановка по случая и
изложените доводи, гласните и писмени доказателства, следва да се постанови
съдебно решение, с което да се оставят
без уважение предявените искове, с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, за присъждане
обезщетение, поради противоправно
поведение на служители и недопускане до работа на ищцата А., за периода от
29.03.2018г. до действителното й допускане до работа, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите,
като неоснователен и недоказан. При този изход на делото, следва да се заплатят
направените по делото деловодни разноски в полза на Районен
съд Плевен - сумата от 50 лв. държавна
такса, съобразно размера на
отхвърления иск и направените от съда
разноски за вещо лице в размер на
100 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.С.А., ЕГН **********,***,
против С. „И. В.“
П. ЕИК/БУЛСТАТ *********, солидарно против Д.Я.М., КФЛ **********, в качеството му на *** на С. „И. В.“
П. ***, с правно основание чл. 225, ал.
3 от КТ, да бъде осъдено представляваното от М.
училище, с него солидарно и ***ът, да й заплати обезщетение в резултат на
недопускането й до работа за периода от 29.03.2018г. до „действителното й
допускане до работа“ на 10. 04. 2018 г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.С.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд Плевен сумата
от 50 лв. държавна такса, съобразно
размера на отхвърления иск и направените
от съда разноски за вещо лице в размер
на 100 лв.,
Решението
подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: