№ 1148
гр. Сливен, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230103688 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. М. Р. от с. Младово,
общ. Сливен против „СВИКОМ“ ЕООД и ТП на НОИ - гр. Сливен, с която е
предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. ал. 4, изр. второ
ГПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Ищцата твърди, че през периода от 18.07.1985 г. до 08.09.1989 г. е
работила в „Обединено предприятие за хибридни свине /ОПХС/” - Сливен на
длъжност „свинегледачка”, на пълен работен ден, при петдневна работна
седмица, с възнаграждение от 7,65 лв., VI-ти разряд. Сочи, че тези данни били
вписани в трудовата й книжка, но не разполагала с издадено УП-3 за този стаж
от работодателя. При посещение в ТП на НОИ - гр. Сливен ищцата научила,
че „ОПХС” - Сливен вече не съществува, а негов правоприемник е
„СВИКОМ” ЕООД. Ищцата поискала издаване на УП-3 от правоприемника,
но й било отказано с мотива, че дружеството не разполага с ведомости за
заплати и друга първично-отчетна документация за удостоверяването на
стажа. На изложените основания ищцата моли за уважаване на предявения
иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба единствено
1
от ответника ТП на НОИ - гр. Сливен, с който излага становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че трудовата книжка на
ищцата не била оформена по надлежен начин, тъй като в нея не е вписана
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. Възразява
срещу представеното от ищцата удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, тъй
като в него е посочено, че ведомостите за заплати, книжата и другите
документи са едновременно и загубени и унищожени и удостоверението не е
подписано от управителя на „СВИКОМ“ ЕООД. Моли за прекратяване на
производството, евентуално за отхвърляне на претенцията като неоснователна
и недоказана, както и моли да не се възлагат разноските в тежест на
ответника.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да
бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество „СВИКОМ” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
Ответникът ТП на НОИ - гр. Сливен се представлява от своя
пълномощник - гл. юрисконсулт, чрез който изразява становище за
допустимост и основателност на иска, с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства и не възразява да бъде уважен. Моли разноските по
делото да останат в тежест на ищцата, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
По реда на ЗУТОССР може да се установява времето, което се признава
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.,
съгласно действащите дотогава разпоредби. Трудовият стаж за този период,
според действащото тогава законодателство, има значение както като трудов
стаж - за права по трудовото правоотношение, така и като осигурителен стаж
за придобиване на право и ползване на обезщетения за временна
неработоспособност и за пенсиониране, т. е. има двояко значение като трудов
и като осигурителен стаж по аргумент на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.
В случая е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
2
1, вр. ал. 4, изр. второ ГПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за
установено по отношение на ответниците „СВИКОМ” ЕООД, като
правоприемник на „ОПХС” - Сливен и ТП на НОИ - гр. Сливен, че за
периода от 18.07.1985 г. до 08.09.1989 г. ищцата Д. М. Р. е работила в
„Обединено предприятие за хибридни свине /ОПХС/” - Сливен на длъжност
„свинегледачка”, на пълен работен ден, при петдневна работна седмица, с
възнаграждение от 7,65 лв., VI р., което време да й се зачете за трудов стаж
при пенсиониране.
Предявеният иск е процесуално допустим.
По делото е представена декларация - удостоверение по чл. 5, ал. 1
ЗУТОССР, подписана от управителя на ответното дружество „СВИКОМ”
ЕООД, като правоприемник на „ОПХС” - Сливен, ведно с приложен към нея
Приемо-предавателен протокол от 14.03.2022 г., видно от които за исковия
период правоприемникът на работодателя на ищцата няма предадени налични
разплащателни ведомости.
Разгледан по същество, съдът намира предявения иск и за изцяло
основателен и доказан.
От приетия по делото препис на трудовата книжка на ищцата и
извършения оглед на книжката в оригинал в проведеното о. с. з. по делото, се
установява, че ищцата Д. М. Р. е работила в периода от 18.07.1985 г. до
08.09.1989 г. в „Обединено предприятие за хибридни свине /ОПХС/” - Сливен
на длъжност „свинегледачка“ с възнаграждение от 7,65 лв., VI р. При
напускане на работа, трудовата й книжка не била оформена по законовия ред,
което обусловило настоящото производство за установяване на положения от
ищцата трудов стаж по съдебен ред.
Положеният през исковия период трудов стаж ищцата е декларирала
изрично в приетата по делото декларация по чл. 8 ЗУТОССР.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на двама свидетели, за които са събрани писмени доказателства, че са
работили в „ОПХС” - Сливен през процесния период от време. Показанията на
свидетелите Иван Радев и Цонка Динева, които съдът кредитира изцяло като
обективни, непосредствени и непротиворечиви, потвърждават изцяло
обстоятелствата, че ищцата е работила през процесния период от време в
„ОПХС” - Сливен, на длъжност „свинегледачка“ на пълен работен ден.
3
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, съгласно Тълкувателно решение № 2 от
06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС на РБ, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника ТП на НОИ -
Сливен разноските по делото да останат в тежест на ищцата, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая съдът намира, че липсва
изрично признание на иска от ответника, поради което кумулативните
предпоставки на разпоредбата не са налице. Ответникът действително е
изразил становище за допустимост и основателност на иска, но едва след
събиране на писмените и гласни доказателства по делото, поради което не
може да се приеме, че е налице признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Следва да се отбележи също, че при липса на официални
удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж на лицата,
единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон. Тоест
спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. Когато субектът на
трудовото правоотношение е натоварен с това да води процес и да установи
правото си пред съд, с цел да извлече благоприятни правни последици и
когато държавата е определила един орган да отговаря по този иск, именно
този орган ще трябва да понесе разноските по делото, ако искът е
основателен.
И тъй като отговорността за съдебните разноски е разделна, то в случая
всеки от двамата ответници „СВИКОМ” ЕООД, като правоприемник на
„ОПХС” - Сливен и ТП на НОИ - гр. Сливен, следва да бъде осъден да заплати
на ищцата равна част от общо направените от нея разноски по делото, а
именно сумата от по 300,00 лв. от общо направени разноски в размер на
600,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищцата претендира и заплатената по делото държавна такса в размер на
30,00 лв., но съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР, таксата е недължимо платена и
4
подлежи на връщане от съда при поискване от ищцата, поради което
ответниците не следва да бъдат осъждани за заплащането й.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по отношение на „СВИКОМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.
„Индустриален, представлявано от Управителя Николай Йорданов Стефанов и
по отношение на ТП на НОИ - гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа” № 10, представлявано от Директора Стефан Робето, че Д. М. Р.,
ЕГН: **********, с адрес с. ......................., е работила в периода от 18.07.1985
г. до 08.09.1989 г. в „Обединено предприятие за хибридни свине /ОПХС/” -
Сливен на длъжност „свинегледачка”, на пълен работен ден, с възнаграждение
от 7,65 лв., VI р., като този период от време СЕ ЗАЧИТА за трудов стаж при
пенсиониране.
ОСЪЖДА „СВИКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, кв. „Индустриален, представлявано от Управителя
Николай Йорданов Стефанов ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Р., ЕГН: **********, с
адрес с. ......................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300,00 лв.
/триста лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа” № 10, представлявано от Директора Стефан Робето ДА ЗАПЛАТИ
на Д. М. Р., ЕГН: **********, с адрес с. ......................., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5