Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.10.2017
гр.Плевен 12.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
дванадесети септември
през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Кона Дочева и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №859 по описа за
2016г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание
постъпила ИМ от Р.Б.М. чрез пълномощника
му –адвокат А.М. *** срещу „***“ООД
гр.Плевен,представлявано от управителите д-р Й.К.и д-р Е.Г..
В ИМ се твърди ,че на 26.08.2014г.ищецът е
паднал с парапланер в региона на гр.Шумен,че същият ден е приет в“***“АД с
диагноза множество счупвания на подбедрицата закрито в дясно,счупване на талуса
закрито и счупване на ребро закрито,че на 29.08.2014г.е извършено закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия /голям и малък пищял на
десния крак/,че на 31.08.2014г.ищецът е изписан от „***“ АД, поради желанието
му лечението да продължи в „**** “ООД.Твърди се,че на 01.09.2014г.Р.М. е
хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология на ответника с диагноза:
Фрактура тибиедекстра.Фрактура-луксациоосис талидекстрааперта. Фрактура
сиснавикуларидсинистра. Вулнуслацероконузумрегио Ахилидесктра. Описани са
констатираните наранявания на ищеца при извършения преглед от ответника.В ИМ е
посочено,че на 01.09.2014г.от лекари на ответника-д-р Р., д-р П. и д-р Г. на
ищеца е извършена операция,съгласно оперативен протокол №1327 от
01.09.2014г.като подробно са посочени извършените мед.дейности и
манипулации,като се твърди,че за целия болничен престой на ищеца са извършени
общо три операции,като му е било обяснено,че пълното му възстановяване ще
отнеме не повече от 3 месеца,че за извършените манипулации същият е заплатил
сума в размер на 6125лв.Твърди се,че ищецът е изписан от „***“ООД на
22.09.2014г.без видимо подобрение,че раните му са били инфектирани,а лекуващият
лекар му обяснил, че това е всичко,което може да бъде направено
в тяхното лечебно заведение. Твърди се,че в деня на изписването си ищецът
отново е постъпил в „***“АД,където му е поставена диагноза:Други уточнени
лакални инфекции на кожа и подкожна тъкан,че там са почистени инфектираните
рани, дезинфекцирани и обработени антисептично,като на 25.09.2014г.ищецът е
изписан и от тази болница.Изложени са твърдения,че поради нетърпими болки и
тежко състояние на инфектираните рани,ищецът е постъпил в болница в Лондон на
27.09.2014г.,където на 30.09.2014г.е извършена консултация с хирург по
ортопедия.Описва се подробно състоянието на ищеца при извършения преглед и проведените
консултации,като е посочено,че същият е насочен за лечение към болница „Роял
Лондон“,с оглед установената при прегледа инфекция около раната на дясната
проксимална тибия-открита репозиция и вътрешна фиксация.Твърди се ,че са
извършени множество прегледи за спиране на тежкия инфекциозен процес в десния
крак на ищеца, което е наложило и продължително
антибиотично лечение,че след месеци лечение и мед.прегледи инфекцията е
овладяна,но пораженията върху десния крак на ищеца са били трайни,че е установено
слабо образуване на костен калус над средната част на проксималната тибия на
десния крак.Ищецът счита,че нарастването на проксималната интраартикуларна
тибиална фрактура с повреда на поставената от лекари при ответника метална
конструкция е причинило деформация на
костта,която е била видима и с просто око и е получена в резултат на
инфектираната мъртва тъкан и некротична кост, чието костообразуване е било
почти напълно спряло,което е наложило да му бъде направена операция на
01.07.2015г.от лекари в болница“Роял Лондон“,от която е изписан на
13.07.2015г.В ИМ подробно са посочени извършените от лекари в Лондон оперативни
интервенции и мед.процедури.Твърди се,че извършените мед.дейности в периода от
01.09.2014г.до 22.09.2014г. от лекари на ответното дружество са причинили на
ищеца увреждане,в резултат на което е претърпял имуществени и неимуществени
вреди,че са му извършени оперативни интервенции,които би следвало да излекуват
травмите му ,причинени от падането с парапланер,чието лечение е следвало да продължи
3 до 4 месеца. Изложени са твърдения,че вместо това ищецът е получил нови
травми,а именно:инфекция на раните на десния крак,която не е лекувана при
ответника, въпреки,че е имало данни за нея;лошо поставяне на метални рамки и
болтове на две места в десния му крак от лекари при ответника,които
впоследствие са се изкривили,което е наложило тяхното отстраняване в друго
лечебно заведение; неустановяване и нелечение на травми в левия крак на
ищеца.Твърди се,че в резултат на тези увреждания на ищеца се е наложило
продължително лечение на инфекцията в др.лечебно заведение ,както и оперативно
отстраняване на мъртвата мека тъкан и некротирала кост,отстраняване на
поставените метални рамки и болтове на две места в десния му крак от лекари на ответника,което е довело до
деформация на десния крак и на двете места,на които са поставяни метални рамки
и болтове,както и скъсяване на десния крак с около 4-5см.,което е наложило
поредна оперативна интервенция в др.лечебно заведение и близо двумесечно
удължаване на крайника,че левият крайник на ищеца също се е възстановил бавно и
трудно,поради неадекватно и ненавременно
лечение. Ищецът посочва,че от м.09.2014г.до м.07.2015г.е бил напълно
неподвижен,като единственият възможен начин е бил с инвалидна количка или на
ръце,че за целия период той се е нуждаел в ежедневието си от помощта на своите
близки, че за него е било почти невъзможно да извършва елементарни действия без
чужда помощ.Твърди се ,че от м.юли 2015г.до момента ищецът се придвижва с
патерици,като на десния му крак ежедневно,24 часа в денонощието има външна
метална рамка,че макар и по-самостоятелен към днешна дата същият продължава да
се нуждае от помощта на близките си, за да се справя с ежедневните си нужди,че
е претърпял продължително антибиотично лечение и редица операции с
продължителен и болезнен възстановителен период,че е изпитвал постоянна
нетърпима болка в рамките на месец и половина,докато е траело удължаването на
десния му крак,че ежедневието му основно е било
ангажирано с посещения на лекари и множество медицински прегледи,че от
м.09.2014г.и до момента същият не е в състояние да работи и за целия период не
е получавал обичайното си възнаграждение,а е издържал себе си и семейството си
с помощи.Твърди се ,че ищецът е претърпял имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането,причинено от лица на които ответникът е възложил работа,че е
заплатил сумата 6125 лв.на ответника за оперативна интервенция,която не е
извършена или е извършена лошо.Изложени са твърдения,че ищецът е пропуснал възможността
да увеличи имуществото си , тъй като не е получавал трудов доход,който при
добре свършена работа от страна на лекарите при ответника и обичаен
възстановителен период от 3 до 4 месеца,с оглед травмите,причинени от падането,
би получавал от януари 2015г.до 30.09.2016г.като автотенекеджия в А.К.Л, У., М.,където
е работил от 17.10.2012г.,като оценява ,че е пропуснал да увеличи имуществото
си със сумата 13 893,54 британски лири с левова равностойност към датата
на подаване на ИМ -30597,88лв.Твърди се ,че освен имуществените вреди ищецът е
претърпял и значителни неимуществени вреди-преживени болки и страдания,които
продължават 2 години,продължително обездвижване,ограниченост в движенията му и до момента,ежеседмични мед.прегледи и множество оперативни интервенции за пълно
възстановяване на крайника,претърпени психически травми,страх от възможно
неовладяване на инфекцията,страх от инвалидизиране за цял живот,поради
значителното скъсяване на десния крайник,чувство за непълноценност,тъй като
семейството му се е налагало да се грижи за него,вместо той да се грижи и
издържа семейството си,неясен момент на пълното възстановяване на ищеца.В
заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което на основание чл.49 във
вр.с чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответника“***“ ООД гр.Плевен да му заплати
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 000лв., от която сума 5 000лв. са част от
заплатените общо 6 125 лв.на ответника ,а сумата 1 000лв.е част от
претърпени имуществени вреди в размер на 13 894,53 британски лири с левова
равностойност 30 597,88лв.,както и обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 26 000лв.,
представляващо част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди с общ
размер 100 000лв.,в резултат на
увреждане от болнично лечение за периода 01.09.2014г.до 22.09.2014г. в
ответното дружество от лица,на които ответникът е възложил извършването на
работа.Върху двете главници се претендира и законна лихва от датата на
завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на 12.09.2017г.,на което
бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат А.М. *** моли
съда да постанови решение,с което предявените искове да бъдат уважени като
основателни и доказани.Претендират се и направените разноски,индивидуализирани
по размер в пледоарията по същество.Подробни доводи и съображения в тази насока
са изложени в депозираната от адвокат М. писмена защита.
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МБАЛ“***“ООД
гр.Плевен,представлявано от управителите д-р Й.К.и д-р Е.Г.,заедно и
поотделно.С отговора изцяло се оспорват предявените искове като
неоснователни.Твърди се,че по данни на самия ищец,същият на 26.08.2014г.е
паднал от парапланер в района на гр.Шумен и още същия ден е приет по
спешност в *** АД с диагноза,описана в
представената епикриза:множество счупвания на подбедрицата закрито в
дясно,счупване на талуса закрито,счупване на ребро закрито, че се касае за
получена високо енергийна травма.Твърди се,че при такава увреда на талуса,още
повече открита/в контакт с външна среда/ се препоръчва незабавна хирургична интервенция
за хирургична обработка на раните,отстраняване на видимо нежизнеспособните меки
тъкани,щателно почистване с антисептични разтвори,наместване на фрагментите и
фиксация с метални импланти,които действия е следвало да се извършват в
т.н.“златен час“ в травматологията ,тъй
като е доказано,че в първично замърсените структури впоследствие се развива
инфекция.Твърди се,че това се отнася и за фрактурата на тибиалното плато,че
забавянето на това спешно,незабавно лечение превръща замърсяването,което е механичен
акт в инфекция,което е патологичен процес в рамките на следващите часове и
дни.В отговора се твърди,че съгласно епикризата на *** АД такива спешни
,неотложни и адекватни действия по възстановяването на кръвотечението и
почистване на външно замърсяване ,вкл.отстраняване на видимо нежизнеспособни
тъкани и фиксиране с метални импланти не
са предприети през целия престой там от 26.08.2014г.до 31.08.2014г./6дни/ и
замърсяването е станало инфекция,което е ангажирало напоените с кръв околни
тъкани,че това обективно е възпрепятствало възстановяването на
кръвоснабдяването повече от една седмица-до извършването на оперативната
манипулация от доц.Р. в МБАЛ “***“ Плевен ООД още в деня на хоспитализацията му
-01.09.2014г.Твърди се,че в *** АД на ищеца е поставена Киршнерова игла,което
предполага тракция/опъване /на костни структури, което в този случай не е
ефективно и може да се приеме само като подготвителна манипулация за хирургично
решение на проблемите,че самата тракция означава в някаква степен допълнително намаляване на кръвотока към и без това лишените от него
структури.Твърди се,че в болницата в Шумен
на ищеца е наложена и гипсова имобилизация,като от епикризата не е ясно
кога точно е направена,че в същата
епикриза не са отразени настъпилите още там усложнения-инфекция на
раната и на охлузванията под коляното,като невярно е записано,че раната е
спокойна.Твърди се,че неправилно ищецът е насочен от *** за домашно амбулаторно
лечение,въпреки описаните увреди при приемането,като се твърди,че е налице
противоречие между твърденията в ИМ,че ищецът си е тръгнал оттам по негово
искане и отразеното в официален мед.документ.Изложени са доводи,че поставянето
на гипсов ботуш върху рана на кожата води до развитие на инфекция,че гипсовият
ботуш е остаряла техника и според правилата на добрата медицинска практика тази
травма е трябвало да бъде незабавно оперативно лекувана.Посочено е,че всички
тези действия и бездействия от страна на медицинския екип на *** АД са станали причина
за обективно влошеното състояние на г-н М.,в
което той е постъпил в МБАЛ“***“ООД една седмица след травмата.Подробно е
описано състоянието на ищеца при приемането му при ответника.Твърди се,че при
липсата на каквото и да е адекватно лечение на травмата в първите най-важни дни
след настъпването й и настъпилите от нея
тежки увреждания на крайниците и
замърсени рани,доц.Р. правилно, своевременно и изцяло съобразно мед.практика и правила е извършил оперативна
интервенция още в деня на хоспитализацията-01.09.2014г.,с цел наместване и
фиксиране на този етап на фрагментите със заключваща подпорна плака и
винтове в условията на многофрагментна
фрактура на тибиалното плато и кожна увреда.В отговора е посочено,че освен
първата операция,в лечебното заведение са извършени още две
почиствания/некректомии/ на загинала тъкан в операционната-на 05.09.2014г.и на
16.09.2014г.,като в останалите дни ищецът е превързван и раните му ежедневно са
промивани в стационара,като съгласно
представената епикриза от ***АД,това лечение е продължено и от колегите в Шумен
със същите хирургични процедури,което потвърждава неговата правилност и
достатъчност.Твърди се,че освен трите гореописани манипулации,извършени при
ответника,на г-н М. е взет раневи секрет
и е назначена антибиотична терапия с мощен широкоспектърен
антибиотик-Ванкомицин,че на ищеца е изписан точно този антибиотик,тъй като му е
направено трикратно микробиологично изследване от раната и данните са показали,че причинителят
е чувствителен само на този антибиотик,че лечението с този препарат трябва да продължи минимум 15 дни до
отрицателна микробиологична проба,че по време на лечението на ищеца с този
антибиотик в МБАЛ“***“ масивната гнойна ексудация значително е намаляла,появили
са се окуражителни данни за бъдещ успех от лечението,че тази терапия за
съжаление е прекъсната от следващите лекуващи лекари в Шумен и Лондон.В
отговора се твърди,че при ответника са извършени всички възможни инструментални
изследвания,които по категоричен начин са установили размера,локацията и вида
на травмата,назначавани са и кръвни изследвания,от които е установено,че не е
налице неовладяна и прогресираща инфекция в организма.Твърди се,че не са верни
твърденията в ИМ,че при ответника не е диагностицирана увредата на лявото
ходило,че на 03.09.2014г.е направена компютъртомографска диагностика от която
може да се прецени характера и вида на травмата,че травмата на лявото ходило е
увреда,която позволява отложено лечение,предвид общото състояние на пациента и
тежките съпътстващи проблеми с десния крак,до който медицински извод са
стигнали и лекарите в Лондон.В отговора е посочено,че още при постъпването си в
болницата в Плевен,ищецът е посочил,че работи като автотенекиджия в Лондон, че
постоянно е питал кога може да бъде изписан,че на същия постоянно е
обяснявано,че травмите му са изключително многобройни и тежки,че
възстановяването му не може да трае по-малко от 3 месеца,а заедно с
рехабилитацията около половин година в
най-добрия случай,че ищецът е изписан от болничното заведение по негово изрично
настояване предсрочно,не по медицински показатели на 22.09.2014г.,че болният е
напуснал клиниката в Плевен по време на продължаващото правилно,адекватно и
своевременно лечение на гнойните усложнения и на практика той е поел отговорността за по-нататъшното си
лечение.Твърди се,че пациентът по собствено желание е напуснал МБАЛ“***“ и
същият ден е постъпил в Шумен,където прилаганата терапия с Ванкомицин е
прекъсната,продължила е с друг антибиотик –Акцетин,който не атакува
причинителя,че подмяната на правилната антибиотична терапия и подмяната й с
друга,води до нелекувана инфекция и вероятно до разхлабване на импланта на един
по-късен етап. Ответникът твърди,че при постъпването си в МБАЛ“Свети
Панталеймон“ООД ищецът Р.М. е бил вече с инфектирани множество външни рани,
неназначена антибиотична терапия,непочиствани и неотстранени разкъсани тъкани,с
ненаместени фрактури на десен крак,не
поставени стабилни метални импланти на десен крак,не диагностицирани травми на ляв крак,съответно нелекуван ляв
крак.Посочено е,че при постъпването му при ответника незабавно са
извършени:пълно инструментално диагностициране на двата крака,пълни кръвни
изследвания,оперативна интервенция, включваща,както отстраняване на вече
мъртва,некрозирала тъкан,така и наместване на фрактурите, захващане с
метални,стабилни импланти,почистени са външните рани, вече инфектирани от
гипсовия ботуш и от липсата на
третирането им до момента.Посочено е ,че през целия период на лечение при
ответника са извършени контролни изследвания,трикратна антибиограма,за да се
установи най-подходящия антибиотик ,още две почиствания на некрозирала тъкан и
постоянни превръзки на раните.Твърди се,че при изписването на г-н М., което е
по негово изрично искане и настояване,същият е бил с овладян инфекциозен процес
на външните рани,без данни за инфекция от оперативната рана, без температура
или кръвни данни за налична скрита инфекция,а външните рани са били в процес на
зарастване.В отговора са изложени подробни съображения,с които се оспорват
твърденията в ИМ,че при лечението на ищеца в МБАЛ“***“ООД не са излекувани
напълно раните му,причинени са му нови травми,което е наложило последващо
продължително лечение.Направено е възражение,че преустановяването на
хоспитализацията на ищеца при ответника е по искане на г-н М.,а не по
медицински препоръки,че извършените при ответника оперативни и други
манипулации на практика водят до лечение,че ако ищецът бе останал в ответното
лечебно заведение,нямаше да настъпят тези тежки последствия.В отговора е
направено възражение за съпричиняване от страна на ищеца,тъй като лечението му
е прекъснато само и единствено по негово искане,считано от 22.09.2014г.,че след
тази дата всички решения и терапии са в тежест на други лица-ищецът и лекуващите го лекари. В заключение ответникът
счита,че не е налице виновно,незаконосъобразно и нецелесъобразно действие и/или
бездействие на лекар от МБАЛ“***“ООД,което да е в причинно-следствена връзка с
настъпилите усложнения на травмата на ищеца, че не е изпълнен фактическият
състав на чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД и исковата претенция е неоснователна.Твърди
се,че ответникът има сключен застрахователен договор за покрит риск
Професионална отговорност на лекари и мед.персонал за периода
07.11.2013г.-06.11.2014г. със ЗАД „БУЛСТРАД Иншурънс Груп“.Направено е искане
на осн.чл.219 ал.1 ГПК застрахователното дружество да бъде привлечено като
трето лице-помагач на страната на ответника.Посочено е,че доцент В.Р. е
оператор и лекуващ лекар на ищеца Р.М..Направено е искане на осн.чл.219 ал.1 ГПК доцент В.Б.Р. също да бъде привлечен като трето лице-помагач на страната на
ответника. В дадения от съда срок по чл.149 ал.3 ГПК от пълномощника на
ответното дружество адвокат Х.Н. от САК е депозирана писмена защита,в която са
изложени подробни съображения,като ответникът моли съда да постанови решение,с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Претендират
се и направените по делото разноски.
Третото лице-помагач ЗАД“***“гр.София
, представлявано от изп.директори Н.Ч. и К.Р.,чрез своя процесуален
представител юрисконсулт Б.А. е депозирало писмено становище ,с което
предявеният срещу „***-гр.Плевен“ иск се оспорва както по основание,така и по
размер.Не се оспорва факта,че ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“гр.София е
застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински
персонал“,сключен с ответника като
работодател в изпълнение на чл.189 ЗЗ,че процесното застрахователно събитие е
настъпило в срока на валидно сключена застрахователна полица по договор
№**********R00213.Изложени са доводи, че застрахователното
дружество покрива отговорността на застрахован по полицата в размер на
10 000лв.за всяко едно застрахователно събитие. Оспорва се наличието на
доказано по безспорен и несъмнен начин виновно поведение и/или наличие на
лекарска грешка от страна на болницата ответник или на негов
служител.Взето е становище ,че исковете са недоказани по размер,че
обезщетението за неимуществени вреди е силно завишено по размер.В проведените съдебни
заседания не се е явявал представител на третото лице-помагач.
Третото лице-помагач
доцент В.Р.,представляван от адвокат Х.Н. от САК,пълномощник и на ответника не
е взел писмено становище по предявените искове.Подробни доводи и съображения са
изложени в депозираната от адвокат Н. обща писмена защита за ответното
дружество и за третото лице-помагач.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.49 ЗЗД
във вр.с чл.45 ЗЗД.С първия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000лв.,която сума
представлява част от заплатената от ищеца на ответника сума в размер на
6 125лв. Първоначално с ИМ е налице
претенция и за сумата
1 000лв.,частичен иск от обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер на 13 894,53 британски лири с левова равностойност
30 597,88лв.,представляваща неполучено трудово възнаграждение за периода
от 01.01.2015г.до 30.09.2016г. След завеждане на ИМ ищецът оттегли този частичен
иск за сумата 1000лв., част от общо
обезщетение в размер на 13 894,53 бр.лири и в съдебното заседание на
07.03.2017г.на основание чл.232 ГПК производството по делото бе прекратено в
тази му част с определение,което не е обжалвано от страните и е влязло в сила.С
втория иск,предявен като частичен иск на посоченото
основание ,ищецът
претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 26 000лв.,което
е част от обезщетение общо в размер 100 000лв.Имуществените и неимуществените вреди се
претендират на основание лошо или некачествено проведено болнично лечение на
ищеца в ответното дружество за периода 01.09.2014г.до 22.09.2014г. от служители
и лица,на които „МБАЛ Свети Панталеймон-Плевен“ООД гр.Плевен е възложил извършването
на работа,при изпълнение на служебните им задължения.Върху двете главници се
претендира и законна лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното
изплащане на сумите.Претендират се и направените по делото разноски.
Безспорно между страните е,че
за периода от 01.09.2014г.до 22.09.2014г. ищецът Р.Б.М. е бил на лечение в „***“ООД
гр.Плевен,като още в деня на хоспитализацията му -01.09.2014г. му е извършена
операция,като лекуващ лекар е бил доц.В.Р./трето лице-помагач/.Последният видно
от представения трудов договор №58,сключен на 01.10.2010г.е в трудово
правоотношение с ответното дружество,като считано от 01.01.2011г.изпълнява
длъжността лекар,началник клиника по ортопедия и травматология.
Не е спорно обстоятелството,че ищецът
не е бил здравно осигурен и за проведеното му при ответника лечение е заплатил
общо сумата 6 125лв.за избор на лекар ортопедия,за платена
операция,мед.услуга ортопедия, имплантируеми медицински изделия,скенер,извършен
преглед и др.В този смисъл са представените с ИМ общо шест броя
фактури/л.142-147/,които не са оспорени от ответника.
Безспорно е също така,че на
26.08.2014г.ищецът е паднал с парапланер в региона на гр.Шумен,като преди
постъпването му за лечение в ответното болнично заведение,е бил на лечение в „***“АД
за периода от 26.08.2014г.до 31.08.2014г., когато е напуснал, с поставена там
диагноза, съгласно епикризата/л.14/-множествени счупвания на подбедрицата
закрито в дясно, счупване на талуса закрито,счупване на ребро закрито.Не се
спори,че в деня на изписването му от „***“ООД на 22.09.2014г.ищецът отново е
постъпил на лечение в „*** „АД за периода от 22.09.2014г.до 25.09.2014г.
От представените с писмения отговор на
ответника писмени доказателства безспорно се установява,че дружеството е сключило групова застрахователна
полица“Професионална отговорност
на лекари и медицински персонал „ №3423130500R00213 с третото лице-помагач
ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“гр.София със срок на действие на
застрахователния договор от 07.11.2013г.до 06.11.2014г.,като третото лице-помагач В.Р.
е включено в списъка на мед.персонал, ползващ
се от тази застрахователна полица.
Спорни в настоящото производство са
въпросите налице ли са предпоставките на чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника,дължи ли същият обезщетение на ищеца за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на лошо или
некачествено проведено болнично лечение за периода от 01.09.2014г.до
22.09.2014г.от служители или лица на които е възложил извършването на
работа,при изпълнение на служебните им задължения,налице ли са виновни,
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на дружеството , изразяващи
се в несъответствие с медицинските стандарти и добрата медицинска практика.
За изясняване на спорните по делото
въпроси са представени писмени и и гласни доказателства,приета е графологическа
експертиза,както и съдебно-медицинска експертиза.
От показанията на свидетелката Т.М.-съпруга на ищеца
се установява,че на 26.08.2014г.съпругът й е паднал с парапланер,извикали са
бърза помощ и същият е настанен в спешното отделение на болницата в Шумен, където
десният му крак е наместен ,дадени са му болкоуспокояващи и му е промивана
раната.Същата посочва,че в болницата в Шумен им е обяснено, че на съпруга й
трябва да се правят много операции,които ще струват доста пари,че там нямат
необходимите специалисти ,тъй като семейството им живее в Лондон,нямат
осигуровки в България,имат европейска здравна карта,която покрива спешни
инциденти.Свидетелката посочва,че чрез свои познати е разбрала за болницата в
Плевен и за д-р Р.,че тя и майката на ищеца са се свързали с него,че д-р Р. им
е обяснил,че лечението ще струва около 6 200лв.като сумата трябва да се
плати,преди да бъде приет в болницата,че за да транспортират съпруга й са наели
линейка от Шумен ,както и сестра. Свидетелката посочва,че тя самата не е била в
България по време на целия престой на съпруга си в болницата в Плевен,че от мед.персонал на ответника -лекари и сестри
не са получавали адекватна информация за провежданото лечение,а само,че“няма
проблем“,че тя самата се е подписвала и е внесла определените суми за
лечението.Съпругата на ищеца посочва,че за инфекцията на съпруга й е разбрала
от мед.сестри на ответника,които са й казали,че е възможно да му ампутират
крака,че раната е била отворена,кървяла е и не се е затворила ,че постоянно в
болницата са й говорили за пари,че се слагат най-скъпите
антибиотици,най-скъпите метали,че самата тя се е учудила,когато съпругът й е
бил изписан. Свидетелката посочва,че в деня на изписването си от
Плевен,съпругът й е следвало да лети за Лондон,че на летището са му искали
бележка от лекаря,че има право да пътува със самолет , че той се е обадил на д-р Р.,а последният е заявил,че вижда такова
нещо за първи път,че д-р Р. е отказал да издаде такава бележка,поради което
съпругът й отново е постъпил в болницата в Шумен.Свидетелката депозира
показания,че впоследствие съпругът й е лекуван в Лондон,че тамошните
лекари са били учудени,че е пуснат от
болницата в Плевен с отворена рана,че в Англия са извадени скъпите метали,бил е
обездвижен до декември 2016г. , правени са му операции,като кракът му е скъсен
с 5 см,че през този период тя основно е полагала грижи за него,изпитвал е
болки,което се отразило и на психиката му,а и на отношенията помежду им,че
съпругът й тежко е преживял всичко,тъй като близките му е следвало да се грижат
за него,не е имал социален живот,не е могъл дори да ходи до тоалетната и до
банята,дълго време е бил неподвижен. Свидетелката посочва,че две седмици е била
в болницата,като на 11.09.2014г.се е прибрала в Лондон,че по нареждане на служители
от болницата се е подписвала на документите
,че в Англия лечението е било безплатно,тъй като съпругът й е
осигурен.От показанията на Т.М. се установява,че тя е спяла в хотела на болницата,че последните
дни преди заминаването й е викана полиция от „***“във вр.с нейното поведение ,
като посочва, че е била в нестабилно психическо състояние,в депресия и под
въздействието на алкохол.
От показанията на свидетелката С.М.-майка
на ищеца се установява,че в края на август 2014г.вследствие падане с
парапланер,синът й е постъпил в болницата в Шумен ,като е бил в много тежко
състояние,че са решили да го преместят в болницата в Плевен,като двете със
снаха й са разговаряли с доцент Р. на 29.08.2014г./петък/,като д-р Р. им е казал
да доведат сина й в понеделник,че при тези разговори й е съобщено,че лечението
ще струва 6 000лв.Свидетелката посочва,че са намерили линейка, като са
пътували през нощта и в 7.00ч.сутринта в понеделник са били в болницата в
Плевен ,че тя самата е заплатила сумата за лечение на касата на рецепцията,че веднага след приемането му е
сложена упойка и синът й е вкаран за
операция,че за инфекцията е разбрала индиректно. Свидетелката депозира
показания,че е посещавала сина в болницата 4 пъти,че е търсила лекарите,за да
разбере какво е състоянието му,но никой нищо не й е казвал,че при четвъртото си
посещение е разговаряла с д-р Р. кога синът й ще бъде изписан ,който е
заявил,че може да го изпише и утре,че на другия ден синът й е
изписан.Свидетелката посочва,че дъщеря й е придружила Р. до летището,че там
той е припаднал,дъщеря й се е обадила по
телефона,че тя самата е провела телефонен разговор с д-р Р.,след което синът й
е върнат в болницата в Шумен за една седмица,за да му се дават лекарства и да
му се сменят превръзките,след което се е прибрал в Англия.Свидетелката
посочва,че когато е паднал от парапланера ,целият десен крак на сина й е бил в
превръзки,в рани,видяла го е с вдигнат нагоре крак.
По делото като свидетели са разпитани и служители
на ответното дружество.Свидетелката В.К.,работеща като мед.сестра в отделението
по ортопедия депозира показания,че по време на престоя на ищеца в болницата, между
него и съпругата му е имало семейни скандали,че съпругата на Р. е споделяла за
семейния им живот.Свидетелката посочва,че на ищеца е правено всичко,което
здравното заведение има като ангажимент –превръзки, обезболявания, антибиотици,че
лекуващ лекар на ищеца е бил доц.Р.,че на ищеца е правена операция,правени са
му и превръзки в операционната,че от своя колежка е чувала,че съпругата на
ищеца е била в нетрезво състояние. Свидетелката си спомня,че е била на
дежурство при изписването на ищеца, което е станало рано сутринта в 7.00часа,че
за него е направено изключение,тъй като няма практика изписването да става
толкова рано,с оглед необходимостта от подготвяне на съответната
мед.документация. Свидетелката посочва,че всеки пациент ,за да попадне в
клиниката минава на преглед при доцент Р.,при който се обсъжда състоянието
му,че обичайно д-р Р. след операция обяснява на близките и пациента,че самият
ищец се е интересувал за заболяването си
и е питал кога ще стъпи на крака,че тя самата е присъствала на такива
разговори,че ищецът е знаел за инфекцията и провежданото му лечение с
антибиотици,които са поставяни венозно.
От
показанията на свидетелката А.Г.,работеща като лекар-анестезиолог,реаниматор
при ответника се установява,че при постъпването си ищецът е бил с комбинирана
травма,бил е с инфектиран крайник на
глезен, политравма и травма на другия крак,като е проведено оперативно лечение
и тя е била анестезиолог на първата операция.Свидетелката посочва,че още с
постъпването на ищеца,последният е бил консултиран от доцент Р.,че преди
първата операция двамата с доцент Р. са отишли при леглото на болния и доц.Р. е
обяснил на последния състоянието му,като е запомнила случая,тъй като я касае
във вр.с терапията,която тя назначава след операцията,че наличието на инфекция
предполага сериозно и продължително
лечение,като не може да се предвиди
как може да бъде овладяна една инфекция,тъй като микроорганизмите се
променят. Същата посочва,че след първата операция пациентът е имал оплаквания и
от другия крак,установено е,че и там има фрактура,приложено е консервативно
лечение ,обяснено е,че този крак ще бъде наместен и гипсиран,но не е предприето
лечение ,като екипът е преценил,че
сериозната инфекция на другия крак не позволява отваряне на друга рана
на друго място в тялото,че тази травма позволява да се отложи във времето оперативната
интервенция.Свидетелката А.Г. установява,че лично тя е била изненадана,че
ищецът е изписан ,тъй като му е провеждана антибиотична терапия за борба с
инфекцията ,по антибиограма, която е следвало да продължи 10-14 дни,след това
да се направи контролна антибиограма,че са му правени оперативни обработки в
зала,които са болезнени, че още при постъпването си ищецът е изявил желание да
си тръгне по-бързо от болницата.От показанията на свидетелката се установява,че
съпругата на ищеца е била с него в стаите за придружители,че тя е настоявала да
му се направи етапна епикриза и болницата да се свърже със застрахователите в
Англия,тъй като същият е платен пациент,че тя самата е давала информация за
състоянието на ищеца на съпругата му.Същата посочва, че конкретно за ищеца тя и
д-р Р. не са взимали решение за изписването му ,че ищецът е напуснал болницата
по собствено желание,че според нея на
левия крак е осъществена репозиция и имобилизация,което става с гипс или
лунгета,като не си спомня как точно е направена манипулацията на другия крак под анестезия.
От
показанията на свидетелката П.К.-работеща като мед.сестра в ортопедията при
ответника се установява,че през
м.септември 2014г.ищецът е бил пациент на болницата,бил е със сериозна
травма,че по време на нощното й дежурство е станал инцидент,като съпругата на ищеца след употреба на алкохол е
отправяла заплахи към персонала,замеряла ги е с предмети,което е наложило да
бъде извикана полиция.Свидетелката посочва,че впоследствие няколко дни след
този инцидент съпругата на ищеца се е извинила за поведението си ,че по време
на визитация на ищеца е давана информация от лекарите за състоянието му и той е
знаел какво се прави-поставяне на метал,направена проба за антибиотик,взет
материал за микробиология,от където е излязла антибиограма.Свидетелката
посочва,че доцент Р. винаги обяснява
каква операция е правена пред близките и пред пациента, за да може близките да разберат,ако
самият пациент не е в състояние да
разбере, че тази информация е давана от доцент Р.,когато са правени превръзките
,а те са извършвани в операционна,тъй
като са били болезнени, което е ставало в присъствието на свидетелката и
на някои от лекуващите лекари .Същата
установява,че информация е давана и по време на визитации с дежурния лекар и
доцент Р.,че ищецът е знаел,че му е поставен метал и направена
рентгенография,че му е обяснено,че се сменя антибиотика и няма да се възстанови за 2-3 месеца,че е
пристигнал с инфекция и може да престои по-дълго време.Според тази
свидетелка ищецът на всички е
обяснявал,че иска да си ходи в Англия,че е изписан по собствено желание,преди
да изтече периода на лечение.
В
обясненията,си дадени в съд.заседание на 25.04.2017г.ищецът твърди, че металите,които
са махнати от крака му в Англия са били инфектирани,че не е напуснал доброволно
болницата,че самият д-р Р. му е казал,че докато той не каже,няма да напусне
болницата.Ищецът посочва,че по време на болничния си престой в Плевен не е имал
проблеми със сестрите,като се е надявал,че в тази болница ще направят всичко
възможно за него,че месеци по-късно след излизането му от Плевенската болница
състоянието му се е влошило,че не му е позволявано да види състоянието на крака
си .Според ищеца с д-р Р. са си говорили
със шеговит тон,а последният му е казал,че ще го направи атлет.Ищецът
посочва,че между него и д-р Р. не е воден разговор след колко време ще го
изпишат,че от майка си е разбрал за изписването,че му е казано ,че трябва да си
тръгне от болницата,като според него не му е проведено адекватно и качествено
лечение,за разлика от това в Англия.
От заключението на ВЛ Т.Д.-С.,което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява,че при падането на 26.08.2014 ищецът Р.М. е получил следните
увреждания:Многофрагментно счупване на дясната голямопищялна кост в горния край
разместено;Открито счупване-изкълчване на
скочната кост на дясно ходило;Разкъсно-контузно рана в областта на
дясното ахилесово сухожилие;Открито разкъсване на дясното ахилесово сухожилие;Счупване
на лявата скочна кост;Счупване-изкълчване на лявата ходилна навикуларна кост; Счупване
на ІV-та предноходилна кост на ляво ходило без разместване; Счупване на VІІІ и
ІХ леви ребра.Посочено е,че обичайният период за възстановяване на такива
травми е 8-10 месеца.От заключението се установява,че по време на престоя на
ищеца в болницата в Плевен от 01.09 до 22.09.2014г.е извършено следното
лечение: 1./Открито наместване и фиксация на горния край на голямопищялната
кост с метална пластина и винтове. 2./Открито наместване и фиксация на скочната
кост с 2 метални винта. 3./Зашиване на разкъсването на ахилесовото сухожилие;На
05.09.214г.-4./изрязване, изчистване,измиване и дренаж на раната на дясната
глезенна става, като е проведено лечение с три широкоспектърни
антибиотика,венозни системи, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. Според
ВЛ решението ищецът да бъде опериран в деня на приемането в болница е правилно,
антибиотичното лечение е започнато правилно,но дозировката е през 12 ч.,а
според ВЛ е трябвало да е на 8 часа.Посочено е,че ищецът е лекуван по КП
№217-„Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и
долния крайник,като според ВЛ са изпълнени изискванията на КП за
диагностично-лечебен алгоритъм,като в медицинската експертиза е даден подробен отговор на всички общо 43
въпроса,поставени и от двете страни.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема,че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответното дружество.Категорично от мед.експертиза
се установи ,че по време на болничния престой на ищеца от 01.02.2014г.до
-22.09.2014г. проведеното лечение е било адекватно и съобразено с установените
медицински стандарти.В т.25 ВЛ описва какви изследвания са направени,като
изразява становище,че оперативният метод за счупването на горния край на
големия пищял и достъпа са избрани правилно,но не е постигната пълно
възстановяване на ставната повърхност на големия пищял.С оглед характера, степента
и местоположението на счупването и давността на получаването му, ВЛ приема,че
извършените операции на десния долен крайник са първи етап от лечението на
пострадалия,а следващите етапи от лечението са извършени в Англия.В съдебното
заседание на 12.09.2017г. ВЛ също заяви,че лечението на ищеца е следвало да
премине през 3-4 етапа до пълното му оздравяване ,че ако се приеме,че първият
етап е проведеното лечение в болницата в Плевен, то е правилно и адекватно,с
малки уточнения, които е следвало да бъдат извършени,че периода за пълното възстановяване на ищеца е
до една година,а последващите етапи на
лечението са извършени в Англия,като там ищецът е лекуван няколко пъти-първо са
му махнали металната система,след това са му сложили външна фиксация и според
ВЛ вероятно са постигнали добър резултат.Според ВЛ Д. причините, поради които
оздравителния процес при ищеца е
продължил повече от 2 години са на първо място неадекватно проведеното лечение
от болницата в Шумен, тъй като пострадалият е следвало да бъде опериран веднага
или да бъде изпратен в адекватна болница като „Пирогов“,тъй като се касае за
тежък случай,като посочва,че в Шумен е следвало да се направи и наместване на
навикуларната кост на лявото стъпало и то до 6-ия час,най-късно до 12-ия час, за
да може пациентът да бъде подвижен с единия си крак,че след една седмица
наместването на тази кост става трудно ,а след 1 месец невъзможно,но съществува
някакъв процент на възможност.
Категорично
от изготвената мед. експертиза се опровергаха твърденията в ИМ,че именно в болницата в Плевен ищецът е
получил инфекция на раните на десния крак,която не е лекувана при ответника.ВЛ
е установило-т.22 и т.35 , че при постъпването на ищеца в болницата в Плевен има данни за наличие на
инфекциозен процес на кожата в областта на горния край на дясната подбедрица и
в раната на дясната глезенна става ,т.е. инфекциозният процес е бил започнал.Съгласно т.4 от експертизата, именно в лечебното
заведение в Пленен са установени две инфектирани места-кожата на горния край на
големия пищял и раната на десния глезен,като веднага е започнато антибиотично
лечение с Цефуроксим,на 4-ия ден след операцията е включен и Гентамицин до
11-ия след операцията.На 06,08 и 09.09.2014г. са направени микробиологични
изследвания на секрет от раната на глезена ,като двата антибиотика са
спрени,лечението е продължило с Ванкомицин до изписването на ищеца.Според т.26
назначеното антибиотично лечение в болницата в Плевен е правилно.В обясненията си
в съдебното заседание ВЛ посочва,че според нея в деня на постъпването на ищеца
е следвало да се направи посявка за микробиологично изследване ,както и че
включеният първоначално антибиотик Цефуроксим е следвало да се дава на 8 часа,а
не на 12 часа,но като цяло счита,че антибиотичното лечение е започнато и
проведено правилно,че Гентамицина също е включен правилно ,че тя като лекар
възприема антибиотичното лечение като правилно,че Ванкомицинът е много силен антибиотик и не е
имало основание още в началото да се пристъпва към използването му,че в
началото се започва лечение с по-леки антибиотици ,в по-умерена дозировка,а и
ищецът не е имал температура,бил е в добро състояние, раната не била толкова страшна,не е имало опасност от
гангрена на крайника, за да се предприема лечение с толкова силен и сериозен антибиотик.
Независимо ,че на ищеца не е направено това микробиологично изследване в деня
на постъпването,а няколко дни по-късно,ВЛ е категорична,че антибиотичното
лечение е правилно назначено.Отделен е въпроса,че няма нормативно изискване
задължаващо лекуващия лекар да направи такова изследване, тъй като преценката
за вида и дозировката на антибиотика се прави именно от лекуващия лекар,в
случая д-р Р.,като ВЛ посочи,че препоръката на микробилога не е задължителна за
лекаря.
Установено е от мед.експертиза-т.40,че съгласно оперативните
протоколи и бележките за ежедневното състояние на болния в ИЗ на болницата в
Плевен,превръзките и неректомиите са извършени според правилата на добрата
медицинска практика.В т.41 е посочено,че имплантите от тибията са извадени на
01.07.2015г.в клиниката в Лондон,като според ВЛ, ако поставянето им е първи
етап от комплексното лечение на ищеца,те са поставени правилно. Твърденията на
ищеца,че проведеното му лечение от лекуващия екип е некачествено и в нарушение на установените
медицински стандарти се опровергават категорично от мед.експертиза.В т.42 ВЛ
посочва,че ако ищецът не бе опериран в Плевен ,след изписването от болницата в
Шумен ,дясното коляно и десният глезен щяха да останат деформирани с болезнени
и ограничени движения,походката щеше да се извършва с помощни средства,след
определен период от време би се наложила смяна на колянната става с изкуствена
и извършване на нова операция за обездвижване на глезена след определен период
от време.Установено е,че именно в болницата в Шумен,при първия прием на ищеца
непосредствено след получените травматичните
увреждания, не е проведено адекватно и правилно лечение.В заключението
т.20 е посочено,че не е извършено оперативно лечение,не е наместено и
стабилизирано счупването на горния край на дясната голямопищялна кост,не е
наместено и фиксирано счупването на
дясната скочна кост,не е зашито разкъсването на дясното Ахилесово
сухожилие,няма данни каква обработка на дясната глезенна става е направена,няма
данни защо е поставен К-игла.В т.24 ВЛ посочва,че при това първо пролежаване на
ищеца в болницата в Шумен е направено закрито наместване на счупването на
горния край на дясната голямопищялна
кост и е поставен гипс,което лечение е неподходящо за такъв вид счупване,като
според ВЛ ищецът е следвало да бъде опериран по спешност, като се описват
мед.дейности,които е следвало да бъдат извършени,поставянето на Киршнерова игла
в петата също не е подходящ метод за
лечение,като според ВЛ по-добър и по-стабилен начин за фиксиране травмите на
десния крак на ищеца е оперативното
лечение с метална остеосинтеза –открито наместване и фиксация с метални
импланти или поставяне на външен фиксатор. Становището на експерта –т.19 е,че
болницата в Шумен е следвало веднага след приемането на ищеца да прецени има ли
възможност да осъществи лечението му и ако няма ,да се извика републикански
ортопед,а в случай,че той не може да бъде осигурен е трябвало веднага
пострадалият да бъде транспортиран до болница “Пирогов“.
Не
бе установено твърдението в ИМ,че при проведеното на ищеца лечение в болницата
в Плевен от страна на лекарите има лошо поставяне на метални рамки и болтове на
две места в десния му крак,довело до деформация на този крак,скъсяване на
десния крак с 4-5 см.,което от своя страна е наложило последваща оперативна
интервенция,удължаване на крайника и последващо лечение от лекарите в Лондон.Тези
твърдения категорично се опровергават от приетата и неоспорена от страните
мед.експертиза.В т.7 са описани оперативните интервенции и медицински
манипулации ,извършени от ответната болница-на 01.09.2014г.ищецът е
опериран,като е извършено открито наместване и фиксация с метални импланти на
десния голям пищял и на дясната скочна кост.Останалите интервенции са извършени
от лекарите в Англия,както следва:на 01.07.2015г.е направено изрязване на
нежизнените тъкани по предната страна на големия пищял до раната,изваждане на
металната пластина,поставяне на кожно ламбо от бедрото и външен фиксатор;на
23.12. 2015г.-отстраняване на външния фиксатор
от големия пищял;на 21.01.2016г. поставяне на външен фиксатор на
глезена;на 03.03.2016г.поставяне на външен фиксатор за удължаване на крака.В
т.8 от заключението ВЛ посочва,че поставените плака и винтове в големия пищял,а
също АО винтовете в скочната кост са били необходими само в първия етап от
комплексното лечение на ищеца и те е трябвало да бъдат премахнати в следващите
етапи от лечението, което е извършено в Лондон.Посочено е,че на 01.07.2015г.са
извадени металната плака и винтовете от големия пищял ,тъй като е настъпило
изкривяване и забавено костно
срастване.В т .3 от експертизата ВЛ посочва,че на ищеца е следвало да се
проведе комплексно оперативно и медикаментозно лечение в няколко етапа,като
ответникът е извършил първия етап и не е
могъл да извърши останалите етапи,тъй като ищецът е напуснал здравното
заведение по собствено желание.Налага се извода,че извършените от лекарите в
Лондон оперативни интервенции и мед.манипулации представляват следващи етапи от
лечението на ищеца,необходими за пълното му възстановяване,а не както се твърди
в ИМ действия за отстраняване на причинени на ищеца увреждания и възникнали
усложнения,вследствие неправилно проведено лечение от лекарския екип на „***“ООД
гр.Плевен.
Недоказани са твърденията на ищеца за
неправомерно бездействие от страна на лекуващия екип относно лечението на левия
крак.Установено е от заключението на ВЛ Д.,че травматичните увреди на левия
крак не са установени и диагностицирани от болницата в Шумен/т.10/При престоя
на ищеца в ответното лечебно заведение в Плевен са диагностицирани уврежданията
на ляво ходило-полуизкълчване на навикуларната кост,счупване на задния израстък
и главата на скочната кост ,многохфрагментно счупване на навикуларната
кост,счупване на клиновидните кости,счупване на ІV предноходилна кост ,като
безспорно тези увреди са лекувани консервативно с гипсова имобилизация.Както в
писменото заключение-т.9,така и в устните си обяснения в съдебното заседание на
12.09.2017г.ВЛ е категорично,че наместването на лявата навикуларна кост на
лявото ходило е трябвало да бъде извършено по спешност още в деня на постъпване
в болницата в Шумен,в първите от 6 до 12 часа след травмата,че ненаместването
на излязлата от мястото си навикуларна кост е довело до деформация на
ходилото,сраствания на костта със съседните кости,удължаване на оздравителния
период и необходимостта от оперативно лечение на втори етап.Съдът приема за
основателни изложените доводи в писмения отговор на ответника и в депозираната
от неговия пълномощник адвокат Н. писмена защита,че с оглед тежкото състояние
на ищеца при приемането му в болницата в Плевен, лекуващият екип е преценил,че
усилията следва приоритетно да се насочат към лечение на тежките увреждания на
десния крак,доколкото травмата на лявото ходило е увреждане,което само по себе
си позволява отложено лечение.Не са ангажирани доказателства това забавено
лечение на левия крак да е довело до някакви последващи усложнения или
влошаване здравословното състояние на ищеца.
В
писмената си защита пълномощникът на ищеца излага доводи,че нито към датата на
постъпването му в болницата в Плевен,нито на по-късен етап е бил информиран от
лекуващия лекар относно диагнозата и характера на заболяването му и вида на
провежданото лечение.В ИМ тези доводи не са въведени като основание за
ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД и съдът приема,че е
недопустимо едва в писмената защита да
се въвеждат нови основания за некачествено лечение и за нарушение на
установените мед.стандарти.В този смисъл не следва да се обсъждат направените
възражения за нарушения на чл.88 и на чл.89 от ЗЗ.
От
приетата графологическа експертиза,изготвена от ВЛ Ц.Ц., която не е оспорена от
страните и съдът възприема изцяло се установява,че във всички оспорени от ищеца
документи-протокол за информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия
от 01.09.2014г.; декларация за информирано съгласие за операция от
01.09.2014г.,декларация по ЗЗЛД от същата дата,образец на заявление за избор на
лекар/екип от мед. специалисти от 01.09.2014г. и декларация за информирано
съгласие на пациента/приложение №2 към лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка ,подписът на
пациент/упълномощено лице/ е положен от Т.И.М.,съпруга на ищеца.Последната разпитана като свидетел не
оспорва,че е подписвала
мед.документация.По делото не са събирани доказателства и не е изяснен
въпроса за причините,поради които тези декларации за информирано съгласие и
всички гореописани документи са подписани
от съпругата на ищеца,а не лично от последния.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция. За
възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия - ищец, вредите да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, работникът или служителят да има вина за причинените вреди.В конкретната хипотеза не са налице всички
горепосочени предпоставки,за да бъде ангажирана отговорността на ответника „***“ООД.Безспорно
е,че ищецът Р.М. е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,вследствие претърпените тежки травматични увреждания на десен крак и такива
на ляво ходило,свързани с няколко операции, продължително лечение-оперативно и
медикаментозно,обездвиженост за дълъг период от време,които неимуществени вреди
са с голям интензитет.Няма спор,че ищецът не е бил здравно осигурен и за
лечението му при ответника за процесния период е заплатил сумата 6 125лв., представляваща
имуществени вреди.Тези имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца
не са причинени в резултат на
противоправни действия или бездействия
на служители на ответното здравно заведение при изпълнение на служебните
им задължения,доколкото от събраните по делото доказателства категорично се
установи, че диагностиката и проведеното на ищеца лечение при ответника за
периода от 01.09. до 22.09.2014г.са адекватни, своевременни и правилни,извършени
в съответствие с добрата медицинска практика и установените стандарти.Не е
доказана причинна връзка между причинените вреди и действията на лекуващия екип,за
да бъде ангажирана именно отговорността на
ответното дружество,при положение,че ищецът е бил в три болнични заведения,съответно
в болницата в Шумен непосредствено след падането с парапланер от 26.08.2014г.до
31.08.2014г.,в същата болница след изписването му от Плевен за периода
22.09.2014г.до 25.09.2014г.,а впоследствие в клиника в Лондон. В заключението
си –т-6 ВЛ посочва,че действително при ищеца е налице настъпила деформация на
десния крак, изразяваща се в изкривяване на горния край на големия пищял и
забавено костообразуване, частично умиране на дясната скочна кост,срастване на
същата с петната кост, изкривяване на глезена и скъсяване на крака с
4-5см.Първата причина за тези деформации според ВЛ е характера и вида на
откритото счупване-изкълчване на скочната кост,придружено от рана на глезенната
става, разкъсване на меките тъкани около ставата и Ахилесовото
сухожилие.Втората причина е закъснялото оперативно лечение на двете сложни
травми на десния крак,което лечение е следвало да се извърши по спешност в първото
лечебно заведение-болницата в Шумен.Тези травми безспорно са оперирани след
една седмица именно от лекуващия екип при ответника.Третата причина за тези
деформации според ВЛ е настъпилата инфекция и в двете травматирани области.
С оглед така изложените
съображения исковете по чл.49 ЗЗД за сумата 26 000лв.,частичен иск ,претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди
с общ размер 100 000лв. и за сумата 5 000лв.,претендирана като обезщетение за имуществени вреди се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответното дружество направените деловодни разноски в размер на 1750лв./адв.възнаграждение в
размер на 1 500лв.,изплатено в брой съгласно договор за правна помощ от
07.03.2017г.и разноски за ВЛ в размер на 250лв./
Третото лице помагач В.Р. е направил
разноски в размер на 1 000лв.адвокатско възнаграждение,но същите ,съгласно
чл.78 ал.10 ГПК не следва да се присъждат.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.49 ЗЗД иск
от Р.Б.М. ,ЕГН ********** ,Великобритания, гр.Лондон, ул. “***“ №**, №** със
съдебен адрес за призоваване:адвокат А.М. *** срещу „*** ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***,ул.“***“№*
,представлявано от управителите Й.К.и Е.Г. ,заедно и поотделно ,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат Х.Н. *** за сумата 5 000лв.,претендирана като обезщетение за претърпени
имуществени вреди,в резултат на проведено при ответника лечение за периода от
01.09.2014г.до 22.09.2014г.,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва
върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-10.11. 2016г. до окончателното
й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.49 ЗЗД частичен иск от Р.Б.М. ,ЕГН **********
,Великобритания, гр.Лондон, ул. “***“ №31, №*** със съдебен адрес за
призоваване:адвокат А.М. *** срещу „***,ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.“Трите бора“№24
,представлявано от управителите Й.К.и Е.Г. ,заедно и поотделно ,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат Х.Н. *** за сумата 26 000лв.,претендирана като част от обезщетение за
претърпени неимуществени вреди общо в размер на 100 000лв.,в резултат на
проведено при ответника лечение за периода от 01.09.2014г.до 22.09.2014г.,
ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата,считано от
датата на завеждане на ИМ-10.11.2016г.до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Р.Б.М. , ЕГН ********** ,Великобритания,
гр.Лондон, ул. “***“ №*** със съдебен адрес за призоваване:адвокат А.М. ***
ДА ЗАПЛАТИ на „*****,ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.***,ул.“***“№* ,представлявано
от управителите Й.К.и Е.Г. ,заедно и поотделно ,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Х.Н. *** деловодни разноски в размер на 1 750лв.
Решението е постановено при участието на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс
Груп“гр.София,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София,Столична
Община,район Триадица,пл.“***“№*,представлявано от изпълнителните директори Недялко
Чандъров и Кристоф Рат и на В.Б.Р. ,ЕГН ********** ***, трети лица-помагачи на страната на ответника „****“ ООД гр.Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: