№ 242/31.03.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Евгения Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №1187 по описа на съда
за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Я.М.Я.
*** срещу Решение №150 от 31.10.2022г., постановено по анд №624 по описа за
2022г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът направил неправилна оценка на доказателствения
материал по делото, поради което достигнал до грешен извод за извършване на
нарушението от жалбоподателя. Видно от твърденията на АНО и от доказателствата
нарушението било извършено в границите на населеното място, като важало общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч и с пътен знак можело да се въведе
единствено скорост, различна от общата. В ЕФ било посочено като правна
квалификация чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. нарушение на
ограничение, въведено с пътен знак. Изложени са и съображения за отбелязаното
място на нарушението в ЕФ като гр.Свиленград, ПП-8, км.365+300. От
представената снимка на осъществилия контрол с АТСС полицейски автомобил, било
видно, че мястото на контрол се намирало в началото на квартал Гебран, на
идване от квартал Гарата, като известно било, че гр.Свиленград започвал от
квартал Гарата, а не от квартал Гебран, и участъкът между тези квартали също
бил част от града. В тази насока се сочи, че в ЕФ липсвало твърдение за наличие
на пътен знак, съответно за въведено с него ограничение. Липсвала и фотографска
снимка на самия знак, и неговото разположение. Единствено в протокола по чл.10,
ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР било посочено, че в
контролирания участък действало ограничение от 50 км./ч., въведено с пътен
знак. Налице било съществено противоречие между обстоятелствената част,
посочена в ЕФ и тази в протокола по чл.10 от Наредбата, като било нелогично да
бъде въведено ограничение на скоростта с пътен знак, при положение, че в
населеното място било въведено общо ограничение. Описаното представлявало
съществено процесуално нарушение, което накърнявало правото на защита на
наказаното лице, противоречието водело и до нарушаване на материалния закон.
Сочат се нарушения във формата на ЕФ – липсвала описана посока на движение на
МПС и не бил посочен толерансът от 3 км/ч, а в протокола липсвали, подпис, дата
на приемане и други реквизити. Иска се отмяна на решението на РС, както и заплащане
на разноски за две съдебни инстанции.
Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не
изразяват становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
жалбата е неоснователна, а решението на РС Свиленград е правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград
е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К №4910570, издаден от ОД на МВР Хасково,
с който на Я.М.Я. *** за извършено на 29.05.2021г. нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.
Въззивният съд приел, че не били налице нарушения на процесуалните правила в
хода на издаване на ЕФ, като същият съдържал всички изискуеми по чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. От съда не са установени заявените от жалбоподателя
възражения за разминаване при посочване на мястото на извършването на
нарушението и на позиционирането на АТС. При събраните доказателства съдът
установил и че мобилното АТСС съответствало с метрологичните изисквания, било технически
изправно, преминало последваща проверка и законосъобразно било приведено в
работен режим. Направен е обоснован извод за спазване на изискванията на ЗДвП и
на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. при използването на АТСС. Съдът приел още,
че правилно и законосъобразно били установени точния час на нарушението,
регистрационният номер на автомобила и скоростта на движението му, както и
мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от
съдържанието на протокола за използване на АТСС, доказвали признаците на
нарушението от обективна страна – скоростта на движението на автомобила и
превишаването на максимално разрешената в пътния участък. Липсата на подпис на
проверилия протокола по чл.10 от Наредбата на началник на структурното звено не
представлявало съществено процесуално нарушение. Не било необходимо и като
неразделна част от веществените доказателства да бил представен клип и
съответно снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за
конкретния пътен участък, предвид посоченото в протокола наличие на
ограничаването ѝ. Конкретната стойност на въведеното ограничение ставала
ясна от данните в ЕФ, като ясно било и разстоянието от пътния знак до АТСС. Липсата
на снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта не накърнявало
правото на защита на санкционираното лице. Не била налице и неправилна правна
квалификация на нарушението. Субективният елемент от състава на нарушението също
се установявал в конкретния случай. При правилно и законосъобразно определено
превишаване на въведеното ограничение на скоростта на движение, то правилно бил
определен и размерът на глобата, като в случая не били налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Според настоящия касационен състав фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд, като напълно се споделят
изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото
доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от
ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като TFR1-М. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Правилно и обосновано РС Свиленград е извел извод, че обжалваният Електронен фиш
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Във връзка с изясняване на фактическата страна касационната
инстанция счита, че няма спор между страните относно датата и точния час на нарушението, посоката
на движение
при извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на самото нарушение, нарушените разпоредби, размера на глобата. В Протокол за използване на АТСС,
Приложение към чл.10, ал.1, се установява дата на използване – 29.05.2021г., а
от попълнените в протокола данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, съответно началния и крайния час на работа, посока на
движение на контролираните МПС, при което не се констатират непълноти,
противоречия или разминавания в съдържанието на протокола. В този смисъл изводите на РС Свиленград за липса на
допуснати процесуални нарушения са правилни и обосновани и се споделят от
настоящата инстанция.
При установеното попълване на реквизитите
в протокола по чл.10 от Наредбата, както и представената снимка от клип, която
е и с изображение на номера на автомобила, няма обосновано съмнение относно
извършеното нарушение.
В снимката
от заснетия клип освен автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени
локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, ограничението и заснетата скорост, както и превишената скорост. Кооридинатите
на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на
процесното МПС не се вписват, а се отпечатват автоматично при отпечатване на
снимковия материал. Няма разминавания с отбелязванията в ел.фиш относно
измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и
толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя /наказуема скорост – 77 км/ч,
измерена - 80 км/ч/. Следва да бъде изрично посочено, че върху снимката има
автоматично отбелязване на АТСС с неговия номер и номера на клипа - №16828,
който е измежду началното посочено в протокола изображение и последното.
По отношение възраженията за неустановено място на извършване на контрола
следва да се има предвид вече посоченото, че липсват разминавания в посоката на движение на
контролираните МПС и насочеността на АТСС, както липсват неточности по
отношение на описанието на самото място на нарушение – ПП-8, км.365+500, Свиленград, като така е установено,
че мястото на нарушението е именно посоченото, а не твърдяното в жалбата ПП-8, км.365+300. Налице е пълно съответствие между
посоченото като местоположение в протокола и ел.фиш и нарушението се явява
ясно и недвусмислено установено. В посочения пътен участък има регламентирано с
пътен знак ограничение в скоростта, като така е реализирана хипотезата на
чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, а именно за това има изрично посочване в
протокола, както е посочено и разстоянието от пътния знак до АТСС.
Въззивният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си при
разглеждането на спорния въпрос по същество да прецени спазени ли са
процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия
орган. Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, както и
не се сочат нови възражения, а се преповтарят вече изложените пред въззивната
инстанция, на който е даден отговор.
В
настоящия случай се установя безспорно основният значим за спора факт –
движение с несъобразена скорост. Снимката от АТСС не само не е изискуемо
съгласно законовите норми, доколкото и АТСС е разположено в автомобила, но и не
е от естество да внесе съмнение относно установяване връзката между мястото на
нарушението, посочено в доказателствата, и мястото на нарушение, отразено в
издадения ел.фиш.
С оглед изложеното оспорваното решение се явява законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила като валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №150 от 31.10.2022г.,
постановено по анд №624 по описа за 2022г. на Районен съд Свиленград, с което
се потвърждава като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №4910570, издаден от ОД на МВР Хасково, с
който на Я.М.Я. *** за извършено на 29.05.2021г. нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.