РЕШЕНИЕ
№
481/ 15.12.2023
г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Добрич в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Велчева адм. д. №
331/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба от Г. **** Р. ЛНЧ **********, като придружаващо лице на непълнолетната ****ЛНЧ
**********, от с. Кранево, хотел „****“, чрез адв. М.В. срещу Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ-В/118#2 от 05.09.2023 г. на Директора на ДСП Балчик, с която е отказано отпускане
на еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето ****.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакувания
акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона. Релевира, че оспорената заповед не е съобразена с дадените
задължителни указания на административен съд-Добрич по адм.д. №192/2023 г.
Оспорва извода на административния орган, че не е спазен законоустановения срок
за упражняване на правото на отпускане на еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД.
Пледира пряко приложение на чл. 23 от Конвенцията за статута на бежанците и
като резултат настоява за отмяна на атакуваната Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118#2 от
05.09.2023 г. на Директора на ДСП Балчик.
В съдебно
заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата в представения по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата с искане за
нейното отхвърляне. Претендира съдебно-деловодни разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен
съд-Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
процесуално допустима. Оспорващият е адресат на оспорения акт, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Обжалваният индивидуален административен
акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу него е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 19.09.2023 г. и
подадена жалба на 02.10.2023 г.
Г. **** Р. и ****са
украински гражданки, със статут на чужденци с предоставена временна закрила по
смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ с адрес в с. Кранево, хотел „Кристал парк“. Не
е спорно и това, че двете са сестри и по силата на нотариално заверено
пълномощно от родителите им Г. **** се явява пълнолетно лице, придружаващо
непълнолетната ****. Със Заявление -
декларация с вх. № ЗСПД/-ТХ-В/118/10.02.2023 г. Г. **** е поискала отпускане на
еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от ЗСПД за сестра
си ****. Заявителката е декларирала, че е неомъжена и е настойник на
детето. Заявлението е подадено по пощата
и в него като член на семейството е записано и детето Иван Русинов – син на
жалбоподателката. Към заявлението е приложена служебна бележка № РД 19-141 от
05.01.2023 г. от директора на СУ „Христо Смирненски“ с. Оброчище, община
Балчик, в уверение на това, че **** е записана като редовен ученик в 8а клас
през учебната 2022/2023 г., както и копие от нотариално завереното пълномощно в
полза на Г.Р., удостоверяващо качеството ѝ на придружител на
непълнолетното дете.
На 17.03.2023 г.
е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1 от началник отдел „ИОХУСУСЗ“ към
ДСП – Балчик съгласно Заповед за заместване № РД09-0424 от 16.02.2022 г. на
директора на ДСП - Балчик, с която е отказано отпускане на помощ по чл. 10б от
ЗСПД за детето ****. Административният орган е мотивирал отказа си от
фактическа и правна страна с това, че заявлението не е подадено в
регламентирания срок до 15.10.2022 г. съгласно чл. 12, ал. 1, т. 12 от ЗСПД; че
детето **** не е настанено в семейството на Г.Р. съгласно действащото българско
законодателство (чл. 26 от Закона за закрила на детето) и заявителката не е
попечител или настойник на детето; че Г.Р. не отговаря на условията по чл. 3,
т. 5 от ЗСПД, защото е с предоставен статут на чужденец с временна закрила, а в
договор между България и Украйна за социално осигуряване не е посочено да се
изплащат семейни помощи за деца, както и че детето **** е сестра на Р., а не е
дете и не е част от семейството на Р. съгласно българското законодателство.
С решение № 311
от 12.07.2023 г. по адм.д. №192/2023 г. Административен съд-Добрич е отменил по
жалба на Г. **** Р., украинска гражданка, с ЛНЧ **********, в качеството
ѝ на лице, придружаващо непълнолетната Анастасия **** Йотова, украинска
гражданка, с ЛНЧ **********, мълчалив отказ и последвалия го изричен отказ,
обективиран в Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1/17.03.2023 г. на директора на
ДСП – Балчик, по Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/10.02.2023 г. за
отпускане на еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето ****, ученичка в 8 –
ми клас и е върнал преписката на директора на ДСП – Балчик за ново произнасяне
по заявлението при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към решението.
След връщане на
преписката на административния орган е постановена процесната заповед, с което
органът по същество е преповторил предишния си акт, без да е изпълнил дадените
от съда задължителни указания.
Въз основа на
така изложените правно и доказателствено релевантни факти съдът стига до
следните правни изводи:
Обжалваният акт
е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при
упражняване и в рамките на правомощията
му.
Съобразно чл.
173, ал. 1 от АПК дадените конкретни указания с решението на първоинстанционния
съд по административно дело № 192/2023 г. по описа на Административен
съд-Добрич са задължителни за административния орган.
По силата на чл.
177 от АПК, актовете и действията на административните органи, извършени в
противоречие с влязлото в сила съдебно решение, са нищожни.
По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед следва да
бъде прогласена за нищожна, след което да се изпрати на административния орган
за изпълнение на задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона,
дадени с решение по адм.д. № 192/2023 г. по описа на Административен
съд-Добрич.
На основание чл.
174 от АПК на административния орган следва да се определи срок от седем дни за
ново произнасяне.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, административният орган следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за държавна такса в
размер на 10 лева. По делото няма доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение. Липсват и документи относно материалната затрудненост на
жалбоподателя, което да обуслови предоставяне на безплатна правна помощ според
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Административен
съд - Добрич,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за
нищожна Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118#2 от
05.09.2023 г. на Директора на ДСП-Балчик, с която е отказано отпускане на
еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето ****.
ВРЪЩА делото
като преписка на органа за ново
произнасяне по подадената от Г. **** Заявление - декларация с вх. №
ЗСПД/-ТХ-В/118/10.02.2023 г. при
спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени с Решение № 311 от 12.07.2023 г. по адм.д. №192/2023 г. по описа на Административен съд-Добрич.
ОПРЕДЕЛЯ седемдневен
срок за ново произнасяне на административния орган, считано от влизане в сила
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане да заплати на Г. **** сумата от 10 лв. (десет лева),
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:….