ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. Варна, 08.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20243001000046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №28110/17.11.2023г. по описа на
ВОС, поправена с молба вх. №30253/11.12.2023г., на ответника „Г. И КО“
ООД, ЕИК *********, седалище град Варна, подадена чрез пълномощник
адвокат Й. Н., САК, срещу решение №455 от 23.10.2023г. на Окръжен съд -
Варна, постановено по т.д. №64/2023г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение е уважен предявеният от съдружника П. К. Г.
(P. K. G.), британски гражданин, иск по чл.74 от ТЗ като са отменени като
незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в
ответното дружество „Гойял и Ко“ ООД, ЕИК *********, взети на
проведеното на 18.01.2023г., събрание, а именно: по т.1 - за предявяване на
иск срещу управителя П. К. Г. на осн. чл.145 ТЗ за причинени на дружеството
вреди и по т.2. - за назначаване на представител на дружеството за
предявяване на иска и водене на процеса.
Решението се оспорва като неправилно като подробно се аргументира
несъгласието на въззивника с мотивите на първоинстанционния съд, че в
случая не могат да се приложат, чрез разширително тълкуване или по
аналогия, чл. 137, ал. 3, изр. 2 и чл. 229 от ТЗ и след като не е изрично
уговорено в дружествения договор неучастие в гласуването на съдружника –
управител и бъдещ ответник, при отчитане на мнозинството за вземане на
1
решенията следва да се вземат предвид и гласовете на този съдружник. Като
излага отново твърденията си, че допускането до участие в гласуването на
решение по чл.137, ал.2, т.8 ТЗ на съдружник, който е в конфликт на
интереси, противоречи на основни, общовалидни принципи на правото, а
именно на справедливостта, морала и забраната за злоупотреба с права,
това би могло да доведе до блокиране на възможността спорът да бъде
отнесен за разрешаване към съд (отчитайки константната и задължителна
съдебна практика, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна
процесуална предпоставка за завеждането на иск по чл.145 ТЗ), съответно да
бъдат накърнени правата и законните интереси както на дружеството и
неговите съдружници, така и на неговите кредитори и фиска, въззивникът
обосновава поддържаното в хода на първоинстанционното производство
становище, че при наличието на конфликт на интереси следва да се
гарантират правата на другите лица в правоотношението, поради което
съдружникът – управител не следва да участва в гласуването. Изразено е и
несъгласие с мотива на първоинастницонния съд, че поради „съществено“
различие между акционерното дружество и дружеството с ограничена
отговорност не може да се приложи по аналогия на чл.229 ТЗ, като се
аргументира теза, че въпросният текст позволява да се установи духа и целта
на закона, както и волята на законодателя в хипотезите на конфликт на
интереси, която в никакъв случай не може да е била да се приеме, че при АД
презумпцията ще е, че акционер не може да участва в гласуване, когато е
налице конфликт на интереси, но при другите видове ТД, презумпцията ще е
точно обратната, т.е. може да участва, ако не е изрично уговорено друго. Иска
се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да
отхвърли предявения иск.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК
и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ищецът П. К. Г., чрез
пълномощника си по делото адвокат К. Ш., САК, е подала писмен отговор вх.
№1693/22.01.2024г., в който аргументира подробно становище за
неоснователност на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания с молба
същата да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение на
2
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
Във въззивната жалба не са обосновани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения, не са направени нови доказателствени
искания. Не се констатират от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните. Производството следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните. Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане
на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да
предупреди страните, че при поддържане на такова искане следва да се
представи списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №№28110 от
17.11.2023г. по описа на ВОС, поправена с молба вх. №30253/11.12.2023г., на
ответника „Г. И КО“ ООД, ЕИК *********, седалище град Варна, подадена
чрез пълномощник адвокат Й. Н., САК, срещу решение №455 от 23.10.2023г.
на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №64/2023г. по описа на ВОС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.02.2024г. от 14,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощници, на
посочените по делото електронни съдебни адреси и телефони.
Към призовките да се приложат и преписи от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от подадения отговор на въззивната
жалба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
3
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4