Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 52
гр.Свищов, 15.03.2018г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 15.02.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1129 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен
е установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски
кредит №********** от 17.12.2013г. между него, като кредитор и Х.С.Х., ЕГН **********
– кредитополучател, е отпуснал на
ответника кредит в размер на 500 лева, който е получен от ответника по
посочената от него банкова сметка. *** погасява предоставения заем на равни
месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е
неразделна част договора за потребителски кредит. Заявява, че бил изготвен
погасителен план с определени 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на
68,00 лева, с падеж всяко 13-то число на месеца. Уговорен бил ГПР 165,52%,
годишен лихвен процент 101,74 % и лихвен процент на ден 0,28%. Твърди, че
договорът е подписан при Общи условия, предадени на клиента при подписването на
договора и същият е декларирал, че е запознат с тях и ги приема. Твърди, че
ответникът не е изпълнил поетите договорни задължения и е направил само една
пълна погасителна вноска на дата 19.12.2013г. Съгласно уговореното в чл. 12.3
от ОУ към договора – при просрочие на една месечна
вноска с повече от 30 дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да
изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Твърди, че на 03.06.2014
г. дружеството прекратило едностранно
договора и на същия ден изпратило уведомително писмо на ответника, с който той
е уведомен, че договора е прекратен и задължението е обявено за предсрочно
изискуемо. Заявява, че към настоящия момент целия погасителен план към договора
е изтекъл. Всички вноски към него са станали изискуеми. Съгласно уговореното в
т.12.4 от ОУ при прекратяване на договора размерът на кредита става предсрочно
изискуем, начислява се неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото
прекратяване на договора. Размерът на неустойката се определя на базата на
неизплатената част от задължението към датата на прекратяването на договора
като процент, изрично посочен в ОУ. Съгласно т.12.4 от ОУ се начислява неустойката
върху остатъчния размер на задължението в размер на 50%. Твърди, че към датата
на прекратяване на договора неизплатената част на задължението е в размер на
748лв., като върху нея е начислена неустойка 50% или сумата в размер на 374
лева. След прекратяване на договора остава задължението на клиента да заплати
всички дължими суми, в това число задълженията по погасителния план, лихви за
забава и такси. Заявява, че в настоящото производство ищеца се отказва от претендираната в заявлението по чл.410 от ГПК дължима лихва
за просрочие в размер на 15,43 лева, поради липса на
материален интерес.
В срока и
по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска. В
проведеното съдебно заседание, ответника редовно призован не изпраща
представител и не заема становище по иска,
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се представлява. С писмено поддържа исковата
молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице
процесуалните предпоставки за това.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се
произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 27.10.2017г., постановено по
реда на чл. 131 ГПК на ответницка са указани
последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му
в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е
постъпил, не е направено искане делото
да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви,
въпреки редовното му призоваване, не е
представил и доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не
е направил искане да се гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и
втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените
в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че
правото, претендирано с иска вероятно съществува.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № **********, Декларация
към него и преводно нареждане (документ за кредитен превод № 6887720, с референция:
**, от дата 17.12.2013г., ответникът е получил поисканата в заем сума в размер
на 500лв. Представено е извлечение по сметка към ДПК № **********, видно от който ответникът е изплатил
еднократно сумата от 68лв. Следователно ищецът е придобил правото да претендира останалото
неизплатено задължение на ответника в размер на 748лв. Видно от Общи условия на
П.ЕООД, приложими към Договор за потребителски кредит № **********: версия
12.11.2013г. ответникът
дължи сумата в размер на 374 лева, начислена неустойка върху остатъчния размер на
задължението в размер 50% .
С оглед изложеното и поради
факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като
са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК
съдът следва да постанови
неприсъствено решение. Следва да се признае, че по отношение на ищеца
съществува претендираната сума в размер на 748,00 лева главница по
кредита, 374,00 лева неустойка, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението 20.07.2017г. до окончателно
изплащане на задължението.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното проиводство,
като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на
заповедното производство в общ размер от 78,54 лева, от които 28,74 лева
държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78,ал.8 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство, в размер на 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Наред
с това съдът констатира, че е пропуснал да събере дължимата по предявения срещу
ответника иск държавна такса от 25 лв. Този пропуск следва да бъде поправен с
настоящото съдебно решение, като с оглед изхода на спора и изцяло уважаване на
предявените искове, заплащането й следва да бъде възложено на ответника.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г.и О.Л.СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ срещу Х.С.Х. с ЕГН ********** ***, за сумите в размер на 748,00 лева
(седемстотин четиридесет и осем лева и) главница, неустойка в размер на 374
лева (триста седемдесет и четири лева), ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.07.2017 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 530 от 16.08.2017г. по ч. гр.
дело № 833/2017г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА Х.С.Х. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представляван
от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г.и О.Л.СУМАТА от 78,54
(седемдесет и осем лева и 54.ст) -направени разходи в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Х.С.Х. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г.и О.Л.СУМАТА от 150 (сто и петдесет лева и 00ст.) - направени разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.С.Х. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на районе съд Свищов СУМАТА от 25лв. държавна такса.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: