Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 29.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. № 5793/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.226 от от Кодекса за
застраховането(отм.).
ИЩЕЦЪТ – И.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат М.Г.И. – САК, със съдебен адрес:***, твърди, че на
10.04.2015г., около 15.00 часа, управлявал велосипед с допълнително монтиран
двигател по ул. „Неофит Рилски” в гр. Габрово, когато бил блъснат от автомобил
Ситроен Ксара Пикасо с peг. №******, управляван от С.А.К. ***, за което няма
спомен. Откаран бил в болница с тежка черепно-мозъчна травма /фрактура на
черепа и мозъчен кръвоизлив/ и опасност за живота, в състояние на кома, в което
бил около една седмица и първите му спомени са от момента, в който вече бил
изведен от реанимацията. През цялото време за нето се грижела майка му, защото
той не можел да стане от леглото, чувствал слабост в крайниците, не можел да се
храни сам и нищо не можел да прави самостоятелно. Лечението му продължило в
отделението по физикална и рехабилитационна медицина, където започнал да става
и да се движи с помощни средства. След изписването му от болницата продължавал
да изпитва тръпнене в четирите крайника, нестабилност при ходене, чувствал се
отпаднал, със забавени движения и говор, имал пареза на левия лицев нерв,
смущения в слуха на лявото ухо и зрението на лявото око, намалени усещания за
вкус, мирис и студ и често главоболие. Ходел на процедури по физиотерапия и
рехабилитация и приемал медикаменти за лечение на последиците от
черепно-мозъчната травма, но въпреки това пълно възстановяване не настъпва.
Съответно бил и в болнични до края на септември 2015г., след което е
освидетелстван от ТЕЛК и му е определена 60% инвалидност за една година. На
14.11.2016г. отново е освидетелстван от ТЕЛК
с 50% инвалидност за срок от две
години - до 01.11.2018г. Излага, че в резултат от причинените му травматични
увреждания преживял и продължава да преживява и към момента значителни болки и
страдания. Направил е и много разходи, свързани с лечението си - потребителска такси за болничен престой,
прегледи, очила и лекарства: тобрадекс, йелокс, корнерегел, ноотропил,
сомазина, неуротоп, , артелак ребаланс, офтакуикс, окулотект, келтикан форте,
агапурин, Л-теанин М, конкор, атаракс, або руе,б комбин, магнефорс,
пентоксифилин, макропен, алайв, вита микс и имунна формула в общ размер на
1299.87 лв. Заявява, че за процесния лек автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор при ответното З.дружество за риска „ гражданска отговорност“,
предвид което намира, че са налице предпоставките за ангажиране на неговата
отговорност на основание чл.226 КЗ(отм.), предвид и факта, че същото към момента не му е изплатило обезщетение,
въпреки че е сезирано извънсъдебно и при него има образувана щета по случая.
Намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди е в размер на 160 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а
за имуществените вреди претендира обезщетение в размер на 1299,87 лв., ведно
със законната лихва от датата на направения последен разход за лечение –
03.06.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.д.Е.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.П.- изпълнителен директор, чрез упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт З.Н., не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ по отношение на
процесния лек автомобил, но оспорва иска по
основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието
на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач, посочените
травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното
ПТП. Същото оспорване прави и по отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди. Заявява възражение за съпричиняване
от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен,
евентуално да намали размера на претендираното обезщетение като съобрази
принципа за справедливостта, социално –икономическите условия в страната и
наличието на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадала ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно З.отношение с ответника.
Представени
са медицински документи за проведено лечение на ищцата, както и фактури за извършени разходи по лечението,
които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, ценено от
съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът И.К.К.
е получил тежка открита и проникваща черепномозъчна травма, съдържаща следните
травматични увреждания: мозъчна контузия с множество контузионно-кръвоизливни
огнища на мозъчното вещество двустранно челно и вляво слепоочно; травматичен
субдурален хематом (кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка) вдясно до 5
мм. (пеленовиден); общомозъчен
оток; общ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки (Субарахноидна хеморагия; фрактура на черепната основа в
областта на предна и средна черепна ямка с ангажиране на пирамидалните части на
слепоочните кости двустранно; травматична увреда на левия лицев нерв средна към
тежка степен и неврогенна атрофия на лицевите мускули вляво;увреждане на лявото
око поради паралитично незатваряне на клепачите - язва и обширни ерозии на
роговицата; навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство (.Пневмоцефалия);
изтичане на кръв от левия
слухов проход; нарушен слух за лявото ухо; травматична увреда на обонятелния
анализатор; фрактура на носните кости. В острия период на травмата е проведено
20-дневно болнично лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД - Габрово,
Реанимация, Отделение по хирургия и Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина. Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при
динамичен контрол на жизнените и лабораторни параметри. През първата седмица
след хоспитализирането пострадалият остава в коматозно състояние, последвано от
буйстване. Кървенето от лявото ухо спира на втория ден. Преведен в Хирургично
отделение, започната рехабилитация, захранен, вертикализиран. Изписан в
съзнание, адекватен говор, брадипсихичен. Движи 4-те крайника. Седи в леглото. Лечението
е продължено в домашно-амбулаторни условия под наблюдение от невролог, очен
лекар, отоневролог, личен лекар. Документирани са получените усложнения -
увредата на лицевия нерв, увредата на лявото око, нарушен слух на лявото ухо,
забавени движения и говор, често главоболие през нощта, намалени по скорост
активни движения за 4-те крайника. Ищецът се е нуждаел от чужда помощ в бита и
ежедневието за срок от 30 дни след приключване на болничното лечение. Комфортът
му на живот е бил и продължава да е снижен поради трайната увреда на левия
лицев нерв с нарушени движения на лицевата мускулатура вляво, с нарушено
хранене, нарушен говор, нарушено затваряне на лявото око; трайно намалена
работоспособност с остатъчна лекостепенна хемипареза и дискоординационен
синдром. В резултат на получените травмени увреждания ищецът е претърпял
интензивни болки и страдания за срок от 2-3 месеца, значителни до 6 месеца и
продължаващи в по-лека степен до момента. Възстановителният период при
черепномозъчни травми с характер на процесната продължава до 3 - 4 години и
преминава през определени в патоморфологичен и патофизиологичен аспект периоди.
Към момента все още И.К. не е възстановен от получените травмени увреждания.
Увредата на лицевия нерв е с характер на трайна и невъзстановима.
Магнитно-резонансната томография /МРТ/ на глава, извършена два месеца след
травмата, установява траен характер на контузионните огнища двустранно челно и
вляво слепоочно корово и подкорово. Установяват се и множество малки огнищни
промени супратенториално подкорово (най-вероятно като израз на дифузна
аксонална увреда). Описани са и лекостепенна хемипареза и дискоординационен
синдром. Към момента ищецът е с 50 % трайно намалена работоспособност за срок
от две години (определена от ТЕЛК) с диагноза: Състояние след ЧМТ,
фрактура на базата на черепа с дискоординационен синдром. Напълно възможни са
допълнителни усложнения /неблагоприятни последици/ в бъдеще - мозъчен
арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия и други.Направените разходи по
приложените фактури са били относими и
необходими за лечението на травмите от процесното ПТП. Претърпените
анатомичните увреждания, получени от И.К. при процесното ПТП са ясни - тежка
открита и проникваща черепномозъчна травма с фрактура на предна и средна
черепна ямка и множествени контузионни огнища в челните и слепоочни дялове на
главния мозък. Такъв тип увреждания се получават само и единствено при травма в
теменно-тилната област на главата, получена при падане върху твърд терен. В
случая върху пътното платно. Предпазните каски за велосипедисти и
мотоциклетисти са коренно различни. При конкретния механизъм на ПТП, ако
пострадалият е ползвал коректно поставена каска, предпазваща и задните области
на главата (шлем), травма в теменно-тилната област на главата не би се получила
или би била значително по-лека. В случай,
че при процесното ПТП ищецът е използвал каска, предпазваща и задните области
на главата (мотоциклетен шлем), получените травмени увреди щяха да бъдат в
значително по-ниска степен.
По делото са
приети заключенията на единична,
допълнителна и тройна съдебна автотехническа експертиза.
Първите две са оспорени.
Определят механизма на ПТП, като не
отразяват виновно поведение на водача на л.а.
Заключението на тройната АТЕ, неоспорено от страните, определя следния
механизъм на ПТП:
На
10.04.2015 г. около 15,00 часа в гр. Габрово, на ул. „Неофит Рилски", в
посока от центъра към „Шиваров мост", се е движил л.а. „Ситроен Ксара
Пикоса 2,0 Ц", с per. № ******,
управляван от водача С.А.К. със скорост около 25 - 30 км/ч. Улица „Неофит
Рилски е еднопосочна с широчина на платното за движение 8,1 м. с две пътни
ленти по 4,0 метра. Пред него в същата посока се е движил велосипед „SPRINT
COUGAR'4, управляван от ищеца И.К.К.. Когато велосипедът е
приближавал кръстовището с напречната улица „Арда", намираща се вляво,
преди и след кръстовището е имало паркирани автомобили, затова велосипедистът
се е движил на около 2,50 - 2,75 метра вляво от десния край на платното за
движение. Водачът на л.а. Ситроен е предприел изпреварване на велосипеда, като
е ускорил до около 40 км/ч и престроил автомобила в лявата лента за движение.
Велосипедистът, достигайки кръстовището с ул. Арда, е предприел маневра ляв
завой и когато е навлязъл в лявата пътна лента е застигнал от автомобила,
който първо е ударил с предната дясна част на предната си броня предното колело
в лявата част на предната вилка, а лявата ръкохватка на кормилото се протрива в
дясната част на предния капак. При този удар велосипедът е при диагонално
насочен наляво. При удара велосипедът е наклонен наляво'и е отблъснат напред и
надясно, като се е спрял в дясната лента легнал на лявата си страна.
Велосипедистът се е наклонил назад и наляво и е бил ударен от дясното външно
огледало и е отхвърлен напред по посока на движението на автомобила, паднал е в
лявата лента като се е спрял в мястото, където е петното от кръв. Водачът на
л.а. Ситроен е възприел маневрата на велосипедиста и е реагирал когато
автомобилът е бил на около 13 метра преди мястото на удара и автомобилът е
започнал да спира 3 метра след мястото на удара и е спрял на 12 метра след
мястото на удара, на 40 -50 см вдясно от левия бордюр. Вещите лица сочат, че велосипедистът
е предприел маневра ляв завой в опасан близост на застигащия го автомобил и в
тази връзка той създава опасната ситуация и действията му са в причинна връзка
с настъпване на произшествието.
По делото
са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният
свидетел С.А.К., деликвент, сочи, че произшествието
е станало края на месец март, деня било събота, около 15 часа. Улицата, където
станало произшествието, е била еднопосочна с две ленти. Сочи, че
пострадалият карал в дясната лента, а той се движел зад него и с ляв мигач го
изпреварил. Минал покрай него с доста голямо разстояние. Като минавал покрай
него в един момент велосипедистът се отклонил наляво, не може да кажа защо.
Сочи, че би трябвало да го е е видял. Това е колело с двигател на мотор и има
огледало и би следвало като прави маневрата да се огледа. Сочи, че го
изпреварвал в лявата лента, защото там е широко, те са били две ленти, и в един
момент изведнъж велосипедистът предприел завой наляво и се удрил в предна дясна
врата и в огледалото, ударил се по средата на вратата и му счупил огледалото. Твърди,
че и двамата карали бавно с около 25-30 км./ч., тъй като там има едно училище,
има детска площадка. Изтъква, че там, където станало инцидентът, има една
пресечка, също така има и тясна уличка с мост. Обстановката не позволява да се
кара с по-голяма скорост. Твърди, че всеки ден минава от там и знае, че трябва
да се кара с повишено внимание. В този ден имало силен порив на вятъра. Според свидетеля
може би вятърът го е издухал към него. Сочи,
че има и една канавка, като предполага също, че може би е искал да избяга от
канавката, но той не може да си обясня защо направил велосипедистът тази
маневра. Преди да започни да го изпреварва той се движел по средата на лентата,
не му е подал звуков сигнал. Имало възможност да го заобикали, там е било доста широко, велосипедистът карал в
дясната лента. В момента, в който го изпреварвал, видял с периферното си
зрение, че нещо тъпо се удря в кола му. Твърди, че велосипедистът не дал никаква
индикация, че ще завива, нито с ръка, нито с движение.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Разпоредбата
на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Наличието
на застрахователното
правоотношение не е достатъчно, за да се обоснове отговорността на ответника.
При договор за застраховка ”гражданска отговорност” застрахователят отговаря
само дотолкова, доколкото за деликвента е възникнало задължение за поправяне на
вредите. Тъй като ищецът претендира наличието на граждански деликт, по
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на
фактическия състав по чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Такива доказателства по делото не
са ангажирани. Липсват данни за виновно и противоправно деяние на претендирания
причинител на вредите.
Всички
автотехнически експертизи (единичната и тройната) са изложили категорични
заключения, че процесното ПТП се дължи изключително на поведението на ищеца -
пострадалия велосипедист. Същият е управлявал модифициран велосипед с
допълнително монтиран двигател. От
заключенията на вещите лица е ясна причината за настъпването на ПТП -
велосипедистът - ищец е причинил
удара в дясната част на л.а. Ситроен. Същият е имал възможност да предотврати
ПТП, ако не е предприел маневра завой наляво. В тройната СТЕ изрично е посочено,
че ищецът е
предприел маневра ляв завой в опасна близост до застигащия го лек автомобил и в
тази връзка той е създал опасната ситуация, като действията му са причина за
настъпването на ПТП. Той е имал възможност да спре преди кръстовището и да
пропусне автомобила, след което да завие наляво, ако няма друг автомобил.
Вместо обаче да спре и да изчака преминаването на л.а. „Ситроен", велосипедистът,
без да подаде сигнализация за предстоящата маневра (видно от свидетелските
показания на св. К. - водач на лекия автомобил), рязко е завил наляво, като се
е ударил в дясната част на автомобила, счупвайки дясното огледало и увреждайки
дясната врата на същия. При така описаният механизъм на ПТП, водачът на л.а.
„Ситроен" не е имал възможност да предотврати ПТП, тъй като двете МПС са
се движили успоредно.
По делото
не се събраха доказателства, от който да се установява, че водачът е
управлявало процесното МПС при нарушение на правилата за движение, като
процесното ПТП се дължи на причина, стояща извън неговото поведение. Водачът не
е имал задължение и не е бил длъжен да предвиди, че велосипедистът - ищец по
делото ще предприеме маневра завой наляво, без да подаде сигнал и на място,
където пътната обстановка не е давала възможност маневрата да бъде извършена
безопасно. За водача не е налице задължение да предвиди всяка потенциална
опасност на пътя, а да съобрази поведението си с конкретната фактическа
обстановка и пътните условия, което той е сторил това в процесната хипотеза -
водачът на л. а. „Ситроен" е карал със скорост, значително по-ниска от
разрешената (около 25 - 3- км/ч), подал е сигнализация за предстоящата маневра
и е предприел аварийно спиране в момента на удара - т.е. предприел е всички
необходими мерки за предотвратяване на процесното ПТП, въпреки че това вече не
е било възможно. В този смисъл е и Решение № 185 от 15.07.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 889/2012 г., IV г.о.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че не е доказано противоправно поведение на претндирания делквент.
Щом не е установено прекият
причинтел на вредата да е отговорен за поправяне на вредите, то не може да
възникне и отговорност за застрахователя. Предявените искове следва да се
отхвърлят изцяло.
При този изход на делото на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото в размер на 1 100лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат М.Г.И. – САК, със съдебен адрес:***, срещу „З. д.Е.”
АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.-
изпълнителен директор, с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер 160 000 и имуществени вреди в размер 1299.87 лв.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат М.Г.И.
– САК, със съдебен адрес:***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „З. д.Е.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.- изпълнителен
директор, направените разноски по делото в размер на 1100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: