Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

28.11.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

347

по описа за

2019

година.

Производството е образувано по депозирана жалба от И.К.П. от ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 от 08.11.2018 г., издаден от директор на областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, с който е постановен отказ за изплащането на финансова помощ в размер на *** лв., представляваща второ плащане по Договор № *** от *** г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** г.

Счита, че административният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон, административнопроцесуалните правила и необоснован.

Оспорва изложените в обжалвания АУПДВ мотиви, че е налице неизпълнение на Договор № *** от *** г., сключен между ДФ „Земеделие“ и И.К.П. В тази връзка намира за неправилни и необосновани извършената преценка от административния орган и изведени изводите за допуснати договорни и нормативни нарушения.

Твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на процесния АУПДВ.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 от 08.11.2018 г., издаден от директор на областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, с който е постановен отказ за изплащането на финансова помощ в размер на *** лв., представляваща второ плащане по Договор № *** от *** г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** г.

В съдебно заседание, чрез адв. В. М. поддържа депозираната жалба, въвеждайки допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт. В представената писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. В тази връзка счита за необоснован направеният извод от административния орган за допуснато нарушение на договора, сключен между страните в процеса. Сочи, че производството срещу жалбоподателката е започнала по реда на ЗУСЕСИФ, респ. с откриване производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, а е издаден АУПДВ, т.е. органът се е произнесъл по реда на ДОПК, което се явявало съществено нарушение на принципа на равенство, визиран в чл. 12, ал. 1 от АПК и в разрез със задълженията на органа по чл. 26 от АПК. Твърди, че оспореният акт се явява незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като отказът за второ плащане на одобрена финансова помощ, която не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставлява установяване на публично вземане и не следва да е във формата на АУПДВ.

Ответникът по жалбата се представлява от ст. юрисконсулт К. И., която оспорва изцяло подадената жалба. Сочи, че издаденият акт е в предписаната от закона писмена форма, съдържаща посочени фактически и правни основания, мотивирали издаването. От извършените административни проверки на направената от жалбоподателката заявка за второ плащане, се установявало, че в процесният имот с № *** е в землището на ***, в който се отглеждат 3 дка трайни насаждения от сливи. Същият бил нает с Договор за аренда на недвижим имот с № *** от *** год., с който П. заявявала, че изпълнява цел – увеличаване на икономическия размер на стопанството, минимум с *** евро, измерен в стандартен производствен обем и постига специфичен резултат, създадени нови трайни насаждения – ягодоплодни лозя, включително винени, най-малко 2 дка, от Приложение № 2 към Договора. Безспорно било обстоятелството, че процесният имот не попада в планински район, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват. Предвид това била приложима санкцията, предвидена в чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 год. и чл. 9, ал. 1, т. 8 и ал. 2, т. 7 от Договора, представляваща възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане, ведно със законната лихва.

Моли съда да остави без уважение процесната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.08.2016 г. И.К.П. от *** е подала Заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - УИН ***/л. 35 – л. 40 от приложеното адм. д. № 434/2018 г. /. Съгласно приложения бизнес план/л. 41 – л. 50/ началният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, е *** евро. Посочено е, че увеличаването на икономическия растеж на земеделското стопанство ще се постигне чрез създаване на 3.000 дка трайно насаждение от сливи (2 173.50 евро). Избраната крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата на подаване на заявката за подаване на заявлението за второ плащане е 30.04.2018 г. Като специфични цели и резултати на одобрения бизнес план е избрана цел: „Увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с *** евро СПО)“ – таблица 7.  

На 05.04.2017 г. между И.К.П. от *** /ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е сключен Договор № *** /л. 55 – л. 77/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на *** лв. на два етапа: първо плащане в размер на *** лв., което се извършва в срок до два месеца от сключването на договора и второ плащане в размер на *** лв., което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички необходими документи заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, относно изпълнението на бизнес плана. Ползвателят е поел задължението да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 30.04.2018 г. В Приложение № 1 към договора И.П. е посочила два критерия за подбор, по които е получила приоритет по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и са присъдени съответно 26.47 точки и 10 точки, респ. общо 36.47 точки.

С Решение № *** от *** г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали е одобрено изплащането на финансова помощ по договор № *** съгласно заявка за плащане № *** в размер на *** лв.

Със Заявка № *** от 19.04.2018 г. И.П. е поискала второ плащане по сключения между нея и ДФЗ договор, като е представила необходимите документи по Наредба № 10 от 10.06.2016 г. След извършени проверки преди второто плащане е било установено, че са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 5 и чл. 41, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.

На 20.07.2018 г. на И.П. е връчено Писмо за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция с изх. № ***/*** г./л. 18 – л. 20/, издадено от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с което е уведомена, че след извършени проверки на подаденото заявление за второ плащане е било установено, че са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 5 и чл. 41, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. В тази връзка са изложени мотиви, че заявеният имот  № *** (ЕКАТТЕ ***), намиращ се в землището на ***, нает с Договор за аренда на недвижим имот № *** от *** год., с който се заявява изпълнението на цел: “Увеличаване на икономическия размер на стопанството, минимум с *** евро, измерен в стандартен производствен обем“ и постигане на специфичен резултат: „Създадени нови трайни насаждения – ягодоплодни лозя, включително винени, най-малко 2 дка“ от Приложение № 2 към Договора не попада в планински район, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Посочено е, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договора фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второ плащане, когато проектът е оценен по  някой от критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и ползвателят не поддържа съответствие с всеки от критериите, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, по които проектът му е бил оценен. Определен е общ размер на финансовата корекция от *** лв., от които следва да бъдат възстановени *** лв., представляващи първо плащане.

Във връзка с откритото производство по издаване на издаване на решение за налагане на финансова корекция жалбоподателката е подала възражение до ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали/л. 13/, в което посочила, че в Наредба № 10 от 10.06.2016 г. липсвал изричен текст, който да въвежда задължение ръстът на стопанството следва да бъде осъществен в планински район, след като проектът е получил точки по съответния критерий. Изложила е доводи, че дори и при неспазване на приоритет по критерия: „Проекти на кандидати, чиито земеделски стопанства (животновъдният обект/и и използваните земеделски площи) изцяло са разположени в планински район съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват“, то проектното предложение би получило 23.72 точки, които биха били достатъчни за класирането му, респ. за разглеждането и одобрението му. В заключение е изразила готовност да засади трайни насаждения от сливи в имот, който попада в планински район, за което е посочила, че е наела имот под аренда с договор от 01.08.2018 г.

Възражението не е било уважено, при което на 08.11.2019 г. директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Кърджали е издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 (л. 8 – л. 11), с който на И.К.П. от ***, УРН: ***, е отказано изплащане на финансова помощ в размер на *** лв., представляващо второ плащане по Договор № *** от *** г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е определено подлежащо възстановяване на публично държавно вземане в размер на *** лв., получено като първо плащане по цитирания договор. Актът е надлежно връчен на адресата на 22.11.2018 г./л. 12/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Следва да се отбележи, че настоящето производство е образувано с оглед постановеното Решение № 12 681/27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. №4 769/2019 г. I отделение, с който акт е отменено Решение № 51/21.02.2019 г. на Административен съд – Кърджали по адм. д. № 434/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В този смисъл и на основание чл. 224 от АПК за настоящия състав са задължителни указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона.  

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ правни основания за постановяването му.

В тази връзка нормата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители въвежда задължението за Разплащателната агенция/РА/ да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 27, ал. 5 вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в ал. 6 на цитираната е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира правомощията си по издаване на АУПДВ на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 е издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, в съответствие с делегираните му правомощия със Заповед № ***/*** г./л. 126 от приложеното адм. д. № 434/2018 г./, с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“,  изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е оправомощил директорите на областни дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

В конкретния случай не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С Писмо с изх. № ***/*** г./л. 18 – л. 20/,  И.К.П. е била надлежно уведомена за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция. Безспорно е, че административното производство е започнало по ЗУСЕСИФ и е завършило с издаването на процесния АУПДВ, което обаче не съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничило правото и възможността на жалбоподателката за защита, както и не са нарушени правата й на участие в производството, вкл. чрез представяне на доводи, възражения и за събиране на доказателства и доказателствени средства. В тази връзка е налице и съдебна практика - Решение № 15 091 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5 428/2019 г., VIII о., докладчик председателят С. П. В случая жалбоподателката е депозирала възражения в предоставения й срок, които са били обсъдени от административния орган.

 С оспореният в настоящето производство АУПДВ, административния орган е отказал второ плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е постановил връщане на полученото първо плащане. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, при наличие на изброените в текста основания.  

На основание чл. 9а, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители е издадена Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б ал. 2 от ЗПЗП/ ДВ бр. 48/2018 г./. В чл. 30, ал. 2 от Наредба № 4 изрично е регламентирано, че за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 30, ал. 3 от цитирания подзаконов нормативен акт, установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането по ПРСР се извършват при условията и реда на този закон, доколкото друг не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. По аргумент от цитираната норма ЗУСЕСИФ се явява приложим, когато не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“ търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от страна на жалбоподателката на задълженията й по чл. 19, ал. 5 и чл. 41, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договор № *** от *** г. Това неизпълнение не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, т.1 от Регламент № 1306/2013 г. С оглед това, че соченото неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания, регламентиран в ДОПК - чл. 166 и сл., както и е процедирано от издателя на акта. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с по-горе цитираното Решение № 12 681 от 27.09.2019 г. на ВАС по адм.д. № 4 769/2019 г.

Съгласно чл. 63 от Регламент № 1306/3013 г., ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство, в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля частично или изцяло, и когато е приложимо, съответствие права на плащане съгласно чл. 21 от Регламент № 1703/2013 г. не се предоставят или се отменят.

В случаите, когато проектът на ползвателя е бил оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора – арг. чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г.

В конкретния случай неизпълнението на нормативно определено задължение от страна на И.К.П. е послужило като основание за административния орган да започне производство по издаване на финансова корекция и да издаде процесния АУПДВ за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорения акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целите на закона.

В конкретния случай директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали е приел, че И.П. не е спазила нормите на чл. 19, ал. 5 и чл. 41, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договор № *** от *** г. Изложил е мотиви, че при извършената проверка на заявлението за второ плащане се констатирало, че  заявеният имот  № *** (ЕКАТТЕ ***), намиращ се в землището на ***, нает с Договор за аренда на недвижим имот № *** от *** год., с който се заявява изпълнението на цел: “Увеличаване на икономическия размер на стопанството, минимум с *** евро, измерен в стандартен производствен обем“ и постигане на специфичен резултат: „Създадени нови трайни насаждения – ягодоплодни лозя, включително винени, най-малко 2 дка“ от Приложение № 2 към Договора не попада в планински район, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Посочил е, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договора фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второ плащане, когато проектът е оценен по  някой от критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и ползвателят не поддържа съответствие с всеки от критериите, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, по които проектът му е бил оценен.    

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от процесния Договор № ***, фондът изисква връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второ плащане, когато проектът е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1-4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, по които проектът му е бил оценен.

По силата на чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен.

При извършената преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано в производството, че И.К.П. е нарушила по-горе посочените норми от Наредба № 10/10.06.2016 г. и Договор № ***.

По делото е безспорно, че жалбоподателката е подала заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - УИН ***/л. 35 – л. 40 от приложеното адм. д. № 434/2018 г. /. Съгласно приложения бизнес план/л. 41 – л. 50/ началният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, е *** евро. Посочено е, че увеличаването на икономическия растеж на земеделското стопанство ще се постигне чрез създаване на 3.000 дка трайно насаждение от сливи (2 173.50 евро). Избраната крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата на подаване на заявката за подаване на заявлението за второ плащане е 30.04.2018 г. Като специфични цели и резултати на одобрения бизнес план е избрана цел: „Увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с *** евро СПО)“ – таблица 7. 

Проектът на И.П. е бил оценен по два критерия за подбор, по които е получила приоритет по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., а именно: кандидатът отглежда култури в сектор "Плодове и зеленчуци" и/или сектор "Етеричномаслени култури"; кандидатът притежава земеделско стопанство, разположено изцяло в планински район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, вследствие на което и са присъдени съответно 26.47 точки и 10 точки, респ. общо 36.47 точки.

При извършената от служители на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали проверка на заявлението за второ плащане се констатирало, че  заявеният имот  № *** (ЕКАТТЕ ***), намиращ се в землището на ***, нает с Договор за аренда на недвижим имот № *** от *** год., с който се заявява изпълнението на цел: “Увеличаване на икономическия размер на стопанството, минимум с *** евро, измерен в стандартен производствен обем“ и постигане на специфичен резултат: „Създадени нови трайни насаждения – ягодоплодни лозя, включително винени, най-малко 2 дка“ от Приложение № 2 към Договора не попада в планински район, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.

Настоящият съдебен състав намира това обстоятелство за доказано по неоспорим начин. В този смисъл съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, в териториалния обхват на планинските райони се включват землищата на населените места, посочени в приложение № 1. От съдържанието на цитираното приложение се установява, че в същото не фигурира като планински район землището на ***, поради което и процесният имот № *** (ЕКАТТЕ ***), намиращ се в землището на ***,  безспорно не попада в планински район по смисъла на горепосочения подзаконов нормативен акт.

Предвид горното, съдът намира за установено, че И.П. не е изпълнила задълженията си по чл. 19, ал. 5 от Наредба № 10/10.06.2016 г., която норма въвежда задължение за кандидатите, чиито проекти са получили приоритет по критериите, посочени в ал. 1/какъвто е и проектът на П./, да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.

Същевременно разпоредбата на чл. 41, т. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г. вменява на ползвателя на помощта задължението, в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, да поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор по чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4, по които проектът му е бил оценен, за целия период, посочен в чл. 19, ал. 5.  

В този смисъл е и поетото съгласно чл. 14, ал. 7 от сключения между жалбоподателката и фонда Договор № *** от *** г., задължение от П., в качеството й на ползвател, а именно: „да поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор, на които е отговарял проектът му по чл. 19, ал. 1 – 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г., по които проектът му е бил оценен, съгласно Приложение № 1 към договора“.

С оглед изложеното, съдът намира за правилни и обосновани изводите на административния орган, че е налице неизпълнение на задължението да се поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор, на които е отговарял проектът, по които е бил оценен, респ. правилни се явяват изводите, че е допуснати нарушения на чл. 19, ал. 5 и чл. 41, т. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г./Наредбата/ и чл. 14, ал. 7 от  Договор № *** от *** г., поради което и на основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 8, ал. 2 т. 7 от Договор № ***, следва жалбоподателката да върне първото плащане и няма право да получи второто плащане по договора.

В заключение, съдът намира за неоснователни и доводите, изложени в представената писмена защита от пълномощника на жалбоподателката, основаващи се на твърдения за наличието на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, аргументирани с това, че отказът за второ плащане на одобрена финансова помощ, която не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставлява установяване на публично вземане и не следва да е във формата на АУПДВ. В този смисъл според съда, по отношение на процесния Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 от 08.11.2018 г., не са налице отменителните основание по чл. 146 от АПК, включително и основанието по чл. 146, т. 4. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане,то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В конкретния случай с оспорения АУПДВ безспорно освен подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв. се съдържа и волеизявление на издателя за отказ за изплащане на финансова помощ в размер на *** лв. Това обаче само по себе си не води до незаконосъобразност на издадения административен акт. Отново следва да се посочи, че същият е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, т.е. изпълнени са изискванията за издаване на административен акт, съгласно АПК. Според настоящия състав няма пречка в процесният акт, наименован акт за установяване на публично държавно вземане, да се съдържа освен волеизявление на издателя за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, така и волеизявление за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Всяко едно от същите е материално законосъобразно и основаващо се на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г., посочена като основание за издаването на акта.    

По изложените съображения съдът приема, че процесната жалба на И.К.П. от ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 от 08.11.2018 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, е отказано изплащане на финансова помощ в размер на *** лв., представляващо второ плащане по Договор № *** от *** г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е определено подлежащо възстановяване на публично държавно вземане в размер на *** лв., получено като първо плащане по договора, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава, респ. оспореният АУПДВ е законосъобразен и обоснован, при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК.

При този изход на делото и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредба за изплащането на правната помощ в полза на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. последно от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.К.П., с ЕГН ********** от ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 от 08.11.2018 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, е отказано изплащане на финансова помощ в размер на *** лв., представляващо второ плащане по Договор № *** от *** г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е определено подлежащо възстановяване на публично държавно вземане в размер на *** лв., получено като първо плащане по договора.

ОСЪЖДА И.К.П., с ЕГН ********** от ***, да заплати на ОД на ДФ „Земеделие – Кърджали, с административен адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: