РЕШЕНИЕ
№ 12768
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110134971 по описа за 2023 година
Ищецът ..... е предявил срещу В. Е. П., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1285,88 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот представляващ .... находящ се в г....., аб. № ....., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 243,76 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2022 г., 15,02 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,95 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г.
до 30.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 16.08.2022 г. по ч. гр. дело № 41439/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на 1/2 от топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
1
– не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към
процесния период, изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна
сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. Г. М., в който оспорва предявените искове. Оспорва, че имотът е
ползван единствено от другия съсобствени – брат на ищцата, с който имали уговорка той да
заплати натрупаните задължения. Сочи, че в тази връзка, на 11.02.2022 г. е подала
заявление-декларация до ищцовото дружество за смяна на партидата на имота на името на
..... Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски за адвокат. Не представя нарочен списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.07.2022 г. г. срещу .... и В. Е. П., за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
41439/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 16.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и нейния брат, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца
основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК от В. Е. П., поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу
ответницата, които искове са процесуално допустими и скът за лихвата е в рамките на
периода, посочен в заповедта за изпълнение.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
2
на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и
за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и
стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за
процесния период.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства – нотариален акт за покупко-продажба № 86, том I, рег. № 2805, нот. дело №
73 от 04.04.2022 г., че ответницата В. Е. П., е била собственик на 1/2 ид. част от имота – ....
находящ се в г....., за спорния период. По делото не се установява в рамките на периода, за
който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е
придобило собствеността върху него, ето защо ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Фактът, че ответницата
В. Е. е подала молба-декларация за откриване на партида на имота на името на брат й ....,
лично, без да действа като негов пълномощник, не променя изводите, че същата отговаря за
половината от задължения, възникнали за имота, тъй като искането за откриване на
индивидуална партида има характер на волеизявление за сключване на договор с .... и не
може да обвърже третото лице – .... без неговото съгласие, на основание чл. 21 във вр. с чл. 8
от ЗЗД, според който договорът се сключва между страните по него и поражда действие
само за тях, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Обстоятелството,
кой от съсобствениците е ползвал имота лично е извън предмета на доказване по иска на ....
срещу тях като потребители, а подлежи на изследване по евентуален спор между
съсобствениците.
Ето защо ответницата като съсобствениик на топлоснабдения имот за спорния период
е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на
който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г.,
които са публикувани, поради което сочените вземания са възникнали в полза на ищеца на
претендираното основание, като съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното
3
възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
29.07.2022 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
29.07.2019 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2019 г.,
тъй като вземането за април 2019 г. е станало изискуемо на 14.06.2019 г. и при отчитане на
периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 29.07.2022 г.
След изваждане на погасената по давност сума, определена по реда на чл. 162 от ГПК
въз основа на писмените доказателства по делото, размерът на дължимата главница за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 830,53 лева, ето защо искът на ищеца за
4
главницата следва да се уважи в този размер и за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като за сумата над 830,53 лева до пълния претендиран размер от 1285,88 лева и за периода
от 01.05.2018 г. до 30.03.2019 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ..... на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г., вземането не е погасено по давност, при
съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 29.07.2022 г. и факта, че давностният срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, ето защо искът за главницата за
дялово разпределение следва да се уважи в пълния претендиран размер от 15,02 лева за
периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Макар мораторната
лихва да се претендира за периода от 15.08.2019 г. до 30.06.2022 г., който не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници,
описани по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва върху
погасените главници е недължима, дори давността за нея да не е изтекла. Дължимото
обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност,
изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор за исковия
период надвишава претендираната сума, ето защо искът на ищеца за обезщетение за забава
върху главницата следва да се уважи в пълния размер от 243,76 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 30.06.2022 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
5
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
2,95 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 30,95 лева за
държавна такса и 25 лева за юрисконсулт, общо 55,95 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 39,38 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 30,95 лева за държавна такса (лист 55).
Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 92,17 – разноски в исковото производство или общо за двете 131,55 лева.
Ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на съответната част от
платените разноски за адвокат за заповедното и исковото производство, срещу които
ищецът не е възразил, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 296,13 лева, от
които 118,45 лева за заповедното производство и 177,68 лева в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата В. Е. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в ...., дължи
на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 830,53 лева, представляваща цена
6
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г.,
за топлоснабден имот представляващ .... находящ се в г....., аб. № ....., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 243,76 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2022 г. и 15,02 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
16.08.2022 г. по ч. гр. дело № 41439/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 830,53 лева до
пълния претендиран размер от 1285,88 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2019 г.
като погасен по давност и иска за сумата от 2,95 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН **********, да заплати на „Т...., ЕИК ... , със седалище и
адрес на управление в...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 131,55 лева - разноски
в производството, от които 39,38 лева в заповедното и 92,17 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на В. Е.
П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 296,13 лева – разноски в
производството, от които 118,45 лева за заповедното производство и 177,68 лева в исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7