П Р О
Т О К О Л
гр. София, 16.10.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 32-ри състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
|
|
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА |
|
Мл. с. |
ХРИСТИНА НИКОЛОВА |
Секретар: Татяна Асенова
Прокурор: БИСЕР КИРИЛОВ
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия Десислав Любомиров
НЧД № 4654 по
описа за 2017 г.
На именното повикване в
часа 11,00 се явиха:
Осъденият А.В.Н. –
редовно призован, се явява лично.
В залата се явява адвокат
Н.П.Н., определен от САК за служебен
защитник на осъдения.
Въз основа на нарочно
искане на съда и с оглед уведомително писмо на САК на осъдения Н. следва да бъде
назначен в настоящето производство служебен защитник. Видно от писмото за такъв
е посочен адвокат Н.П.Н., с оглед на което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАЗНАЧАВА адвокат Н.П.Н.
за служебен защитник на осъдения А.В.Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
АДВОКАТ Н.: Да се даде
ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се гледа
делото.
Съобразявайки становището
на страните и отчитайки обстоятелството, че липсват отрицателни процесуални
предпоставки за противното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
за отводи.
АДВОКАТ Н.: Нямам искания
за отводи.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания
за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
Определение на СГС от 27.09.2016 г., постановено по НЧД № 2858/2016
г., с което е приета за изпълнение Присъда №** от 05.05.2011
г., издадена от първоинстанционния съд в гр.К.,
Република И. по отношение на българския гражданин А.В.Н..
ДОКЛАДВА СЕ Решение от
29.11.2016 г., постановено по ВНЧД № 1088/2016 г. на САС, с което е изменено
Определение от 27.09.2016 г., постановено по НЧД № 2858/2016 г. на СГС.
ДОКЛАДВА СЕ Решение №187/02.10.2017
г., постановено по НД №543/2017 г. на ВКС, с което е възобновено наказателното
производство по посочените НЧД и ВНЧД и на СГС и САС, като постановените в тези
производства съдебни актове са отменени, в частта в която не е приета за изпълнение
Присъда №** от 05.05.2011 г., издадена от
първоинстанционния съд в гр.Кастовивари, Република И.
относно наложеното на българския гражданин А.В.Н. наказание „Лишаване от право
да заема обществена длъжност“, както и в частта, с която е зачетено на
основание чл.41, ал.3 от НК времето, през което осъденият е полагал труд в
местата за лишаване от свобода в Република И. и делото е върнато за произнасяне
от СГС в посочените части.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени
искания. Няма да соча доказателства.
АДВОКАТ Н.: Нямам доказателствени
искания. Няма да соча доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам доказателствени
искания. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се произнесете
с определение, с което приемате за изпълнение присъда на съда в Кастровивари, Република И. спрямо осъденото лице А.Н. в
частта, касаеща лишаване от право да заема обществена
длъжност, а в същото време да приспаднете и зачетете на основание чл.41, ал.3 НК
периода, в който същият е изпълнявал обществено полезен труд, като се
съобразите с Тълкувателно решение № 3 на ВКС, както и с решението на съда на
ЕС. Относно приемането на изпълнението в частта за заемане на определена
длъжност да го съобразите с датата на влизане на присъдата в сила.
АДВОКАТ Н.: Във с
приемане на присъдата, законодателството на България не може да предвижда
по-малко гаранции, като постави трансферираното лице в по-неблагоприятно
положение, което му е било дадено в осъдената му държава.
В случая след като компетентния
чуждестранен орган по изпълнение на наказанието е определил определен брой дни
за предсрочно освобождаване на Н., българският съд не би могъл да превишава
този срок, а следва да се съобрази с актовете на държавата, в която е осъдено
лицето. Според Тълкувателно решение № 3 на ОС на НК на ВКС, съдът на България,
като изпълняваща държава не може да намали наказанието на държавата, наложила
наказанието, като членка на ЕС, поради положен от осъдения труд по време на
време на задържането му в издаващата държава, като компетентните органи на
последната при спазване на законодателството, не са извършили намаляване на
наказанието. В случая обаче такова намаляване на наказанието е извършено, а
законосъобразността на извършеното в служба на надзор, подлежи на преценка от
италианското правосъдие. В тази връзка считам, че по делото са налице формални
предпоставки за приемане на предсрочно освобождаване, доколкото в тази насока
цитираната заповед за освобождаване, представена от чуждестранен съд,
постановена от компетентен орган на съответната държава, следователно след
осъдилата лоицето държава е постановила частичен отказ
да изпълни наложеното наказание, то българският съд, като съд на
приемащата държава да се съобрази и
избегне поставянето на трансферираното лице в по-неблагоприятно положение от
това в осъдилата го държава.
Предвид посоченото,
считам, че Н. следва да бъде освободен от изтърпяване на наказание „Лишаване от
свобода“.
По отношение наказанието
„Лишаване от право да заема обществена длъжност“ присъдата следва да се приеме
за изпълнение, предвид възможността на българския съд да наложи такова
наказание, съгласно разпоредбата на чл.160 от НК, посочено от ВКС.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам какво да
добавя към казаното от защитника ми.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Няма какво
да добавя.
СЪДЪТ СЕ ОТТГЕЛИ НА
СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание, съобразявайки
становището на страните, по искането на Главния прокурор на Република България за
приспособяване на присъда, постановена от италианските съдебни власти по
отношение на българския гражданин А.В.Н., с оглед очертания в касационно
решение № 187/02.10.2017 г. по НД № 543/2017 г. предмет, намира
следното:
Въпросите за
приспособяване на Присъда №** от 05.05.2011 г. на
първоинстанционния съд в гр. К., Република И., постановена по отношение и на
българския гражданин А.В.Н. са били решение с Определение на СГС от
27.09.2016 г., постановено по НЧД № 2858/2016 г., изменено с Решение
№ 493/29.11.2016 г., постановено по ВНЧД № 1088/2016 г. на САС.
Предмет на приспособяване
в настоящето производство, с оглед задължителните указания на ВКС по приложение
на материалния закон, дадени с посоченото касационно решение е приемането за
изпълнение на визираната присъда в частта, с която на българския гражданин А.В.Н.
е наложено допълнително наказание „Лишаване от право за заемане на обществена
длъжност“. Съгласно изменителното решение на САС, досежно едно от деянията, при приспособяване присъдата на
италианския съд е отчетено съответствие с българското законодателство с чл.142а
, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от българския НК. За тези престъпления, съгласно
разпоредбата на чл.160, ал.1 от НК, българското законодателство позволява
налагането на наказание „Лишаване от права“ по чл.37, т.6 и т.7 от НК. Видно от
приложената присъда, българският гражданин А.В.Н. е бил лишен от право да заема
обществени длъжности завинаги. Очевидно е в случая, че съгласно разпоредбата на
чл.457, ал.6 от НПК присъдата следва да бъде приета за изпълнение, в частта за
наложено допълнително наказание, такива, каквито са и указанията на ВКС, но
доколкото българското законодателство е предвидило срок за лишаване от такива
права, когато това се налага самостоятелно три години, както и когато се налага
такова наказание, съвместно с наказание „Лишаване от свобода“ е предвидена
максималната продължителност на „Лишаването от права“ да надхвърля с три години
срока на „Лишаване от свобода“, СЪДЪТ намира, че при приспособяване на
присъдата, следва да бъде съобразено това предвиждане на българското законодателство,
като се определи срок, в който осъденият Н. да бъде лишен от правото да заема
обществени длъжности. Съобразявайки размера на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“ СЪДЪТ прецени, че при приспособяване на присъдата, това наказание
следва да бъде прието за срок от осем години и осем месеца. При изпълнение на
това наказание съгласно изричният регламент в българският наказателен закон
следва да се приспадне и времето, приспаднато от наказанието „Лишаване от
свобода“. С оглед начина, по който е формулирано налагането на това наказание в
присъдата на италианските власти, доколкото според българското законодателство
лишаването от правото да се заемат определени държавни и обществени длъжности
винаги изисква конкретизиране на длъжностите, не е допустимо лишаването на
такива права да е по принцип, съобразявайки и фактът, че санкционираните с
чуждата присъда престъпления не са извършени, поне с оглед данните, които са
отразени в мотивите към нея, в някакво длъжностно качество на осъдения Н., СЪДЪТ
прецени, че лишаването от право за заемане на обществени длъжности следва да
бъде свързано с ограничаване възможността му да заеме ръководни длъжности в
организации от обществения сектор.
Досежно частта, с която е възобновено и
отменено както първоинстанционното определение, така и решението на САС,
приспадане на времето, през което осъденият е полагал труд в Република И. от
срока на изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ настоящият съдебен
състав намира следното:
Както вече беше посочено
всички въпроси по приспособяване на присъдата са били решени с актовете на
предходните съдебни състави. В тази част с оглед Тълкувателно решение № 3 на
ВКС е ясно, че приспадане на изтърпяната част от наказанието с времето на
полаган труд в Република И. е недопустимо, в какъвто смисъл са и указанията на
ВКС. Фактически с въобновянето на наказателното
производство и отмяна на първоинстанционния и въззивния
акт в тази му част, материалният закон е бил приложен и този съдебен състав не
е наложително да постановява отрицателен диспозитив
за отказ за приспадане на времето за положен труд в чуждата държава, дотолкова,
доколкото такова приспадане е недопустимо в случая. Това, което е следвало да
бъде приспаднато от съдилищата е съобразено и зачетено, поради което произнасяне
в посочения смисъл не е нужно.
Мотивиран така и на
основание чл.457, ал.6 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Присъда
№** от 05.05.2011 г., издадена от
първоинстанционния съд в гр. К., Република И., влязла в сила на
18.11.2012 г. в частта, с която на българския гражданин А.В.Н. е
установена по делото самоличност е наложено наказание „Лишаване от право да
заема обществени длъжности“, като приспособява същата в посочената й част,
както следва:
ОСЪДЕНИЯТ А.В.Н. с
установена по делото самоличност следва да изтърпи наказание „лишаване от право
да заема ръководна длъжност в организации от обществения сектор“ за срок от
осем години и осем месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес, пред САС.
Препис от настоящия
съдебен протокол да се издаде на служебния защитник.
Протоколът, изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 11,40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: