РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Ямбол, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Т. Ст. Ст.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600053 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. А. А., депозирана
чрез служебно назначения му защитник адв.И.К., против присъда №
73/13.12.2021г.постановена по нохд № 20212330200417/2021г.по описа на Районен съд-
Ямбол.
С обжалваната присъда подс.А. е признат за виновен, в това че в неустановен час на
**.**.****. за времето от около 14 часа до около 19 часа в с.Дражево, обл.Ямбол, в частен
дом № 16 находящ се на ул.”*****” е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение ненавършило ** години лице К. И. С. на **
години, като блудството е извършено, чрез употреба на сила, поради което и на основание
чл.149 ал.2, т.1, вр.с ал.1 и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от
четири години.
Подсъдимият А. е осъден да заплати на К.С. обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането **.**.****.до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
предявения граждански иск за разликата до 20 000лв.
1
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски 2635,20лв.в приход
на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол, 200лв.в приход на бюджета
на съдебната власт по сметката на ЯРС, 800лдв.на гражданския ищец и частен обвинител и
60лв. държавна такса съобразно размера на гражданския иск.
В жалбата на подсъдимия А. се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
присъдата. Сочи се, че от събраните гласни доказателства не може да се направи извод, че А.
е автор на инкриминираното му деяние, тъй като за същото твърдят единствено свидетелите
близки до пострадалата. Единствените незаинтерисовани свидетели са служителите на
полицията, които описват различна от приетата от съда фактическа обстановка, а именно че
пострадалото дете при срещата със служителите на полицията не е имала следи от
наранявания и е била видимо спокойна. На това основание се иска отменяване на присъдата
и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл.149 НК, както и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск като
неоснователен.
Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и чрез служебно
назначения си защитник адвокат К., чрез която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Гражданската ищца и частен обвинител участва в съдебно заседание, чрез повереник
адв.Г., чрез който пледира за цялостно потвърждаване на обжалваната присъда.
Участващият по делото прокурор прави искане да се потвърди обжалваната присъда
като законосъобразна, обоснована и справедлива.
ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на
подсъдимия, на повереника на гражданската ищца и заключението на прокурора, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и
от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество се явява
неоснователна по следните съображения:
Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се
подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което и жалбата в тази насока се
явява неоснователна.
Подсъдимият Б.А. е роден на *. **.****г.в гр.Ямбол, с висше образование, пенсионер
и не е неосъждан. Същия живее в с.Дражево, в къща находяща се на ул. "*****" №16.
Вдовец и живее сам в дома си.
С решение № ***/*.**.****г.по гр.д.№ ***/**г.на РС-Ямбол К. И. С. /род.на
**.**.****г./ от майка И. С. и баща неизвестен е настанена в семейството на С. Д. и Т. Т.
съответно баба и дядо на детето. Същите полагат добри грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, като се грижат и за останалите си внуци С. - близначка на К. и М.
С..
2
На **.**.****., след 14 часа св.С. Д. изпратила внуците си К. и М. да напълнят туби с
вода от обществена чешма на с.Дражево. Пътя към чешмата минавал покрай дома на
подсъдимия, който през деня бил употребил голямо количество алкохол. Виждайки децата
решил да извърши блудствени действия с К.. В изпълнение на взетото решение излязъл на
улицата при децата и предложил на М. С. да му даде кученце, К. С. хванал за ръката и я
дръпнал в двора си, след което заключил пътната врата. Отново държейки детето за ръка го
издърпал в къщата си, след което заключил и входната врата. К. С. се разревала и молила
подсъдимия да я пусне, но въпреки това той се съблякъл по боксерки и наредил на детето
също да се съблече, но тя продължавала да реве и отказала да съблече дънките си.
Подсъдимият въпреки нежеланието на детето и физическото си превъзходство насила
започнал да я опипва по гърдите и дупето и да я целува по главата, челото и бузите с цел да
възбуди и удовлетвори половото си желание. К. продължавала да плаче и вика, което било
чуто от братчето й, което се намирало на улицата до входната врата.
В един момент подсъдимият оставил К., вкарал я в банята и й наредил да измие
лицето си с вода, след което я предупредил да не казва на никого за случилото се. Отключил
вратата и извел детето от къщата.
Докато подсъдимият и пострадалото дете били в къщата чувайки виковете на М. С.
при него дошли св. В. Д. / на **год./, свМ. Д. / на ** год./ и И. Д. / на ** год./, които видели
че К. С. е в двора на подсъдимия и е изплашена и плачела. След като отключил пътната
врата пострадалата излязла на улицата, като продължавала да плаче и казала на брат си и на
В. Д., че подсъдимия я пипал по краката.
Веднага след това К. и М. се прибрали в дома на баба си й и разказали за случилото
се. Св. С. Д. разстроена от чутото незабавно тръгнала към подсъдимия за да му поиска
обяснение. Не го намерила в дома му, след което се обадила на полицията. На място
пристигнали Д. Д. и св. Г. Г. в- служители на РУ- Тунджа Ямбол, който сочи, че
подсъдимият бил видимо пиян, в неадекватно състояние и дал несвързани обяснения за
случилото се.
От заключението на съдебно психиатрична- психологическа експертиза е видно, че
подсъдимият е склонен към лъжа и повишена социална желателност. Не страда от
психическо заболяване и не се води на диспансерно наблюдение. Към момента на
извършване на деянието са липсвали качествени разстройства на съзнанието и данни за
психотична продукция, поради което същия е можел да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. по време на деянието е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване. Налице е основното психично нарушение, предизвикано от
алкохола, което съчетава токсичното засилване на влеченията и освобождаването им от
коригиращото потискане, упражнявано от висшите личностни функции- критичност,
съобразителност, етични и други специфични за личността ценностни нагласи. Алкохолното
въздействие се проявява със стимулация и разтормозяване, които пораждат безкрайно
своеобразие на комплекса от стимулирани и парализирани личностни качества
От заключението на съдебно психологическо- психиатрична експертиза е видно, че
3
К. С. на .. години не страда от психично заболяване, без данни за налично разстройство на
съзнанието. Не са налице данни за интелектуално паметов дифицит, както и за нарушения
във възприятията. Същата е в състояние да възприема и отразява адекватно реалните факти
и събития и да реагира съответно на възприетото. Може правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. К. С. не е склонна към
лъжа или оправдателно поведение. Личността е в процес на развитие с оглед на възрастта.
Преобладава екстровертна личностова структура. Без данни за наличие на депресивна и
невротична симптоматика. По характер е любознателна, добронамерена, адекватна.
От заключенията на съдебно психолого- психиатричните експертизи на свидетелите
М.Д. В.Д. и М.С. е видно, че същите са в състояние правилно да възприемат фактите от
значение за делото и да дават достоверни показания. Развитието и интелекта им е в
границите на нормата за възрастта им и социалния им опит.
Горната фактическа обстановка се приема за установена от показанията на
свидетелите К. –С., М. С., В. Д.,М. Д., С.Д., К. Г. и Г. Г., частично от обясненията на
подсъдимия, от заключенията на съдебно- психиатрично-психологическите експертизи на
подсъдимия, пострадалата и свидетелите М. С., В. Д. и М. Д. от показанията на вещите лица
д-р Ц. и А.а и от приложените писмени доказателства- два броя протокола за
предупреждение на осн.чл.65, ал.1 от ЗМВР, удостоверение за раждане на К.С., копие от
решение № ***/*.**.****г.по гр.д.№ ***/**г.на РС-Ямбол и свидетелство за съдимост на
подсъдимия. Районният съд е направил анализ на събраните доказателства, който се
споделя изцяло от въззивната инстанция.
Правилно и обосновано е прието, че авторството на деянието е доказано безспорно
от показанията на св.К.С. и на брат й М. С., които са логични, последователни и
безпротиворечиви и кореспондират както помежду си както и със заключенията на съдебно-
психиатрично-психологическите експертизи на подсъдимия, пострадалата и на св.С..
Районният съд правилно е кредитирал изцяло показанията на св. К. С., тъй като същата
макар и в невръстна възраст е в състояние да възприеме случилото се с нея, да разпознае
подсъдимия, а след това и да пресъздаде правилно това което се е случило. В тази насока
доводите в жалбата на подсъдимия са напълно неоснователни, тъй като обстоятелството, че
свидетелката е на ** години не може да бъде основание да не й се вярва. При анализа на
показанията на св. К. С. следва да се вземе предвид заключението на съдебно психолого-
психиатричната експертиза, в която се сочи, че свидетелката не е склонна към лъжа, както и
обстоятелството, че същата и пред близките си и пред съда повтаря една и съща фактическа
обстановка. Излагайки аргументите си за кредитиране показанията на свидетелката
районният съд правилно е посочил, че същата обяснява с какво долно бельо е бил облечен
подсъдимия, което напълно съответства на неговите обяснения. Следва да се отчете и
обстоятелството, че показанията на пострадалата напълно кореспондират с показанията на
брат й, който през цялото време се намирал на улицата пред дома на подсъдимия, чувал е
виковете за помощ на сестра си, а след това видял нейното емоционално състояние след
излизането от къщата- същата плачела и била силно разстроена. В тази насока са и
4
показанията на останалите деца- свидетели - В. Д. и М. Д., които пристигнали пред дома на
подсъдимия и видели, че К.С. се намира в двора на подсъдимия, както и че е разстроена и
плачи. Правилно и обосновано са кредитирани в тази насока и показанията на бабата на
пострадалата св. С. Д., която описва емоционалното състояние на внучката си, както и
преповтаря това което тя й е обяснила.
Не се споделят доводите на защитника на подсъдимия, че поради родството между
пострадалата и посочените по- горе свидетели не следва да им се дава вяра. Наличието на
родство между свидетелите не е основание да не се кредитират показанията им, а същите
следва да се съпоставят и анализират внимателно, което е сторено от първоинстанционния
съд. Като неоснователно се приема и становището на защитника, че показанията на
посочените по- горе свидетели противоречат на показанията на св.Г. Г., който в качеството
си на служител на полицията посетил с.Дражево и сочи, че по тялото на пострадалото дете
не е имало видими следи от нараняване, както и, че дрехите й не са били скъсани. Тези
твърдения не противоречат на останалите доказателства, тъй като нито пострадалата, нито
останалите свидетели твърдят нещо подобно.
Районният съд е направил подробен анализ на обясненията на подсъдимия и е
изложил убедителни съображения защо същите не следва да бъдат кредитирани. Житейски
нелогично е дете на ** години да проявява интерес да разглежда дома му. Нелогично е също
така ако пострадалата е влязла в дома му доброволно да вика за помощ и да плаче и видимо
да е разстроена на излизане. Правилно и обосновано е прието, че обясненията на
подсъдимия са единствено негова защитна позиция, която звучи нелогично и не се подкрепя
от нито едно от останалите събрани доказателства. В подкрепа на това е и заключението на
съдебно психиатрично- психологическата експертиза, че подсъдимият е склонен към лъжа с
цел да оправдае поведението си. По тези съображения проверяващия съд счита жалбата на
подсъдимия за необоснованост на присъдата за напълно неоснователна.
От приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилен правен
извод, като е приел, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление по чл.149 ал.2, т.1, вр.с ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната
дата и място е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило ** годишна възраст- К.С. на ** години ,
като за целта е употребил сила.
Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като извършените
действия от страна подсъдимия, опипвайки малолетното дете по гърдите и дупето и
целувайки я по бузите, главата и челото, както и събличайки се по боксерки безспорно са
действия за възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Блудството
е формално престъпление, поради което за неговото осъществяване е без значение дали
целта за полово удовлетворяване е постигната, поради което правилно е прието, че деянието
е довършено с извършването на самите действия по полово удовлетворяване. От
приложените по делото удостоверение за раждане /л.100, ДП/ е видно, че пострадалата К. И.
С. е родена на **.**.****г. , поради което към момента на извършване на деянието е била на
5
11 години и според законодателството ни се счита за малолетна.
Осъществен е квалифицирания състав на престъплението по ал.2, т.1 на чл.149 от НК,
тъй като подсъдимият е употребил сила, за да постигне престъпната си цел. Физическата
сила е била необходима с оглед нежеланието на пострадалото дете да се подчини на
извършителя.
Подсъдимият е осъществил деянието с пряк умисъл , тъй като същия е съзнавал, че
извършените от него действия са от естество да възбудят и удовлетворят полово желание без
съвкупление и че пострадалата е малолетна.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Първоинстанционният съд правилно е приел, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде определено при условията на чл.54 от НК, както и че е налице превес на смегчаващите
вината обстоятелства. В тази насока съдът напълно споделя изложените в проверявания
съдебен акт аргументи относно степента на обществена опасност на извършеното деяние,
както и сравнително невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия
и преди всичко неговото чисто съдебно минало. По тези съображения въззивната инстанция
счита, че наложеното наказание е справедливо и като такова следва да бъде потвърдено. С
наложеното наказание 2 години лишаване от свобода в пълна степен биха се постигнали
целите на наказанието и преди всичко същото би оказало както превъзпитателна така и
възпираща роля по отношение както на подсъдимия, така и на останалите членове на
обществото.
Съдът споделя съображенията за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, тъй като
счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява
ефективно наложеното му наказание.
По отношение гражданския иск:
При горния изход на делото предявения граждански иск от К.С. е допустим и
основателен. Съдът е изложил убедителни аргументи мотивиращи го да уважи предявения
граждански иск в размер от 3 000лв., които се споделят напълно от въззивната инстанция.
Обезщетение в този размер е достатъчен с оглед причинените на детето негативни
последици от престъплението по отношение психиката и поведението на пострадалото дете,
както и , че същите ще дадат отпечатък в последващото й общуване и изграждане като
личност.
По изложените го- горе съображения, Окръжен съд- Ямбол в настоящия съдебен
състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице
основания за нейното изменение или отмяна.
При връщане на делото съдът следва служебно да се произнесе относно държавната
такса, тъй като е присъдена държавна такса в размер на 60лв., вместо 120 лв. Това не може
да бъде сторено от въззивната инстанция, тъй като производството е образувано единствено
6
по жалба на подсъдимия и е недопустимо да се влошава положението му.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК Окръжен съд-
Ямбол,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 73/13.12.2021г.постановена по нохд №
20212330200417/2021г.по описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7