Р Е Ш Е Н И Е
№ 22 31.01.2017г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и четвърти януари
две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.
Секретар: Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
гражданско дело № 796 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.318 и сл. от ГПК във връзка с чл.49, ал.1 от СК.
Образувано е по
повод постъпила искова молба от М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** /чрез адв.П.Ч. ***/ против
А.Б.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. Иска се от съда да постанови
решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да предостави
родителските права върху родените от брака малолетни деца – Р. и Н. на майката,
като определи режим на лични контакти с бащата – всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск; да предостави ползването на
семейното жилище, което е под наем, находящо се в гр.Несебър, обл.Бургас, ***************************
на майката; да определи местоживеенето на децата при майката; да осъди бащата
да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 100 /сто/ лева за всяко
едно от тях, чрез тяхната майка и законен представител, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.08.2016г. до настъпването на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на вземането. Наред с горното,
ищцата желае да промени брачното си фамилно име, като възстанови предбрачното
си фамилно име – Х.. Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане
до разпит на трима свидетели при условията на довеждане. Моли да бъде изискана
преписка № 304000-3738/2016г. на РУ на МВР-Несебър. В
заключение изразява съгласие за решаване на делото със споразумение по чл.50 от СК.
С разпореждане от 31.08.2016г. съдът е
указал на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати на ответника М. препис от
исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства за писмен
отговор в едномесечен срок от уведомяването му. Съобщението до ответника се е
върнало в цялост с отбелязване на връчителя, че лицето не живее в с.Пиперово.
Предвид на това, с разпореждане от 17.09.2016г., съдията-докладчик е разпоредил
ответника да се призове на настоящия му адрес: гр.Несебър, ул.”Еделвайс” № 6,
вх.2, ет.6, ап.30, на който лицето също не е било открито. Видно от изисканата
от съда служебна справка от НБДН /л.18/, заявения от ответника постоянен и
настоящ адрес ***. Предвид на това, съдът отново разпореди да се изпрати
съобщение до посочения в справката постоянен адрес с указания до връчителя при
неоткриване на адресата, да залепи уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Съобщението до ответника отново се е върнало в цялост, ведно с отрязък от
залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. С разпореждане от 11.11.2016г.,
съдът е приел, че ответникът е редовно уведомен на основание чл.47, ал.5 от ГПК
и е указал да се изпрати съобщение до САК-гр.Бургас за определяне на особен
представител на ответника. Наред с това, съдът е указал на ищцата да внесе
депозит за особения представител в размер на 150 /сто и петдесет/лева, квитанция
за което е приложена по делото. Видно
от постъпилото по делото писмо от Съвета на адвокатска колегия - гр.Бургас, за
особен представител на ответника М. е определена – адв.Л.К. ***. Предвид горното и на основание чл.47, ал.6
от ГПК съдът назначи, като особен представител на ответника А.Б.М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** – адв.Л.К. *** и указа да й бъде изпратено
разпореждането по чл.131 от ГПК от 31.08.2016г., ведно с препис от исковата
молба и приложените към нея писмени доказателства за писмен отговор в
едномесечен срок от уведомяването й.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, назначеният
на ответника М. особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост и основателност на иска. Не възразява
родителските права върху родените от брака деца да бъдат предоставени на
майката. Не възразява и по отношение на предложения в исковата молба режим на
лични контакти на децата с техния баща. Счита, че претендираната издръжка за
всяко едно от децата е съобразена с възрастта и нуждите на децата. Не възразява
семейното жилище, находящо се в гр.Несебър, ***************************,
ползвано под наем, да бъде предоставено на ищцата и родените от брака малолетни
деца. Не възразява след развода, ищцата да възстанови предбрачното си фамилно
име – Х.. По отношение представените с исковата молба писмени доказателства,
счита за неотносимо към предмета на делото приложеното копие на Присъда по НОХД
№ 105/2016г. на РС-Поморие. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание ищцата М.М.
се явява лично и с процесуалния си представител и поддържа предявените от нея
брачни и небрачни искове. Заявява категоричното си желание за прекратяване на
брака си с ответника по негова вина. Във връзка с искането за определяне местоживеенето на децата при майката, заявява нов адрес на
местоживеене ***. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски.
Ответникът А.М., в съдебно
заседание не се явява. Вместо него се явява назначеният му особен представител,
който изразява становище за основателност на исковата молба и пледира за
прекратяване на брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен. По
отношение останалите искове, изразява становище за уважаване на същите, като
родителските права върху децата бъдат предоставени на майката, при посочения в
исковата молба режим на лични контакти на децата с бащата и визирания размер на
издръжката на същите. По въпроса за вината за разстройството на брака,
предоставя на съда. Не сочи доказателства.
Исковата молба е допустима,
подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред
надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като
взе предвид исканията на страните, събраният по делото доказателствен материал
и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните по делото са съпрузи,
чийто брак е сключен с Акт № 0068 от 18.07.2011г. на Община Дупница
/вж.Удостоверение за сключен граждански брак – л.5/. От брака си имат родени
две деца – Р. А. М., родена на ***г. с ЕГН ********** и Н. А. М., роден на ***г.
с ЕГН ********** /вж.Удостоверения за раждане – л.7-8 вкл./.
В исковата молба ищцата сочи, че още
преди брака живеели заедно с ответника при нейните родители. Проблемите в семейството
им започнали след раждането на първото им дете и с всяка година се
задълбочавали. Причина за това била липсата на трудова заетост на ответника,
който непрекъснато искал пари от ищцата и от нейните родители, а когато не му
давили вдигал скандали, тормозел ги, а на ищцата посягал. В периода 2012г. –
2013г. съпрузите решили да се изнесат от дома на родителите на ищцата и да
заживеят самостоятелно. Установили се в с.Винево, общ.Хасково. Ответникът
обещал да си намери постоянна работа, но след близо година търсене, не успял.
Когато ищцата забременяла с второто им дете се върнали да живеят отново при
нейните родители, тъй като не можела да разчита на помощта на съпруга си.
Проблемите им се задълбочили, когато ответникът започнал да продава вещи,
собственост на родителите на ищцата, за да изкара пари и да играе хазарт. Наред
с това, ищцата сочи, че ответникът сключвал договори с фирми за бързи кредити,
изтеглил кредит от Банка „Парибабанк”, вземал пари от техни познати под
предлог, че са за децата и отново ги проигравал на хазарт, без да ги върне. В
резултат на последното, банката и фирмите за бързи кредити, както и техните
познати, започнали да си търсят парите от ищцата. При опити да разговаря за
това с ответника, ищцата сочи, че отнасяла скандал или по някой шамар.
Преди две години, семейството се
установило с децата на морето. Настанили се на квартира в гр.Несебър. Ищцата си
намерила работа в КК Слънчев бряг. Децата записали на детска градина, съответно
на училище. През 2015г. ответника започнал работа, като готвач в гр.Поморие,
където отново искал заеми от колегите си, които впоследствие не върнал. През
2016г. същият започнал работа, като готвач в КК Слънчев бряг. На 08.08.2016г.,
около 18.00 часа, ищцата се прибрала в квартирата им. Ответникът бил там. Започнал
да я обижда, хванал я силно и й казал да му даде веднага пари. Блъснал ищцата, при
което същата паднала на земята и започнала да вика за помощ. Ответникът се
приближил до нея, ударил я силно по лицето и я заплашил, че й остават два дни
живот. Продължил й да нанася удари с юмруци и да я рита в областта на цялото
тяло. В това време дъщеря им била в дома и станала свидетел на побоя. След като
спрял да рита и удря ищцата, ответникът взел таблета, мобилните телефони и
лаптопа и излязъл от дома. Ищцата споделила за случилото се на работодателите
й, които я посъветвали да подаде жалба. На 12.08.2016г., около 11.30 часа,
ответникът се прибрал, вдигнал отново скандал на ищцата, взел 150 лева и
напуснал жилището. Тогава ищцата подала сигнал на тел.112 за нанесения й побой,
по който била образувана преписка под № 304000-3738/2016г. по описа на
РУ-Несебър. След инцидента, ответникът започнал да търси ищцата по телефона и
да я заплашва, че ще я убие, че ще отвлече децата и няма да ги върне, докато тя
не му даде пари.
Желанието на ищцата да предпази
себе си и децата от бъдещо насилие от страна на съпруга й е мотивирало същата
да поиска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с
ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на последния.
Наред с това същата е предявила и искове за предоставяне родителските права
върху децата на нея, както и за определяне на местоживеенето им при нея, при
посочен в исковата молба режим на лични контакти между децата и баща им; за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 100 /сто/
лева за всяко едно от тях, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на причини за
нейното изменяване или прекратяване; за предоставяне ползването на семейното
жилище в гр.Несебър /под наем/ на ищцата, както и за възстановяване на
предбрачното й фамилно име – Х. след прекратяване на брака.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Изнесените в исковата молба
фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на водения от ищцата
свидетел М. Р., без родство със страните по делото. Същият установява пред
съда, че е приятел на семейството от 2006г. и като такъв е ставал свидетел на
редица скандали и физически тормоз от страна на ответника към ищцата и тяхната
дъщеря. Заявява, че А. не хващал работа, а ако това се случело или
работодателят му нямал да става или ще се скарал с някого. Работл максимум по
една седмица и се отказвал. Когато семейството е живяло в с.Винево, Хасковско,
свид.Р. сочи, че ищцата се е грижела за ответника и за родителите му с
получаваното от нея майчинство и финансовата подкрепа на родителите й. След
като се установили да живеят на морето, ищцата започнала работа в Спа център в
КК Слънчев бряг. Свид.Р. сочи, че през 2016г., август месец, ищцата му се
обадила и му казала, че съпругът й й е нанесъл голям побой, при който й счупил
зъбите. Тогава свид.Р. звъннал на ответника, но последният не му вдигнал,
защото му дължал пари. Посъветвал ищцата да звънне на полицията или да потърси
адвокат. Впоследствие от ищцата узнал, че преди настъпването на Новата 2017г.
година, ищцата избягала с малката й дъщеря във вилата им в гр.Ловеч, където
ответникът отново й нанесъл побой с бухалка и я заплашил, че ще я убие. Пред
съда, свид.Р. заявява, че е ставал свидетел на отправяни заплахи от ответника
към децата и съпругата му, че ще ги убие, ще ги залее с киселина. През лятото
на 2016г., когато дошъл в КК Слънчев бряг, свид.Р. отново станал свидетел на
заплахи от страна на ответника към съпругата и децата му, че ще ги убие. Наред
с това свид.Р. сочи, че ответникът е взел пари от техни общи познати и не им ги
е върнал. Заявява, че ищцата също ме у споделяла, че вземал пари от заложни къщи, за да играе
хазарт, както и че постоянно я изнудвал да й дава пари. Определя ответника,
като избухлив и твърди, че ищцата по никакъв начин не го е провокирала да се
държи така с нея, напротив заявява, че ищцата винаги се е грижела за
семейството и за съпруга си. Когато я видял след нанесения й побой през месец
август 2016г., свид.Р. сочи, че ищцата била в ужасяващо състояние.
От представената по делото
преписка № 304000-3738/2016г. по описа на РУ-Несебър /л.54-73 вкл./, както и от
допълнително събраните и представени от РП-Несебър материали /л 89-99 вкл./ се
установява, че на 11.08.2016г., ищцата е подала сигнал за системно извършвано
срещу нея и дъщеря й домашно насилие от страна на съпруга й А.М.. В сигнала
същата сочи, че съпруга й системно я тормозел за пари и ако не му даде, ги биел.
На 19.08.2016г., ищцата отново е подала сигнал за извършено спрямо нея домашно
насилие на 07/08.08.2016г., в 03.00 часа, когато ответникът отново искал пари
от нея и я заплашил, че ще я убие и ще вземе дъщеря им. Видно от преписката,
поради неоткриване на ответника, същият е бил обявен за общодържавно издирване
с телеграма № 35716/07.09.2016г. на ГДНП. Въз основа на събраните по преписката
материали, с Постановление от 20.01.2017г. на РП-Несебър, срещу ответника М. е
образувано досъдебно производство за това, че през месец август 2016г., в КК
Слънчев бряг, общ.Несебър, пред хотел „Диамант”, се е заканил с убийство спрямо
М.Н.М. с ЕГН ********** – размахал нож пред нея и й заявил, че ще я изкорми –
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
В подкрепа на твърденията на
ищцата е и представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение №
191/2016г., изготвено по данни на ищцата за нанесен побой с юмруци и шамари от
съпруга й на 08/09.08.2016г. Видно от заключението на същото, при прегледа на
ищцата М. са били установени кръвонасядания по крайниците и счупване на метална
мостова конструкция, които увреждания е възможно да са получени по време и
начин, както се съобщава от действието на твърди тъпи предмети с ограничена
повърхност.
По делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Чирпан /л.86/, от който се установява, че от месец март 2016г.
съпрузите са във фактическа раздяла. Роденото от брака по-голямо дете – Н. А. М.
/на 10 г./ живее при родителите на майката в гр.Дупница. След раздялата им,
майката М.М. е създала семейно съжителство с М. Р. и от месец декември 2016г.
заедно с детето живеят в жилището на родителите му в гр.Чирпан, ул.”****************.
Сочи се, че майката задоволява адекватно основните жизнени потребности на
дъщеря си Р.. Детето е в добро здравословно състояние, има избран личен лекар и
се отглежда при режим, съобразен с възрастта му. Подготвят медицински документи,
детето да постъпи в детска градина. Сочи се, че детето е привързано към майка
си. Чувства се сигурно и спокойно с нея.
Предвид събраните по делото доказателства
настоящата инстанция намира, че са налице данни за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между страните. В резултат на непрестанния
физически и психически тормоз, осъществяван от ответника спрямо ищцата и дъщеря
им, връзката между супрузите е престанала да носи емоционалното удовлетворение,
което се поражда от обичта, взаимното уважение и доверието помежду им. Бракът е
останал да съществува само формално, без да осъществява социалното си
предназначение. Между съпрузите е прекъсната всякаква духовна и физическа
връзка. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че вина за
констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругът А.М..
С оглед на това, съдът намира за основателен предявения от съпругата М.М. иск
за прекратяване на сключения между нея и ответника А.М. граждански брак, като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ответника.
По иска за представяне родителските права върху родените от брака деца, съдът съобрази:
С цел осигуряването на спокоен
живот за родените от брака деца, съдът счита, че родителските права върху тях
следва да бъдат предоставени на майката. Наред с това обаче, с оглед
непрекъсване връзката между бащата и децата, съдът счита, че на бащата следва
да бъде определен режим на лични контакти с тях, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа.
При решаване на въпроса за ползването на семейното жилище след брака, съдът съобрази следното:
С исковата молба, ищцата е
направила искане за предоставяне ползването на семейното жилище /под наем/,
находящо се в гр.Несебър, ***************************, на нея, като бъде
определено местоживеене на децата на горепосочения адрес. От данните по делото
се установява, че понастоящем никоя от страните не обитава посоченото за
семейно жилище в гр.Несебър. Видно от изготвения по делото социален доклад,
ищцата и дъщеря й понастоящем са се установили и живеят в дома на съжителя на
ищцата М. Р. и неговите родители, находящ се в гр.Чирпан, ул.”****************.
В тази връзка, в хода на съдебните прения процесуалния представител на ищцата
направи искане местоживеенето на децата да бъде определено на адреса в
гр.Чирпан. Предвид на това, съдът счита, че искането на ищцата за предоставяне
ползването на жилището в гр.Несебър на нея и децата за неоснователно, поради
което същото следва да бъде оставено без уважение, като бъде определено
местоживеенето на родените от брака деца да е на настоящия адрес на майката в
гр.Чирпан, ул.”****************.
По искането за присъждане издръжка на родените от брака деца, съдът съобрази следното:
При определяне размера на издръжката следва да
се има предвид възможностите на дължащия издръжката, съобразени с нуждите на децата
с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
От данните по делото се установява, че ищцата М.
работи сезонно в СПА център „*********” в КК Слънчев бряг. Не се сочи
получаваното от нея трудово възнаграждение. По делото не са ангажирани и
доказателства за трудовата заетост на ответника съответно за получаваното от
него трудово възнаграждение.
Задължението за издръжка от родителите на своите
ненавършили пълнолетие деца е регламентирано в закона, независимо дали те са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При така
установените материални възможности на страните, съдът намира, че за отглеждане
на двете деца е необходима обща сума в размер на по 200 /двеста/ лева месечно, за
всяко едно от тях, от които бащата следва да заплаща сумата в размер на 115
/сто и петнадесет/ лева, колкото е минимално предвидения от закона размер /в
чл.142, ал.2 от СК/, а останалата част от 85 /осемдесет и пет/ лева следва да
бъде заплащана от майката, предвид на това, че същата полага и грижи за
отглеждането на децата. Този размер на издръжката, съдът намира за съобразен с
възможностите на родителите и с възрастта на двете деца. С оглед на това, искът
по чл.143, ал.2 от СК следва да бъде уважен, като основателен, но само до предявения
от ищцата размер от 100 /сто/ лева месечно за всяко едно от децата.
На последно място, съдът се
занима с искането на ищцата за
възстановяване на предбрачното й фамилно име – Х. след прекратяване на
брака и като намери същото за основателно, счита че следва да бъде уважено.
На основание Тарифа № 1 към Закона
за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, съдът определя
окончателна държавна такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева, от които 25
лева внесени от ищцата при завеждане на исковата молба, а останалите 25 /двадесет и пет/ лева, с оглед
резултата по делото, следва да бъдат възложени на ответника А.М..
Наред с горното и съгласно Тарифа № 1 към Закона
за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, ответникът М. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър държавна такса върху
размера на присъдената за двете деца месечна издръжка общо в размер на 288 /двеста осемдесет и осем/ лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
в тежест на ответника М. следва да се възложат направените от ищцата разноски по делото общо в размер на 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева, от които 25 лева –
заплатена държавна такса, 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 150
лева – внесено възнаграждение за особен представител на ответника.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключеният с Акт № 68 от
118.07.2011г. на Община Дупница граждански брак между М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.П.Ч. ***/ и А.Б.М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на МЪЖА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищцата М.М. за предоставяне ползването на семейното жилище /под наем/, находящо се в гр.Несебър, обл.Бургас, ***************************, на нея и децата.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата Р. А. М., родена на ***г. с ЕГН ********** и Н. А. М.,
роден на ***г. с ЕГН ********** на
адреса на МАЙКАТА – гр.Чирпан, обл.Стара Загора, ул.”****************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на БАЩАТА
А.Б.М. с ЕГН ********** с децата Р. и Н., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа.
ОСЪЖДА А.Б.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** да заплаща
на М.Н.М. с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетните деца Р. и Н., месечна издръжка в размер на
по 100 /сто/ лева за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на причини за
нейното изменяване или прекратяване.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата
– Х..
ОСЪЖДА А.Б.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
да заплати на М.Н.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***
/чрез адв.П.Ч. ***/, сумата общо в размер на 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева,
представляващи заплатени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.Б.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
да заплати по сметка на Районен
съд-гр.Несебър сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща допълнителна държавна такса за решаване на делото, както и сумата
общо в размер на 288 /двеста
осемдесет и осем/ лева, представляваща държавна такса върху размера на
присъдената за двете деца месечна издръжка.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: