№ 2083
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110102408 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от М.С. срещу ЗАД “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК **********, гр. София иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на
сумата от 8 861, 38 лв., след допуснато именение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица №
47042217803000015/04.02.2022г., със срок на застрахователно покритие от 04.02.2022г. до
03.02.2023г., в резултат на реализирано на 07 - 08.02.2022г. застрахователно събитие в гр.
Варна, ул.”****” до бл. 18, изразяващо се в огъване и пробиване на предна дясна врата и
задна дясна врата на лек автомобил марка “Мерцедес МЛ 30 ДЦИ Матик”, рег. № ****,
както следва: 1./ стойност на предна дясна врата, труд, боя и материали; 2./ стойност на
задна дясна врата, труд, боя и материали; 3./ ускорено сушене (бояджийска камера), ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът М.С. твърди, че на 04.02.2022г. е сключил със ЗАД
“Б.В.И.Г.” АД договор за застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица №
47042217803000015/04.02.2022г., със срок на застрахователно покритие от 04.02.2022г. до
03.02.2023г. на лек автомобил марка “Мерцедес МЛ 30 ДЦИ Матик”, рег. № **** при
уговорена застрахователна сума от 15 000 лв. и разсрочена застрахователна премия от 1 210,
09 лв., от която в пълен размер е платена първата вноска.
В срока на действие на застрахователния договор, на 07 - 08.02.2022г.., е настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се в огъване и пробиване на предна дясна врата и
задна дясна врата, което е установено в деня, следващ паркирането му на 07.02.2022г. до бл.
18, ул.”****”, а именно на 08.02.2022г. около 06.30 ч.
За настъпилото събитие застрахователят е уведомен незабавно, както и органите на
МВР – Варна, а представители на ответника са извършили оглед на вещта и определили за
изплащане застрахователно обезщетение в размер на 93, 30 лв., което не е достатъчно за
1
възстановяване на вещта в същото състояние от преди увреждането, което обуславя и
правният интерес от заявяване на осъдителна претенция.
В срока за отговор, ответникът ЗАД “Б.В.И.Г.” АД признава валидното сключване на
договор за имуществена застраховка “Каско”, фактът, че е бил уведомен за настъпилите
щети по автомобила, както и, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 93, 30 лв., представляваща разлика между определенатото от застрахователя от 395, 82
лв. и дължимата от застрахования премия в размер на 302, 52 лв.
Оспорват се твърденията, че вещта е била увредена в паркирано състояние, както и,
че увреждането се изразява в огъване и пробиване на двата детайла и налага подмяна на
същите с нови. Напротив, при огледа е установено, че щетите налагат единствено
извършване на бояджийски услуги.
В случая, застрахователят е определил размера на застрахователното обезщетение по
“експертна оценка”, съгласно чл. 1 от Раздел IV „Обезщетения на МПС над седем години.“
В условие на евентуалност, в случай, че бъде доказан иска по основание, се настоява
при определяне на обезщетението да се съобразят неплатените застрахователни премии от
застрахования.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
1./ на 04.02.2022г. между М.С., в качеството му на собственик на лек автомобил
марка “Мерцедес МЛ 30 ДЦИ Матик”, рег. № **** и ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, е сключен договор
за застраховка “Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица №
47042217803000015, със срок на застрахователно покритие от 04.02.2022г. до 03.02.2023г.
при определена застрахователна сума 15 000 лв. и разсрочена застрахователна премия в
размер на 1 210, 09 лв.
2./ първата разсрочена застрахователна премия в размер на 302, 53 лв. е платена в
деня на сключване на договора;
3./ на 07.02.2022г. застрахованият е паркирал автомобила си в гр. Варна, ул.”****” до
бл. 18, а на следващия ден установил щети по предна и задна дясна врата.
За злоумишлените действия е бил уведомен полицейски орган в Първо РУ – гр.
Варна;
4./ застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, чиито
служители извършили са оглед и са съставили опис на претенция на 09.02.2022г., в който
удостоверили увреждания по предна дясна и задна дясна врата, налагащи подмяната им и
извършване на бояджийски услуги;
5./ застрахователят е определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер
на 395, 82 лв. Изплатил е сумата от 93, 30 лв., след като е извършил прихващане между
вземането си по втората разсрочена премия от 302, 52 лв. и дължимото от него обезщетение
до размера на по – малкото от тях;
С факта на плащане застрахователят признава, че в срока на действие на
застрахователното правоотношение по имуществената застраховка, е настъпило
застрахователно събитие, причинило щети, за което същият отговаря.
В първото съдебно заседание, са ангажирани писмени доказателства установяващи,
че третата и четвърта вноска от разсрочената застрахователна премия в общ размер на 605,
04 лв. са погасени, чрез плащане, извършено от ищеца на 14.06.2022г. /л. 70/.
2
Първият спорен по делото върпос е какви са уврежданията, които са настъпили по
лекия автомобил в срока на действие на застрахователното правоотношение, респ. какви
дейности се изискват за възстановяването му.
Съгласно неоспореното заключение на допуснатата СТЕ, което се кредитира от съда
в цялост и което е изготвено въз основа на представен от застрахователя снимков материал,
уврежданията по предна дясна врата и задна дясна врата са идентични – наранено лаково
покритие и деформация с разтягане и разкъсване на метала в средата под лайсна предна и
задна дясна, т.е. двете врати са с дупки.
Експертът е категоричен, че възстановяването на тези увреждания изисква подмяна
на вратите с нови, заедно с тяхното преоборудване и последващото им боядисване. Тези
врати могат да бъда подменени само с оригинални такива. Алтернативни части не се
предлагат на пазара.
Съобразявайки писмените доказателства - опис на претенция на 09.02.2022г.,
изготвена от представител на застрахователя и изслушаното заключение по СТЕ, съдът
приема, че в срока на действие на застрахователното правоотношение по имуществената
застраховка “Каско Стандарт”, съдът приема, че на 07 – 08.02.2022г. застрахованата вещ е
била увредена вследствие на злоумишлени действия на трето лице, изразяващи се в
наранено лаково покритие и деформация с разтягане и разкъсване на метала в средата на
предна дясна врата и задна дясна врата и под лайсна задна и предна дясна врата, поради
което предявеният иск се явява доказан по основание.
В случая е ирелевантно дали автомобила е бил в паркирано състояние при
настъпване на щетите, респ. дали те са настъпили по време на управлението му. От значение
е дали в срока на действие на договора за застраховка „Каксо“, е настъпило застрахователно
събитие, причинило щети, за поправянето на които застрахователят отговоря.
По размера на застрахователното обезщетение
Спорен е и въпросът как следва да се определи застрахователното обезщетение и
какъв е неговият размер.
С исковата молба ищецът М.С. е заявил частичен размер на претенцията от 100 лв. от
общо 8 837, 15 лв. В последното съдебно заседание, ищецът, чрез упълномощения си
представител, е предприел изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер до сумата
от 8 861, 38 лв., по – висок от първоначалния от 8 837, 15 лв., чрез което процесуално
действие се стига до изменение на вида на иска от частичен в иск за целия размер на
вземането, явяващо се процесуално допустимо.
В отговора на исковата молба застрахователят обосновава отказ да заплати остатък от
застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл. 1 от Раздел IV „Обезщетения на МПС
над седем години“, според който застрахователното обезщетение за частични повреди се
определя въз основа на опис на увредените детайли по т. 1 по калкулация на застрахователя,
като: цената на новите части е съгласно пазарните и каталожни цени на оригиналните части
за съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0.3, но не по-вече от
най ниската пазарна цена, а по т. 1.3 количеството на бояджийски материали и
нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по методиката на застрахователя.
Към датата на събитието – 07 – 08.02.2022г. увреденото МПС е на 15 години и 22 дни,
считано от датата на първата му регистрация – 16.01.2007г., съгласно заключението на СТЕ
и представеното свидетелство за регистрация.
Действителната стойност на автомобила към деня на увреждането – 07 – 08.02.2022г.,
е 16 300 лв.
В съдебно заседание, експертът пояснява, че т.нар. „Методика на застрахователя“
3
представлявал он лайн базирана програма, която не е публична, а достъпът до нея
застрахователят си осигурява, чрез плащане на такса. В нея се отбелязват нормовремената,
идентични на тези в Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249,
т. 1 и т. 2 от КЗ и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС на КФН и разходните единици и въз основа на тях се извършват
съответните изчисления.
При използването й, застрахователят прилага коефициент на овехтяване от 30 %,
което води до намаляване на цената с 70 %. В този случай, стойността необходима за
възстановяване на автомобила по т.нар. Методика или „експертна оценка“, възлиза на 2 574,
71 лв., която според експерта е недостатъчна за привеждане на МПС в състоянието,
предхождащо увреждането.
Стойността необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени на
сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество, намиращи се на
територията на гр. Варна, възлиза на 9 257, 20 лв.
Общият размер на средствата необходими за ремонт по най-ниски цени с
алтернативни части към деня на събитието, както и по най-ниски цени за боядисване на три
независими сервиза без официалния сервиз на марката „Мерцедес“, е 8 721, 49 лв.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката
на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за
застраховане, в сила от 01.01.2016г.
В Решение №79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по
т. д. № 293/2010г. на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II
т.о. и други е посочено, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да го определи по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това
разрешение е валидно, както за обезщетение по прякия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогичен
на чл. 226 КЗ /отм./, така и при иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, аналогичен на този по чл. 208 КЗ
/отм./
В конкретния случай, съдът приема, че клаузата по чл. 1 от Раздел IV „Обезщетения
на МПС над седем години“, е нищожна, като противоречаща на разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ, тъй като с нея застрахователят поставя изисквания при определяне размера на
обезщетението, каквито законът не поставя.
Съобразявайки в съвкупност всички ангажирани доказателства и задължителната
съдебна практика, съдът приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 9 257, 20 лв., която съставлява стойността, необходима за
4
възстановяване на имуществото от същия вид и качество, чрез подмяна на две врати с нови
оригинални такива, заедно с тяхното преоборудване и последващото им боядисване, а не по
Методиката на застрахователя, която не е известна предварително на застрахования и която
въвежда размери на нормовремена за монтаж, демонтаж, ремонт и разоборудване идентични
на тези Наредба № 24/08.03.06г. на КФН, която е отменена на ДВ, бр. 90 от 31.10.2014г.
Размерът на обезщетението не следва да бъде определен по най-ниски цени с
алтернативни части към деня на събитието, тъй като такива не се предлагат, а подмяната на
оригинална, но увредена част следва да се извърши с нова, също оригинална.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
до размера от 8 861, 38 лв., представляваща разлика между дължимото и платено /9 257, 20
лв. – 395, 82 лв./ без приспадане на трета и четвърта вноска от разсрочената премия, които
са заплатени на 14.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 25.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца М.С. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на 1 534, 46 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
М.А.С, ЕГН **********, ********** сумата от 8 861, 38 лв. /осем хиляди осемститин
шестдесет и един лева и тридесет и осем ст./, представляваща остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективирана в
застрахователна полица № 47042217803000015/04.02.2022г., със срок на застрахователно
покритие от 04.02.2022г. до 03.02.2023г., в резултат на реализирано на 07 - 08.02.2022г.
застрахователно събитие в гр. Варна, ул.”****” до бл. 18, изразяващо се в огъване и
пробиване на предна дясна врата и задна дясна врата на лек автомобил марка “Мерцедес МЛ
30 ДЦИ Матик”, рег. № ****, както следва: 1./ стойност на предна дясна врата, труд, боя и
материали; 2./ стойност на задна дясна врата, труд, боя и материали; 3./ ускорено сушене
(бояджийска камера), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 25.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
М.А.С, ЕГН **********, ********** сумата от 1 534, 46 лв. /хиляда петстотин тридесет и
четири лева и четиридесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5