Решение по дело №9819/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.02.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                          Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Валентина Илиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 819 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на „О.Ф.Б.” ЕАД срещу Р.И.К., за признаване за установено, че Р.И.К. дължи на „О.Ф.Б.” ЕАД:

- 39 741,23 евро главница;

- 10 694,28 евро договорна лихва за забава от 08.03.2011 г. до 14.07.2011 г.;

- 170,63 лева заемна такса. За тези суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 31 247/2011 г. на СРС на основание извлечение от счетоводните книги за задължение по договор за ипотечен кредит от 27.05.2008 г.

 

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД Р.И.К. да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД:

-  39 741,23 евро предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 27.05.2008 г., плюс законната лихва от 07.11.2016 г.;

- 170,63 лева заемна такса по договор за ипотечен кредит от 27.05.2008 г.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „О.Ф.Б.” ЕАД срещу Р.И.К. за плащане на:

- 10 694,28 евро лихва за забава от 08.03.2011 г. до 14.07.2011 г. на основание т. 20.2. от Общите условия на договор за ипотечен кредит от 27.05.2008 г.;

- лихва за забава върху 39 741,23 евро от 15.07.2011 г. до 07.11.2016 г.

 

[4] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.И.К. да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД 1 572,34 лева разноски за държавни такси и 157,67 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

[6] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 418,32 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 557,95 лева държавна такса по сметка на САС. Ако решението се обжалва частично, страната, обжалваща решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[7] В искова молба от 25.05.2016 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД (ОТП) е заявил, че на 27.05.2008 г. Р. и П.К. са сключили с „Б.ДСК“ ЕАД (ДСК) договор за кредит. По него ДСК е предоставила на Р. и П.К. 40 000,00 евро. Тъй като последните не са заплащали вноски, на 08.03.2011 г. кредитът автоматично е станал предсрочно изискуем. ДСК е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Р. и П.К. и съдът е издал такава заповед за: 39 741,23 евро главница; 10 694,28 евро договорна лихва за забава от 08.03.2011 г. до 14.07.2011 г.; 170,63 лева заемна такса; 1 979,53 лева разноски по заповедното производство; 1 438,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[8] На 29.12.2011 г. ДСК е прехвърлила на ОТП вземанията си към Р. и П.К.. След като длъжниците са получили поканата за доброволно плащане, те са подали възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Според ОТП възраженията не са подадени в срок. Ако съдът приеме, че възраженията са подадени в срок, ОТП моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат описаните суми за главница, лихви и такси, а да ги осъди да му заплатят разноските по заповедното производство. Претендира и лихва за забава, считано от 15.07.2011 г. до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-11 от делото на СРС).

 

[9] ОТП моли съда, ако не приеме, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпила предсрочна изискуемост, тогава да приеме, че такава е обявена с връчването на препис от исковата молба. В този случай ОТП моли съда да осъди ответниците да заплатят: 39 741,23 евро главница; 10 694,28 евро договорна лихва за забава от 08.03.2011 г. до 14.07.2011 г.; 170,63 лева заемна такса. ОТП търси и лихва за забава, считано от 15.07.2011 г. до окончателното плащане[1].

 

2.      По писмения отговор на ответника

 

[10] Р.К. е заявил, че възражението му е било подадено в срок. Той също твърди, че ОТП не го е уведомил за извършената цесия. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 24-26 от делото на СГС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[13] На 27.05.2008 г. ДСК е сключила договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на Р.К. и П.К. 40 000,00 евро. Кредитът е трябвало да бъде върнат с възнаградителна лихва на 240 месечни вноски с падеж на 30-то число. Договореният годишен лихвен процент е бил 10,99 % - равен на базовия лихвен процент (БЛП) на банката, плюс надбавка 6,80 процентни пункта (договор, л. 13-14 от делото на СРС).

 

[14] Съгласно т. 4 от Договора, кредитът е следвало да се усвои на две части – 33 764 евро е следвало да бъдат преведени по сметка на продавача на недвижимия имот, а остатъка от 6 236 евро – по сметка на Р.К. (л. 13-14 от делото на СРС). По делото не е спорно, че сумата по кредита е била усвоена по описания начин.

 

[15] На 13.11.2009 г. ДСК и ответникът са сключили анекс. С него те са се съгласили, че към тази дата дългът е бил 45 374,04 евро, от които: 39 711,23 евро главница; 3 568,09 евро редовна лихва; 1 765,64 евро наказателна лихва. Със споразумението банката се е отказала от 1 699,46 евро наказателните лихви от 09.11.2009 г. до 13.11.2009 г. Страните са договорили гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 12 месеца без да се е променял крайният срок за погасяване на кредита (анекс, л. 23-24 от делото на СРС).

 

[16] В т. 20.2. от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити (ОУ) е било вписано, че, ако кредитополучателят е бил в забава с плащането на главницата и/или лихва с повече от 90 дни, целият остатък от кредита е ставал предсрочно изискуем. До предявяване на исковата молба за събиране на вземането остатъкът от кредита се е олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта (ОУ, л. 11-12 от делото на СГС).

 

[17] Между страните не е спорно, че Р.К. е изпаднал в забава с плащането на месечни вноски. Не е спорно също така, че към 08.03.2011г. забавата е продължила повече от 90 дни.

 

[18] На 15.07.2011 г. ДСК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.К. и П.К.. В заявлението е било посочено, че последното плащане по договора за кредит е било на 12.11.2010 г., поради което на основание т. 20.2. от ОУ кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на 08.03.2011 г. Със заявлението ДСК е поискал СРС да издаде заповед срещу длъжника за: 39 741,23 евро главница; 10 694,28 евро договорна лихва за забава от 08.03.2011 г. до 14.07.2011 г.; 170,36 евро заемни такси и законната лихва за забава от 15.07.2011 г. до окончателното плащане (заявление, л. 2-5 от заповедното производство).

 

[19] На 08.08.2011 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за: 39 741,23 евро главница; 10 694,28 евро договорна лихва за забава от 08.03.2011 г. до 14.07.2011 г.; 170,36 евро заемни такси и законната лихва за забава върху главницата от 15.07.2011 г. до окончателното плащане (заповед, л. 30 от заповедното производство; изпълнителен лист, л. 33 от делото на СРС).

 

[20] На 30.09.2011 г. по молба на ДСК е било образувано изпълнително дело 20118380406741 по описа на ЧСИ М.Б.за събиране на суми, дължими от Р. и П.К.. Една от сумите за събиране е била по заповедта за изпълнение, издадена на 08.08.2011 г. от СРС (молба, л. 36).

 

[21] ЧСИ М.Б.е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжниците. На 07.11.2011 г. връчителят е удостоверил, че при многократни посещения на адреса не е открил Р.К., поради което е залепил уведомление (покани за доброволно изпълнение, л. 38-41 от делото на СРС).

 

[22] На 29.12.2011 г. ДСК е продал на ОТП вземането си към Р.К. и П.К.. В т. 5.4. продавачът се е задължил да упълномощи купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърленото вземане (договор, л. 45-49 от делото на СРС).

 

[23] ДСК е упълномощил ОТП от името на банката да уведоми длъжниците за извършената продажба на вземане (пълномощно, л. 54, от делото на СРС). С уведомления от 15.02.2012 г. длъжниците са били уведомени, че вземането, което банката е имала към тях, е било прехвърлено на ОТП (писма и разписки, л. 56-59 от делото на СРС).

 

[24] На 26.04.2012 г. ОТП е подал молба до ЧСИ Б.да бъде конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело 20118380406741 (молба, л. 44 от делото на СРС). На 07.05.2015 г. до Р.К. е било изпратено уведомление, че ЧСИ Б.е пристъпвал към принудително изпълнение. На 10.05.2015 г. връчителят е удостоверил, че е залепил уведомление на адреса на длъжника, тъй като е посетил адреса в три поредни дни и не е открил Р.К. (л. 43 от делото на СРС).

 

[25] На 12.06.2015 г. Р.К. е подал възражение срещу издадената от СРС заповед за изпълнение (възражение, л. 32 от заповедното производство). Той е подал и възражение, че заповедта не му е била надлежно връчена (възражение, л. 5-7 от ч.гр.д. 13 352/2015 г. на СГС). С определение на СГС от 14.12.2015 г. възражението е било прието и делото е било изпратено на СРС за продължаване разглеждането на делото с даване на указания за предявяване на установителен иск от ищеца (определение, л. 70-71 от ч.гр.д. 13 352/2015 г. на СГС).

 

[26] На 22.03.2016 г. СРС е разпоредил на ДСК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението (разпореждане, л. 38 от заповедното производство). Указанията на районния съд са били връчени на служител на банката на 25.04.2016 г. (разписка, л. 39, гръб от заповедното производство). На 25.05.2016 г. ОТП е подал до СРС искова молба срещу Р.К. (искова молба, л. 2-11 от делото на СРС). Ответникът е получил препис от нея на 07.11.2016 г. (разписка, л. 11, гръб от делото на СГС).

 

[27] ОТП е заплатил 1 979,53 лева държавна такса (л. 7 от делото на СГС), 15,00 лева за държавна такса за частна жалба (л. 8 от ч.гр.д 648/2017 г. на САС). ОТП търси 15,00 лева държавна такса, платена за обжалване на определение за прекратяване на производството по отношение на П.К.. Ответникът не е направил разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[28] ОТП е предявил главен иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът му дължи главница, лихви и такси по договор за заем. ОТП е предявил и евентуален иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати главница, лихви и такси по договор за заем.

 

1.              По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[29] Съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК, когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съгласно т. 10, б. „а“ на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, при разглеждането на установителния иск по чл. 422 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск, в това число за спазването на преклузивния едномесечен срок за предявяване на иска за наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК, както и за спазването на двуседмичния срок за подаването му пред съда по заповедното производство (по чл. 414, ал. 2 от ГПК).

 

[30] Съдът установи, че с определение от 14.12.2015 г. СГС е приел, че издадената заповед за изпълнение не е била редовно връчена на Р.К.. В това производство СГС е преценил дали са налице предпоставките за възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения срок. След тази преценка СГС е приел подаденото от длъжника възражение. Ето защо при преценката си за наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на установителен иск, настоящият състав следва да вземе предвид изхода от производството по подаденото възражение по чл. 423 от ГПК. Затова съдът приема, че възражението на Р.К. е подадено в законоустановения срок.

 

[31] Съдът установи, че ОТП е подал исковата си молба в едномесечния срок, съгласно дадените от районния съд указания (пар. 27 ). Затова настоящото производство е допустимо и съдът разглежда иска по същество.

 

[32] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това (чл. 99, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между Б.и ответника, по който банката да е била заемодател, а ответникът заемополучател; 2. банката да е предала парите на ответника; 3. банката да е прехвърлила на ищеца вземането си към ответника; 4. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва.

 

[33] Между страните не се спори по предпоставките за уважаване на иска. Съдът ги е отделил като безспорни с доклада си по делото[2]. Затова съдът приема, че са налице посочените предпоставки за уважаване на иска.

 

[34] ОТП се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземанията си не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което изявление да е достигнало до кредитополучателя.

 

[35] Ето защо, за да бъде уважен иска следва да се установи също, че: 1. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост; 2. банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

 

[36] Между страните не е спорно, че към 08.03.2011 г. Р.К. е бил в забава с плащането на задълженията си към ДСК с повече от 90 дни. Ищецът обаче не е представил доказателства да е обявил предсрочната изискуемост на длъжника. ОТП не твърди обратното, напротив, потвърждава, че такова изявление не е било изпратено до Р.К. (молба, л. 46, 3-ти абзац, от делото на СГС). Ето защо съдът приема, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника. Поради това искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

2.              По евентуалния иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите

 

[37] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това (чл. 99, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между Б.и ответника, по който банката да е била заемодател, а ответникът заемополучател; 2. банката да е предала парите на ответника; 3. банката да е прехвърлила на ищеца вземането си към ответника; 4. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва.

 

[38] Между страните не се спори по предпоставките за уважаване на иска. Затова съдът приема, те са налице.

 

[39] ОТП се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила с връчването на препис от исковата молба. Поради това, за да бъде уважен искът следва да се установи, че: 1. преди връчването на препис от исковата молба са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост; 2. ищецът е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

 

[40] Постоянна е практиката на ВКС, че исковата молба има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. Затова ВКС приема, че с връчването на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя (следните решения на ВКС: 161-2016-II Т. О. по т. д. 1153/2014 г.; 139-2014-I Т. О. по т. д. 57/2012 г.; 169-2017-II Т. О. по т. д. 1272/2015 г.; 77-2016-II Т. О. по т. д. 3247/2014 г.).

[41] Съдът установи, че препис от исковата молба е бил връчен на ответника на 07.11.2016 г. Съдът установи също, че към 08.03.2011 г. Р.К. е бил в забава с плащането на задълженията си към ДСК с повече от 90 дни. Ето защо с връчването на препис от исковата молба кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Налице са и останалите предпоставки за уважаване на иска за: 1. 39 741,23 евро главница, ведно с лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане (за периода преди исковата молба лихва не се дължи, тъй като не е била настъпила предсрочната изискуемост); 2. 170,63 лева заемна такса. Затова съдът осъжда Р.К. да заплати на ОТП тези суми.

 

[42] Искът е неоснователен за търсените 10 694,28 евро неустойка за забава поради следното: неустойката е акцесорно съглашение. Тя представлява задължение на неизправна страна по правна сделка да плати определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: 1. наличие на валидно главно задължение; 2. договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително; 3. неизпълнение на главното задължение.

 

[43] Съдът установи, че Р.К. има задължение към ОТП за плащане на 39 741,23 евро главница по договор за кредит. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаването на иска за плащане на неустойка.

 

[44] Съгласно т. 20.2. от ОУ, кредитополучателят дължи лихва за забава за периода от обявяване на предсрочната изискуемост до предявяване на исковата молба за събиране на вземането. В случая исковата молба е подадена преди обявяването на предсрочната изискуемост. Ето защо задължението за плащане на неустойка не е възникнало. Поради това искът е неоснователен и съдът го отхвърля. 

 

3.              По възражението на Р.К., че ДСК не го е уведомила за продажбата на вземането към него

 

[45] Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Допустимо е уведомяването да бъде извършено и от новия кредитор, в случай че той е упълномощен за това от стария (следните решения на ВКС: 137-2015-III Г. О. по гр. д. 5759/2014 г.; 156-2015-II Т. О. по т. д. 2639/2014 г.)

 

[46] Съдът установи, че ОТП е уведомил Р.К. за прехвърлянето на вземането, което ДСК е имала към него. За да извърши това, ОТП е бил упълномощен от ДСК. Ето защо възражението на ответника е неоснователно.

 

4.              По разноските

 

[47] ОТП търси разноски. Той е направил такива за 1 994,53 лева държавни такси (л. 7 от делото на СГС и л. 8 от ч.гр.д 648/2017 г. на САС) и търси 450,00 лева юрисконсултско възнаграждение (списъка, л. 66).

 

[48] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 77 897,72 лева при предявен размер от 98 813,92 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 1 572,34 лева разноски за държавни такси (77897,72/98813,92х1994,53).

 

[49] На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Поради това в полза на ОТП следва да се присъди юрисконстултско възнаграждение, което, на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът определя на 200,00 лева. Съразмерно с уважената част от исковете, дължащото се юрисконсултско възнаграждение на ищеца е 157,67 лева (200х 77897,72/98813,92).

 

[50] Ответникът не търси разноски и не е направил такива.

 

Съдия: