РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Златоград, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20225420200035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
с. В., общ. Н., обл. С., против Наказателно постановление № 20-0371-000098
от 09.06.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР – С., РУ-З., с което на
жалбоподателя на основание чл. 53, вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП и чл. 174, ал.
3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание "глоба" в размер на
сумата от 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП както „глоба“ в размер
на сумата от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се
допуснато съществено процесуално нарушение в производството по
издаването на НП, а именно – атакуваното НП е издадено въз основа на втори
АУАН – серия АД 6004/27.04.2022 г., за нарушение за което е налице
предходно издаден АУАН серия АД 00603 от 22.02.2022 г. Жалбоподателят
счита, че доколкото цитираните АУАН са съставени за едно и също
нарушение, то не става ясно инициирането на административнонаказателното
производство по кой от двата акта е започнало, което нарушава правото му на
защита. В жалбата се сочи още, че атакуваното НП е издадено и в нарушение
на материалния закон, тъй като АНО не е взел предвид факта, че
жалбоподателят е претърпял ПТП и е бил във физическа невъзможност да
предостави исканите проби от издишан въздух и кръвна проба и дори не е
разбрал какво се иска от него поради нарушено и замъглено съзнание,
вследствие на удара в главата. Твърди се нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗАНН,
1
като според жалбоподателя, наказващият орган не е изпълнил вменените му с
цитираната разпоредба задължения по проверка за законосъобразност на акта.
Сочи се и липса на компетентност на издателя на процесното НП.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Въвежда допълнителни възражения срещу
атакуваното НП, като сочи, че Резолюция от 23.02.2022 г. на Началника на
РУ-З., с която е прекратено административнонаказателното производство не
се отнася за АУАН серия АД, № 006003, доколкото в същата е посочено, че
се прекратява административнонаказателното производство по АУАН серия
АД, № 6003, който е различен от № 00603. Сочи още нарушение на чл. 44, ал.
1 ЗАНН, доколкото АУАН с № АД 6004/27.04.2022 г. не е бил предявен и
връчен на жалбоподателя, поради което същият е бил лишен от възможността
да изложи възражения срещу него в седемдневния срок. Излага съображения
за липса на компетентност на издателя на НП на две основания – от една
страна в съдържанието на НП не е посочена длъжността на лицето, което е
издало НП - началник на каква група е същият, а от друга страна – видно от
доказателствата събрани по делото, жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за издишан въздух във ФСМП-Н., но
отказът за даване на кръвна проба е обективиран в болница в гр. К., т.е. на
територията на друга ОДМВР и РУ, поради което компетентен да издаде НП
се явява Началника на ОДМВР-К. По тези съображения моли атакуваното НП
да бъде отменено и претендира разноски за производството.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата, като неоснователна. Излага съображения за
неприложимост на чл. 17 ЗАНН, доколкото по първоначално издадения
АУАН жалбоподателят не е бил наказан с НП или съдебно решение. Сочи
още, че изложената в НП фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните по делото доказателства, а фактът, че жалбоподателят категорично
е отказал да остане под наблюдение в болницата в гр. К., оборва тезата на
защитата, че физическото и психическото му състояние оправдават деянието.
По тези съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП-
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрк.
възнагарждение.
Процесуалните представители на страните излагат подробни
съображения относно териториалната компетентност на АНО, респ. липсата
на такава във връзка с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и предвидените в
текста на закона хипотези.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2022 г., около 00,30 часа, свидетелят Б. В. Т. – мл.
автоконтрольор в РУ-З. и свидетелят В. А. Н. – мл. полицейски инспектор в
РУ-З., участък Н., получили сигнал за ПТП, настъпило в района на община Н.
Свидетелите отишли във ФСМП-Н., където установили жалбоподателя Г. Б.
2
Д., който имал наранявания в областта на тялото и главата, която била
бинтована. Попитали го какво се е случило, при което той отговорил, че е
претърпял ПТП в района на изхода на с. В., общ. Н., но след като бил
уведомен от свидетелите, че следва да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол, същият отрекъл да е настъпило ПТП и заявил, че
нараняванията му са от падане по стълбите. Полицейските служители
констатирали, че жалбоподателят има дъх на алкохол и говори заваляно, но
същият е адекватен и с ясно съзнание за случващото се. След консултация с
медицинските лица във ФСМП-Н., дали физическото състояние на Д. му
позволява тестване с дрегер, свидетелите Т. и Н. го поканили да даде проба с
издишан въздух, на което той категорично отказал. След това жалбоподателят
бил транспортиран до МБАЛ „Д-р А.Д.“ – гр. К. за извършване на
допълнителни прегледи. В посоченото медицинско заведение жалбоподателят
бил посрещнат от св. В. Я. Т. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при
ОДМВР-К., който го поканил за тестване с техническо средство и при
получения отказ съставил талон за медицинско изследване. Медицинските
работници уведомили Д., че може да остане за наблюдение в болницата, на
което той отказал и си тръгнал към гр. З., придружаван от своята майка.
Междувременно свидетелите Т. и Н. извършили пешеходен обход в района на
изхода на с. В. и след няколко километра, в посока с. К., на около 100 метра
под пътя установили преобърнат под склона л.а. марка „М.“, модел „ *“, с рег.
№***. Свидетелите констатирали, че автомобилът се е преобърнал в участък
от пътя с множество завои и компрометирана пътна настилка, както и че
липсват следи по автомобила за други лица, които да се пострадали при
произшествието.
При тези обстоятелства и след като получил информация от св. В. Т.,
че Д. не е изпълнил предписание за даване на кръвна проба, както и номера на
издадения талон за медицинско изследване, св. Б. Т. съставил срещу
нарушителя АУАН серия АД, бл. № 00603 от 22.02.2022 г. Актът бил
съставен в сградата на РУ-З., в присъствието на нарушителя, който вписал в
съдържанието му, че има възражения и получил копие срещу подпис в
приложената към АУАН разписка.
С оглед горното и на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО извършил
проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН серия
АД, бл. № 00603 от 22.02.2022 г., и след преценка на събраните
доказателства, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН, постановил Резолюция № 22-
0371-М000003 от 23.02.2022 г. за прекратяване на
административнонаказателно производство, образувано въз основа на
цитирания АУАН, съставен срещу Г. Б. Д.. В мотивната част на резолюцията
си, АНО е посочил, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени
процесуални нарушения, а именно – не са посочени точно нарушените
законовите разпоредби и отказът на нарушителя да подпише акта не е
удостоверен с подпис на свидетел.
Мотивираната резолюция е съобщена на жалбоподателя на 10.03.2022
г., като същата е връчена от свидетеля К. С. П. – полицейски инспектор при
РУ-З., участък Н., при отказ на лицето да я получи, удостоверен с подпис на
3
свидетеля З. Д. П..
С покана с рег. № 37100-1336 от 08.04.2022 г., получена лично от
жалбоподателя на 11.04.2022 г., същият е поканен да се яви в сградата на РУ-
З. за съставяне на АУАН за процесните нарушения (описани подробно в
поканата).
С молба вх. № 37100-1433 от 15.04.2022 г., жалбоподателят е уведомил
РУ-З., че според него няма законово основание за явяването му и иницииране
на административнонакзателно производство, доколкото за описаното в
поканата ПТП вече бил съставен АУАН с бл. № 00603 от 22.02.2022 г., от
компетентно длъжностно лице при РУ-З..
На 27.04.2022 г., в присъствие на двама свидетели, в това число
разпитаният от съда – св. Д. М. К., срещу жалбоподателя, бил съставен АУАН
серия Д, бл. № 00604 от 27.04.2022 г., за това, че на 20.02.2022 г., около 23,35
часа, на общински път SML3178/3170/ НА 2.300 км., замерено от центъра на
с. К. към с. В., общ. Н., управлявал л.а. М. ***, с рег. № ****Т, с посока на
движението от с. Върлино към с. К., собственост на М.А. А.с ЕГН
********** от гр. К., като допуска следните нарушения: 1. При избиране
скоростта на движението не е съобразил с релефа на местността /завои/ и
състоянието на пътя /неравности/ в следствие на което напуска платното за
движение вляво, преобръща се под нивото на пътното платно и се удря в
дървета, с което допуска ПТП с пострадало лице и 2. Около 00,30 часа на
21.02.2022 г., в сградата на ЦСМП – гр. Н., водачът отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест дрегер 7510 с FNARBB 0074, тариран до 05.2022 г.
Същият е транспортиран в МБАЛ-К., където е издаден талон за медицинско
изследване с № 124102 от 21.02.2022 г., като във времето отразено в талона,
същият не е дал кръвна проба.
АУАН е връчен на жалбоподателя на 29.04.2022 г., при отказ,
удостоверен с подпис на свидетеля В. М. С. от с. Г., общ. Н.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу новоиздадения не са постъпили
възражения.
Атакуваното Наказателно постановление № 20-0371-000098 от
09.06.2022 г. е издадено именно въз основа на АУАН серия Д, бл. № 00604 от
27.04.2022 г.
Видно от приложената към НП разписка, същото е връчено лично на
жалбоподателя на 15.06.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели - Б. В. Т. – мл. автоконтрольор
в РУ-З.; В. А. Н. – мл. полицейски инспектор в РУ-З.; Д. М. К. – мл.
полицейски инспектор в РУ-З.; В. Я. Т. – мл. автоконтрольор, сектор „ПП“
при ОДМВР-К.; К. С. П. – полицейски инспектор в РУ-З., участък Н. и З. Д.
П. – стажант от Академията на МВР в РУ-З., участък Н. както и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства заверени копия на: НП № 22-0371-000098/09.06.2022
4
г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 Г.; АУАН № 105/27.04.2022 г.; Докладна
записка с peг. № 371р-4288/03.05.2022 г.; Покана с peг. № 371000-
1336/08.04.2022 г.; Докладна записка с peг. № 371р-3587/12.04.2022 г.; Молба
от Г. Б. Д. с peг. № 371000-1433/15.04.2022 г.; АУАН № 43/22.02.2022 г.;
Докладна записка с № 371р-1965/23.02.2022 г.; Мотивирана резолюция № 22-
0371-М000003/23.02.2022 г.; Писмо с peг. № 1300р-1138/22.02.2022 г., на
Сектор ПП- К. и приложения към него; Справка за нарушител/водач и
справка за съдимост на Г. Б. Д., рег. № 221012005000024047/12.10.2022 г.,
издадена от БС при РС – З.
Показанията на разпитаните от съда свидетели, са последователни,
логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите
фактически констатации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата.
Видно от приложената към НП разписка, същото е отбелязано като
връчено лично на жалбоподателя (срещу подпис) на 15.06.2022 г., като
жалбата срещу него е депозирана директно в РС-Златоград на 22.06.2022 г.,
видно от пощенско клеймо на приложения по делото пощенски плик, поради
което същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в техните
териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а видно от
приложената по делото Заповед № рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на МВР, наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на група към ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълно посочване на
длъжността на АНО, доколкото ирелевантно е дали издателят е началник
група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР (т. 3.9. от заповедта) или е
началник група „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР (т. 3.12. от заповедта),
като и в двата случая същият е компетентен да издаде атакуваното НП, а
служебно известно на съда е обстоятелството, че същият заема длъжността,
цитирана по т. 3.9. от заповедта - Началник група „Охранителна полиция“ в
5
РУ-Златоград при ОД на МВР-С.
На следващо място неоснователно е възражението на жалбоподателя
относно териториалната компетентност на АНО за нарушението по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП. Съгласно текста на цитираната разпоредба, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. От прочита на законовия текст (не се налага
граматическо тълкуване) недвусмислено следва, че законодателят е
предвидил в алтернатива, две форми на изпълнителното деяние на процесното
нарушение - 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или 2. неизпълнение на
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Нарушението е довършено при всяка от алтернативно предвидените му
хипотези (в същия смисъл вж. мотивите на Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, както и напр.
Решение № 374 от 8.12.2021 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 143/2021 г.).
Въпреки, че в констативно-съобразителната част на НП и в АУАН са
посочени и факти свързани с неизпълнение за предписание за вземане на
биологични проби (обективирани на територията на ОДМВР-К.), настоящият
съдебен състав приема, че АНО е териториално компетентен да наложи
наказание в хипотезата на отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство (направен във ФСМП-Н.), в който смисъл правилно е ангажирана и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Фактите
настъпили на територията на ОДМВР-К., съдът намира за неотносими към
настоящото производство, поради което същите не следва да бъдат
обсъждани.
На следващо място АУАН и НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за
съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е
отразил фактическите обстоятелства на твърдените нарушения и
обстоятелствата по извършването им. АУАН съответства на предвидените с
чл. 42 ЗАНН изисквания, като нарушенията са описани достатъчно ясно и
конкретно с посочване времето и мястото на извършването им, както и
конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите
разпоредби. Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, АУАН е съставен в
6
присъствието на двама свидетели. Издаденото НП също отговаря на
законовите разпоредби, регламентиращи изискуемите реквизити, които
следва да съдържа.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че атакуваното НП е
издадено въз основа на втори АУАН – серия АД 6004/27.04.2022 г., за
нарушение за което е налице предходно издаден АУАН серия АД 00603 от
22.02.2022 г. Действително от приетата и подробно изложена по-горе
фактическа обстановка, се установява, че за констатираните административни
нарушения, първоначално, е съставен АУАН серия АД 00603 от 22.02.2022 г.,
но при упражняване на правомощията си по чл. 54 ЗАНН и след преценка за
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта, АНО на осн. чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН, е постановил мотивирана
Резолюция № 22-0371-М000003 от 23.02.2022 г. за прекратяване на
административнонаказателното производство, образувано въз основа на
цитирания АУАН, съставен срещу Г. Б. Д.. Резолюцията е връчена при
надлежно удостоверен отказ на нарушителя да я получи и след изтичане на
14-дневния срок по чл. 58д, т. 3 ЗАНН, същата е влязла в законна сила,
административнонаказателното производство е надлежно прекратено. В този
смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че цитираната
резолюция не се отнася до АУАН серия АД, № 00603 от 22.02.2022 г., тъй
като в същата е посочен № 603 от 22.02.2022 г. Актът на Началника на РУ-З.
представлява смислово и логическо единство от мотиви и диспозитив, поради
което без никакво съмнение е ясна волята на органа да прекрати именно
производството за процесното нарушение, поради наличие на основанията
предвидени в новата редакция на чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН (Изм. – ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). В този смисъл, след надлежно оттегляне на
повдиганото административнонаказателно обвинение по което не е налице
наложено наказание, законосъобразно се явява съставянето на нов АУАН, въз
основа на който да бъде образувано администратвинонаказателно
производство за ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършеното
нарушение.
С оглед изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
На следващо място съдът намира, че от събрания по делото
доказателствен материал се установява, че жалбоподателят Д. е осъществил
от обективна и субективна страна процесните административни нарушения
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В случая жалбоподателят не е съобразил
поведението си предписанието на закона, като пренебрегвайки особеностите
на пътния участък – множество завои и компрометирана пътна настилка е
7
допуснал настъпването на ПТП, при което управлявания от него автомобил е
напуснал платното за движение и се е преобърнал. Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, глобата е във фиксиран размер,
поради което АНО правилно е наложил единствено възможното
административно наказание.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, в настоящото
производство, безспорно се установи от обективна страна, че във ФСМП-
Неделино, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510. Неоснователно е възражението, че Д. се е намирал във
физическо състояние при което е било невъзможно тестването му с дрегер,
както и че изобщо не е разбрал какво се иска от него поради замъглено
съзнание в резултат на удара в главата. От събрания по делото доказателствен
материал не се установява наличието на травми, които да са препятствали
жалбоподателя да издиша необходимото за проверката количество въздух,
поради което това твърдение съдът възприема като голословно и изцяло като
защитна позиция. Още по-малко са налице данни за дезориентираност на Д..
Напротив. От данните по делото, съдът приема, че същият умишлено е
отклонил въпросната проверка и целенасочено се е опитал да въведе в
заблуждение полицейските служители, че травмите му са причинени в
резултат на падане по стълбите, като е дал противоречива информация и за
местонахождението на катастрофиралия автомобил (наложило се е полицаите
да извършват пешеходен обход от няколко километра преди да открият
процесното МПС). Установи се също, че жалбоподателят не е постъпил за
лечение и/или наблюдение в болнично заведение (в това число и в гр. К.) от
където си е тръгнал незабавно след приключване на прегледите. Съгласно
санкционната част на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвидените кумулативни
наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са във фиксиран
размер, поради което същите са правилно посочени от АНО и не подлежат на
преценка, респ. на проверка от съда.
С новата разпоредба на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.), законодателят изрично изключи приложението на чл.
28 ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП, поради което предпоставките за
наличие на маловажен случай не следва да бъдат обсъждани.
По съвкупно изложените по-горе съображения съдът намира, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН, право на разноски
възниква единствено за въззиваемия. Такива се претендират за
юрисконсултско възнаграждение, поради което и предвид правната и
фактическа сложност на делото, в тежест на жалбоподателя следва да бъде
възложена сумата от 150 лв., определено, съобразно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. с
чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-0371-
000098 от 09.06.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР – С., РУ-З., с
което на Г. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Н., обл. С. на основание
чл. 53, вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание "глоба" в размер на сумата от 200 лв. за
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на сумата от 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Н., обл. С. да
заплати на ОД на МВР-С., с адрес: гр. С., бул. "Б." № * сумата от 150 лв. –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ________В.Д._______________
9