Решение по дело №5903/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1868
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 20 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330205903
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1868
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия Г № 0028306 от 04.02.2021г. от ОД
на МВР – Пловдив на „*** „ АД със законен представител А.Т.С. е наложено
административно наказание “ имуществена санкция ” в размер на 2000 лева
за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по
съображения изложени в жалбата си и в писмени бележки. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, като се представлява от
процесуалния си представител-адв.Р.С. .
Въззиваемата страна –ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител ,като взема писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издадено против на *** АД за това, че
на 04.02.2021г .в 11.48 часа в гр. Перущица на бул.“Иван Вазов“ срещу
Стопански двор 1 в посока юг на север,отчетен толеранс на измерената
1
скорост от минус 3 км/ч в полза на водача с МПС“ Форд Фиеста“ с
рег.номер *** е установено нарушение на кодекса на застраховането ,заснето
с автоматизирано техническо средство номер TFR1-M530. С това е нарушил
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638ал.1т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ.
В тази връзка и при така направеното цитирано по-горе описание на
нарушението настоящия съд намира, че не е доказано по несъмнен начин
самото нарушение.Действително в жалбата и в допълнителните писмени
бележки се правят искане за отмяна на процесния ЕФ,поради съществени
нарушения и съдът се съгласява напълно с тях.Като от съществено значение
е ,че липсват съставомерните елементи ,които са прогласени в чл.438 ал.1т.1
от КЗ.И това е така ,тъй като законът изисква следното- на първо място годен
субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ,Безспорно такъв се явява ,
че е *** АД ,тъй като е бил собственик на процесното МПС към датата на
деянието.
На следващо място се е изисква от обективна страна лекият автомобил
МПС Форд Фиеста с рег.номер *** –да е бил спрян от движение към -
04.02.2021г. Такива правомощия съгласно чл.574, ал.11 от КЗ имат органите
на МВР, които предприемат мерки за спиране от движение на моторните
превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за
налагане на съответните административни наказания, когато не е била
сключена задължителна застраховка. Мерките пък, които те предприемат
съгласно чл.171, т.2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал.6 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. са свързани с издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която се връчва на собственика на МПС-то, за което
той не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Но от тук нататък се явява най-важния и съществени
въпрос -не става ясно в какво се състои нарушението на жалбоподателя. Тъй
като издателят на ЕФ се е задоволил единствено да посочи при описанието на
нарушението словесно-кога,къде е нарушението с какво е отчетено ,
нарушение като правна норма и че отчетен толеранс на МПС.Но никъде в ЕФ
не е направено описание на елементите на нарушението от което да се
направи извод за волята на издателя на фиша.В този смисъл особено
съществено са нарушени правата на жалбоподателя да узнае елементите на
своето нарушение и да може да се защити по тях.По този начин ,не описвайки
самото нарушение текстово е лишен както жаллбоподателя да изгради
защитата си ,а от друга страна съда да прецени има ли извършено нарушение,
какво е то,извършено ли е то от обективна и субективна страна.От тук
нататък се обезсмисля обсъждането на останалите предпоставки и елементи
на чл.483 ал.1 от КЗ. А,именно МПС спряно ли е или не от движение към
датата на констатиране на нарушението и дали спрямо жалбоподателя са се
осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на разпоредбата по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало задължението да сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тъй като
2
единствено с цифровото описание на санкционната норма описана в ЕФ се е
задоволил издателя на фиша и именно от нея съда съди за волята на издателя
и за това какво е евентуалното нарушение.Но в случая липсата на текстово
описание на нарушението също пречи да се прецени и дали е налице
тъждественост между текстовото описание и неговата правна квалификация.

В тази връзка съдът намира за основателен доводът на жалбоподателя,
застъпен в жалбата и допълнителното писмени становище че е налице
съществено процесуално нарушение и това нарушение води до отмяната на
ЕФ.
Тоест не може за пръв път съда в съдебна фаза да посочи на
жалбоподателя каква е била волята на издателя на ЕФ и какви са били
елементите на нарушението.Не може нарушителят да узнае за пръв път какво
е неговото нарушение и какви са елементите на същото едва в съдебна фаза,
а това да е било неизвестно и неясно в ЕФ при издаването му. Тези липси и
непълноти не мотат да се попълнят по този начин и в тази фаза.
Но ,за да се издаде ЕФ съгласно чл.638ал.4 от КЗ следва управлението
на МПС да е установено и в този смисъл да е вписано като обстоятелство от
фактическия състав на нарушението, за да породи своите последици.Следва
да се впише и какво е съставомерното поведение на нарушителя,което се
явява наказуемо. Невписването на всичко това е процесуално нарушение и в
този смисъл нарушава правото на защита на жалбоподателя да узнае в
пълнота елементите на нарушението и да се защитава по тях. Макар да е от
съществено значение да се определи собственика на МПС -то, който следва
да носи отговорност по този текст от съществено значение е и това дали МПС
е управлявано-предвид изискването на чл.638ал.4 от КЗ.И в този смисъл това
в достатъчна степен води до процесуално нарушение по издаване на
процесния фиш и в този смисъл до неговата отмяна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на ЕФ са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита
на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваният ЕФ серия Г
№0028306 от 04.02.2021г. от ОД на МВР – Пловдив издаден на *** АД ,с
което му е наложено административно наказание “ имуществена санкция ” в
размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.

3
По разноските
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това
е –ОДМВР-Пловдив.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 10,както и извлечение от преводно нареждане на л.12 от
делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.Не е налице
прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш е налице
участие и в съдебно заседание.Поради ,което следва да бъде уважен в пълния
му претендиран размер от 370 лв.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVІІ н. с.
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен Фиш Серия Г № 0028306 от 04.02.2021г. от
ОД на МВР – Пловдив на „*** „ АД със законен представител А.Т.С. е
наложено административно наказание “ имуществена санкция ” в размер на
2000 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на *** АД-гр.Перущица
ЕИК *** сумата от 370 лева,представляваща направени разноски по делото за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5