№ 406
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500608 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
В. Р. А. - длъжник по изп.дело № 5043/2022 по описа на ДСИ при
Районен съд - Русе обжалва наложен запор върху сумите по личната му
партида в Затвора в гр. Белене и отказа на съдебния изпълнител да отмени
същия с разпореждане от 07.09.2022 г. Счита тези парични средства за
несеквестируеми, поради което иска отмяна на наложеният запор върху тях.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Е. Д. А.,
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в писменото
възражение.
В представените мотиви по обжалваните действия, съдебният
изпълнител излага становище за неоснователност на подадената жалба.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди
представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и
писмените мотиви на държавния съдебен изпълнител във връзка с
обжалваното действие, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 5043/2022 г. по описа на ДСИ при Районен съд
Русе е образувано по молба на взискателя Е. Д. А. за събиране на вземането й
1
срещу В. Р. А., въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2022 г., издаден по
гр.д. № 774/21 г. по описа на Районен съд - гр. Русе за заплащане на месечна
издръжка в размер на 170 лв. с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, считано от 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, дължима за детето Е. В. А., роден на 26.08.2018 г., както и
сумата 30 лв. – разноски по делото.
Държавният съдебен изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение и всички други вземания на длъжника, за което е връчил на
Затвора в гр. Белене запорно съобщение от 01.06.2022г. На 16.08.2022 г. В. А.
е депозирал молба по изпълнителното дело за извършване проверка и отмяна
на наложения запор от ДСИ. В молбата си твърди, че не полага труд в затвора
и удържаните суми не представляват трудово възнаграждение, а са изпратени
от негови близки с цел закупуване на лични вещи. В отговор на тази молба с
обжалваното разпореждане от 07.09.2022 г., съдебният изпълнител е отказал
да отмени наложеният запор.
С оглед на така установените факти, съдът намира жалбата за
неоснователна.
От правилото на чл. 442 от ГПК, че цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени
изключения в чл. 444, чл. 446 и чл. 446а от ГПК, регламентиращи
имуществените права, по отношение на които е налице законова забрана да се
насочва принудително изпълнение. Жалбоподателят счита, че по отношение
на получените от него средства, включени в личната му партида, е налице
несеквестируемост, тъй като тези средства служат за задоволяване на негови
лични нужди и същите не представляват трудово възнаграждение и такова по
смисъла на 78, ал. 3 от ЗИНЗС вр. чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС.
Нормата на чл. 444 от ГПК съдържа лимитативно изброени хипотези -
точки от 1 до 8, в които изпълнението не може да бъде насочено върху вещи
на длъжника - физическо лице, каквито са тези за обикновено употребление
/т.1/; необходимата храна /т.2/; необходимите горива за отопление, готвене и
осветление /т.3/; машини и инструменти, пособия и книги, необходими за
упражняването на свободна професия /т.4/; земи /т.5/; работен добитък /т.6/;
жилище /т.7/; предвидени в друг закон вещи и вземания /т.8/. В конкретния
2
случай личната партида на длъжника, съдържаща парични суми, не попада
под нито една от горепосочените хипотези.
Както се признава от самия длъжник, постъпилите по личната му
партида парични суми не са и с основание трудово възнаграждение. Ето защо
не намира приложение и нормата на чл. 446 от ГПК, визираща
възнаграждение за труд или пенсия, както и тази на чл. 446а ГПК, касаеща
доходите по чл. 446, помощи или обезщетения, получени по сметка в банка.
Съгласно чл. 446 от ГПК несеквестируеми са доходите на лицето, които
то получава от трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е
възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над
минималната работна заплата.
В случая запорът е наложен върху личната партида на жалбоподателя,
по която не постъпват средства от положен от него труд, а същите от друг
източник и тези средства не са несеквестируеми, тъй като са извън обхвата на
чл. 446 от ГПК.
Дори и да полага труд в пенециарното заведение, получаваните от него
доходи са извън обхвата на чл. 446 от ГПК и срещу тях може да се насочва
принудително изпълнение при спазване на изискванията на чл. 78 от ЗИНЗС и
чл. 57 от ППЗИНЗС. Следва да се отбележи, че законодателят е предвидил,
неприложимост на несеквестируемостта за някои вземания на кредитора.
Едно от тях е вземането за издръжка (каквото именно е настоящото) с оглед
неговата изключителна социална значимост. Например текстът на чл. 445, ал.
2, т. 1 от ГПК повелява, че от забраната по чл. 444, т. 5 и т. 7 не могат да се
ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено
увреждане и от финансови начети. По същия начин разпоредбата на чл. 446,
ал. 3, изр. 1 от ГПК дефинира, че ограниченията на ал. 1 не се отнасят до
задълженията за издръжка, а съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от
свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не
повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това
ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
В допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил
определен доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността на
лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и
облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените
3
от свобода имат право на: 1.безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2.
непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3.
самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от
момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за
сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена
с характера на извършената работа.
С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са
поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване
на минимално необходимите жизнени нужди, т.е. несеквестируемият
минимум от доходи е осигурен от държавата. Затова и по отношение на тях не
съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да
получават доходи и да разполагат с парични средства.
С оглед на изложеното съдът счита, че наложения от ДСИ запор,
съответно и разпореждането от 07.09.2022 г., с което ДСИ отказва да отмени
запора са законосъобразни и не подлежат на отмяна, а жалбата е изцяло
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата на В. Р. А., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора в гр. Белене, длъжник по изпълнително дело № 5043/2022 г. по описа
на ДСИ при Районен съд -Русе, против действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху трудово
възнаграждение и всички други вземания на длъжника със запорно
съобщение от 01.06.2022г. и отказа да отмени същия с разпореждане от
07.09.2022 г., по отношение на имущество, което смята за несеквестируемо,
като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5