№ 17110
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110162192 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от В. С. С. срещу ************** искове,
както следва: установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред.1, пред.2 и
пред.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.4 от Приложение № 5 към
договор за потребителски кредит № 621872/18.12.2023г., предвиждаща заплащане от ищеца
на неустойка в случай на непредставяне на обезпечението по чл. 1 от Приложение № 5 към
договор за потребителски кредит № 621872/18.12.2023г., съединени с иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК за прогласяване нищожността
на приложение № 3 от договор за потребителски кредит № 62187 от 18.12.2023г., възлагащо
на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за ВИП
обслужване, които искове са съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пред.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 54,00 лева,
частична сума от сумата от 89,10 лева, представляваща недължимо платена по договора
сума. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
18.12.2023 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 621872, като твърди
че при подписване на договора не са му представени документи, посочващи сумите по
договора, ГПР и ГЛП. Такива били онагледени с отделно приложение, като в чл. 1 от
Приложение № 1 от процесния договор било договорено, че най-късно на следващия ден
потребителят бил длъжен да представи обезпечение на кредита. В чл. 4 от приложение № 1
към договора било посочено, че в случай че не представи обезпечение ще му бъде начислена
неустойка в размер на 1,97 лева средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по
кредита. Към договора бил представен погасителен план, съгласно който ищецът следвало
да заплати за един месец сумата от 399,10 лева, състояща се от 300,00 лева – главница, 10,00
лева – възнаградителна лихва, 30,00 лева – такса преференциално обслужване и неустойка в
размер на 59,10 лева. Неустойката била начислена и включена в погасителния план. Твърди,
че клаузата за неустойка оспорва като неравноправна, тъй като предвижда прекомерен
размер на задължението за несъществено изпълнение. Неустойката не била включена в ГПР,
поради което с начисляването й се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
1
където е предвиден максималния размер на ГПР. Твърди, че неустоечната клауза не отговаря
на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, поради което
противоречи и на добрите нрави. Клаузата противоречала и на нормата на чл. 33, ал.1 от
ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поддържа, че към договора било подписано и приложение
№ 3, възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за
ВИП обслужване, като твърди, че това приложение било недействително като
противоречащо на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който
излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу
твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като на
ищеца били предоставени за запознаване СЕФ и процесния договор. Поддържа, че ГПР е
изчислен съобразно изискванията на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК, като е посочен начина му на
изчисляване, а задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се
включи в ГПР. Оспорва всички твърдения на ищеца за недействителност на клаузата за
неустойка на заявените основания, както и оспорва, че приложение № 3 към договора било
недействително, като противоречащо на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Възразява че ищецът е
заплатил суми по договора. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът В. С. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 227671/27.06.2025г. ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът **************, редовно призован, не се
представлява. С молба с вх. № 228443/30.06.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и
фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в
тежест на ищеца при пълно и главно доказване по предявените установителни искове е да
установи правния си интерес и факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите, а именно обстоятелството, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 621872 от 18.12.2023г. със соченото в исковата молба
съдържание на договора и на оспорените клаузи, както и че договора/клаузите са
сключени/уговорени при противоречие на императивни правни норми, при заобикаляне на
закона или при противоречие с добрите нрави. По осъдителния иск в тежест на ищеца е да
установи, че е престирал процесната сума, съответно в тежест на ответника е да установи
основание за задържане на сумата.
Съдът с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен
процесният договор, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца
кредит в размер на 300 лв., която сума ищецът, като кредитополучател е следвало да върне
след тридесет дни, на една погасителна вноска, платима на дата 17.01.2024г. в размер на
340,00 лева с одобрено обезпечение и в размер на 399,10 лева без одобрено обезпечение,
при ГЛП от 40,56% и ГПР от 65,00%. В чл.1 от приложение № 5 към договора страните
договорили, че в срок до края на следващия ден, следващ деня на сключване на договора,
кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения в полза на кредитодателя:
2
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 340,00 лева,
представляваща сбор от дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на
валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В
чл. 4 от приложение № 5 към договора страните договорили, че в случай, че
кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателя
дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил
обезпечение, като размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки
кредитополучател и е в размер на 1,97 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва
да надвишава 1% от главницата по кредита. Уговорено е че неустойката се начислява в
началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя, заедно с
погасителната вноска. Неустойка е дължима при всички случаи, включително и при
предсрочно погасяване на кредита. В чл. 1 от Приложение № 3 към договора – Условия за
ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на **************, страните
договорили, че кредитодателя представя на кредитополучателя допълнителни услуги, които
са извън цената на финансовата услуга по предоставения кредит, както следва: удължено
работно време: всеки ден от 08:00 часа до 20:00 часа, включително през почивните дни и
официални празници; предоставя услугата „безплатно известяване за настъпване на
предстояща падежна дата“; детайлна информация за промоционални условия и
възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; да включва клиента в лоялна
програма на кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително
преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита;
предоставя на клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи
и награди, организирани от кредитодателя; кредитополучателят получава удостоверение за
актуален дълг или удостоверение за липса на задължения към кредитодателя без да заплаща
допълнителна такса. Тези искания според уговореното в чл. 2 от Приложение № 3 към
договора се считат направени още с попълване на заявката за отпускане на кредит, като
срещу представените допълнителни услуги клиентът следва да заплати на кредитодателя
такса в размер на 30,00 лева, платима на равни вноски, заедно с всяка вноска по кредита /чл.
3 и 4 от Приложение № 3 към договора.
Вещото лице по изслушаната ССчЕ е установило размер на задължения по процесния
договор в общ размер от 399,10 лева, от които 300,00 лева – главница, 10,00 лева – начислена
възнаградителна лихва; 30,00 лева – такса за ползване на пакет „Преференциално (ВИП)
обслужване“ и сумата в размер на 59,10 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Експертът е установил заплатени суми от ищеца по договора в размер на 354,00 лева, от
които 300,00 лева за главница, 0,67 лева за възнаградителна лихва, сумата от 19,70 лева за
неустойка за непредоставяне на обезпечение, 1,50 лева за такса за предсрочно погасяване на
кредита и сумата в размер на 2,13 лева – неусвоена сума. Изчислен е ГПР при така
зададените параметри на кредита в размер на 3 122,45 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а
ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което
обосновава извод, че спора е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.
3
143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно. В случая приложим е ЗПК в редакцията му с ДВ, бр. 104 от
08.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.
Съдът намира процесната крауза за неустойка за нищожна, като нарушаваща принципа
на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на
заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена,
излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая
уговорената по договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката. Задължението за заплащане на неустойка за
неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за
цел само неоснователно разместване на блага. Посочената неустойка няма за цел
задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно
обогатяване. От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди, поради
което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано с настъпване на
вреди. Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди
сключването на договора в съответствие с чл. 16 от ЗПК. Отделно от това съдът намира, че
същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл. 33 от
ЗПК. В случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника. А съгласно чл.
33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
сума за времето на забавата. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 4 от
Приложение № 5 към договора е нищожна поради противоречие със закона на основание чл.
26, ал.1, пред.1 от ЗЗД. Несъмнено, заплащането на неустойка при неосигурена банкова
гаранция или поръчител от страна на ищеца, представлява допълнителна услуга, която
произтича от договора за паричен заем. Поради това, следва да се приеме, че така
уговорената неустойка, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната
лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал.4 от ГПК, според която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, се счита за
нищожна. С оглед на изложеното претендираната неустойка в размер на 59, 10 лв. не се
дължи.
По отношение на вторият предявен иск, относно установяване нищожността на
клаузата на чл. 2 от Приложение № 3 към договора, съдът приема следното: Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в чл. 10а, ал.1 от ЗПК, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа
императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия
представляват в случая услугите, за които е договорена таксата в размер на 30, 00 лв.,
изразяващи се във ВИП пакет за допълнителни услуги, които са извън цената на
финансовата услуга по предоставения кредит, както следва: удължено работно време: всеки
ден от 08:00 часа до 20:00 часа, включително през почивните дни и официални празници;
предоставяне на услугата „безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна
дата“; получаване на детайлна информация за промоционални условия и възможности за
бъдещи промоции по договори за кредит; да включва клиента в лоялна програма на
кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително
4
преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; да
предоставя на клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи
и награди, организирани от кредитодателя, кредитополучателят да получава удостоверение
за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения към кредитодателя без да
заплаща допълнителна такса. Отделно видно е че договора е сключен като цяло в нарушение
на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, като дори в Приложение № 1 към договора е видно,
че ГПР е посочен като стойност от 65% и то без включване в него на таксите по пакет
„ВИП“ обслужване, които също представляват допълнителни разходи по кредита и според §
1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да се включат в посочения ГПР на кредита, който съгласно чл.
19, ал.1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, което обосновава крайният извод, че при
включване и на таксата ГПР ще надвишава многократно ограничението, посочено в чл. 19,
ал.4 от ЗПК.
По всички тези митови, съдът намира така предявените установителни искове за
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД също е
основателен и следва да бъде уважен. Сумата в размер на 54,00 лева се установи, че е
заплатена от ищеца, и предвид установяване нищожността на горепосочените клаузи и
престирана без основание; нещо повече съдът импилицитно обясни че въобще договора е
недействителен, поради което е дължима на основание чл. 23 от ЗПК само чистата стойност
по кредита.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 150,00 лева, както и такива за изготвяне на ССчЕ в размер на 300,00 лева. Ищецът
претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лева с ДДС,
съгласно договор за правна защита и съдействие /л.89 от досието по делото/. С отговора на
исковата молба и с молба от 30.06.2025г. ответникът е релевирал възражение за
прекомерност. Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на
иска, извършената работа от адвокат М. /без явяване в единственото о.с.з./, че
претендираното възнаграждение е прекомерно с оглед горепосочените критерии. По делото
са представени доказателства, че възнаграждението от 960,00 лева с ДДС е реално
заплатено. Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под
минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС,
обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като съдът
намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице
такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на
минималния адвокатски хонорар. Съдът намира, че искането за присъждане възнаграждение
е свръх високо и не оправдава извършената по делото работа, както и фактическата му и
правна сложност, а също и цената на иска. В случая доколкото възнаграждението е реално
заплатено, съдът намира, че възнаграждението следва да се редуцира при наличен общ
правен интерес по двата установителни иска в размер на 200,00 лева, а с ДДС 240,00 лева,
както и в размер на 200,00 лева по осъдителния иск, или 240,00 лева с ДДС. Или адвокатско
възнаграждение съдът намира, че следва да се присъди в общ размер от 480,00 лева с ДДС.
Или на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 930,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.4 от Приложение № 5 към договор за
потребителски кредит № 621872/18.12.2023г., сключен между **************, ЕИК
**********, като кредитодател и В. С. С., ЕГН **********, като кредитополучател,
предвиждаща заплащане от ищеца на неустойка в случай на непредставяне на
обезпечението по чл. 1 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит №
621872/18.12.2023г., като уговорена при противоречие със закона на основание чл. 26, ал.1,
пред.1 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.2 от приложение № 3 от договор за
потребителски кредит № 62187 от 18.12.2023г., сключен между **************, ЕИК
**********, като кредитодател и В. С. С., ЕГН **********, като кредитополучател,
възлагаща на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за ВИП
обслужване, като уговорена при противоречие със закона на основание 26, ал.1, пред.1 от
ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 54,00 лева, представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № 62187 от 18.12.2023г., сключен между **************,
ЕИК **********, като кредитодател и В. С. С., ЕГН **********, като кредитополучател.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 930,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6