Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети юли
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от младши съдия Углярова
въззивно гражданско дело № 16578 по описа за 2019г.
по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 94035
от 15.04.2019г., постановено по гр. дело № 63231/2018
г. на Софийски районен съд, ГО, 163
състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 219967 от
18.09.2019г., постановено по гр. дело № 63231/2018 г. на Софийски районен съд,
ГО, 163 състав, е ужавен предявеният от Л.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
вк.“Драгалевци“, ул.“******срещу „З.А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание по чл.
405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 4 080,37
лева, предявен като частичен иск от 5 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към датата на
застрахователното събитие -
26.06.2018г., за причинени имуществени вреди на притежавания от ищеца л.а.
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, по щета № 10018030118208 по
описа на „З.А.“ АД, вследствие на осъществило се ПТП на 26.06.2018г. около
22:40 ч. в гр.София, по ул.“Боян Магесник“ между водачите на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** и л.а. марка „Ситроен“, модел „Ц – 4
Еъркрос“, с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 28.09.2018г. до окончателното плащане на
задължението.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
С определение № 129573
от 31.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 63231/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 163 състав, е оставено без уважение
искането на Л.А.Й., ЕГН **********, за изменение на
постановения по делото съдебен акт - решение № 94035 от 15.04.2019г., в частта му за
разноските.
Срещу решението в
частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 3 367,63 лева до
пълния уважен размер от 4 080,37 лева, е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „З.А.“ АД, ЕИК ******, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, в която се
навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
постановения съдебен акт. Поддържа се, че първостепенният съд
неправилно не е взел под внимание приетото по делото заключение на изготвената
допълнителна автотехническа експертиза относно изчислението на стойността на
констатираните увреждания на процесния автомобил при сключване на
застрахователната полица, чията стойност е определена в размер на 712,74 лева и
не е оспорена от ищцовата страна. Сочи, че ответникът своевременно – още с
отговора на исковата молба, е релевирал възражение съгласно т.16.2 от Общите
условия на застраховка „Каско“, според които не се покриват от застрахователя
наличните увреждания по детайлите на МПС, констатирани, описани или заснети при
огледа на автомобила. По изложените съображения моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно.
Претендира разноски.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна Л.А.Й., посредством
надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа становище за нейната неоснователност и
обоснованост.
Излагат се съображения за правилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Конкретно се поддържа, че експертът по делото
– лице с теническо образование, въз основа на специалните си знания, е обсъдило
и анализирало приетите по делото документи, след което е формирало извод за
размера на вредите по процесния л.а. марка „Мерцедес“,
модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, които изводи са приети без възражение от
страните в производството. Сочи се, че след като застрахователят не е оспорил
експертизата и не е изложил твърдения за нейната неправилност, то съдът не следва
да взема предвид доводите на последния, свързани с недоказаност на ищцовата
претенция. По тези съображения моли първоинстанционния съдебен акт да бъде
потвърден в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Претендират
се разноски за въззивното производство, за които е представен списък
по реда на чл.80 от ГПК.
Депозирана е от
страна на Л.А.Й. частна жалба по реда на чл.248 ГПК, срещу определение № 129573
от 31.05.2019г., постановено по гр. д. № 63231/2018 г. по описа на СРС, ГО, 163
състав, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановения по
делото съдебен акт - решение № 94035 от 15.04.2019г., в частта му за
разноските, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа,
че дължимите в производството разноски следва да се определят не върху общия
материален интерес, а върху заявената частична претенция. Съответно, доколкото
заявената претенция е изцяло уважена, в полза на ищеца следва да се присъдят
всички направени по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, а не както ги е
определил решаващият състав – съобразно уважената част от иска, отчитайки
глобално заявената претенция, а не частичната такава. Моли се атакуваният
съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на частната жалба от „З.А.“ АД, с който същата се
оспорва като неоснователна. Моли се съдебният акт да бъде потвърден, а
депозираната частна жалба – оставена без уважение.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба, досежно правилността на първоинстанционния
съдебен акт, е необходимо да се отбележи следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
За основателността
на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между това
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При доказване на горните факти,
в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца
вземане факти.
В процесния случай
не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че към
датата на процесното ПТП – 26.06.2018 г., между страните е съществувало
правоотношение по имуществена застраховка "Каско" за лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, учредено с полица №
0306Х0362130 от 14.02.2018г., представляваща покритие „Пълно Каско“ по смисъла
на Общи условия към застраховката, с дата на валидност 14.02.2018г. до 13.02.2019г.
Съгласно Клауза „П“ – Пълно Каско, чл. 12 от Общите условия за автомобилна
застраховка "Каско" на „З.А.“ АД, застрахователят покрива риска
пътнотранспортно произшествие – пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинено при сблъскване с или удар от МПС и/или други подвижни
и неподвижни предмети, в това число ПТП съгласно ЗДвП.
Между страните не е
спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството,
че в срока на застрахователното покритие - на 26.06.2018 г., около 22: 40 часа,
в гр. София, на кръстовището на ул.“Боян Магесник“ и ул.“Иван Сергиев“, водачът
на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******,
управявано от Л.А.Й., не пропуснал дясностоящия спрямо него автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц – 4
Еъркрос“, с рег.№ ******, в резултат на което настъпил сблъсък между
автомобилите и автомобилът, собственост
на ищеца, бил увреден. Между страните не се спори също така, че във връзка с
настъпилото ПТП, собственикът на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с
рег.№ ****** - Л.А.Й., завела при ответното дружество щета № 10018030118208, по
която последното е изплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 6 605,63 лева.
От представения по
делото протокол за ПТП № 1705892 от 26.06.2018г.,
съставен в гр. София, се установява, че на същата дата е осъществено ПТП между л.
а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** и автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц – 4 Еъркрос“, с рег.№ ******. В протокола е посочено, че при
движение на МПС „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** при равнозначни
пътища не пропуска и реализира ПТП с намиращия се от дясната му страна МПС „Ситроен“,
модел „Ц – 4 Еъркрос“, с рег.№ ******, направена е схема на механизма на
настъпилото ПТП, посочени са видимите щети по превозните средства.
По повод
настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по
щета № 10018030118208. Към преписката са приложени опис – заключение по щета 10018030118208
от 28.06.2018г., опис – заключение по щета 10018030118208 от 02.07.2018г., комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0362130 за застраховка „Каско“ и „Злополука“
на „З.А.“ АД, Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
„Каско“ на „З.А.“ АД, уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от 27.06.2018г., Акт за установяване на административно нарушение от
26.06.2018г., опис на щетите по претенция № 10018030118208, заявление за външен
оглед, доклад по щета № 10018030118208, възражение от Л.Й., писмо от „З.А.“ АД
във връзка с възражение на Л.Й..
Съгласно приетата
по делото и неоспорена от страните в производството автотехническа експертиза се
установява, че стойността на описаните щети по л. а. марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на настъпване на пътно – транспортното
произшествие – 26.06.2018г. по средни пазарни цени, възлиза на сума в размер от
10 909,70 лева.
Видно от
заключението на приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза е,
че: 1). Стойността на наличните увреждания при сключване на застрахователния
договор по л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, по средни
пазарни цени възлиза на сумата от 712,74 лева, 2). Действителната стойност на л.
а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на настъпване на
пътно – транспортното произшествие на 26.06.2018г. възлиза на сумата от
15 979,00 лева, 3). Действителната стоност на л. а. марка „Мерцедес“,
модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие и след корекция за възстановяване на констатирани
увреждания, възлиза на сумата от 15 266,00 лева, 4). Констатира се наличие
на „тотална загуба“ на процесното МПС, 5). Максималният размер на запазаните
части на процесния автомобил е в размер на 30% от неговата действителна
стойност към датата на настъпване на събитието, 6). Размерът на обезщетението
при наличие на „тотална загуба“ на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с
рег.№ ****** към датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие
възлиза на сумата от 10 868,20 лева.
Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизите – съдебна автотехническа и допълнителна такава, са изготвени
компетентно и добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените му
задачи, поради което и съдът постави същите в основата на доказателствените си
изводи.
Други, релевантни
за спорното право доказателства, не са ангажирани.
Основният спорен
между страните въпрос по делото, въведен с въззивната жалба и само по отношение
на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл.269, изр.2 ГПК, се
съсредоточава върху размера на дължимото на застрахования застрахователно
обезщетение.
Настоящата
инстанция намира, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както предвижда и Кодексът за застраховането.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
В случая от
заключението на приетата в първоинстанционното производство и неоспорена от
страните допълнителна автотехническа експертиза се установява, че щетата по
процесния лек автомобил е „тотална“, тъй като средната пазарна цена на
материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на застрахователното
събитие възлиза на сумата от 10 909,70 лева, като действителната стойност
на автомобила към датата на събитието е 15 266 лева, респективно изчисленото обезщетение
по средна пазарна цена надхвърля 70 % от средната стойност на МПС-то. С оглед
изложеното, следва да се приложи уговореното между страните относно пълна загуба
по т.76, т.1 от Общите условия, съгласно което при пълна загуба застрахователят
изплаща обезщетение по експертна оценка, като от действителната стойност на МПС
се приспаднат изплатените до момента обезщетения и стойността на запазените
детайли от МПС. Съгласно заключението на САТЕ, стойността на запазените части
на автомобила е в размер на 30% от средната му стойност, като последната е
определена в размер на 15 266 лева. Съответно, размерът на обезщетението
при условията на тотална щета е в размер на 10 686,20 лева.
Предвид изложеното,
неснователно се явява възражението на въззивника, релевирано с въззивната
жалба, че неправилно при изчисление на дължимото обезщетение не е взет предвид
размерът на констатираните увреждания на процесния автомобил към датата на
сключване на застрахователния договор в размер на 712,74 лева. Настоящият
въззивен състав на съда намира за необходимо да посочи, че изрично в приетата и
неспорена по делото допълнителна автотехническа експертиза е отбелязано, че действителната
стоност на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на
настъпване на пътно – транспортното произшествие възлиза на сумата от 15 266,00
лева след извършена корекция за възстановяване на констатирани увреждания в
размер на 712,47 лева. Именно при тази приета стойност на увреденото МПС - лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на
застрахователното събитие и с оглед конкретно установения размер от
10 909,70 лева, необходим за въстановяване на автомобила, експерът е
достигнал до извод за наличие на „тотална загуба“ на процесния автомобил.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част
е правилно, респективно като такова следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал.
1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана
по същество, същата е основателна.
На първо място
следва да бъде посочено, че нормата на чл. 248, ал.1 ГПК вр. с чл. 259, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за
обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за
разноските. Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК разграничава две хипотези,
свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, в която е
определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото
на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК – допълване, обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието
искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът
е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което
искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. Според чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските.
В настоящия случай
следва да се отбележи, че първостепенният съд се е произнесъл по молба на ищеца
именно за изменение на решението, в частта за разноските, като неправилно е
приел, че претендираните от страната разноски й се дължат съразмерно на
уважената част от иска, като доколкото от събраните доказателства се
установява, че искът, предявен като частичен, е неоснователен за разликата над
претендираната сума до 5 000 лева, то искът следва да се уважи като
глобална сума, а не като частичен.
Съдът намира, че предявеният
в производството частичен иск в размер 4 080,37 е уважен изцяло,
респективно на страната се следват разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК в пълен
размер. Настоящият състав, като съобрази представените по делото
доказателства и своевременно депозирания списък по реда на чл.80 ГПК, видно от
който страната е направила разноски както следва - сумата от 163,22 лева –
държавна такса, сумата от 100,00 лева – депозит за САТЕ, сумата от 50,00 лева –
депозит за ДСАТЕ, сумата от 650 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение,
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 147 от 22.03.2019г. и платежно
нареждане до 22.03.2019г., видно от което същото е изцяло заплатено, намира, че
е налице основание за присъждане в полза на частния жалбоподател на разноски в
размер общо на 963,22 лева.
Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, настоящия състав намира за неоснователно, доколкото съгласно
Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение – чл.7, ал.2, т.2 е предвидено, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. се определя в размер
на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1 000 лв. и съобразно цената на предявения
иск, като в настоящия случай минималният размер на възнаграждение, изчислен по
посочения механизъм е в размер на 618,76 лева с ДДС. Поради изложеното,
претендираният такъв в размер на 650,00 лева е съизмерим с минимално
определения размер и не е прекомерен.
Съобразно горното,
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 177,16
лева, представляващи разноски в
първоинстанционното производство, а обжалваното определение № 18655 от
22.01.2019г., постановено по гр. д. № 64102/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав
да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
Разноски за
въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна Л.А.Й., претендирани в размер на 120
лева с ДДС, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 432 от
30.06.2020г., удостоверение за регистрация по ДДС на адвокатско дружество „Г. и
п.“, платежно нареждане от 03.07.2020г., видно от което същото е заплатено. Не
е основателно възражението на въззивника за прекомерност, доколкото
възнаграждението е съобразено с минималните размери, предвидени в НМРАВ от 2004
г.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94035 от 15.04.2019г.,
постановено по гр. дело № 63231/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 163
състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 219967 от 18.09.2019г.,
постановено по гр. дело № 63231/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
„З.А.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Л.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, вк.“Драгалевци“, ул.“******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 120,00 лева с ДДС, разноски във въззивното производство
производство.
ОТМЕНЯ
определение № 129573 от 31.05.2019г., постановено по гр. д. № 63231/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 163 състав, по частна жалба по реда на чл.248 ГПК, депозирана
от Л.А.Й., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
решение № 94035 от 15.04.2019г., постановено по гр. дело № 63231/2018 г. на
Софийски районен съд, ГО, 163 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 219967 от 18.09.2019г., постановено по гр. дело № 63231/2018 г. на
Софийски районен съд, ГО, 163 състав, по реда на чл.248 от ГПК в частта за
разноските, като
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Л.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, вк.“Драгалевци“, ул.“******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от още 177,16 лева,
представляващи разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.