Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 2165 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „И.“ ООД твърди, че има изискуеми вземания
срещу длъжника, произтичащи от договори
за продажба на билети и договори за заем, сключени за периода от 15.11.2017 г.
до 25.09.2018 г. Заемите били целево отпускани от молителя на длъжника, за да
може последният за заплати всички разходи, свързани с организиране на конкретно
събитие, билети за което се продават в мрежата на молителя. Длъжникът не е
извършвал директни плащания, за да погаси дадените му в заем суми, а съгласно уговореното при продажбата
на всеки билет молителят събира тази
сума и удържа своята комисиона, както и други такси и разноски, като превежда
на дружеството организатор крайната нетна сума, след като бъде извършено
прихващане между задължението на дружеството организатор за заплащане
възнаграждение на молителя и брутната сума на всеки билет. След отчитане на
направените прихващания, молителят поддържа, че длъжникът продължава да му
дължи сума в размер на 258 248.54 лева. Предвид изложеното поддържа, че
длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, свързано с търговската му дейност, поради което на основание чл. 608,
ал. 1 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. При условията на
евентуалност поддържа, че е налице свръхзадълженост. Моли Съда да открие
производство по несъстоятелност на „М.К.“ ЕООД, като определи начална дата на
неплатежоспособността 01.08.2018 г. Претендира направените в производството
разноски.
Длъжникът „М.К.“ ЕООД не взема становище по молбата по
чл. 625 от ТЗ и събраните в производството доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
„М.К.“ ЕООД е вписано като търговско дружество в
Търговския регистър на 14.11.2017 г., като му е предоставен ЕИК ********
За установяване на вземанията си, молителят кредитор представя
договор от 15.11.2017 г., с който длъжникът възлага на кредитора да извършва
продажба на билети, чрез електронната си система за организирани от „М.К.“ ЕООД
концерти. С договора е поето задължение да бъде заплатено възнаграждение на кредитора за всяка
изцвършена продажба ва билети, както следва: за концерта на Деспина Ванди,
който ще се проведе на 12.03.2018 г. – 6 % с ДДС; за концерта на Лепа Брена,
който ще се проведе на 18.12.2017 г. – 6 % с ДДС; за концерта на „Форинър“,
който ще се проведе на 09.05.2018 г. – 8 % с ДДС; за концерта на Горан
Брегович, който ще се проведе на 13.04.2018 г. – 8.4 % с ДДС и за концерта на
Тимати в размер на 6 % с ДДС. В съответствие с постигнатото с договора
съгласие, за дължимото възнаграждение по договора изпълнителят е издавал на
организатора фактури за съответния отчетен период, който е един месец и съвпада
с календарния такъв. Страните уговярят, че изпълнителят следва да преведе на
организатора стойността на продадените билети, след извършване на прихващане по
чл. 9, ал. 8 от договора /с дължимото възнаграждение и таксата за отпечатване
на промоутърски билети/, не по-късно от пет дни от края на отчетния период. С
допълнително споразумение от 01.03.2018 г. страните включват още едно събитие,
а именно „Шоу АББА трибют“, при уговорено възнаграждение от 7 % с ДДС.
По делото са представени обобщаващи приемо-предавателни
протоколи за продадените билети и дължимите като прихващане суми за процесните
концерти, подписани от двете страни. Представени са и издадените в изпълнение
на договора за съответните отчетни периоди фактури.
Представени са доказателства, че молителят е превеждал на
длъжника дължимите по издадените отчетни фактури суми.
Представен е договор за делегация на плащане от
30.07.2018 г., с който страните постигат съгласие „И.“ ООД да плати директно на кредитор на
длъжника негово задължение /в размер на 7800 лева/, с което се погасява
задължението на „И.“ ООД за плащане към
длъжника на сумите от продажбата на билети до размера на действително
направеното директно плащане..
Представени са и договори за заем от 17.05.2018 г.;
21.06.2018 г.; 27.06.2019 г.; 25.09.2018 г;
26.09.2018 г.; 30.03.2018 г.; 26.09.2018 г. и 30.03.2018 г., с които „И.“
ООД предоставя целеви заеми на длъжника, които следва да се платят директно на
кредитори на длъжника за техническото осигуряване на концертите или директно на
длъжника за покриване на разходи, свързани с концертите, съответно за концерта
на Горан Брегович – сума от 20000 лева; за концерта на Горан Брегович – сума от
10000 лева; за концерта на Горан Брегович – сума от 15000 лева; за концерта на
Горан Брегович – сума от 32000 лева; за концерта на Горан Брегович – сума от
29040 лева; за концерта „Шоу АББА трибют“ – сума от 20 000 лева; ; за
концерта „Шоу АББА трибют“ – сума от 17500 лева и за концерта на Тимати – сума
в размер на 50 000 лева. Представени са извлечения от банкови трансакции,
от които е видно, че молителят е превел уговорените като заем с горепосочените
договори суми.
Видно от електронното дело на ответника в търговски
регистър, ответникът е заявил за обявяване своя годишен финансов отчет за 2017
г., като този отчет е обявен по партидата на 16.11.2018 г. Няма заявен за
обявяване ГФО за 2018 г.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 22.02.2019 г. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 08.03.2019 г. няма данни за
регистрирани МПС на името на длъжника.
По делото е постъпила подадената от длъжника пред НАП ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2017 г., като
няма данни такава да е подавана за 2018 г. В информационната система на ТД на
НАП има данни за образувано изпълнително дело срещу длъжника, като има наложени
предварителни обезпечителни мерки, изразяващи се в налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника. Няма започнато принудително изпълнение и данни за
извършвани на дружестото ревизии.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице С.М. до допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно дадено. Съгласно претото от вещото лице в заключението и
направените уточнения в о.с.з. на 13.06.2019 г., вещото лице е работило само
въз основа на представенте по делото документи, тъй като поради невъзможност да
бъде установен контакт с представител на ответника не е извършена проверка в
счетоводството му.
По данни от счетоводния баланс, към края на 2017 г.
дълготрайните активи на длъжника са единствено под формата на предоставени
заеми. Краткотрайните активи към 31.12.2017 г. са вземания от клиенти и
доставчици 94.44 % и парични средства – касови наличности 5.56%. Като задължения
към 31.12.2017 г. са посочени единствено такива към персонала – 1000 лева,
които са отнесени към краткосрочни задължения. Вписани са приходи за бъдещи
периоди в размер на 117 000 лева, които вещото лице предполага че са
всъщност сумите, които са получени като заем от страна на кредитора, тъй като
предоставените в заем пари въобще не са намерили отражение в отчета на
длъжника. За 2017 г. е отчетен нулев финансов резултат, вследствие на което и
собственият капитал по баланс също е с
нулева стойност. Показателите за ликвидност и финансова автономност, изчислени
от вещото лице, съобразно изготвения счетоводен баланс на ответното дружество за 2017 г., са
посочени в табличен вид. Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2017 г. е 18;
коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2017 г. е 18; коефициентът на
незабавна ликвидност към 31.12.2017 г. е 1 и коефициентът на абсолютна
ликвидност към 31.12.2017 г. е 1. Коефициентът на финансова автономност на
длъжника в края на 2017 г. е извън допустимите граници – 0.01.
От получената справка от НАП е видно, че общият размер на
публичните задължения на дружеството към 02.04.2019 г. е 44567.73 лева. Те са
възникнали през 2018 г., въз основа на подадени декларации за периода м. март
2018 г. – м. октомври 2018 г. Предвид
липсата на отразяване на вземанията на кредитора в отчета на длъжника, както и
отразяването на предоставените от кредитора заеми като приходи за бъдещи
периоди вместо като краткосрочни задължения, вещото лице изготвя и алтернативен
вариант, в които изчисленията са направени при приемане, че отразените в ГФО
като разходи за бъдещи периоди са краткосрочни задължения. При този
алтернативен вариант, коефициентът на обща и бърза ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.15. Стойностите на
коефициентите на незабавна и абсолятна ликвидност при алтернативния вариант са
идентични на тези по първоначалния такъв, тъй като липсва аналитична информация
за текущите задължения с настъпил падеж /за изискуемите задължения/ към
31.12.2017 г. Към 31.12.2017 г. имуществото на длъжника е с балансова стойност
118 000 лева и е съставено от
предоставените заеми – 100 000 лева; вземания от клиенти и доставчици –
17 000 лева и парични средства в брой – 1 000 лева. Поради липсата на
сравнителна ведомост и инвентаризационен опис за 2017 г. вещото лице не може да
направи констатации за наличието на имущество на длъжника по счетоводния баланс
за 2017 г. В счетоводството на молителя са отразени неговите вземания към
длъжника, като тези счетоводни отразявания отговарят на изискванията на Закона
за счетоводството.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
По делото се установи, че длъжникът притежава качеството „търговец“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ТЗ. От ангажираните от молителя кредитор доказателства,
включително и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи
наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от търговски
сделки – договорът за възлагане на продажба на билети за събития /концерти/ и
договорите за заем, свързани с техническото обезпечаване на провеждането на
тези концерти. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на
молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност,
вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и
чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието
или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на
вземанията по договорите не е предмет на
настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в
полза на кредитора изискуемо вземане
по търговска сделка срещу длъжника.
Ето защо в настоящия случай,
длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът
приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на
неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на
молителя се използват различни икономически и финансови показатели.
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които
се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/
зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е.
от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните
финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ
показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент
дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява
задълженията си с всички КА. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което
то е в състояние да плаща задълженията си.
В настоящата хипотеза съдът намира, че следва да приеме
варианта на експертизата, при който изчисленията са направени при приемане, че
отразените в ГФО за 2017 г. разходи за
бъдещи периоди в действителност са
краткосрочни задължения. Това се налага с оглед формираният от вещото
лице извод, че липсват данни за действителни такива разходи за бъдещи периоди.
Освен това липсата на отразяване в ГФО
за 2017 г. на длъжника на установените
по делото вземания на кредитора може да обоснове извод, че отразяванията в
този отчет не са коректно направени с оглед действителните задължения на
дружеството.
Съгласно изготвения от вещото лице алтернативен вариант
на заключението коефициенти на обща и бърза ликвидност към 31.12.2017 г. са
извън границите на референтните си стойности, а именно 0.15. Съдът намира, че
влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние, доколкото по делото следва да се
приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното
дружество, което е създало пречки за събиране на
допуснати от съда доказателства.
Затова следва да се
приеме за доказано обстоятелството, че както към 31.12.2017 г., така и към момента на приключване на устните
състезания длъжникът не е в състояние да погасява текущите си задължения.
Длъжникът не е изготвил ГФО за 2018 г., не е предоставил на вещото лице междинни
отчети и баланс към датата на изготвяне на заключението, въпреки положените от вещото лице усилия да осъществи контакт с негови
представители. На вещото лице не са представени и изготвени от ответника
счетоводни документи, от които да се установи какво е финансовото му състояние
към момента на извършване на експертизата и към момента на приключване на
устните състезания по делото, т.е. към 25.10.2019 г. Ответникът изрично е задължен от съда да окаже на вещото лице необходимото съдействие и
му предостави всички налични счетоводни
документи, от които може да се установи финансово-икономическото му състояние
през 2019 г. и към момента. Всички тези документи са
били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
за да даде заключение по поставените задачи. Ответникът не е изпълнил това свое
процесуално задължение, изрично възложено му от Съда, с което свое поведение сам е създал
пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му
състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително парични
средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни
задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата
по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата
на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на
кредитора, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение №
64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на
ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната
дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не
падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите
показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2017 г., като към тази дата няма данни вземанията на кредитора да са били изискуеми. Видно от представените от кредитора
доказателства, страните са уговорили
срок за изпълнение на задълженията на длъжника по договора, като най-ранно
настъпилият установен падеж до делото е този до договора за заем от 30.03.2018
г., а именно 29.07.2018 г., съответно вземането по този договор е изискуемо,
считано от 30.07.2018 г. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза към 31.12.2017 г. са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. При това положение началната дата на неплатежоспособността
следва да се определи на 30.07.2018 г.
Предвид извода на съда за основателност на искането за
откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, Съдът
не дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност искане за
откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
При този изход на производството, следва да се присъдят
разноските на направилия такова искане кредитор в размер 4850 лева, в това
число 250 лева заплатена държавна такса; 500 лева депозит за вещо лице; 4100
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично
имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради
което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, партер и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 30.07.2018
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „М.К.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, партер.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „М.К.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, партер.
ОБЯВЯВА „М.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, партер, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.К.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, партер.
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, партер да
заплати на „И.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 от ТЗ, разноски в настоящето производство в размер на 4850
лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 2165/2018 г. по описа на СГС,
ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: