Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
28,05,19Г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 681/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** 63 против НП 18-1006-004566/ 25.03.2019 г./ на началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
Пазарджик, с което на жалбоподателя са
наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП са наложени - глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна
неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Съпругата на жалбоподателя св. Р. Ангелова
притежава лек автомобил - Форд Галакси с peг. № *******. На 25.06.18г. било
изготвено от ГФ- София ( л. 19 в ДСП) писмо до Ангелова, че към тази дата в ГФ
липсвали данни за притежавания от нея автомобил да е сключен договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност
(ЗЗ“ГО“). Писмото било изпратено с обикновена пощенска пратка и не е
удостоверено връчването му. Поради липсата на сключен договор за ЗЗГО на
26,07,18г. ( л. 21 и сл. ДСП) била прекратена служебно регистрацията на
автомобила, за което жалбоподателката не била уведомена.
В началото на м. август съпругът
на Ангелова се прибрал от Германия, където работел в България за отпуската си.
На 03,08,18г., през нощта, той поел управлението на автомобила и точно
след полунощ бил спрян за проверка на ул.“Ст. Караджа“ от полицейски патрул, в
състава на който бил свидетелят пол. Г.. При проверката на автомобила същият
установил, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради
несключване на договор за ЗЗ “ГО“ и и съставил против жалбоподателя процесния
акт за нарушение по чл. 140 от ЗДвП .
Актът бил надлежно предявен,
подписан без възражения от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП.
Доводите против неговата
законосъобразност са изцяло основани на възражения за процесуално -правна и материално-правната
неизправност на акта и НП. Основният довод за изтекла погасителна давност по
чл. 34 от ЗАНН, тъй като НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок по
чл. 34 от ЗАНН от съставяне на акта.
Не са развити доводи за процесуални
несъответствия на акта и НП с изискванията и реда за тяхното съставяне и форма,
както и тяхното съдържание, но такава проверка се извърши служебно. Актът и НП
имат съдържание, което съответства на нормативно установените правила за
задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура за тяхното
съставяне, връчване и предявяване ( последните относно АУАН) . Описаното нарушение е ясно и са изложени
достатъчно обстоятелства по извършването му, получило е своята съответна правна
квалификация. Не е посочено на кой точно номер на отразената улицата, е извършено вмененото нарушение, но това не
съставлява съществено процесуално нарушение. Описаното място е достатъчно ясно
и конкретно, още повече, че автомобилът е бил в процес на движение по тази
улица и отразяването на точен номер на улицата за местоизвършване би било
неточно и некоректно.
Не съставлява съществено
процесуално нарушение и неотразяването в акта и в НП на посоката на движение на
автомобила, тъй като този факт не е сред релевантните с оглед състава на
нарушението. Без значение за съставомерността на нарушението в каква посока се
е движел по гази градска улица жалбоподателя с процесния автомобил.
Против акта не е правено
възражение за маловажност на приписаното с него нарушение, поради което и
необсъждането му в НП с изрични доводи не може да повлече отмяна на това
основание.
Не е налице и претендираното съществено
процесуално нарушение. Установено е безспорно, че за извършеното нарушение по
чл.140 от ЗДвП е съставен акта на датата на нарушението, която и е дата на
проверката 03,08,18г. Отпочнато е било ДСП за престъпление по чл. 345 от НК,
което е било прекратено с постановлениеот 18,03,18г. на прокурора (на л. 12 и
13 по делото), като материалите въз основа на постановлението са били изпратени
на началника на РУ Пазарджик за преценка и евентуално ангажиране на
административно наказателна отговорност на извършителя . след получаване на
материалите началник сектор ПП при ОД МВР издава процесното НП на 25,03,19г.
Като основание за издаването му
се сочи само и единствено съставения на 03,08,18г. АУАН. При това положение от датата на съставяне на
акта до издаване на НП е изтекъл срок над предвидения по чл. 34 от ЗАНН, тоест
повече от шест месеца от съставяне на акта. И въпреки, че в НП се сочи като
основание за издаването му само акта, но не и и
постановлението за прекратяване на ДСП, издаването на НП десет месеца
след акта не съставлява съществено процесуално нарушение. С Постановление
1/15г. на ВАС и ВКС е разрешен теоретичния спор относно характера на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и е прието ,че те са давностни- „ Давността е период от време, определен в
закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от
закона възможност да го осъществи. … Давността се прилага служебно, като
държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.“ С
въвеждането на давността се цели да се осуети бездействието на държавните
органи, ангажирани в различни етапи на едно наказателно преследване, като им се
предостави определен срок, в който имат правото да извършат действия по
компетентност и ако в този срок бездействат това влече благоприятни последици
за извършителя на противоправното деяние, тъй като държавата губи правото си да
го преследва или наказва. С тази цел са въведени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
които определят период от време за издаване на АУАН и на НП - правата и
корелативно свързаните с тях задължения
на държавните органи да се извършват в рамките на фиксираните срокове, за да
породят съответните им последици; извършените действия след тези срокове са
незаконосъобразни и ако произтичат от актовете те носят същата характеристика и
следва да се отменят. Тоест давността се свързва с два критерия - изтичането на
определен период от време и липса на съответни действия по време на този
период. И след като става ясно, че
давността е своеобразна санкция за бездействие на държавните органи, в
процесния случая не следва формалното й приложение. Вярно е, че в НП е
отразено, че то се издава въз основа на АУАН, но само това формално отразяване
не води до незаконосъобразност на постановлението поради издаването му извън
шестмесечния срок по чл. 36 от ЗАНН. Защото - причината за неспазване на срока не е бездействието на държавните
органи, които са компетентнии да се произнесат, а развилото се ДСП, в което са събирани доказателства за разследване на
престъпление, което има идентичен състав като процесното нарушение. Едва
след преценката, че степента на обществената опасност на разследваното деяние
не е съответна на престъпление по
смисъла на чл. 9, ал.1 от НК , материалите са насочени към РУ и е издадено
атакуваното НП.
Горният анализ доказва, че формалното неспазване на срока в случая не води до себе си последиците от
реалното настъпване на давността, тъй като приемането на такива последици в процесния
случая би противоречало на същността и целите на института на давността. Важно е не формалното отразяване в акта,
а в действителност дали има бездействие на държавните органи в разследването на
това противоправно деяние. И тъй като няма бездействие, а обратното-
активни и навременни действия на
съответните ( според вида на воденото производство) органи- то няма основание
да се приожи давността .
В обобщение - не се откриха при обстойния
служебен анализ съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяна на санкционни акт за реализиране на административно-наказателната
отговорност за процесното деяние.
Вмененото с акта и НП нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав наистина е осъществен при управление на
нерегистрирано МПС. Няма спор по делото, че управляваното в процесния случай
МПС е регистрирано, но поради
несключване на договор за ЗЗ “ГО“ е постановена ЗПАМ за служебно прекратяване
на регистрацията. По ДСП са приложени
матенриали, че гаранционния фонд е изпратил писмо до жалбоподателката, но няма
данни то да й е било надлежно връчено, респ. няма доказателства за знанието й
за последиците от несключването на договор за ЗЗГО - служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. Нещо повече - няма никакви доказателства след като
е постановена ЗПАМ - служебно прекратяване на регистрацията, това да е станало
известно на жалбоподателката като собственик на автомобила. и което е най-важно
- няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е било
известно на жалбоподателя към момента на проверката в процесната дата.
От показанията на съпрузите
Ангелови стана ясно, че Райна, която е собственик на автомобила, не е
правоспособен водач и не управлява този автомобил, а той се управлява от
жалбоподателя, когато се прибере от Германия.
Тези данни обясняват бездействието на съпрузите по отношение на
задълженията им като собственик и водач на МПС.
Но процесното бездействие,за
което е санкциониран жалбоподателя, не осъществява състава на приписаното
нарушение, тъй като е налице изключващо
умисъла, респ- отговорността, основание - т.нар. извинителна грешка по
смисъла на чл. 14, ал.1 от НК , при която на деец не са известни факти, които
принадлежат към състава на престъплението , респ. нарушението. Институтът е
приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
Неправилното решение на наказващия орган
в обратния смисъл е погрешно и следва да се коригира с отмяна на
издадения незаконосъобразно санкционен акт. .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
18-1006-004566/ 25.03.2019 г./ на
началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Пазарджик, с което на И.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** 63 са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: