РЕШЕНИЕ
Номер 1305 13.10.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар:
Вяра Стоянова
Прокурор:
Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАД номер 1638 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Производството е образувано по касационна жалба от А.Н.Т., с ЕГН ********** срещу Решение № 826 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2656 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от Т. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв., настъпили поради привеждането му в наказателна килия в Затвора Бургас за изтърпяване на наложено му дисциплинарно наказание, за периода от 05.09.2019г. до 19.09.2019г., причинени в резултат на действия и бездействия на медицински работник в мястото на изтърпяване на наказанието, които са застрашили неговото здраве. Касаторът иска отмяна на оспореното решение и моли да бъде уважен предявеният от него иск срещу ГД "ИН".
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се явява лично, като поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация – ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП София, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по исковата молба на А.Н.Т., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие с. Дебелт, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв., настъпили поради привеждането му в наказателна килия в Затвора Бургас за изтърпяване на наложено му дисциплинарно наказание, за периода от 05.09.2019г. до 19.09.2019г., причинени в резултат на действия и бездействия на медицински работник в мястото на изтърпяване на наказанието, които са застрашили неговото здраве. Ищецът твърдял, че в резултат на действията и бездействията на медицинския работник в мястото за лишаване от свобода, здравето му е било застрашено, тъй като е бил принуден да постъпи в наказателната килия въпреки здравословните му проблеми – болки в бъбреците, за което се наложило неколкократно да бъде повикана Спешна помощ за времето на престоя му за изтърпяване на дисциплинарното наказание. Въпреки знанието на медицинския работник за здравословните му проблеми, той е дал становище, че е годен за карцер, с което здравето му било застрашено.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз
основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е
направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при довеждането на Ангелов в медицинския център за извършаване на преглед преди постъпването му в наказателна килия, той е бил осуетен именно поради неговото поведение, както и отказ за получаване на болкоуспокояващи лекарства. Също така, от направената преди това през м.август консултация с уролог, не са били установени заболявания на бъбреците. Изложени са мотиви, че към момента на привеждане в изпълнение на дисциплинарното наказание, обективни медицински данни за наличие на бъбречно заболяване не са били налице, поради което не може да се счита, че към този момент действията на медицинския работник, който е дал становище за годност за изтърпяване на наказанието, са били незаконосъобразни. Кредитирани са показанията на медицинския фелдшер, които сочат, че ищецът е този, който е отказал получаването на болкоуспокояващи лекарства преди постъпване в наказателната килия. Прието, че в течение на престоя в наказателната килия, са били осигурени необходимите медицински грижи, вкл. със съдействието на Центъра за спешна медицинска помощ, поради което не се установява твърдяното бездействие.
Решението на Административен съд - Бургас е
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е направил правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал.
2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен
от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице
законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284
ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията
да предостави доказателства от значение за правилното установяване на фактите
по делото, като съобразно доказателства е приел за недоказани твърдените в
исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не е установено
неизпълнение на законови задължения, в следствие на което да са претърпени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
По
делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че на
касатора са били осигурени условия за лечение. Нормативно установеното
задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психичното
здраве на лицата, изтърпяващи това наказание. По делото обаче не е доказано, че
са допуснати незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи
правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране.
В мястото за лишаване от свобода, където е изтърпявал наказанието си касаторът, е организирано медицинско обслужване. Спрямо него е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение, т. е. своевременно са му предоставени адекватни медицински грижи и медицинска помощ, и няма никакви доказателства да му е отказано предписано лечение, съответно да не са изпълнени медицински предписания. Точно обратното – самият той е възпрепятствал получаването на болкоуспокояващи лекарства. В последствие е получил адекватни медицински грижи и преглед от Спешна помощ. Администрацията не е неглижирала задълженията си за осигуряване на медицинска грижа на ищеца, съответно той не е понесъл неимуществени вреди. Следователно не е налице бездействие от страна на медицинския персонал. Съгласно разпоредбите на глава десета от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява медицинско обслужване, отговарящо на медицинските стандарти. По какъв начин ще се проведе лечението се преценява от компетентни лекари, като постигането на лечебен резултат е обусловено и от личния общ здравен статус на ищеца, както и от обстоятелството дали пълно и точно е изпълнявал предписанията на здравните органи. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, наличие на медицински специалисти, оборудване с медицинска техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГДИН, и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика, но не представлява административна дейност, и контролът върху обема и качеството е извън обхвата на защитата по Глава шеста от ЗИНЗС.
При липса на една от материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.
При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 826 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2656 по описа на Административен съд – Бургас за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.