М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 427/2020 г. по
описа на КрлРС
По отношение на подс. К.Н.Г. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 26.06.2020 г. в гр. К., обл. П., чрез повреждане
на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо
средство- отвертка, е отнел чужди движими вещи- две пластмасови бутилки с
вместимост съответно 1,5 литра и 2 литра, съдържащи три литра и половина
домашна плодова ракия на стойност 35 лева от владението на П.Г.П. ***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 пр.2-ро вр.
с чл.194 ал.1 от НК; и за това, че на
26.06.2020 г. в гр. К., обл. П. противозаконно е
унищожил чужди движими вещи- телевизор марка „Самсунг“,
модел „********“, със сериен № ******** на стойност 475 лева и кана за вода с
филтър марка „Аквафор“ на стойност 14 лева, всичко на
обща стойност 489 лева, собственост на П.Г.П. ***- престъпление по чл.216 ал.1
от НК.
Производството
е по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият,
лично и със защитника си адв. С. прави искане делото
да се разгледа по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият не
оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласен е да не се събират доказателства за тях, признава се за виновен по повдигнатото му
обвинение и дава обяснения.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще се
ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения в съдебно заседание. Счита
вината на подсъдимия за безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде
признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и за двете деяния,
като след редукцията по чл.371 т.2 от НПК една година лишаване от свобода
Счита, че такова по вид и размер следва да бъде ии общото
най- тежко наказание, чието изпълнение на осн. чл.66
от НК следва да се отложи с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказания при условията на
чл.55 от НК и за двете деяния, които след редукцията бъдат от шест месеца
лишаване от свобода, като такова по вид и размер бъде и общото най- тежко
наказание, чието изпълнение на осн. чл.66 от НК бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалата П.П. чрез нейния повереник
адв. Начев, с който се претендира обезщетение за
причинените на пострадалата имуществени щети от престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 пр.2-ро вр.
с чл.194 ал.1 от НК в размер на 35 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и
обезщетение в размер на 489 лева, представляващи имуществени вреди от
престъпление по чл.216 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Пострадалата П. конституирана в качеството на
граждански ищец по делото чрез своя повереник взема
становище за уважаване на предявените граждански искове изцяло.
Прокурорът счита гражданските искове за основателни,
поради което счита, че същите следва да бъдат уважени.
Защитникът на подсъдимия пледира гражданските искове
да бъдат уважение до размер в съответствие с доказателствата по делото.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подсъдимият
К.Н.Г., ЕГН ********** е роден на *** ***. ******** е. Има завършено ********
образование. Работи във *********. ********. ********. Живущ ***.
Подс. К.Г. и свидетелката П.Г.П. *** –
пострадало по делото лице се познавали, тъй като Г. бил женен за дъщерята на П.-
Д.Г.. След развода си с последната Г. се чувствал разстроен, което чувство
прераснало в гняв, тъй като на 26.06.2020 г. видял в социалната мрежа „Фейсбук“ снимка на бившата си съпруга с друг мъж. Този свой
гняв Г. насочил към бившата си тъща- пострадалата свидетелка П.П., тъй като считал, че тя знаела за връзката на дъщеря си
още по време на брака ѝ с подсъдимия, но въпреки това си мълчала.
Така, на
26.06.2020 г. подсъдимият решил да си отмъсти на св. П.П.
като влезе в жилището ѝ и унищожи намиращи се в него вещи. В изпълнение
на решението си Г., след като взел
отвертка, се насочил към дома на пострадалата, представляващ апартамент, находящ се в гр. К. на ул. „*****“ № *****. Около 13,00
часа на 26.06.2020 г. Г. достигнал този апартамент, входната врата на който
била заключена, с което по същество притежавала качеството на преграда, здраво
направена за защита на имот. С помощта на техническо средство, а именно носената от него
отвертка и използвайки физическа сила, Г. успял да разбие входната врата на
жилището, нанасяйки повреди върху крилото и касата ѝ, в резултат на които
същата станала частично негодна за използване съобразно предназначението ѝ,
след което влязъл в апартамента. В него по това време нямало никого.
Воден от
натрупалия се в него гняв и мотивиран да си отмъсти на св. П., Г. ритнал с крак
намиращия се върху секционен шкаф в хола на апартамента цветен телевизор марка «Самсунг», модел «********», със сериен № ********, на
стойност 475 лева към момента на деянието, собственост на пострадалата, а
впоследствие хвърлил по него и пластмасова
кана за вода с филтър, марка „Аквафор“, на стойност 14 лева към момента на деянието,
също собственост на пострадалата, в
резултат на което счупил екрана на телевизора,
правейки тази вещ напълно негодна за използване по предназначение.
Напълно негодна за използване по предназначение станала и пластмасовата каната
за вода с филтър, марка „Аквафор“, която подсъдимият
счупил като я хвърлил по телевизора.
След като
разхвърлил безразборно намиращите се в хола и в спалнята на жилището вещи, Г.
влязъл в кухнята на апартамента, където забелязал зад вратата две пластмасови
бутилки с вместимост съответно 1,5 литра и 2 литра, съдържащи общо три литра и половина домашна плодова
ракия на стойност 35 лева към момента на
деянието, собственост на св. П., при което решил да ги открадне. В изпълнение
на намерението си Г. поставил тези бутилки в найлонова торбичка, с която
напуснал инкриминирания апартамент прекъсвайки фактическата власт на св. П. и
установявайки своя фактическа власт върху тях. Впоследствие консумирал част от
ракията.
В хода на извършените от органите на РУ
на МВР К. оперативно-издирвателни мероприятия и
действия по разследването, Г. след като бил установен като извършител на
деянията, признал изцяло вината си като описал подробно механизма на извършените от него
престъпления, както и водещият мотив за извършването им.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства-
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П.П.
и К.Г.; приобщените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, картон с иззета дактилоскопна следа от местопроизшествието, справка за
съдимост, характеристична справка, разписка, справка АИС БДС, 2 бр. протоколи
за доброволно предаване, заповед за задържане на лице, протокол за вземане на
образци за сравнително изследване, експертна справка, както и заключенията на
изготвените по делото съдебно- стоковооценъчна
експертиза и две трасологични експертизи, както и
приобщените по делото веществени доказателства.
Събраните по
делото доказателства съдът кредитира при постановяване на присъдата си, като
последователни, непротиворечиви и пряко относими към
предмета на доказване. Дадените от подсъдимия обяснение в досъдебното
производство, установяващи механизма на извършените от него деяния и явяващи се
пълни самопризнания по повдигнатите му обвинения се подкрепят от показанията на
свидетелите, както и от заключението на трасологичните
експертизи по делото. Свидетелските показания се явяват обективни и пряко относими към предмета на доказване по делото, установяващи
извършеното престъпление и неговия автор. Изготвената оценъчна експертиза
установява стойността на отнетите чрез престъплението вещи. Заключението на трасологичните експертизи установява авторството на
деянията. Приобщените по делото писмени и веществени доказателства са събрани
по реда и в изискуемата от НПК форма, явяват се пряко относими
към предмета на доказване по делото, установяващи механизма на извършване на
деянието и неговия автор, поради което съдът ги кредитира изцяло при
постановяване на присъдата си. Наличие на противоречия между събраните по
делото доказателства съдът не установи.
При така
установената и приета фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 пр.2-ро вр.
с чл.194 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат
за виновен по така повдигнатите му обвинения.
Престъплението чл.195 ал.1 т.3 и т.4
пр.2-ро вр. с чл.194 ал.1 от НК, засяга обществените отношения, свързани със законоустановеното
право на собственост на гражданите. Обект на същото са чужди движими вещи.
Изпълнителното деяние се състои в отнемане на чужди движими вещи от владението
на другиго без негово съгласие. Подсъдимият е осъществил деянието като е отнел
чужди движими вещи- две пластмасови бутилки с вместимост съответно 1,5 литра и
2 литра, съдържащи общо три литра и половина домашна плодова ракия, описани
подробно в обвинението, от владението на пострадалата П. без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, с цел да се облагодетелства. В процесният случай са
налице квалифициращи вината обстоятелства, а именно повреждането на заключената
врата от апартамента на пострадалата, явяваща се преграда, здраво направена за
защита на имот по смисъла на т.3 от чл.195 ал.1 от НК и използването на
отвертка за отваряне на вратата, явяващо се техническо средство по смисъла на
т.4 на чл.195 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл с целени и
настъпили обществено опасни последици- подсъдимият е съзнавал, че извършва
престъплението кражба, влизайки в три чужди имота и вземайки от там вещи, но е
желаел настъпването на противоправния резултат, тъй
като е целял набавяне на парични средства за себе си.
Престъплението чл.216 ал.1 от НК също засяга обществените отношения, свързани със законоустановеното
право на собственост на гражданите. Изпълнителното му деяние се явява
осъществено в конкретния случай чрез унищожаване на чужда движима вещ като
подсъдимият чрез
непосредствено физическо въздействие върху материалната субстанция на обекта-
телевизор и кана за вода ги е засегнал до такава степен, счупвайки екрана на
телевизора и каната, че и двете вещи са станали негодни за използване съобразно
тяхното предназначение.
Деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е бил наясно, че хвърляйки
кана за вода по телевизора може да счупи и двете вещи, искал е да го стори и е
постигнал желания от него резултат.
За да
индивидуализира наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът отчете
степента на обществена опасност на престъпленията, извършени от него, както и
обществената му опасност като личност. Съдът взе предвид и обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК,
съгласно която следва императивно да се приложи нормата на чл.373 ал.2 от НПК, изискваща
определяне на наказание при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият
съдът намира за личност с невисока степен на обществена опасност. Същият се
ползва от чисто съдебно минало и добри характеристични данни, трудово зает, не
е имал до момента противообществени прояви, изразява съжаление за извършеното,
както и е оказал съдействие при разкриване на обективната истина по делото.
Изложените обстоятелства, съдът намира за смекчаващи отговорността на
подсъдимия.
По отношение
деянието по чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.194 ал.1 от НК, същото се явява тежко умишлено престъпление с висока степен на обществена
опасност. В конкретния случай съдът отчита като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства ниската стойност на предмета на престъплението- ракия
на стойност 35 лева, както и че неизконсумираната част от нея подсъдимият е
предал с протокол за доброволно предаване. При така изложените многобройни обстоятелства,
смекчаващи отговорността на подсъдимия относно личността му и деянието по
чл.195 ал.1 от НК, и предвид разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, съгласно която
„В
случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията
на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца“, съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията само
на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Предвиденото за конкретното деяние наказание е
лишаване от свобода от една до десет години, поради което наказанието следва се
определи в диапазона от три до единадесет месеца. Отчитайки изложените
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът намира за
справедливо и достатъчно за постигане целта на наказанието определянето спрямо Г.
на наказание в минималния размер, а
именно лишаване от свобода за срок от три месеца.
По отношение на деянието по чл.216 ал.1 от НК,
същото не представлява тежко по смисъла на закона престъпление, но с оглед
причинените и невъзстановени имуществени вреди на пострадалата, които се явяват
в немалък размер- 489 лева, то обществената опасност на деянието съдът
преценява като немалка. Посочените обстоятелства наред с добрите
характеристични данни на дееца обуславят определяне на наказание при условията
на чл.58а ал.4 вр. чл.54 ал.1 от НК. Съдът намира, че
съответно на извършеното от подсъдимия би било наказание лишаване от свобода за
срок от девет месеца, което следва да бъде редуцирано с една трета и на
подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. С
така определеното по вид и размер наказание съдът намира, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции на наказанието спрямо подсъдимия.
Тъй като двете деяние са извършени при
условията на реална съвкупност, преди за всяко едно от тях да е била
постановена и влязла в сила присъда, то следва на основание чл.23 ал.1 от НК
спрямо подсъдимия да се определи едно общо най- тежко наказание, което в случая
е лишаване от свобода за срок от шест месеца.
С оглед размера на общото най- тежко наказание,
което е до три години, както и че подсъдимият е неосъждан до момента, съдът
намира, че целите на наказанието и преди всичко за поправянето му ще се
изпълнят с отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.
С така определеното по вид и размер наказание
съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенции на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства
превъзпитателно и предупредително по отношение на подсъдимия, за да не нарушава
в бъдеще правовия ред в държавата.
Гражданския
иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, изискваща наличие на противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието. Предвид резултатът от делото по отношение
престъплението по чл.216 ал.1 от НК, съдът намира, че всички основание на чл.45
от НК са налице, поради което и предявения в този смисъл граждански иск следва
да бъде уважен, като подсъдимият Г. бъде осъден да заплати на пострадалата П.
обезщетение в размер на 489 лева, представляващи причинените ѝ
имуществено вреди от унищожаването на телевизор
марка „Самсунг“, модел „********“, със сериен № ********
и кана за вода с филтър марка „Аквафор“, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 26.06.2020 година
до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на предявения граждански иск за
сумата от 35 лева, представляваща обезщетение за откраднатите от подсъдимия 3,5
литра плодова ракия, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането до окончателното изплащане съдът намира, че същият следва да бъде
оставен без уважение като неоснователен и недоказан. Повдигнатото обвинение по чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.194 ал.1 от НК има за предмет 3,5
литра плодова ракия. По делото са налице доказателства, че подсъдимият е предал
с протокол един брой пластмасова бутилка с вместимост от 2 литра с надпис върху етикета „PEPSI“, съдържаща светло жълта на на
цвят течност с мирис на ракия,
пълна до горе; един брой
пластмасова бутилка с вместимост от 1,5 литра с надпис върху етикета ѝ „Solerita“ „ORANGEN“, „NEKTAR“, съдържаща
жълта на цвят течност с мирис на ракия,
пълна 1/3 с тази течност- 11,2 см. от дъното
ѝ, ведно с един брой полиетиленова
торбичка, които следва да ѝ бъдат върнати, т.е. липсват настъпили преки и
непосредствени вреди за пострадалата от деянието.
По отношение
на веществените доказателства по делото- един чифт
бели на цвят
мъжки маратонки с бели на цвят
връзки, без надпис по тях
размер „43“; един брой
мобилен телефонен апарат марка „Нокия“- смартфон с черен на цвят гръб,
поставен в тъмно кафяв на цвят
калъф от промазан плат с дзип в горната му част, предадени
с протокол за доброволно предаване от 26.06.2020г. от
лицето К.Н.Г., ЕГН **********,*** следва да се върнат след влизане на присъдата в сила на К.Н.Г., ЕГН
********** като правоимащ. Веществените доказателства- един брой
пластмасова бутилка с вместимост от 2 литра с надпис върху етикета „PEPSI“, съдържаща светло жълта на на
цвят течност с мирис на ракия,
пълна до горе; един брой
пластмасова бутилка с вместимост от 1,5 литра с надпис върху етикета ѝ „Solerita“ „ORANGEN“, „NEKTAR“, съдържаща
жълта на цвят течност с мирис на ракия,
пълна 1/3 с тази течност- 11,2 см. от дъното
ѝ, ведно с един брой полиетиленова
торбичка, в която са поставени двете бутилки следва да се върнат на П.Г.П., ЕГН
********** ***. Вещественото доказателство- един брой
отвертка с обща дължина 36,7 см. с дължина на
ръкохватката 12см. и дължина на металната
работна част 24,7 см., находяща
се на съхранение при Домакина на РУ- К., на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК следва
да се отнеме в полза на Държавата, като след влизане в сила на присъдата се
унищожи като вещ без стойност. Вещественото доказателство- един брой криминалистическо фолио с иззетите върху него следи от
подметки на обувки, при извършен
оглед на местопроизшествие от 26.06.2020г.
в гр. К.,
обл. П., ул. “*****“ № *******, предадено за съхранение на
домакина при РУ- К. след влизане в сила на присъдата да
се унищожи като вещ без стойност.
Предвид резултатът от делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Г. следва да заплати направените по
делото разноски, като заплати по сметка на ОД на МВР-
П. направените по делото разноски от досъдебното производство в размер на
263,49 (двеста шестдесет и три и четиридесет и три) лева, представляващи
възнаграждения на вещи лица, изготвили експертизите по делото, както и да
заплати на гражданският ищец П.Г.П., ЕГН ********** сумата от 300
/триста лева/ лева, представляващи направените от нея
разноски за адвокатски хонорар на повереник по делото,
както и да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на Карловски районен съд,
сумата от 50 / петдесет/ лева, представляващи държавна такса върху уважената
част от гражданския иск.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ