Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
Гр. Перник, 14.10.2020 година.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 200 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на С.И.Ю. – А. с ЕГН ********** ***, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 14/06/3/0/01810/3/01/04/01 от 30.12.2019 година,
издаден от директора на Областна дирекция към Държавен фонд „Земеделие“ – София-град,
(ОДДФЗ – София-град). С оспорвания АУПДВ, на основание чл. 37, ал. 1, т. 2, т.
3, т. 8 и т. 11 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 година (Наредба № 10/10.06.2016 г.; Наредбата) и чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и ал. 2, т. 1 от договор
№ 14/06/3/0/01810 от 28.03.2017 година за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 година (ПРСР 2014-2020), във връзка с
чл. 165 и чл. 166 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 20а,
ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на С.И.Ю.
– А. е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779.00
(девет хиляди седемстотин седемдесет и девет) лева, представляваща второ
плащане по договор № 14/06/3/0/01810 от 28.03.2017 година, както и определено й
е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
19 558.00 (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем) лева,
представляващо сумата по полученото от С.И.Ю. – А. първо плащане по договора за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на издадения АУПДВ поради издаването му при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване
на установената форма и в противоречие с материалния закон. По същество се
излагат съображения за смесване при издаване на АУПДВ на производството по
налагане на финансова корекция с производството по установяване на публично
държавно вземане. Твърди се, че АУПДВ е издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби на чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от
Наредба № 10/10.06.2016 г., като се пледира да е изпълнен специфичният резултат
„създаване на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени –
най-малко 2 дка“, изпълнен е стандартния производствен обем на стопанството в рамките
на предвиденото в чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата, както и е постигнато
заложеното увеличение в бизнес плана с повече от 2 000 евро. Пледира се,
че както към датата на издаване на заповедта за одобрение с № 03-140-РД/31 от
23.07.2017 година, така и към датата на подписване на договора за подпомагане
на 28.03.2017 година, контролният орган категорично е бил запознат с вида на
насажденията – диви череши, и планираните инвестиции в стопанството, както и че
до датата на получаване на уведомителното писмо за откриване на производство по
издаване на АУПДВ, при извършените на стопанството две проверки на място и две
административни проверки, не е констатирано каквото и да било несъответствие,
което би могло да доведе до неиздаване на заповед за одобрение за подпомагане,
съответно до отказ за изплащане на финансова помощ и постановяване връщането на
изплатената такава. В допълнение се излагат доводи, че насажденията в
земеделското стопанство – диви череши, са овощен посадъчен материал и
представляват овощна култура, същите са „нови трайни насаждения“ по смисъла на Параграф
единствен, т. 32 от Наредба № 10/10.06.2016 г., а не „друг вид трайно
насаждение“, и като такова е част от Приложение № 1 към Наредба № 10/10.06.2016
г. с код 3068 и вид „череша“. В жалбата се сочи още, че дори при различно
тълкуване на приложимата нормативна уредба, договорът не е нарушен умишлено,
тъй като при получаване на своевременни указания и уведомяване от страна на
ДФЗ, че дивата череша не е овощен посадъчен материал, че действията по
изпълнение на плана не отговарят на критерия, по който финансирането е
одобрено, заявителят би разполагала с нужното технологично време за своевременно
създаване на ново трайно насаждение. На основание изложеното се моли съда да
отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание
на 14.09.2020 година жалбоподателят С.И.Ю. – А., редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат А.Б. ***, която поддържа жалбата и моли съда да
отмени оспорвания акт. Претендира присъждане на съдебни разноски, за което
представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Допълнително развива съображения в представени писмени бележки.
В проведеното съдебно заседание на
14.09.2020 година ответникът по жалбата – директорът
на Областна дирекция на „Държавен фонд „Земеделие“ – София град, редовно
призован не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Д.П., която оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира законосъобразност на издадения
административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран
с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице
– адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
По фактите:
Жалбоподателят С.И.Ю. – А. е
ползвател по Договор № 14/06/3/0/01810 от 28.03.2017 година за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020 (лист 212 от делото). Договорът е сключен във връзка с подадено от С.И.Ю.
– А. заявление за подпомагане по подмярка 6.3 от мярка 6 от ПРСР 2014-2020, с
уникален идентификационен номер (УИН) 14/06/3/0/01810 от 04.08.2016 година
(лист 30 и сл. от делото), придружено включително от бизнес план (лист 43 от
делото).
Установява се от приложените към
заявлението за подпомагане документи, че към датата на подаване на заявлението
за подпомагане жалбоподателят С.И.Ю. – А. е регистрирана като земеделски
производител (към настоящия момент земеделски стопанин)
на 16.05.2014 година (регистрационна карта на лист 75 от делото) с
ЕККАТЕ на регистрация 55871. Регистрационната карта към датата на подаване на
заявлението за подпомагане е заверена на 26.02.2016 година. Установява се от
справка на ОДЗ – Перник, (лист 76 от делото), че към 01.08.2016 година, за
стопанската 2015/2016 година, С.Ю. – А. е декларирала общо използвана площ
1.3709 ха (13.709 дка), от които засети с череши
1.0680 ха (10.68 дка) и други (угари) – 0.3028 ха (3.028 дка). Установява се от
анкетен формуляр (лист 78 и сл. от делото) към анкетна карта за регистрация по
образец, че за стопанска година 2015/2016 С.Ю.А., като актуална информация за
дейността си е посочила в таблица 2 „Растениевъдство“ (лист 79 от делото), че
за стопанската година 2015/2016 същата отглежда като вид култура „череши“, с
код 3068, на площ от 1.068 ха (10.68 дка), както и други (угари у други), с код
3095, на площ от 0.3028 ха (3.028 дка).
Приложено към заявлението за
подпомагане, макар и неотбелязано в раздел VI, е писмо изх. № 94-00-440 (1) от 07.07.2016 година на
директора на РИОСВ – Перник (лист 127 от делото), съдържащо становище за липса
на необходимост от провеждане на процедура по Глава втора на Наредбата за ОС
във връзка със заявения от С.И.Ю. – А. План за „Създаване и развитие на овощна
градина от дива череша и планирано нарастване на стопанството“.
С писмо изх. №
01-140-6500/25.01.2017 година на ОДДФЗ – Перник (лист 185 от делото), С.Ю. – А.
е уведомена за установени липси/нередовности на документи, неясноти и непълноти
при извършването на проверки по отношение на представените към заявлението за
подпомагане документи, заявени данни и посочени факти. Указано й е в т. 3 на
писмото, относимо към процесния спор, да даде информация за технологията на
засаждане и брой растения на декар в стопанството. В обяснителна записка от
06.02.2017 година по повод това писмо (лист 188 от делото) С.Ю. – А. е посочила
във вр. с указанието в т. 3 на писмото, че видът на засадените череши е „дива
череша“, за което е приложена фактура от 26.11.2015 година за закупуването с
доставчик ЮЦДП ТП ДГС – П. (лист 196 от делото), предоставена е информация
относно технологията на засаждането им и броя на растения на декар.
Във връзка с така подаденото
заявление за подпомагане на 07.10.2016 година е извършено посещение на място.
Резултатите са обективирани в контролен лист (лист 144 и сл. от делото).
Констатациите на проверяващите са, че кандидатът отглежда описаните в бизнес
плана култури, включени в изчислението на първоначалния икономически размер на
стопанството – череши, върху площ от 10.680 дка, като обобщено е установено
съответствие с декларираните данни и установените при посещението на място.
Изготвен е и отчет за
съответствието на така подаденото заявление за подпомагане от Отдел
„ПСМП/ПСМП-РА/ПСМП-ДП, ОПСМП – Перник с дата 23.03.2017 година (лист 208 от делото).
Според съдържанието на документа, след извършени административни проверки,
заключението на отдела е, че заявлението е допустимо за подпомагане поради
положителен резултат от проверка за окомплектованост, съответствие на проекта с
критериите за допустимост, липса на открити нередности и несъответствия при посещение на място, окончателен
резултат по критериите за подбор на проекта – 37.21 точки.
Договорът за финансово
подпомагане е сключен след одобряване на финансирането със Заповед №
03-140-РД/31 от 23.03.2017 година на директора на ОДДФЗ – Перник (лист 210 от
делото), за което е изпратено уведомително писмо за одобрение с изх. №
01-140-6500/89/23.03.2017 година (лист 209 от делото). В заповедта се съдържат
данни за изчисления от РА икономически размер на стопанството, измерен в СПО – в
размер на 15 133.56 лева или 7 737.67 евро.
Съгласно чл. 3 от договора за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ, одобрената финансова помощ е в
размер на не повече от левовата равностойност на 15 000 евро – 29 337.00
лева, като съгласно ал. 2 на посочената клауза помощта се предоставя на два
етапа: т. 1: първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000
евро и т. 2: второ плащане в размер на левовата равностойност на 5 000 евро –
9 779.00 лева. По отношение на всяко от плащанията са определени съответно
срокове и условия за извършването им. Съгласно чл. 6 от Договора ползвателят се
задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 20.11.2018 година. Неразделна част от договора са
Приложение № 2 към същия „Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и
нематериални активи“, в което под № 2 е заложено създаването на черешово
насаждение с площ от 3.028 дка (лист 230 от делото), както и Приложение № 3 към
договора: „Таблица за специфични цели и резултати“, в което като цел № 1 е
заложено „увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум
2 000 евро, измерен в СПО“(лист 231 от делото).
В приложения към заявлението и
неразделна част от сключения договор за подпомагане бизнес план, Таблица 1
(лист 45 и лист 48 от делото),
кандидатът е посочила 5 имота с обща площ 13.708 дка, четири от които с начин
на ползване, основна култура – костилкови овощни видове (череша), с обща площ
10.680 дка и един с начин на ползване – други, под угар, с площ 3,028 дка. В раздел II на плана (лист 52 от делото) като цел (1) е заложена
увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2 000 евро,
измерен в стандартен производствен обем, а като специфичен резултат (6) –
създадени нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени –
най-малко 2 дка. Съгласно раздел III на
бизнес плана (лист 54 от делото), т. 1, таблица 8, планирано е да бъде
извършено засаждане на череши в количество 3.028 дка през 2017 година. В тази
връзка заложена за стопанската 2016/2017 година в раздел IV на бизнес плана, Таблица 9 (лист 56 от
делото), е площ на стопанството от 13.708 дка, засадена с костилкови овощни
видове (череша), като предвидено е засаждане на череша в периода 01.03.2017 –
29.03.2017 година. Съгласно посоченото в раздел „Обща информация“ на бизнес
плана, (лист 43 от делото), първоначалният общ (начален) икономически размер на
стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) е 15 133.56 лева,
или 7 737.67 евро. Заложен общ икономически размер на стопанството,
измерен в СПО, към крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес
плана – 20.11.2018 година, е 19 424.24 лева или 9 931.45 евро.
По делото не се спори, че С.И.Ю.
– А. е получила първо плащане по договора в размер на 19 598.00 лева (решение №
23/06/3/0/02800/2/01/03/01 на лист 233 от делото), какъвто е и размерът на
установеното с АУПДВ вземане.
На 20.11.2018
година жалбоподателят е подала заявка за окончателно (второ) плащане с №
14/06/3/0/01810/3/01 (лист 234 от делото).
Приложени към заявката за
плащане са вкл. становище от ОДБХ – Перник към МЗХГ (лист 339 от делото), както
и семеконтролно свидетелство № 42 от 18.08.2016 година, издадено от Горска
семеконтролна станция – Пловдив на ТП ДГС – П., съдържащо протокол за изпитване
на партида от семена от череша, обикновена (Prunus avium), a също и протокол (л. 353 от делото) за
фитосанитарно състояние на фиданки, вкл. череша, дива, към 01.11.2017 година.
Установява се от докладна
записка вх. № 05-2-223/234 от 28.11.2018 година на директора на ОДДФЗ – София град,
че по повод така подадената заявка, на 27.11.2018 година е извършена проверка
на място, при която експертите са установили, че заявените по заявка костилкови
овощни видове (череша) са засадени, но с оглед необходимостта от установяване
на реалната площ на засадените овощни видове е необходимо извършването на
допълнителна проверка от РТИ към ОДДФЗ – София-град.
Установява се от докладна
записка изх. № 05-2-223/234 от 14.01.2019 година на началник отдел РТИ към
ОДДФЗ – София-град, че на 12.12.2018 година и на 13.12.2018 година е извършена следваща
проверка на място на проекта в присъствието на ползвателя. Установено при
проверката е, че С.Ю. – А. е засадила и отглежда 13.708 дка с костилкови овощни
видове (череша). Изготвен е контролен лист. Видно е от раздел II, т. 19 и т. 22 на контролен лист 1-А (лист 381 от делото) установено
е, че ползвателят отглежда само видове култури, посочени в бизнес плана и
уведомленията към него и изпълнява производствената програма на стопанството
съгласно Таблица № 9 на бизнес плана (лист 56 от делото). Съгласно
констатациите в раздел IV, т. 29
на контролния лист 1-А, ползвателят е изпълнил инвестицията в дълготрайни
материални нематериални активи, като прието е, че за това са представени
документи и доказателства.. В т. 3 на раздел V на контролния лист 1-А е констатирано, че площта на
създадените нови трайни насаждения е минимум 2 дка. В приложение КЛ
„Растениевъдство“, раздел I, таблица
2 (лист 388 от делото) констатирано е, че в парцел с № 27107 засадени са 0.3028
ха с костилкови овощни видове – череша. В раздел II (лист 390 от делото) посочено е, че площта на земеделското
стопанство за стопанската 2018/2019 година 13.708 дка. Установява се от КЛ
„Проверка на място на документи“ (лист 393 от делото), че представена е фактура
с № **********/30.11.2017 г. за закупуване на фиданки дива череша – 300 броя (приложена
по делото на лист 340). Констатирано в доклада е (приложение РЛ към доклада,
лист 398 от делото), че са налице данни и доказателства, че ползвателят е
започнала реалното изпълнение на бизнес плана в срок, че стартирали са
процеси/дейности, свързани с увеличаване икономическия размер на стопанството,
в т.ч. спрямо планираните инвестиции и дейности, посочени в Таблица 8 на бизнес
плана. Докладът от проверката е връчен на С.Ю. – А. на 11.01.2019 година
(разписка на лист 401 от делото).
Същевременно с писмо изх. №
01-223-2600/25 от 10.01.2019 година,
директорът на ОДДФЗ – София град, е отправил запитване до директора на ДГС – П.
(лист 412 от делото) във връзка с така подадената заявка за второ плащане, относно
вида на продадените фиданки дива череша – 300 броя, с фактура с №
**********/30.11.2017 г. (лист 340 от делото) и конкретно – представляват ли
същите овощен посадъчен материал или са горски репродуктивен материал. С писмо
от 21.01.2019 година (лист 414 от делото) директорът на ТП ДГС – П., е информирал
директора на ОДДФЗ – София град, че закупените фиданки представляват семенищни
фиданки от вид „дива череша“ (Prunus avium), не са произведени за нуждите на овощарството, а за нуждите на ТП ДГС – П.,
не се използват от ТП ДГС – П., с такова предназначение, но че не е от
компетенциите на ТП ДГС – П., да предостави становище относно използването на
фиданките като овощен посадъчен материал.
С писмо изх. № 05-2-220/29 от 25.01.2019
година директорът на ОДДФЗ – София град (лист 407 от делото), основано вкл. в
писмото на ТП ДГС – П., уведомява директора на дирекция „ОППМРСР“ към ДФЗ, относно
необходимост от допълнителни указания за това – следва ли площта, засадена от С.Ю.
– А. с фиданки „дива череша“ (Prunus avium), да се отнесе към колона 1, код (3068+3069+3070+3071+3072), от
Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г. С писмо изх. №
05-2-220/29 от 01.02.2019 година (лист 410 от делото) директорът на дирекция „ОППМРСР“
към ДФЗ уведомява директора на ОДДФЗ – София град, по изключение (предвид посочена
липса на предпоставки за произнасяне съгласно правилника за работа на дирекция
ОППМРСР, която дава принципни становища), че дивите череши не са част от
Приложение № 1 към Наредба № 10/10.06.2016 г. и за това насаждение не е
предвиден стопански производствен обем, следователно ако това насаждение е
единственото, с което стопанството е нараснало физически, то икономическият му
размер, измерен в СПО, не е увеличен. Посочено е още, че определението за СПО се
отнася за земеделски продукти (не за горски), към каквито продукти –
земеделски, са насочени и целите на ЕЗФРСР и конкретно на подмярка 6.3.
Посочено е, че създаденото насаждение не е от овощни видове, а във връзка с
това са дадени указания за преценка дали е постигнат специфичния резултат на
бизнес плана, как е формиран първоначалния икономически размер на стопанството,
както и налице ли са изкуствено създадени условия за допустимост на
финансиране, довели до предимство пред други кандидати.
С писмо за отстраняване на
нередовности с изх. № 01-223-6500/55 от 01.02.2019 година на директора на ОДДФЗ
– София град (лист 421 и сл. от делото), на С.Ю. – А. е указано да представи
документи и обяснения, вкл. протокол за приемане и предаване на 300 броя
фиданки дива череша. С писмо вх. № 01-223-6500/55 от 13.02.2019 година С.Ю. – А.
е приложила изисканите документи и обяснения (лист 423 от делото), вкл.
изискания протокол (л. 439 от делото).
С писмо изх. № 01-220-6500 от 21.02.2019
година директора на ОДДФЗ – София град (лист 451 от делото), С.Ю. – А. е
уведомена за откриването на производство по издаване на АУПДВ поради: 1. непостигане
на специфичния резултат на договора, тъй като засадените в имот № 027107
фиданки от „диви череши“ не са земеделска култура съгласно чл. 14 от Наредба №
10/10.06.2016 г.; 2. неизпълнение на бизнес плана – създадено е трайно
насаждение, различно от заложеното в Таблица 9 на бизнес плана и Приложение № 2
към договора; 3. непостигане на заложената в договора специфична цел – не е
увеличен на икономическия размер на стопанството с минимум 2 000 евро,
предвид факта, че дивите череши не са част от Приложение № 1 към Наредба №
10/10.06.2016 г. и за това насаждение не е предвиден производствен обем, и като
резултат – изчисленият икономически размер на стопанството е 7 737.67 евро
СПО, какъвто е бил и към момента на кандидатстване; 4. установено
несъответствие по получен приоритет по критерий за подбор по чл. 19, ал. 2 от
Наредба № 10/10.06.2016 г., тъй като не е установено увеличение на СПО на
стопанството поради засаждането на неовощна култура. Посочено в уведомителното
писмо е, че така приетото за установено съставлява неизпълнение по чл. 37, ал.
1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от Наредба № 10/10.06.2016 г., поради което и на
основание посочените нормативни разпоредби ДФЗ ще издаде АУПДВ в размер на
19 558.00 лева, представляващо първо плащане по договора за предоставяне
на финансова помощ. На С.Ю. – А. е предоставен 14-дневен срок за депозиране на
писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и за
представяне на доказателства.
На 08.03.2019 година С.Ю. – А.
депозира възражение с вх.
№ 01-220-6500/64 от (лист 455 от делото), като представя обяснения и прилага
документи. Доводите и представените доказателства са основно срещу констатациите,
че създадените насаждения от диви череши могат да се използват за овощарство.
Твърди се също, че заявлението за подпомагане е одобрено, а договорът е
сключен, като изчислен е първоначален СПО на земеделското стопанство, образуван
от 10.7 дка насадени фиданки „дива череша“, закупени от ТП ДГС – П., за което
приложени са съответните документи. Сочи, че до получаване на първото плащане
по договора не е била уведомявана, че с фиданки „дива череша“ не може да се
създаде овощна градина.
С писмо (лист 474 от делото),
директорът на ОДДФЗ – София град, е отправил запитване до изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол
(ИАСАС), за становище дали закупените от С.Ю. – А. фиданки „дива череша“ отговарят
на изискванията във връзка с контрола на овощния посадъчен материал и овощните
растения, както и може ли придобитият разсад да се приеме за официално
сертифициран за целите на овощарството. В отговор, с писмо вх. № 07-225-1200/21 от 09.05.2019
година (лист 476 от делото) директорът на ИАСАС сочи, че дивата череша (Prunus Avium L) е вид, който не принадлежи към даден сорт, но
би могъл да се използва като подложка за облагородяване, а закупените от С.Ю. –
А. фиданки „дива череша“ не са овощен материал и не подлежат на контрол от
ИАСАС, тъй като не попадат в обхвата на Закона за посевния и посадъчен материал,
на Наредба № 3/25.02.2010 г. за търговия на овощен посадъчен материал и овощни
растения, предназначени за производство на плодове на пазара на ЕС и Наредба №
12/01.06.2007 г. за процедурите по сертификация и/или одобрение на
произвеждания и търгуван посадъчен материал от групите земеделски растения –
овощни и пр.
С писмо (лист 477 от делото)
директорът на ОДДФЗ – София град, отправя искане до заместник министъра на
земеделието, храните и горите, за даване на допълнителни указания, във връзка
вкл. със заявката за второ плащане на С.Ю. – А., към кой код на Приложение № 1
към чл. 5, ал. 8 от Наредба №
10/10.06.2016 г., следва да се отнесе площта, засадена с фиданки „дива череша“.
С писмо изх. № 10-492/19.09.2019 година зам.- министърът, предоставя становище
от Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, съгласно което сортът
„Prunus
Avium L” (дива череша) е вид,
който не принадлежи към даден сорт, не е овощен посадъчен материал, поради
което не може да бъде отнесена към кодове 3199 „Производство на семена и
посадъчен материал“ и 3201 „Разсадници за трайни насаждения“, а съгласно
изискванията на Наредба № 3 от 1999 г. земеделските производители могат да се
регистрират с вида „дива череша“, като посочват код 3095 „Други“ от таблицата
за културите, Приложение № 2.
След анализ на възражението и
преценка на представените документи и становища, директорът на ОДДФЗ – София град,
е издал АУПДВ №
14/06/3/0/01810/3/01/04/01 от 30.12.2019 година, с който е отказал изплащане на
финансова помощ в размер на 9 779.00 (девет хиляди седемстотин седемдесет
и девет) лева, представляваща второ плащане по договор №
14/06/3/0/01810 от 28.03.2017 година поради неизпълнение на нормативни
задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от Наредба № 10/10.06.2016 г.,
респективно чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и ал. 2, т. 1 от договор №
14/06/3/0/01810 от 28.03.2017 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.3 от мярка 6 от ПРСР 2014-2020, и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558.00
(деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем) лева, представляващо сумата по
полученото от С.И.Ю. – А. първо плащане по договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ. Фактически основания за издаването на акта са, че заявителят не е представила доказателства,
с които да опровергае направеното заключение, че е придобит горски
репродуктивен материал, а не овощен посадъчен материал, поради което е налице
нормативно и договорно неизпълнение от страна на заявителя, като ползвател по
подмярка 6.3 от ПРСР.
За изясняване на спора от
фактическа страна, по делото се назначи и изслуша съдебно – агрономическа
експертиза, извършена от вещото лице Д.В.Н. – агроном. От заключението на
експерта се установява следното: В земеделското стопанство на жалбоподателя,
според всички приложени и проверени документи e засадено плододаващо насаждение от вида „дива череша“
(Prunus
avium). Съгласно приложеното по
делото семеконтролно свидетелство (лист 350 от делото), произхода на посадъчния
материал е партида семена от череша обикновена (Prunus avium). Така несъответно според експерта е засаждането
на обикновена череша, но добиването на фиданки от дива череша. Насаждението
според вещото лице е плододаващо и представлява овощен посадъчен материал,
както и че същото е земеделска култура, тъй като е ботанически вид, който се
отглежда от човека за задоволяване на негови потребности. Насаждението според
вещото лице е трайно, както и попада в Приложение № 1 на Наредба №
10/10.06.2016 г. под кодове 3068+3069+3070+3071+3072 за костилкови овощни
видове (череша, вишна, праскова, кайсия, слива) със СПО 1 417 лв./дка, тъй
като законодателят не е определил костилковия вид череша по видова, сортова или
друга структура, като от друга страна насаждението е овощен вид, тъй като се
отглежда за нуждите на плододаването, предмет е на науката овощарство.
Плодовете на насажденията се използват в медицината, за консумация като пресни
или преработени, в кулинарията. Насажденията, поради устойчивостта им към
климатичните условия, болести и неприятели са изключително подходящи за
биопроизводство. Становището на вещото лице по последната задача на
експертизата, е че има разлика в добива на череши от култивираните сортове и от
обикновената (дива) череша, като с неголяма точност може да се приеме, че
добивът е с 40-60% по-висок при традиционните сортове спрямо процесната култура
при условията на един и същ район. В уточнение към експертизата, извършено в
съдебно заседание, вещото лице посочи, че насажденията в стопанството на
жалбоподателя представляват трайно овощно насаждение, и са актив, който ще се
използва повече от една година след плододаването, че насажденията са овощни,
каквито са всички насаждения, които се отглеждат от човека за плод, както и че този
вид може да се използва както за лесовъдни, така и за овощарски цели, като в
случая е използван за целите на овощарството.
Така даденото заключение се
оспори бланкетно от процесуалния представител на ответника, като
некореспондиращо с нормативната уредба на овощарството и мярката, без да по
делото да се ангажират допълнителни доказателства, оборващи заключенията на
вещото лице, съответно подкрепящи мотивите на административния орган да издаде
спорния административен акт. Настоящият съдебен състав кредитира заключението
като компетентно, обективно, безпристрастно и кореспондиращо на приетите по
делото писмени доказателства.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна
до следните правни изводи:
Относно компетентност на органа,
издал акта:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически правни основания за
издаването му. С оглед това се приема, че не е налице отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
По делото се установи, че в
случая заявление с УИН 14/06/3/0/01810 за подпомагане по подмярка 6.3 от мярка
6 от ПРСР 2014-2020 (лист 30 и сл. от делото) е подадено от жалбоподателя на 04.08.2016
година. Това е датата на започване на производството по сключване на процесния
договор за финансово подпомагане (в този смисъл Решение № 9980 от 28.06.2019
година на ВАС, постановено по административно дело № 2508/2019 година; Решение
№ 10325 от 03.07.2019 година на ВАС, постановено по административно дело № 3263/2019 година).
Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2, 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.)
започналите производства по издадените до влизане в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР 2017-2013 и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от ПРСР 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг.
Следва да бъде съобразена и
разпоредбата на § 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според
която предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при
условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013,
в Регламент (ЕС) № 1306/2013,
в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Т. е. ЗУСЕСИФ се явява приложим, в
случай че не е предвиден друг специален ред в изчерпателно изброените в текста
регламенти, ЗПЗП или актовете по прилагането му.
При факт на стартирало
производство на 04.08.2016 година, случаят изцяло попада в приложното поле на
изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, а чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, както и
ЗУСЕСИФ, към който разпоредбата препраща, не намират приложение.
Така към момента на започване на
процесното производство условията и редът за прилагане на подмярка 6.3 от мярка 6 от ПРСР за периода
2014 – 2020 г., са регламентирани в Наредба № 10/10.06.2016 г. В наредбата са
предвидени и хипотезите на неизпълнение на задължения, и основанията за връщане
на изплатени средства, респ. за откази за плащания. В нормативния акт не е
предвиден специален ред за установяване на публични вземания. Според
разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичното
държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон,
а ако такъв ред в съответния закон не е предвиден, вземането се установява по
основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК.
С оглед изложеното правилно
публичното държавно вземане е установено по реда на чл. 166 и следващите от ДОПК, във връзка с разпоредбите на Наредба № 10/10.16.2016 година.
Във връзка с горното се установи
от доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на спорния АУПДВ, че
административният орган е спазил регламентираните в чл. 35 и чл. 36 от АПК
правила за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за
служебно събиране и преценка на доказателствата. С.Ю. – А. е уведомена от
директора на ОДДФЗ – София град за откриването на производството по издаване на
АУПДВ, каквото е изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 166, ал.
1 от ДОПК. Писмото съдържа констатациите на органа, както и са посочени
правните последици – отпадане на правото на получаване на второ плащане и
дължимост на полученото първо плащане по договора. В писмото са посочени
приложимите според административния орган договорни клаузи и нормативна уредба.
С издаденото писмо, съобразно изискването на чл. 34, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 166, ал. 1 от ДОПК, на настоящия жалбоподател е предоставена възможност да
представи доказателства и писмени възражения във връзка с констатациите при
проверката, от която последната се е възползвала. Писмото е надлежно съобщено
на адресата. Преди издаване на АУПДВ органът е взел предвид възражението С.Ю. –
А., поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на
АУПДВ с материалноправните разпоредби:
Актът е издаден при неправилно
приложение на материалния закон.
Процесният АУПДВ е основан
нормативно в разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от Наредба
№ 10/10.06.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 година ползвателят на помощта няма право да
получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т.
1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, когато: бизнеспланът
не е изпълнен коректно (т. 2), не е постигнал увеличаване на икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най – малко 2000 евро,
измерен в СПО, най – късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата
на период за проверка на неговото изпълнение (т. 3), проектът му е оценен по
някой от критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 –
4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които
проектът му е бил оценен (т. 8); разплащателната агенция установи нередовност
на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти
във връзка с разпоредбите на чл. 35, ал. 1, т. 1 и
2, включително когато ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и
пропуските в срока по чл. 35, ал. 2 (т. 11).
В случая страните не спорят, че
към 20.11.2018 година – посочената в договора крайна дата за изпълнение на
представения и одобрен бизнес план, жалбоподателят е засадила парцел с № 27107
с площ 3.028 дка, с фиданки „череша“, с каквито насаждения засадени са и
останалите 10.680 дка от стопанството, послужили като основа за изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството, измерен в СПО, с което в
стопанската 2016/2017 година и към 20.11.2018 година, площта на стопанството е
в размер от 13.708 дка.
Основният формиран между
страните спор е относно вида на засадените фиданки и конкретно – дали
насаждението с фиданки „дива череша“ е овощно насаждение, земеделски продукт ли
е, и в този смисъл част ли е дивата череша от Приложение № 1 към Наредба №
10/10.06.2016 г., съответно може ли това насаждение да е основа за изчисляване
на СПО на стопанството, възможно ли е чрез създаването му да се постигне
специфичния резултат „създаване на нови трайни насаждения... – най-малко 2 дка“,
и може ли засаждането на такъв продукт да послужи при изчисляване увеличаване
икономическия размер на стопанството.
Административният орган счита,
че насаждението от „дива череша“ представлява горски репродуктивен материал, не
е овощен посадъчен материал, не е овощна култура, не е и земеделска култура,
предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба
№ 10/10.06.2016 г., а като такава, не е част и от Приложение № 1 към Наредба №
10/10.06.2016 г., а за нея съответно не е предвиден показател СПО.
Съдът, след анализ на всички
приобщени по повод спора доказателства намира, че по делото не се доказа да са
налице фактическите и правни основания за издаване на АУПДВ.
Подадената заявка за второ (окончателно)
плащане е по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ след
получено първо плащане по същия този договор, сключен въз основа на издадена
заповед за одобряване на финансирането.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба
№ 10 допустими за подпомагане са заявления от лица, които към датата на
подаване на заявленията за подпомагане имат икономически размер на
стопанството, измерен в СПО, в границите между 2 000 евро и 7 999
евро вкл.
Преди издаване на заповедта за
одобрение и сключване на процесния договор за подпомагане са извършени
административни проверки и проверка на място. Изискани са допълнително
документи и разяснения относно схемата на засаждане на земеделските култури
(писмо на лист 185 от делото), а заявителят е представила обяснение, в което
изрично е посочила вида на предвижданата за засаждане и отглеждане култура, с
която ще увеличи икономическия размер на стопанството си – „диви череши“, за
което е приложена и фактура за закупуването им. Видът на насажденията не е
обосновал допълнителна проверка от страна на административния орган, а именно
тези насаждения, са послужили при изчисляване на СПО на стопанството, въз
основа на който икономически размер финансирането е одобрено, договор за
подпомагане е сключен, както и е извършено и първо плащане.
В заповедта за одобряване на
финансирането, изрично посочено като условие за одобрението е начален
икономически размер на стопанството на С.Ю. – А. от 15 133.56 лв. или
7 737.67 евро, измерен в СПО, изчислен от РА – ОПСМП – Перник, без да са
установени несъответствия с критериите за допустимост (отчет на лист 208 от
делото).
Административният орган не
представя доказателства относно начина на изчисление на началния икономически
размер на стопанството, измерен в СПО, и конкретно относно земеделския продукт,
чиято цена на декар площ (показател за СПО) е формирала този първоначален
икономически размер. Всички данни по делото обаче сочат, че СПО е изчислен за
култура череша, с код 3068, съгласно колона 1 на Приложение № 1 към Наредба №
10. Според поясненията към Приложение № 1 към Наредба № 10/10.06.2016 година,
изчисляването на СПО на стопанството се извършва с помощта на таблицата. В колона
4 се посочва площта на отглежданите култури, като всяка култура е с определен
код по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани (колона 1), а данните на стопанството се вземат от
анкетните формуляри на актуалната към датата на подаване на заявлението за
подпомагане анкетна карта по Наредба № 3. Установи се по делото, че
жалбоподателят към датата на подаване на заявлението за подпомагане, е
декларирала отглеждане на костилкови видове (череши) върху площ от 10.68 дка. Жалбоподателят
е регистрирана и като земеделски стопанин, за което притежава регистрационна
карта, със съответно приложен анкетен формуляр. За стопанска година 2015/2016 С.Ю.А.,
като актуална информация за дейността си е посочила в таблица 2
„Растениевъдство“ (лист 79 от делото), че за стопанската година 2015/2016 отглежда
като вид култура „череши“, с код 3068, на площ от 1.068 ха (10.68 дка), както и
други (угари и други), с код 3095, на площ от 0.3028 ха (3.028 дка). Предвид
тези данни основа за изчисления от РА първоначален икономически размер на
стопанството на жалбоподателя, измерен в СПО – 15 133.56 лева, при заявени
първоначално 10.68 дка площ, засадени с костилкови овощни видове – череши, посочен
в заповедта за одобрение на заявлението за финансиране, въз основа на която е
сключен и договорът за подпомагане, без съмнение е култура с код 3068. Култура с такъв код, съгласно колона 1
на Приложение № 1 към Наредба № 10, спада към костилкови овощни видове (череша,
вишна, праскова, кайсия, сливи). Такъв е кодът – 3068 (череши), и по Наредба №
3 от 1999 г., Приложение № 2, таблица 2. Съгласно таблицата към Приложение № 1 на
Наредба № 10/10.06.2016 г., култури с кодове 3068+3069+3070+3071+3072 са с
показател, основа за изчисляване на СПО, 1 417 лв./дка. Тези данни в
процесния случай са формирали първоначалния икономически размер на стопанството
на жалбоподателя, измерен в СПО – 10.68 дка * 1417 лв./дка = 15 133.56 лева.
Така, безспорно е, че административният
орган е приел, че земеделско стопанство на С.Ю. – А., към датата на подаване на
заявлението за подпомагане, към датата на издаване на заповедта за одобрение,
към датата на сключване на договора за предоставяне на помощта и към датата на
извършване на първото плащане по този договор, е засадено с череши, поради
което същото е допустимо за подпомагане, като културата е възприета като такава,
подлежаща на класифициране с код 3068, за която съответно предвиден е показател
за СПО – 1 417 лв./дка, послужил при изчисляване на началния икономически
размер на стопанството. Дали основание за тази преценка в частност са
единствено данните от анкетния формуляр към регистрационна карта на земеделския
производител е ирелевантно. Указанията за изчисление на СПО към таблицата в
Приложение № 1 на Наредба № 10 не са императив относимо към класифицирането на отглежданите
земеделски култури със съответния код. Това е така, тъй като данните от
анкетния формуляр, що се отнася до отглежданите култури, се основават
единствено в декларирани данни от заявителя, регистриран като земеделски
стопанин – регистрацията се извършва в ОДЗ въз основа на анкетни карти с
анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин (чл. 3, ал. 4 и раздел II на Наредба № 3/29.01.1999 г.) Поради това такива
данни не могат да са достатъчно и самостоятелно основание за РА да възприеме безрезервно
дадената от самия производител на земеделската култура класификация на
отглежданата култура, която класификация съответно да послужи при изчисление на
СПО на стопанството. Именно поради това и одобряването на финансирането и
сключването на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е
предпоставено от извършването на административни проверки и проверки на място.
Предвид горното при постановяването
на спорния АУПДВ недопустимо е извършена проверка на факти и обстоятелства, за
които се дължи и които са били предмет на проверка още към момента на
одобряване на финансирането и които са приети за установени още към този момент,
но в друга посока. Същите тези факти и обстоятелства, що се отнася до
засадените култури – костилкови овощни видове (череша), без изследване на
вида/сорта, към момента на сключване на договора за подпомагане в стопанството
на заявителя, са послужили като основа за изчисляване на първоначалния
икономически размер на същото това стопанство, измерен в СПО. Този именно икономически
размер на земеделското стопанство е и една от предпоставките, обусловили
допустимост на заявеното от С.Ю. – А. подпомагане, довела в частност до одобряване на финансирането и предпоставила
извършването на първо плащане по договора. Същите тези черешови насаждения са в
основата и на заложените в бизнес плана специфични цел и резултат.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от
Наредба № 10/10.06.2016 г. именно първоначалният икономически размер на
земеделското стопанство, посочен в заповедта за одобрение, е основата, спрямо
която трябва да се реализира и задължителното нарастване на икономическия
размер на стопанството по чл. 14, ал. 1, т. 2, и който
подлежи на проверка. Т. е. проверката, що се отнася до преценката за
нарастването на икономическия размер на стопанството, е дължима единствено сравнимо
с първоначално приетия и безспорно прието за допустим за подпомагане
икономически размер на стопанството на жалбоподателя, измерен в СПО.
В случая поискано от
жалбоподателя и в срок до 20.11.2018 година второ плащане е по така сключения договор.
Заявено е постигането вкл. на заложената в договора специфична цел –
увеличаване на икономическия размер на
стопанството й с минимум 2 000 евро, измерен в СПО, съответно постигане на
заложения в бизнес плана специфичен резултат – засаждането на нови трайни
насаждения – минимум 2 дка костилкови овощни видове (череша).
Така заявеното е подложено от
административния орган на административни проверки и проверки на място.
Установено при проверките е, че С.Ю. – А. е засадила и отглежда 13.708 дка с
костилкови овощни видове (череши), като създадени са нови трайни насаждения
върху площ от 3.028 дка, отглеждат се само видове култури, посочени в бизнес
плана и уведомленията към него, както и че се изпълнява производствената
програма на стопанството съгласно Таблица № 9 на бизнес плана. Констатирано е,
че инвестицията в дълготрайни материални нематериални активи, включени в бизнес
плана – ППП за 300 бр. фиданки диви череши от 30.11.2017 година е изпълнена,
като прието е, че за това са представени документи и доказателства, а
посадъчният материал е с доказан произход. Установено е, че площта на
създадените нови трайни насаждения е минимум 2 дка, като в парцел с № 27107
засадени са 0.3028 ха с костилкови овощни видове – череши, а площта на
стопанството за стопанската 2018/2019 година е 13.708 дка, като е представена фактура
с № **********/30.11.2017 г. за закупуване на фиданки дива череша – 300 броя.
По изложените съображения съдът
счита, че обжалваният акт е несъответен на материалноправните предпоставки по чл. 37, ал. 1, т. 2, т.
3 от Наредба № 10/10.06.2016
г. Заявителят е доказала постигане на заложената в бизнес плана и договора
специфична цел, тъй като е увеличила икономическият размер на стопанството си,
с минимум 2 000 евро, измерен в СПО, тъй като установено при проверките е,
че е засадила костилкови овощни видове (череша), в случая „дива череша“ (същото
насаждение, върху което е изчислен и първоначалния икономически размер на
стопанството й, прието за допустимо за подпомагане) върху площ от 3.028 дка, с
което е постигнала и заложения в договора специфичен резултат – създаване на
нови трайни насаждения – най – малко 2 дка. Що се отнася до посочените за
издаване на спорния АУПДВ правни основания по чл. 37, ал. 1, т. 8 и т. 11 от
Наредба № 10/10.06.2016 г., нито актът, нито административната преписка, съдържат
конкретни или ясни фактически основания, обусловили прилагането на тези
хипотези на разпоредбата, поради което и спрямо същите не може да бъде
осъществен съдебен контрол за материална законосъобразност.
С оглед изложеното е налице е
отменително основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административният акт
следва да се отмени, а преписката ще бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по заявка за окончателно (второ) плащане с №
14/06/3/0/01810/3/01 от 20.11.2018 година.
Въпреки горните изводи и във
връзка с формирания спор относно вида на насажденията от диви череши се приема
следното:
Абсолютно неприемливо,
непоследователно, и непредвидимо е извършването, едва към момента на заявката
за второ плащане, на преценка относно вида/сорта и пр. на насажденията в
земеделското стопанство на жалбоподателя, с които последната е заявила да е
изпълнила заложените в договора специфични цел и резултат. За тези насаждения
безспорно се установи по делото, че са същите, с които са били заети площи от
стопанството на С.Ю. – А. и към момента на одобряване на финансирането.
Насаждения от същия вид са били засадени на площ от 10.680 дка от стопанството
на жалбоподателя и към датата на подаване на заявлението за подпомагане, към
датата на одобряване на финансирането, и към датата на извършване на първото
плащане. Същият този вид насаждение е в основата и на специфичните договорени
резултат и цел. Същият вид/сорт насаждения са установени и в хода на
извършваните административни проверки и проверки на място по заявката за второ
плащане. Дали насаждението е от диви или друг вид/сорт череши, и в тази връзка
дали е земеделска култура, дали е овощна култура, дали същото е овощен или
горски посадъчен материал, е недопустимо да бъде подлагано на проверка след
одобряване на подпомагането.
Освен това нормативната уредба
не дава конкретен отговор на въпроса дали насаждение от вида на процесното, е
допустимо за подпомагане, като по-скоро липсва еднозначно и ясно изведено
нормативно основание, насаждение от „дива череша“ да бъде изключено от кръга на
земеделските култури, допустими за подпомагане.
Приложимата Наредба №
10/10.06.2016 година, в чл. 14, ал. 4, на която се позовава административният
орган, сочи земеделски култури. Съгласно параграф единствен, т. 7 от ДР на
Наредбата, земеделските култури са растения от даден ботанически вид и род,
които се отглеждат от човека, за да задоволяват определени негови потребности.
От заключението на вещото лице се установи, че дивата череша е растение, което
се отглежда от човека, а целите на това отглеждане са задоволяване на потребности
на човека – за консумация, за медицински и производствени и пр. цели. Правилно
се сочи в заключението, че законодателят, посочвайки културата – овощни
костилкови видове – череша, не е диференцирал вид, сорт или друга структура.
На въпроса дали насаждението е
овощна култура вещото лице отговаря, че същото е плододаващо, като може да бъде
от диворастящ или овощен вид, в зависимост от начина на отглеждане – с намесата
на човека или без нея. Съответно, в случай че насаждението се отглежда от
човека, който се грижи за неговото максимално плодоотдаване, поради коетосъщото
е овощно. Такъв е и процесният случай.
Освен това, по делото не се
установи еднозначно, което с оглед изводите по същество не е и необходимо,
какъв именно вид/род/сорт представлява дивата череша. Това, въпреки обсъждано
като главен факт в производството пред административния орган е противоречиво.
В становището на лист 410 от делото се използва наименованието Primus avium.
семеконтролното свидетелство на лист 350 от делото е за череша, обикновена,
Prunus avium. В писмото на лист 414 от делото се използва също наименованието
Prunus avium, но фиданките се определят като дива череша. такова наименование,
Prunus avium, е използвано и становищата на агроинженери на лист 454 и лист
458, приложени от С.Ю. – А. към възражението срещу уведомителното писмо за
откриване на производството. Становището обаче на лист 480 от делото, на зам. –
министъра на МЗХГ, се отнася до трети сорт „Prinus avium“, посочен като „дива
череша“, а също и до Prunus avium l, който също е определен като дива череша.
на свой ред приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 на наредба № 3/25.02.2019 г. за
търговия с посадъчен материал, в списъка на родовете и видовете овощни растения
съдържа в т. 15 - Prunus avium l., - череша. съгласно приложение № 2 към чл.
4к, ал. 1 от същата наредба, Prunus avium е базова категория, базово майчино
растение, с посочени начини на размножаване. Базовите майчини растения са предмет
на разпоредбите на Глава Втора „Категории овощен посадъчен материал и овощни
растения“ на Наредбата за търговия с посадъчен материал. Съдът не счита за
нужно издирването на други нормативни разпоредби. Административният орган не е
обосновал надлежно и достатъчно изводите си относно вида на насаждението, дори
да бяха налице предпоставки за извършване на такава проверка и преценка в
процесното производство и в процесната хипотеза.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски, следва да се уважи. Жалбоподателят
претендира разноски за платена държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева, възнаграждение
на един адвокат в размер на 1 430.00 (хиляда четиристотин и тридесет) лева
и депозит за вещо лице в размер на 623.60 (шестстотин двадесет и три лева и
шестдесет стотинки). Ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на
жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 2 063.60 лева.
При този изход на спора направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане №
14/06/3/0/01810/3/01/04/01 от 30.12.2019 година, издаден от директора на
Областна дирекция към Държавен фонд „Земеделие“ – София град, като
незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА административната
преписка на директора на Областна дирекция „Земеделие“ към Държавен фонд
„Земеделие“ – София град, за произнасяне по заявката на С.И.Ю. – А. с
№
14/06/3/0/01810/3/01 за второ (окончателно) плащане по договор № 14/06/3/0/01810
от 28.03.2017 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020, при съобразяване с
мотивите на съдебния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“, да заплати на С.И.Ю. – А. с ЕГН **********,***, съдебни разноски в
размер на 2 063.60 (две хиляди шестдесет и три лева и шестдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/