Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 538 14.04.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, първи състав, в открито заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
К. Л.
Прокурор:
Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдията Д.Гальов адм.дело № 169 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от „Тера Виа“ООД, със
седалище и адрес: гр.Бургас, ул.„Цар
Самуил“№ 48, представлявано от управителя Д.К.Д.,
чрез пълномощника – адв.Ж.Г. ***, против Областна дирекция на МВР-гр.Бургас, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.„Хр.Ботев“№ 46, с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Претендира се обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, в
размер на 370 лв., които били причинени от
незаконосъобразно издаден срещу дружеството Електронен фиш, серия Г № 0006210 (ЕФ), издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Сочи се, че в производството по обжалване на незаконосъобразния акт ищецът ангажирал
адвокат и му платил възнаграждение в размер на 370 лева, а съобразно задължителната съдебна
практика тази сума съставлявала имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт, отменен от съда с влязло в сила
решение.
Претендира се и законна лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца
сторените разноски в настоящото съдебно производство.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба и пледира за уважаване на
осъдителния иск.
Ответникът– ОД
на МВР – гр.Бургас, в указания едномесечен срок от съобщението изпраща писмен отговор на исковата молба. Чрез пълномощника си, ответната страна заявява, че счита иска за недопустим, евентуално
-неоснователен. Намира претендираната сума за завишена, поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото по оспорване на отменения електронен
фиш. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство за настоящото производство. Приложено е пълномощно
за процесуално представителство. В съдебно
заседание, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава
заключение за допустимост и за основателност на исковата претенция.
Административен съд – Бургас, като
взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205
от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.
При
разглеждане на иска по същество, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Не
се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че срещу ищеца –дружеството „Тера
Виа“ООД бил издаден ЕФ за налагане на имуществена
санкция, серия Г, № 0006210, за
това, че на 12.06.2019г. в 09.28
часа, в гр.Бургас, ул.“Одрин“, в посока кв. „Лозово“, законният представител на
това дружество- собственик на МПС, регистрирано на територията на страната,
което не е спряно от движение, не сключил задължителната застраховка „ГО“.
По
несъмнен начин е установен и факта, че ЕФ бил обжалван пред Районен съд – гр.Бургас,
който с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 3926 от 2019 г. отменил ЕФ изцяло,
като незаконосъобразен. Видно от отбелязването в края на съдебния акт по
делото, изискано в хода на настоящото производство, Решение № 1385 от 13.11.2019
г. влязло в законна сила на 05.12.2019 г., като необжалвано.
От
материалите по делото на РС – Бургас се установява, че в хода на съдебното
производство ищецът бил представляван от упълномощен процесуален представител –
адвокат от АК-Ямбол. На л.8 от материалите по н.а.х.д. № 3926 от 2019 г. се
съдържа писменото пълномощно, издадено от законният представител на дружеството
на адв.Ж.Г. ***, като изрично е отбелязан и номера на оспорения ел.фиш. Документът
е съставен върху бланков образец на Договор за правна защита и съдействие, със
серия Я, № **********. Посочено е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 370 лв., като платената сума е изписана цифром и словом. Изрично е
отбелязано, че сумата е платена в брой, а пълномощното е съставено на 02.09.2019
г.
Видно
от материалите по делото, адвокат Г. е участвала в заседание на районния съд,
проведено на 16.10.2019г., в което след събиране на гласните и писмените
доказателства делото било обявено за решаване.
При така установените факти,
съдът обосновава следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда
от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка
между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените
предпоставки, обезщетение не се присъжда.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на
ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При
липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по този ред.
При
съвкупния анализ на писмените доказателства по делото се установи безспорно, че
е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността. Установи се, че процесният
Електронен фиш, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас бил обжалван и
отменен с влязъл сила съдебен акт на Районен съд – Бургас, като решението
влязло в сила на 05.12.2019 г.
По
делото е безспорно обстоятелството, че отмененият ЕФ съставлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК и чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ, а и в тази насока е налице
задължителна съдебна практика – ТР № 1 от
15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС на РБ.
Ищецът
твърди, че от незаконосъобразния акт – отменения ЕФ претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му.
В
настоящото производството за обезщетение, на основание чл.154, ал.1
от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, в тежест
на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, изложени в исковата му молба,
от които черпи благоприятни последици. Доказателствената тежест е разпределена
между страните с Определение № 208 от 31.01.2020 г. (л.14) съгласно чл.154,
ал.1 от ГПК.
Във връзка с исковата претенция за обезщетяване на причинените имуществени
вреди ищецът трябва да докаже действително заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение, за което в исковата молба се сочи, че е в размер на 370
лв., а именно, че същото е изплатено за процесуално представителство по
образуваното пред Районен съд – Бургас дело от административнонаказателен
характер, което съгласно указаното в Тълкувателно
Решение № 1 от 15.03.2017г. на колегиите
на ВАС на РБ съставлява
имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния ЕФ, отменен с влязло в сила решение.
В текста на обсъдения по-горе частен документ – договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019 г. се сочи както размера на уговорено адвокатско възнаграждение, а в съответната част на бланковия образец се съдържа и изричен текст относно заплащането на сумата от 370 лв., и обстоятелството, че въз
награждението било платено „в
брой“.
Съобразно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС на РБ, по т.д. № 6 от 2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следователно,
при наличието на този договор за правна защита и съдействие, обективиращ текст
на разписка за предаване, съответно получаване на описаната в него сума, твърдението,
че било платено претендираното възнаграждение в размер на 370 лв. е доказано по
надлежния ред.
По
изложените съображения, съдът намира, че са налице всички основания за
уважаване на исковата претенция за имуществени вреди в пълен размер.
Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение за оспорване на електронния фиш. Както е известно, съгласно
чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения когато се оспорва НП или ЕФ. С последният е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, поради което и съобразно указаното в
посочените текстове на нормативния акт минималното дължимо възнаграждение е в
размер на 300 лева + 7% от горницата над хиляда лева, т.е. 70 лева или възлиза
на сумата от общо 370 лева, колкото е и действително платеното възнаграждение,
видно от приетите писмени доказателства.
Искането
за присъждане на законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба
също е съобразено с утвърдена практика на административните съдилища. В този
смисъл са и указанията в множество решения на ВАС на РБ. При това положение,
следва да бъде уважена и обективираната акцесорна претенция за присъждане на
законна лихва на обезщетението, но считано от подаване на исковата молба- 22.01.2020г.
до окончателното плащане на тази сума.
Предвид
изхода на спора, основателно е и искането на ищеца за присъждане на разноските
в производството, като съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ адвокатското
възнаграждение за един адвокат, се присъжда съразмерно на уважената част от
иска. В писменото становище от процесуалния представител на ответната страна е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по настоящото производство. Претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е 350 лв. Съдът съобрази, че съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението, при интерес до 1000 лв., какъвто е настоящият случай, е 300
лева. Налице са доказателства за пълното плащане на хонорара, а адвокатът освен явяване в съдебно заседание
е изготвил лично и подписал предявената искова молба, за което също се дължи
възнаграждение, съгласно чл.6 от посочената по-горе наредба по чл.36 от ЗА, относно
изготвяне на молбата. Следователно, същата следва да бъде възстановена на ищеца изцяло, предвид уважаване на исковата
претенция изцяло, т.е. сумата от 350лв. Към направените разноски следва да бъде
включена и платената държавна такса в размер на 25 лв. или ОД МВР – Бургас следва
да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 375 лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да
заплати на „Тера Виа“ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес: гр.Бургас, ул.„Цар Самуил“№ 48, представлявано от управителя Д.К.Д., сумата от 370 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, по иск с правно
основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ /причинени
от незаконосъобразен отменен ЕФ, серия Г № 0006210/, ведно със законната лихва върху тази сума, от предявяване на
иска- 22.01.2020г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да
заплати на „Тера Виа“ ООД, ЕИК *** с адрес: гр.Бургас, ул.„Цар
Самуил“№ 48, представлявано от управителя Д.Д.сумата
от 375 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва и протестира пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението за изготвянето
му.
СЪДИЯ: