Решение по дело №64272/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3138
Дата: 8 април 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20211110164272
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3138
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110164272 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЛЮБ. В. Н. срещу фирма, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу
ищеца за сумите, за които са издадени изпълнителен лист от 09.04.2014 г. по ч. гр. д. №
6026/2013 г. по описа на СРС, 81 състав, и изпълнителен лист от 15.05.2020 г. по гр. д. №
24946/2013 г. по описа на СРС, 77 състав, и е образувано изп. д. № 6395/2021 г. по описа на
ЧСИ Н.М., а именно: 3 737.13 лева – главница за потребена електрическа енергия за периода
25.02.2010 г. – 10.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.04.2013 г. до окончателното
плащане; 818.16 лева — обезщетение за забава за периода 24.04.2010 г. – 11.04.2013 г.;
191.11 лева – разноски в заповедното производство; 358.38 лева – разноски в исковото
производство. Претендира разноските по делото, както и разноските в производството по
обезпечаване на бъдещ иск.
Ищецът твърди, че първият изпълнителен лист е издаден по заповедно производство
след проведено исково производство, решението по което е влязло в законна сила на
03.12.2013 г., а вторият изпълнителен лист е издаден за разноските по исковото
производство, както и че въз основа на тях е образувано след изтичането на погасителната
давност – на 12.10.2021 г., посоченото изпълнително дело.
В отговора на исковата молба ответникът признава исковете за сумите от 3 737.13 лв.,
818.16 лв. и 191.11 лв., но оспорва иска за сумата от 358.38 лв., като счита, че погасителната
давност за това вземане не е изтекла, тъй като изпълнителният лист, а не съдебното
решение, е актът на съда, въз основа на който се предприемат изпълнителни действия от
кредитора срещу длъжника, поради което давността започва да тече от датата, на която е
уважено искането за издаване на изпълнителен лист. Сочи, че инициирането на издаването
на изпълнителен лист от кредитора е действие по предприемане на принудително
изпълнение, с което погасителната давност се прекъсва, и от този момент започва да тече
нова давност, която към датата на образуване на изпълнителното производство не е била
изтекла. Моли за отхвърляне на иска за сумата от 358.38 лв. и за присъждане на разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е
образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 2348/26.01.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че в полза на фирма срещу ЛЮБ. В. Н. е издаден изпълнителен лист от
09.04.2014 г. по ч. гр. д. № 6026/2013 г. по описа на СРС, 81 състав, за следните суми: 3
737.13 лева – главница за потребена електрическа енергия за периода 25.02.2010 г. –
10.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.04.2013 г. до окончателното плащане; 818.16
лева — обезщетение за забава за периода 24.04.2010 г. – 11.04.2013 г.; 191.11 лева – разноски
в заповедното производство, както и изпълнителен лист от 15.05.2020 г., издаден въз основа
на Решение по гр. д. № 24946/2013 г. по описа на СРС, 77 състав, влязло в законна сила на
03.12.2013 г., за сумата от 358.38 лева – разноски в исковото производство, както и че въз
основа на изпълнителните листове е образувано на 12.10.2021 г. изп. д. № 6395/2021 г. по
описа на ЧСИ Н.М. срещу ищеца, което е висящо.
Съобразявайки горното и релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът
намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага
служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове.
С Определение № 2348/26.01.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че не са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист от 09.04.2014 г., от което
следва, че предявените искове за сумите по този изпълнителен лист са основателни.
По отношение на вземането по изпълнителния лист от 15.05.2020 г., издаден по гр. д.
№ 24946/2013 г. по описа на СРС, 77 състав, съдът намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто
е настоящият случай, срокът на новата давност е всякога пет години.
Давността за процесното вземане е започнала да тече с влизане в законна сила на
решението по гр. д. № 24946/2013 г. по описа на СРС, 77 състав, на 03.12.2013 г., а не от
датата на издаване на изпълнителния лист. В тази връзка съдът съобрази мотивите към т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в които е прието следното:
2
„Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по
чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва
да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато,
давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да
тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува,
тъй като докато трае производството, давност не тече… В гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа,
давност не тече… Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е
висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в
сила почва да тече нова давност“.
В случая след влизане в законна сила на решението кредиторът е имал избор дали да
подаде молба за издаване на изпълнителен лист или не, като той е избрал да поиска
изпълнителен лист повече от 6 години по-късно. Това негово бездействие при наличие на
правна възможност за действие се санкционира чрез течение на давността. Възприемането
на тезата на ответника означава да се предостави изцяло на неговата воля определянето на
началото на течението на давностния срок, какъвто не е смисълът на закона.
Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, сочеща на извод, че
началото на течението на давностния срок е свързано с постановяване на съдебното
решение и неговото влизане в сила, а не с издаването на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът намира, че давността в случая е започнала да тече
на 03.12.2013 г. и е изтекла на 03.12.2018 г. Молбата за образуване на изпълнителното
производство, съдържаща искане за извършване на конкретни изпълнителни действия и
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, е подадена на 12.10.2021 г., т.е. след изтичане на давността, като
след изтичане на давността са предприети по изпълнителното производство изпълнителни
действия, които обаче не могат да прекъснат вече изтеклата погасителна давност.
По изложените съображения предявените искове се явяват изцяло основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски за исковото производство и за производството по
обезпечаване на бъдещ иск.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски
хонорари са основателни, защото хонорарът за исковото производство надхвърля минимума
от 585.24 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а този за обезпечителното производство е над минимума от
408.67 лв. по чл. 7, ал. 7 от същата наредба, а делата не се отличават нито с фактическа, нито
с правна сложност, поради което адвокатските възнаграждения са прекомерни и следва да
бъдат редуцирани до нормативно установените минимуми.
Следователно на ищеца се дължат разноски за исковото производство в общ размер на
789.44 лв., както следва: 204.20 лв. – държавна такса, и 585.24 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и за производството по обезпечаване на бъдещ иск в общ размер на
448.67 лв., както следва: 40 лв. – държавна такса, и 408.67 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЛЮБ. В. Н., ЕГН **********, с
адрес: садрес, срещу фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гадрес, искове
с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за сумите, за които са издадени изпълнителен лист от 09.04.2014 г. по ч. гр. д.
№ 6026/2013 г. по описа на СРС, 81 състав, и изпълнителен лист от 15.05.2020 г. по гр. д. №
24946/2013 г. по описа на СРС, 77 състав, и е образувано изп. д. № 6395/2021 г. по описа на
ЧСИ Н.М., а именно: 3 737.13 лева – главница за потребена електрическа енергия за периода
25.02.2010 г. – 10.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.04.2013 г. до окончателното
плащане; 818.16 лева — обезщетение за забава за периода 24.04.2010 г. – 11.04.2013 г.;
191.11 лева – разноски в заповедното производство; 358.38 лева – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гадрес, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЛЮБ. В. Н., ЕГН **********, с адрес: садрес, сумата от
789.44 лв. – разноски по делото, както и сумата от 448.67 лв. – разноски в обезпечителното
производство по гр. д. № 62918/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4