Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 26.04.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на дванадесети април
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Петя Драганова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 50 по
описа за 2021 год,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от К.А.В.,***, уточнена с молба вх.
№885/10.02.2021г. от назначения му процесуален представител по реда на ЗПП,
против „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София
за присъждане на сумата 9900 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от зареждане на лавката в Затвора-Стара
Загора с некачествени и развалени храни - фъстъци, закупени на 18.01.2021г.
Счита, че по този начин е допуснато умишлено нарушение на чл.150, т.1, във
връзка с чл.3, т.1 от ЗИНЗС.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С. П. Т. -С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор
оспорва предявения иск като недопустим, тъй като дейността по продажбата на стоки в лавката към
затворите не се осъществява от ГДИН, а от държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Алтернативно моли претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна. Счита, че твърдяното бездействие или непредприемане на
конкретно желани от ищеца действия от страна на Медицинския център в
Затвора-Стара Загора, не е в задълженията на административния орган,
произтичащи пряко от нормативен акт, а е действие, което съответният медицински
специалист предприема или не по своя преценка по целесъобразност при
осъществяването на специализирана експертна дейност. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1
от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че
предявеният иск е недопустим, алтернативно - неоснователен и недоказан, поради
което предлага да бъде отхвърлен изцяло.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът К.А.В. *** на 20.12.2019г. за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години. От представените и приети като доказателства справка за потребител
********** и служебен бон /дубликат/ от 18.01.2021г се установява, че на
18.01.2021г от лавката на Затвора-Стара Загора е закупил 3 бр. пакети печени
фъстъци. Като веществени доказателства по делото са приети два броя празни
пакети от фъстъци и един брой неразпечатан пакет със срок на годност
18.06.2020г и производител „Вкусна ядка“ АД с.Лозен.
Видно от търговски документ №*********/11.01.2021г,
издаден от „Панда-И.П.“ ЕООД гр.София с получател
Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ – ТП Стара
Загора, в обект „лавка л. св.“ са доставени 200 бр. фъстъци печени от партида
2175. Ответникът представя сертификат за
качество №6399/15.12.2020г, издаден от „ТОЛИ“ ЕООД гр.Павликени
относно продукция за обект „Панда ИП“ ЕООД гр.София,
с който се удостоверява, че продукция, сред която и фъстъци, отговаря по всички
показатели на ТД 01/2010.
Разпитаният по делото свидетел Д.М.Т. е присъствал на закупуването и
твърди, че такива продукти не могат да попаднат при лишените от свобода по друг
начин, защото не са разрешени за предаване при свиждане. На другия ден видял
ищеца, от който разбрал, че след като ял от фъстъците не се чувствал добре. Свидетелят
Д.М.А. обитава едно спално помещение с В. и е очевидец на състоянието му след
консумацията на фъстъците – болки в корема, повръщане, често ходене по голяма
нужда през първата нощ, не се хранел. Самият ищец обяснил на дежурния
надзирател, че не му е добре, бил записан за лекар, но не бил изведен на
преглед. Два-три дни се оплаквал и след
това се възстановил.
Между страните е прието за безспорно обстоятелството, че ищецът К.А.В. е
бил записан за медицински преглед в книгата на Медицинския център в Затвора
Стара Загора на дата 19.01.2021г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпването на които се обосновава от фактическа страна с допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане
вследствие на действия и бездействия на затворническата администрация при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода”, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, тъй като Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК. Неоснователно
е възражението за недопустимост, основано на твърдения за ненадлежна пасивна
легитимация на ответника, тъй като съобразно установената съдебна практика дали
посоченият ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, т.е.
дали за административните органи и служители, числящи се към него, действително
е било налице фактическо неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от
закон, от които се претендират вредите или не, е въпрос по съществото на спора /по
основателността на иска/.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
По делото на ищеца са дадени указания с разпореждане от 02.02.2021г за
отстраняване нередовности на исковата молба и той
изрично е заявил, включително чрез определения му адвокат по реда на Закона за
правната помощ, че поддържа претенцията си срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София. В исковата молба са изложени
фактически твърдения за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от зареждане
на лавката в Затвора-Стара Загора с некачествени и развалени храни, поддържат
се и в хода на съдебното производство. При това положение настоящият съдебен
състав счита, че се касае за оплаквания от дейността по продажбата на стоки в
лавката и по-специално от продажбата на стоки с изтекъл срок на годност. Дейността
по продажба на хранителни и нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата
за лишаване от свобода, се реализира от Държавно предприятие "Фонд затворно дело". По силата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 то осъществява
управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на
наказанията и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от
Търговския закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат,
съпътстват или допълват основния му предмет на дейност. Това предприятие не е
държавен орган, нито специализиран орган по изпълнение на наказанията. Дейността
по контрол върху качеството на стоките в лавките към местата за лишаване от
свобода не представлява административна дейност, която да се осъществява от
служители на ответника. Ето защо
съдът счита, че дори да се приеме за осъществен фактът на предлагане на
некачествени храни, той не е в резултат от незаконосъобразно действие и/ или бездействие
на длъжностни лица от администрацията на ответника, което да е причинило
неимуществени вреди на ищеца.
С оглед установените фактически обстоятелства няма
основание да се ангажира отговорността на ответника Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София поради липса на елемент от
фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като твърдяните
нарушения обективно не биха могли да бъдат допуснати от служители на ответника.
Претенцията на ищеца изрично се свързва
само с качеството на предлаганите в лавката на затвора храни, поради което не
подлежи на обсъждане оказването или неоказването на медицинска помощ по повод оплакванията му от консумация на
негодна храна. По тези съображения предявеният от К.В.
иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на
спора неоснователно се явява искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т.е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е
искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл.
286, ал.3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Затова, независимо от изхода на делото, искането
за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.В. ЕГН **********,*** против „Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София за присъждане на сумата 9900
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от зареждане на лавката в
Затвора-Стара Загора с некачествени и развалени храни - фъстъци, закупени на
18.01.2021г, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: